Любовта и лъжите на светулките

Биоложката Сара Люис е прекарала последните 20 години в проучване на магията и чудесата на светулките. В тази очарователна беседа тя ни обяснява как и защо бръмбарите показват тихите си искри, какво се случва, докато две светулки правят секс и защо една група женски са известни като светулките-вампири. (Не е приятно.) Открийте още удивителни факти за светулките в бележките под линия на Люис по-долу.

И като учен, и като човек,

се опитвам да бъда

отворена към чудесата.

Мисля, че Джейсън Уебли снощи го нарече

"да се съгласиш да бъдеш част от магията".

Затова е късмет, че професията ми на биолог

ми позволява да навляза дълбоко в живота

на едни наистина удивителни същества,

с които споделяме планетата –

светулките.

Знам, че много от вас свързват светулките

с наистина чудесни спомени:

детство, лято,

дори други беседи на TED.

Може би нещо такова.

Моето съблазняване в света на светулките

започна, когато бях в университета.

Една вечер седях в задния си двор

в Северна Каролина

и изведнъж тези тихи искри

се появиха навсякъде около мен

и започнах да се чудя

как тези същества произвеждат светлина

и защо постоянно присветват?

Дали говорят помежду си?

А какво се случва щом светлините изгаснат?

Имах щастието да отговоря

на някои от въпросите си,

защото изучавам този нощен свят.

Ако някога сте виждали

или дори само чували за светулките,

знаете по какъв магичен
начин могат да превърнат

всекидневния ни пейзаж в нещо

ефирно и неземно

и това се случва по целия свят.

Например на този склон в Смоуки Mаунтинс,

превърнат в жива каскада от светлина

от мистериозните светлинки на
призрачно-сините светулки

или тази река покрай пътя,
която видях в Япония,

докато се зараждаха бавните,
плаващи проблясъци

на светулките Генджи,

или в Малайзия – мангровите дървета,

които видях да разцъфват през нощта,

но не с цвят,

а със светлинките на хиляди –
(Бип! Бип!) – светулки,

мигащи едновременно

в зашеметяващ синхрон.

Тези светещи пейзажи

продължават да ме изпълват
с усещане за чудо

и да ме свързват с магията

на природата.

И намирам за удивително това,
че са създадени

от тези мънички насекоми.

Самите светулките са очарователни.

Те са харизматични.

Възхвалявани са в изкуството

и поезията от векове.

Пътувайки по света,

срещнах много мислители,

които ми казваха, че Бог е създал
светулките на Земята,

за да им се радват хората.

И други същества също им се радват.

Мисля, че тези изящни насекоми
са наистина чудни,

защото осветляват толкова красиво

творческата импровизация на еволюцията.

Те са се развили под влиянието
на две мощни

еволюционни сили:

естествения подбор, борбата за оцеляване

и половия подбор,

борбата за възможности за възпроизвеждане.

За запален почитател на светулките
като мен, последните 20 години

бяха доста вълнуващо пътуване.

Заедно със студентите ми
от Университета Тафтс

и други колеги

направихме много нови открития
за светулките:

за ухажването и сексуалния им живот,

за коварството им и убийствата.

Днес искам да споделя с вас

само две истории от

нашите общи приключения

в този скрит свят.

Светулките принадлежат
към една много красива

и разнообразна група насекоми -
бръмбарите.

В света има повече от 2000 вида светулки

и те са развили забележително разнообразие

от сигнали за ухажване,

с други думи - различни начини да откриват
и привличат партньор.

Преди около 150 милиона години

най-първите светулки вероятно
са изглеждали така.

Те летяли през деня

и не светели.

Вместо това мъжките използвали
фантастичните си антени,

за да подушват аромати,
излъчвани от женските.

При друг вид светулки само женските светят.

Те са привлекателно закръглени и без крила,

затова всяка нощ се изкачват
на някое високо място

и светят ярко с часове,

за да привлекат летящите,
но несветещи мъжки.

При друг вид пък и двата пола

използват кратки, ярки проблясвания,
за да намерят партньори.

Тук, в Северна Америка

имаме повече от 100 различни вида светулки,

които имат забележителната способност
да излъчват

енергия с телата си

под формата на светлина.

Как го правят?

Изглежда като абсолютно вълшебство,

но биолуминисцентните сигнали

са резултат от внимателно комбинирани
химически реакции,

които протичат във фенерчето на светулката.

Главният герой е един ензим,
наречен луцифераза,

който в течение на еволюцията

е намерил начин да обвие
с тънките си ръчички

една още по-малка молекула,
наречена луциферин,

която толкова се е развълнувала от това,

че на практика излъчва светлина.

Невероятно.

Но как биха могли тези ярки светлини

да са от полза на някоя пра-светулка?

За да отговорим на този въпрос,
трябва да прелистим

семейния албум назад до
някои бебешки снимки.

Докато порастват, светулките
изцяло променят телата си.

Те прекарват огромна част от живота си -

до 2 години –

под формата на ларва.

Основната цел тук, както
при моите тийнейджъри,

е да ядат и да растат.

Светлината на светулките първо се появява

при тези младежи.

Всяка ларва на светулка може да свети,

дори когато съответните възрастни не могат.

Но какъв е смисълът

да бъдат толкова забележими?

Знаем, че ларвите

произвеждат химикали с противен вкус,

които им помагат да оцелеят
по време на дългото детство,

затова мислим, че светлините са възникнали
първо като предупреждение,

неонов знак с надпис
"Отровно! Не приближавай!",

предназначен за евентуалните хищници.

