Ребека Они: Какво ще стане, ако здравната ни система ни поддържаше здрави?

Ребека Они задава дръзки въпроси: какво ще стане, ако чакалните бяха място, където се подобрява ежедневната грижа за здравето? Какво ще стане, ако лекарите можеха да предписват храна, жилище и отопление през зимата? На TEDMED тя описва "Хелт лийдс" (Здравни Връзки), организация, която просто прави това - тя го прави с доброволци, които са отлично обучени и отдадени на работата си, точно като спортен отбор в колеж.

През първата ми година в колежа

се регистрирах за разменна програма в къщата

на "Правни Услуги Големия Бостън".

Дойдох в първия ден

готова да правя кафе и ксерокопия,

но бях свързана с този праведен, дълбоко вдъхновен адвокат

на име Джеф Пърсел,

който ме сложи на първа линия

от първия ден.

В рамките на девет месеца

имах възможност

да проведа десетки разговори

със семейства с ниски доходи в Бостън,

които идваха с жилищни въпроси,

но винаги имаха здравен проблем.

Дойде клиент,

който предстоеше да бъде изгонен, защото не е платил наема си.

Но разбира се, не беше платил наема си,

защото плаща за ХИВ лечението си

и просто не може да си позволи да плати и двете.

Имахме майки, които идват,

а дъщеря и има астма,

събужда се покрита с хлебарки всяка сутрин.

Една от стратегиите ни за съдебни спорове

е да ме изпратят в дома на тези клиенти

с тези големи стъклени бутилки.

за да събера хлебарките,

да ги залепя на тази дъска за плакат,

която внасяхме в съда за делата ни.

И ние винаги печелим,

защото съдиите бяха толкова отвратени.

Трябва да кажа, че това е далеч по-ефективно

от всичко, което научих по-късно в правния факултет.

Но по време на тези девет месеца,

все повече нарастваше чувството ми,

че като че ли се месим твърде навътре

в живота на нашите клиенти -

че когато те идват при нас,

те са вече в криза.

В края на първата ми година в колежа,

четох една статия за работата

на д-р Бари Цукерман

като председател на педиатрията

в медицинския център в Бостън.

Първата му работа е като адвокат по юридически услуги,

който представлява пациентите.

Позвъних на Бари,

и с неговата благословията, през октомври 1995 г.

влязох в залата за чакане

на педиатричната клиника в медицинския център в Бостън.

Никога няма да забравя

телевизорите, показващи безкрайни серии на анимационни филми.

И изтощението на майките,

които бяха взели два, три, понякога четири автобуси,

за да доведат детето си на лекар,

беше просто осезаемо.

Изглежда, че лекарите

никога нямат достатъчно време за всички пациенти,

колкото и да се опитват.

В рамките на шест месеца,

ги срещах в коридора

и ги молех да сортират наивния, но основен въпрос:

"Ако имате неограничени ресурси,

какво ще дадете на пациентите ви?"

Чувах един и същ отговор отново и отново,

отговор, който сме чували стотици пъти оттогава.

Те казваха: "Всеки ден имаме пациенти, които идват в клиниката -

детето има инфекция на ухото,

предписвам антибиотици.

Но реалният проблем е, че няма никаква храна у дома.

Истинският проблем

е, че това дете живее с 12 други хора

в апартамент с две спални.

Дори не питам за тези проблеми,

защото няма какво да направя.

Имам 13 минути за един пациент.

Пациентите се натрупват в чакалнята на клиниката.

Нямам никаква представа къде е най-близкия хранителен магазин.

Нямам никаква помощ."

В тази клиника, дори и днес,

има двама социални работника

за 24 000 пациенти по педиатрия,

което е по-добре, отколкото в много други клиники.

"Здравни връзки" беше роден от тези разговори -

прост модел

където лекарите и медицинските сестри

могат да предписват питателни храни,

топлина през зимата

и други основни ресурси за техните пациенти

по същия начин, по който предписват лекарства.

Пациентите тогава занасят рецептите си

до бюрото ни в залата за чакане на клиниката,

където има ядро от добре обучени студенти адвокати,

които работят рамо до рамо с тези семейства,

за да ги свържат

със съществуващите ресурси на общността.

