Защо съществуват музеите? - Дж. В. Маранто

Вижте пълния урок на адрес: http://ed.ted.com/lessons/why-do-we-have-museums-j-v-maranto

Музеите са били част от човешката история повече от 2000 години - но те не винаги са били такива каквито са днес. Дж. В. Маранто разкрива еволюцията на музеите, като започва от първия музей датиращ от 530 г. преди Христа (учереден от принцеса) до шоутата на уродите на П.Т. Барнъм и отвъд.

Урок от Дж. В. Маранто, анимация от Zedem Media.

Здравейте всички,
Нека започнем нашата обиколка

Добре дошли в Музея на музеите

Музеите са били част от човешката история
от над 2000 години.

Но те не винаги са били
такива каквито са днес

Историята на музеите е много по-стара и
странна отколкото може да си представите.

Нека започнем от Гръцкото ни крило.

Думата за музей произлиза
от гръцкото "музейон",

които са били храмове на Музите,
богините на изкуствата и науките.

Молителите са искали от музите
да пазят академиците

и да даряват с изобретателност
тези които са били достойни.

Храмовете изобилствали
със скулптори,

мозайки,

сложни научни апаратури,

поетични и литературни надписи,

и всякакви други творения, които биха
доказали достойнството на един смъртен

за божествено вдъхновение.

Вече сме в Месопотамското крило.

Първия музей е бил създаден през
530 г. преди Христа и е в днешен Ирак.

И първия уредник всъщност е
била принцеса.

Енигалди Нанна е започнала да събира
и складира Месопотамски антики

в Е-Гиг-Пар, нейния дом.

Когато археолози разкопали местността,

открили множество прилежно наредени
в колони артефакти,

на които имало глинени етикети,
надписани на три езика.

Сигурно е имала интересни партита.

Традицията на събиране и показване на
интригуващи предмети е била прихваната,

както може да видите в
нашето Римско крило.

Къщите на политици и генерали

били пълни с плячка от войните,

а кралските менажерии
показвали екзотични животни

на хората по време на специални случаи
като гладиаторски битки.

Както може да видите, тук имаме
лъв и гладиатор

и изглежда, че чистача трябва да
намине по-късно.

Както и да е, продължаваме напред.

Следващата стъпка от еволюцията на
музеите е била през Ренесанса,

когато изучаването на света
е било отново поощрявано,

след почти хилядолетие
западно невежество.

Антикварните скринове,
или също така наречените Вундеркамерс,

били съвкупности от предмети, които
имали функцията на физическа енциклопедия,

показваща артефакти.

Просто влезте в гардероба тук.
Ето така. Внимавайте с палтата.

И сега ще разгледаме скрина на
Оле Ворм.

Една от най-видните колекции

е била на заможния естественик
от 17-ти век,

актиквар и физик Оле Ворм.

Той е събирал естествени експонати,

човешки скелети,

древни текстове с руни,

и артефакти от Новия свят.

В други антикварни скринове,

може да се намерят
генетични аномалии,

скъпоценни камъни,

произведения на изкуството,

религиозни и исторически
реликви.

О, боже. Не бива да пипаш това.

Повечето от тези скринове били частни
и често са били в резиденции,

надзиравани от техните собственци,
които били владетели и аристократи,

а също така и от търговци и учени.

Някой чува ли цирков орган ?

През 1840,

предприемчив млад шоумен,
на има Финиъс Т. Барнъм

е закупил някои от по-известните
антикварни скринове от Европа

и е основал Американския Музей на Барнъм
в Ню Йорк.

Грандиозна смесица от
зоологическа градина,

аула,

восъчен музей,

театър

и шоу на уродите, което е било известно
със своите поразителни представители

като мечки,

слонове

акробати,

великани,

сиамски близнаци,

русалка от остров Фиджи

и брадата дама,

акомпанирани от всякакви модерни
машинарии и научни уреди.

Музеи, които са достъпни за обществото
са значително нов феномен.

Преди Барнъм, първите публични музеи

са били достъпни само за
аристокрацията и средната класа,

само през определени дни.

Посетителите е трябвало да
подадат писмени молби,

за да посетят музей

и само малка група хора
можели да посещават музея на ден.

Лувъра е допускал цялата общественост
в музея,

но само три дена в седмицата.

През 19-ти век,

днешните музеи започнали
да се оформят

Институции като Смитсониан
са били създадени,

за да могат предметите да бъдат видяни
и изследвани, а не само заключени.

Американските музеи, в частност,

изготвяли проучвания

и назначавали изследователи, за да
извличат природни образци.

Музеите станали центрове на ерудираност,
на открития в изкуството и науката.

Този е често наричан века на Музеите.

В днешни дни музеите са отворени за всички.

Те са центрове на обучение и наука

и се превръщат
в по-практически институции.

Но въпроса кой може да ги посещава
е все още актуален,

понеже цените на билетите могат
да ограничат посещенията

на бъдещи учени, артисти и
обекти на възвишено вдъхновение,

които не могат да си позволят
да задоволят любопитството си.

Благодаря Ви, че дойдохте
и моля,

отбийте се през сувенирния магазин
на излизане.