Защо трябва да преосмислим капитализма

Пол Тюдор Джоунс Втори обича капитализма. Това е система която е направила много за него през последните десетилетия. Въпреки това, мениджърът на хедж фонд и филантропист е обезпокоен че лазерния фокус върху печалбите е, както той се изразява, "застрашаващ самите основи на обществото". В тази добре осмислена и страстна реч, той посочва неговата планирана контра офанзива, която е съсредоточена около концепцията за "справедливост".

Това е история за капитализма.

Система, която обичам,

заради успехите и възможностите,
които е предоставила на мен

и милиони други.

Започнах през младините си, търгувайки
със стоки, по-точно с памук,

на много гадно място

и ако някога е имало свободен пазар
свободен за всички, това беше нещото,

където костюмари, но такива,
които се държаха като гладиатори,

се биеха със зъби и нокти за печалба.

Бях достатъчно добър и за щастие,
докато стана на 30,

бях успял да се изкача по-високо
до света на паричното управление.

където прекарах следващите три десетилетия като глобален макро търговец.

През този период съм виждал
много шантави неща по финансовите пазари

и съм търгувал по време на
много откачени мании.

И за жалост,

с тъга отбелязвам, че точно сега
може би сме свидетели

на една от най-пагубните,
със сигурност в кариерата ми,

и е известно на всички ни,
че маниите никога не свършват добре.

Сега, през последните 50 години,

ние, като общество, сме започнали
да гледаме на компаниите и корпорациите си

по много ограничен начин,
почти като коне с капаци,

с оглед на това как ги оценяваме

и отдаваме толкова много
внимание на печалбите,

краткосрочните тримесечни
приходи и цените на дяловете,

че всичко друго остава на заден план.

Все едно сме изтръгнали човешкото
от компаниите си.

Ние не правим това -
не ограничаваме нещо

до редица стойности, с които можеш
да си играеш като с Лего -

ние не правим това в нашият живот.

Ние не се отнасяме към хората и
не ги оценяваме

по това колко изкарват на месец или по
техния кредитен рейтинг,

но налице е този двоен стандарт

що се отнася до начина,
по който оценяваме фирмите си,

и знаете ли какво?

Това нещо застрашава самите
основи на нашето общество.

И ето как ще ви го демонстрирам.

Тази графика изобразява корпоративния
марж на печалба през последните 40 години

като процент от доходите,

и вие сами може да видите, че сме
на 40 годишен връх от 12.5 процента.

Ура за теб ако си акционер,

но ако си от другата страна и си един
средностатистически американски работник,

тогава се вижда, че това
не е много добро нещо.

["Делът от печалби за работниците (синьо)
заплата на директор (червено)"]

По-големи маржове на печалба
не увеличават общественото богатство.

Всъщност, те влошават
неравенството в доходите,

и това определено не е добро нещо.

Но това някак си има смисъл, нали?

Защото ако най-богатите 10 процента
от американските родове

държат 90 процента от акциите,

вземайки все по-голям дял от
корпоративните печалби,

то тогава остава все по-малко богатство
за останалата част от обществото.

И още веднъж, неравенството в доходите
не е добро нещо.

Тази графика,
дело на "Тръстът на Равенството",

показва 21 държави като например
Австрия, Япония, Нова Зеландия

По абсцисата е представено
неравенството в доходите.

Колкото по-надясно отиваш,
то толкова повече се задълбочава.

По ординатата са дадени 9
социални и здравни параметъра.

Проблемите се изострят,
колкото повече се изкачваш по нея.

Ето някои от пoказателите: очаквана
продължителност на живота,

малолетна или непълнолетна бременност,
неграмотност, социална мобилност.

Тези от вас, които са американци,
биха се зачудили,

е, къде попада САЩ?

Къде лежи на графиката?

Опитайте се да познаете!

Буквално сме извън нея.

Да, това сме ние,

с най-изразеното
неравенство в доходите

и с най-наболелите социални проблеми,
съдейки по тези параметри.

Ето една мащабна прогноза,
която всеки може да направи,

и тя е такава, че ножицата между
най-богатите и най-бедните

ще се затвори.

Това винаги се случва.

По принцип става по един
от следните 3 начина:

чрез революция,
по-високи данъци, или война.

Някак си не съм фен
на нито едно от изброените.

(смях)

Ето ви още един начин да се направи

и това е като се увеличи честността
в корпоративното поведение,

но по начинът, по който
процедираме в момента,

това ще изисква коренна
промяна в поведението

и подобно на заависимият от нещо човек,
опитващ се да изкорени навик,

първата стъпка от процеса би била да
се признае, че проблем съществува.