Започнахме с карта на таблица в залата за чакане в клиниката -

напълно в стил лимонаден щанд.

Но днес имаме хиляда студенти адвокати,

които работят, за да свържат почти 9 000 пациенти и техните семейства

с ресурсите, които им трябват, за да са здрави.

Преди 18 месеца

получих това е-писмо, което промени живота ми.

Е-писмото беше от д-р Джак Гайгер,

който пишеше, за да ме поздрави за "Хелф Лиийдс" (Здравни Връзки)

и за да сподели, както той каза,

малко исторически контекст.

През 1965 г. д-р Гайгер основал

една от първите две общностни здравни центрове в тази страна,

в много бедна област в делтата на Мисисипи.

Много от неговите пациенти идваха

с недохранване

и той започнал да им предписва храна.

Те занасят тези рецепти до местния супермаркет,

който им дава храна

и след това плащането се извършва от бюджета на клиниката.

Когато Службата на икономическа възможност във Вашингтон -

която финансира клиниката на Гайгер -

разбрала за това,

те били разгневени.

Изпратили този бюрократ,

за да каже на Гайгер, че от него се очаква да използва техните долари

за медицински грижи -

на което Гайгер логически отговорил:

"Последният път, когато проверих учебниците си,

видях, че специфичната терапия за недохранване е храна."

(Смях)

Когато получих това е-писмо от д-р Гайгер,

знаех, че трябваше да се гордея,

че съм част от тази история.

Но истината е,

че бях ужасена.

Ето ни,

45 години след като Гайгер е предписвал храна за пациентите си

и лекарите ми казват:

"По тези проблеми, ние практикуваме политиката на "не питай, не казвай".

Четиридесет и пет години след Гайгер,

"Здравни връзки" трябва да възстанови

рецептата за основни ресурси.

Прекарвах часове след часове,

опитвайки се да осмисля този странен Ден на Мармота.

Как стана така, че за десетилетия

имахме доста прост инструмент за поддържане на пациенти

и особено пациентите с ниски доходи здрави,

но не го използвахме?

Ако знаем, какво е необходимо, за да имаме здравеопазване

вместо система за болнични грижи,

защо просто не го правим?

Тези въпроси, за които мисля,

не са трудни, защото отговорите са сложни,

те са трудни, защото изискват да бъдем откровени със себе си.

Убеждението ми е, че е твърде болезнено

да показваме стремежите ни за системата ни за здравеопазване,

или дори да признаем, че имаме система за здравеопазване въобще.

Защото ако имахме,

тя щеше да бъде премахната

от съвременната реалност.

Но това не променя вярванията ми,

че всички ние, дълбоко в себе си,

тук, в тази стая, както и в тази страна,

споделяме подобен набор от желания.

Ако сме откровени със себе си

и се вслушаме,

че всички ние пазим

силно съкровен стремеж за здравеопазването ни:

че то ни поддържа здрави.

Този стремеж, че здравеопазването ни поддържа здрави

е изключително силен.

Начина, по който мисля за това

е, че здравеопазването е като всяка друга система.

Това е просто набор от възможности, които хората правят.

Какво ще стане, ако решим

да изберем различен набор от възможности?

Какво ще стане, ако решим да вземем всички части на здравеопазването,

които са се отдалечили от нас

и решително застанем и кажем: "Не.

Тези неща са наши.

Те ще бъдат използвани за целите ни.

Те ще бъдат използвани за осъществяване на

стремежа ни"?

Какво ще стане, ако всичко, което ни е нужно,

за да осъзнаем стремежа ни за здравеопазване

е тук пред нас

и просто чака да бъде поискано?

Ето как започна "Здравни Връзки".

Започнахме с тефтера с рецепти -

обикновен лист хартия

и попитахме, не от какво се нуждаят пациентите, за да оздравеят -

антибиотици, инхалатор, лекарство,

а от какво се нуждаят пациентите, за да бъдат здрави,

за да не се разболяват.

Избрахме да използваме рецепти

за тази цел.

Само на няколко километра от тук,

в Детския национален медицински център,

когато пациентите влизат в офиса на лекаря,

им се задават няколко въпроса.