Минали са милиони години

преди ярките светлини

да се развият като умел
инструмент за общуване,

който може да се използва не само
за отблъскване на потенциалните хищници,

но и за привличане на потенциални партньори.

Този път водени от половия подбор,

някои възрастни светулки,

като този горд мъжкар,

развили лъскаво ново фенерче,
което свети в тъмното

и им дава възможност да изведат ухажването

на съвсем друго ниво.

Възрастните живеят само няколко седмици

и са съсредоточени единствено
и само върху секса,

тоест върху предаването на гените си

на следващото поколение светулки.

Можем да последваме мъжкия навън в полето,

където той се присъединява
към стотиците други мъжки,

които демонстрират новите
сигнали за ухажване.

Удивително е като помислим,
че светещите представления,

на които се възхищаваме

тук и на практика навсякъде по света,

всъщност са безмълвните любовни песни

на мъжките светулки.

Те летят и припламват със сърцата си.

Продължавам да го смятам
за много романтично.

Но междувременно, къде са всички женски?

Те се излежават отдолу,

проучвайки опциите си.

Има много мъжки, от които да избират

и женските се оказват много придирчиви.

Щом някоя от тях види припламване

от особено привлекателен мъжки,

тя насочва фенерчето си към него

и припламва в отговор.

Това е нейният сигнал "ела тук".

И той долита по-близо и отново присветва.

Ако тя все още го харесва,

ще започнат разговор.

Тези създания изразяват любовта си

на езика на светлината.

Какво точно намират за секси женските?

Решихме да проведем няколко
анкети сред светулките,

за да разберем.

Когато пробвахме женските
с мигащи LED светлини,

открихме, че предпочитат мъжки,

чиито припламвания са по-дълги.

(Смях) (Аплодисменти)

Зная, че се чудите

какво придава сексапил на такива мъжки.

Сега да видим какво се случва,

когато светлините изгаснат.

Първото, което разбрахме е,

че щом мъжка и женска
светулка се захванат така,

те остават заедно цяла нощ

и когато погледнахме вътре,

за да видим какво се случва,

открихме изненадваща новост

за секса на светулките.

Докато се съвокупляват,

мъжкият е зает да даде на женската

не само спермата си,

но и хранителен пакет,

наречен сватбен подарък.

Можем да увеличим,
за да разгледаме по-отблизо

тази съвокупляваща се двойка.

Всъщност можем да видим подаръка –

тук е показан в червено –

в момента, в който се предава
от мъжкия на женската.

Това, което го прави толкова ценен,

е фактът, че е пълен с протеин,

който женската ще използва,
за да осигури яйцата си.

Женските постоянно гледат
за тази придобивка,

докато сравняват потенциалните
си партньори.

Открихме, че женските използват
мъжките припламващи сигнали,

за да се опитат да предвидят кои мъжки

предлагат най-големите дарове,

защото това ценно притежание помага
на женската да снесе повече яйца

и в края на краищата да изпрати
по-голямо собствено потомство

в следващото поколение.

Но не всичко е сладост и светлина.

Романтиката на светулките е рискована.

Повечето от възрастните светулки

не биват изядени, защото,
подобно на ларвите си,

произвеждат токсини, които пропъждат

птиците и другите насекомоядни,

но някъде по пътя

една определена група светулки

някак си изгубила метаболитния механизъм,

необходим за производството
на собствени защитни токсини.

Този еволюционен дефект,

който бе открит от колегата ми Том Айснър,

е накарал тези светулки

да излизат нощем с ярките си светлини

с коварни намерения.

Наречени "фаталните жени"

от Джим Лойд, друг колега,

тези женски са измислили как да примамват

мъжките от други видове светулки.

Преследването започва с хищницата –

ето я тук долу, вляво,

където си стои тихо

и подслушва ухажващия разговор

на набелязаната жертва.

Ето как би могъл да протече.

Първо мъжката жертва присветва:
"Обичаш ли ме?",

неговата женска отговаря:
"Може би".

После той присветва отново.

Но този път хищницата се вмъква и отговаря

по начин, който имитира точно казаното
току-що от другата женска.

Тя не търси любов, тя търси токсини.

Ако е добра, може да примами
мъжкия достатъчно близо,

за да се пресегне и да го сграбчи

и той не е просто лека закуска.

През следващия час тя бавно

изпива кръвта му,

оставяйки само кървави останки.

Понеже са неспособни да произвеждат
собствени токсини,

такива женски прибягват до пиене на кръвта

на други светулки, за да си набавят
защитните химикали.

Ето ви една светулка - вампир,

резултат от естествения подбор.

Имаме още много да учим за светулките,

но изглежда че много истории
ще останат неразказани,

защото популациите на светулките по света

гаснат.

Основната причина е изчезването
на естествената им среда.

Почти навсякъде полята и горите,

мангровите дървета и ливадите, от които
светулките се нуждаят, за да оцелеят,

отстъпват пред прогреса и
безконтролното застрояване.

Ето и друг проблем -
надвили сме тъмнината,

но междувременно разливаме толкова много
излишна светлина нощем,

че тя нарушава живота на други същества,

а светулките са особено чувствителни
към светлинното замърсяване,

защото то замъглява сигналите,

които използват, за да си намерят партньор.

Имаме ли истинска нужда от светулките?

В края на краищата те са само мъничка част

от биоразнообразието на Земята.

И все пак, изчезването на един вид

е като изгасването на пълна стая със свещи,

които гаснат една по една.

Може и да не забележим

кога са изгаснали първите
няколко пламъчета,

но накрая оставаме на тъмно.

Ако работим заедно, за да създадем
бъдеще на планетата,

надявам се, ще успеем да намерим начин

да запазим ярките светлинки запалени.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)