Нека само да кажа,
тази обсебеност към печалба

е толкова дълбоко загнездена,

че дори не осъзнаваме
как вредим на обществото.

Ето един на пръв поглед незначителен, но
тревожен пример как точно правим това:

графиката показва корпоративните дарения

като процент от приходите, не доходите,
през последните 30 години.

Само сравнете с предишната графика
на корпоративния марж на печалба

и си отговорете на въпроса
дали това е правилно?

Да ви кажа честно, като започнах
да пиша това, си помислих:

"Еха, какво ли прави моята
компания Tudor по въпроса?"

И научих, че даваме само един
процент от печалбите си

на година за благотворителност.

А се предполага, че съм филантроп.

Буквално исках да повърна,
когато осъзнах това.

Мисълта ми е, че тази обсебеност
е дълбоко вкоренена,

че дори добросъвестни хора като мен
не осъзнаваме, че сме част от проблема.

Ние не можем да променим това
корпоративно поведение

като просто увеличим корпоративния
филантропизъм или благотворителните акции.

А, и между другото, оттогава насам
сме учетворили даренията си,

но -- (аплодисменти) -- моля ви!

Но можем да го направим като помогнем за осъществяването на по-честно поведение.

И един от начините за постигането му
би бил да се доверим

на системата, която ни доведе дотук,

и това е свободния пазар.

Преди около година, аз и група приятели

започнахме бизнес с нестопанса цел
на име Just Capital.

Предназначението му е простичко:

да помогне на компании и корпорации

да работят по един по-праведен начин,
използвайки данните от обществото

като ясен критерий за това какво значи
честно корпоративно поведение.

Сега няма установен всепризнат стандарт,

който да насочва дадена компания или
корпорация, и тук идва Just Capital,

защото, от тази година насетне, ние ще
правим проучване на цялата страна

с помощта на една извадка от
20 000 американски гражданина,

за да разберем какви точно мислят, че са

критериите за честност
в корпоративното поведение.

Това е проект, който ще започне в САЩ,

но може да бъде осъществен
навсякъде по света

и може би ще установим,

че най-важното нещо за обществото

е да създаваме качествени работни места
или да правим здравословни продукти,

или да помагаме, а не да вредим,
на природата.

Ние, в Just Capital, не знаем
и не опира до нас да решим.

Ние сме само посредници,

но имаме 100 процента увереност
и вяра в американската общественост,

че ще се справи.

Така че ще обявим резултатите
този септември за пръв път

и после догодина, пак ще
направим допитване,

но този път ще надградим

като подредим 1000-те най-големи
американски компании

от номер едно до номер 1000
и всичко между тях.

Наричаме го Индексът за честност

и имайте предвид, ние сме независими,
с нестопанска цел и без пристрастие

и ние ще дадем гласност на
американското общество.

И може би с времето ще установим, че
като хората се информират

кои компании са най-честни,

човешките и парични ресурси
ще се насочат към тях,

те ще са най-проспериращите

и ще помогнат на страната ни
да бъде най-просперираща.

Системата на капитализма е
благоприятствала всяка една иновация,

направила света ни по-вдъхновяващо
и прекрасно място за живот.

Капитализмът трябва да бъде
на основата на справедливостта.

Трябва да бъде, повече от
когато и да е било,

имайки предвид растящите
икономически разделения.

Изчислено е, че 47 процента
от американските работници

имат опастност да бъдат изместени
или уволнени през следващите 20 години

Аз не съм против прогреса.

Искам безпилотнатата кола и джетпакът
колкото всички останали.

Но аз умолявам да бъде осъзнат факта, че
с увеличени богатство и печалби,

трябва да дойде и по-голяма
корпоративна и социална отговорност.

"Ако справедливостта бъде премахната" -
казва Адъм Смит, бащата на капитализма. -

"великата и неизмерима структура на
човешкото общество следва светкавично

да се разпадне до атоми"

Като имаше някакъв проблем,
когато бях малък,

майка ми винаги въздишаше,
клатейки си главата и казваше:

"Имай милост, имай милост."

Сега обаче не е времето за нас,
за обикновените хора, да имаме милост.

Сега е времето да им покажем справедливост

и ние можем да го направим, аз и вие,

като започнем на работното си място,
в компаниите, в които работим.

И когато изравним честността
и печалбата като приоритети,

тогава ще получим най-прекрасното
нещо в целия свят.

Ще си върнем човечността.

Благодаря ви.

(аплодисменти)