Задават им въпроса: "Достатъчна ли ви е храната в края на месеца?

Имате ли безопасно жилище?"

Когато лекарката започва посещението си,

тя знае височината, теглото, има ли храна в вкъщи,

безопасно ли живее семейството.

Това не само води до по-добър набор от клинични избори,

но лекарят може също да предписва тези ресурси на пациента,

като използва "Здравни Връзки" като всички други особени препратки.

Проблемът е,

че след като разберете какво е това,

да осъзнаете стремежа за здравеопазване,

вие искате повече.

Мислехме, че

ако можем да накараме отделни лекари

да предписват тези основни ресурси на пациентите си,

може ли да накараме цялата система за здравеопазване

да измени презумпцията си?

Пробвахме.

Сега в Болничния Център в Харлем,

когато дойдат пациенти с повишен индекс на тегло на тялото,

електронният медицински картон

автоматично създава рецепта за "Здравни Връзки".

След това доброволците ни могат да работят с тях,

за да свържат пациентите със здравословна храна и програми за упражняване

в общностите си.

Създали сме презумпция,

че ако сте пациент в тази болница

с повишени ИТМ (индекс на телесна маса),

четирите стени на лекарския офис

вероятно няма да ви дадат всичко,

от което се нуждаете, за да бъдете здрави.

Имате нужда от повече.

От една страна,

това е само основно записване

в електронния медицински запис.

От друга страна,

това е радикална трансформация

от електронния медицински запис,

от статично хранилище на диагностична информация

до инструмент за насърчаване на здравето.

В частния сектор,

когато изстискаш такава допълнителна стойност

от инвестиции с фиксирана цена,

това се нарича компания за милиард долара.

Но в моя свят,

тя се нарича намалено затлъстяване и диабет.

Тя се нарича здравеопазване -

система, където лекарите могат да предписват решения

за подобряване на здравето,

не само управление на болестта.

Същото се случва в чакалнята на клиниката.

Всеки ден в тази страна

три милиона пациенти

преминават през около 150 000 стаи за чакане в клиники.

Какво правят когато са там?

Седят, гледат златната рибка в аквариума,

четат много стари броеве

на списание за добро поддържане на домовете.

Но най-вече всички ние просто седим завинаги, чакайки.

Как стигнахме до тук,

където посвещаваме стотици декари и хиляди часове

за чакане?

Какво ще стане, ако имахме чакалня

където не седите, когато сте болни,

а седите там, където искате да оздравеете.

Ако летищата могат да станат търговски центрове,

и "МакДоналдс" може да стане детска площадка,

със сигурност можем да изобретим наново чакалнята в клиниката.

Това е, което "Здравни Връзки" се опитва да направи,

да разработи тези недвижими имоти и това време,

и да ги използва като преход,

който свързва пациентите

с ресурсите, които им са нужни, за да бъдат здрави.

Суровата зима на Североизтока,

детето ви има астма, парното ви току що е изключено,

и разбира се сте в залата за чакане в Спешното отделение,

защото студения въздух възбужда астмата на детето ви.

Но какво ще стане, ако вместо напрегнато чакане с часове,

чакалнята стане мястото,

където "Здравни Връзки" намери начин да включи отново парното ви?

Всичко това, разбира се, изисква

повече работна сила.

Но ако сме творци, вече имаме също и това.

Знаем, че лекарите и медицинските ни сестри

и дори социалните работници

не са достатъчни;

че времето в здравеопазването

е твърде малко и ограничаващо.

Здравето просто отнема повече време.

То изисква не-клинични армия

на здравни работници в общността, както и мениджъри

и много други.

Какво ще стане, ако малка част от тези нови здравни работници

са 11-те милиона студенти в тази страна?

Необременени от клинични отговорности,

не желаещи да приемат "не" за отговор

от тези бюрокрации,

които са склонни да смажат пациентите,

и с ненадмината способност

за извличане на информация

придобита чрез многогодишно използване на "Гугъл".

Може би мислите, че е малко вероятно

колежанин доброволец

да може да направи този вид ангажимент.

Имам две думи за вас:

"Мартовска лудост".

Средностатистическият баскетболист от първа дивизия на "НКАА"

посвещава 39 часа на седмица да спортува.

Може да мислим, че това е добро или лошо,

но и в двата случая е реално.

"Здравни Връзки" се основава на презумпцията,

че твърде дълго време

сме искали твърде малко от студентите ни в колежите,

когато става въпрос за реално въздействие в уязвими общности.

Спортните отбори в колежа казват:

"Ще отнеме десетки часове

в някакво далечно поле и в много ранен час

и ще измерим постижението ви, както и работата на екипа ви,

и ако не покриете нормите или не дойдете,

ще ви изключим от екипа.

Но ще направим огромни инвестиции

в обучението и развитието ви,

и ще имате възможност да бъдете сред уникална общност от хора."

И хората се редят на опашка

само да имат възможност да са част от това.

Мислим, че

ако това е достатъчно добре за отбора по ръгби,

то е достатъчно добре за здравеопазването и бедността.

"Здравни Връзки" също наема конкурентни хора,

обучава ги усилено,

с професионални учители,

изисква значително време,

изгражда сплотен екип

и измерва резултатите -

вид на Обучете Америка на здравеопазване.

Сега в 10-те най-големи градове в САЩ

с най-голям брой пациенти за медицинска помощ,

всеки от тях има най-малко 20 000 студенти в колеж.

Само в Ню Йорк има половин милион студенти в колеж.

Не е просто вид краткосрочна работна сила

да свържете пациентите с основните ресурси,

това е следващо поколение здравни лидери,

Които са прекарали две, три, четири години

в залата за чакане в клиниката,

говорейки на пациентите за най-основните им нужди в областта на здравеопазването.

Те остават с убеждението,

способността и ефикасността

да осъществят най-основните ни стремежи за здравеопазване.

Има хиляди от тези хора там.

Миа Лозада е главен лекар по вътрешни болести

в медицински център на УКСФ,

но в продължение на три години като студентка

тя беше доброволец на "Здравни Връзки"

в чакалнята на клиниката в медицинския център в Бостън.

Миа каза: "Когато състудентите ми напишат рецепта,

мислят, че са приключили работата си.

Когато пиша рецепта,

мисля за това дали може семейството да прочете рецептата?

Имат ли транспорт до аптеката?

Имат ли храна, която да вземат с рецептата?

Имат ли застраховка, за да изпълнят рецептата?

Това са въпроси, които научих в "Здравни Връзки",

не в медицинското училище."

Сега никое от тези решения -

тефтера с рецепти, електронният медицински запис,

чакалнята,

армията от колежани,

не са идеални.

Но те са наши -

прости примери

за неизползвани здравни ресурси,

така че, ако ги разработим и разгърнем отново,

можем да осъзнаем основната аспирация

на здравеопазването.

Бях в "Правни Услуги" за около девет месеца,

когато тази идея за "Здравни Връзки" започна да се оформя.

Знаех, че трябваше да кажа на Джеф Пърсел, адвоката ми,

че трябва да напусна.

Бях толкова нервна,

защото мислех, че той ще бъде разочарован от мен,

защото изоставях клиентите ни заради една луда идея.

Седнах и му казах:

"Джеф, имам идеята,

че можем да мобилизираме студенти в колежа,

които да решават основните нужди на пациентите в областта на здравеопазването."

Ще бъда откровена,

всичко, което исках от него е да не ми се сърди.

Но той каза:

"Ребека, когато имаш идея,

имаш задължение за осъществяването на тази идея.

Трябва да следваш тази идея."

Трябва да кажа, че си помислих: "Уаау.

Това е голяма отговорност."

Просто исках благословия,

не исках някакъв вид мандат.

Но истината е,

че прекарах всяка минута оттогава,

преследвайки тази идея.

Вярвам, че ние всички имаме идея

за здравеопазването в тази страна.

Вярвам, че в края на деня

когато измерваме здравеопазването ни,

това няма да бъде с излекуваните болести,

но с предотвратените болести.

Това няма да бъде с върховите постижения на технологиите ни

или с професионализма на специалистите ни,

но с това, колко често се нуждаем от тях.

Преди всичко,

вярвам, че когато измерваме здравеопазването,

то ще бъде, не за това каква е била системата,

но за това каква сме решили да бъде.

Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)