Къде да обучим лекарите? В Куба.

Големите проблеми имат нужда от големи решения, породени от големи идеи, въображение и смелост. В тази презентация журналистката Гейл Рийд очертава едно решение, което заслужава внимание - Хаванския латиноамерикански медицински колеж, където лекари от целия свят се обучават, за да работят за местните общности, които най-силно се нуждаят от тях.

Искам да ви кажа

как 20 000 забележителни млади хора

от над 100 държави

се озоваха в Куба

и променят здравеопазването
в техните общности.

90% от тях никога

нямаше да напуснат дома си,

ако нямаха стипендии за обучение
по медицина в Куба

и решимост да се върнат

в места като тези, от които са дошли –

отдалечени стопанства, планини, гета

– за да станат лекари на хора като тях,

за да извървят пътя.

Хаванският латиноамерикански
медицински колеж (ELAM),

е най-големия медицински колеж в света,

обучил 23 000 млади лекари

от първия си випуск от 2005 г.

и още почти 10 000 пред завършване.

Мисията му е да обучи лекари за хората,

които най-много се нуждаят от тях –

над един милиард души,

които никога не са виждали лекар,

хората, които живеят и умират

под ужасяващия праг на бедността.

Студентите му не влизат в никакви норми.

Те са най-големия риск

и най-добрия залог на колежа.

Те са подбрани от най-бедните,

най-разрушените места на планетата ни

от училище, което вярва,
че могат да станат

не просто добрите,

а отличните лекари,

от които общностите им имат силна нужда,

че ще практикуват,
където повечето лекари не го правят,

в места, които са не просто бедни,

но и често опасни,

ще носят противоотрови в раниците си,

или ще обикалят квартали,

разядени от наркотици,
престъпни групи и куршуми,

родните си места.

Надяваме се, че ще променят

достъпа до здравеопазване,

картината в бедните райони

и дори начина, по който самата медицина

се учи и практикува

и, че ще станат лидери в стремежа ни

към всеобщо здравно осигуряване,

със сигурност една амбициозна задача.

Две големи бури
и идеята за „извървяването на пътя“,

дадоха повод
за създаването на ELAM през 1998 г.

Ураганите Джордж и Мич,

разтърсиха Карибите

и Централна Америка,

причинявайки смъртта на 30 000 души

и оставяйки 2,5 милиона бездомни.

Стотици кубински лекари
се отзоваха на бедствието,

но когато пристигнаха

видяха още по-голямо бедствие –

цели общности без здравеопазване,

болници в селата затворени

поради липса на персонал

и прекалено много бебета, умиращи

преди първия си рожден ден.

Какво ще се случи
когато кубинските лекари си тръгнат?

Имаше нужда от нови постоянни лекари,

но откъде щяха да дойдат?

Къде щяха да се обучат?

Сградата на бивша морска академия
в Хавана

бе предадена на кубинското
Министерство на здравеопазването,

за да стане Латиноамериканския
медицински колеж,

ELAM.

Таксата за обучение,
жилище, храна и малка стипендия

бяха предложени на стотици студенти

от държавите, най-силно ударени от бурите.

Като журналист в Хавана,

видях първите 97 никарагуанци да пристигат

през март 1999 г.,

нанасяйки се в едва преустроени общежития

и помагайки на преподавателите си
не само да изметат класните стаи,

но и да внесат бюра,
столове и микроскопи.

През следващите няколко години

правителствата в двете Америки

поискаха стипендии за студентите си,

а Kомитета на чернокожите конгресмени,

поиска и получи стотици стипендии

за млади хора от САЩ.

Днес, измежду тези 23 000

има възпитаници от 83 страни

от двете Америки, Африка и Азия,

а сред записалите се
броят е достигнал до 123 държави.

Повече от половината
студенти са млади жени.

Те са от 100 етнически групи,

говорят 50 различни езика.

Маргарет Чен, директор на СЗО каза, че

„Най-после, ако си беден, от женски пол

или от местно племе,

имаш определено предимство,

етика, която прави
медицинския колеж уникален“.

Лутър Кастийо е от Сан Педро де Токамачо

на атлантическия бряг на Хондурас.

Там няма течаща вода,

електричество

и за да стигнете селото
трябва да вървите часове,

или да рискувате с пикап, като мен,

избягвайки вълните на Атлантика.

Лутър бе едно от 40-те деца на Токамачо,

които започнаха училище,

синовете и дъщерите на черно местно племе,

известно като Гарифуна,

20% от населението на Хондурас.

Най-близкото здравно заведение
бе на километри.

Лутър трябваше да ходи три часа всеки ден

до прогимназията.

Само 17 деца успяха да стигнат.

Само 5 продължиха в гимназия

и само едно в университет –

Лутър, в ELAM,

сред първата вълна завършили от Гарифуна.

В цялата история на Хондурас преди тях

е имало само двама лекари от Гарифуна.

Сега те са 69 благодарение на ELAM.

Големите проблеми
се нуждаят от големи решения,

породени от големи идеи,
въображение и смелост,

но и решения, които работят.

Преподавателите на ELAM
нямаха добра база,

за да ги насочват,
така че те се научиха по трудния път,

пътя на пробата и грешката.

Дори и най-добрите студенти

от тези бедни общности

не бяха академично подготвени

за 6 години медицинско обучение,

така че беше иницииран
подготвителен курс по науките.

След това дойде въпросът с езика:

имаше хора от Мапуче, Кечуас,
Гуарани, Гарифуна,

местни племена,

които учеха испански като втори език

или хаитянци, които говореха креолски.

Така испанският стана част

от подготвителната учебна програма
по медицина.

Въпреки това, в Куба

музиката, храната, ароматите,

всичко беше различно,

така че факултетът стана семейство,
а ELAM - дом.

Религиите варираха от местни вярвания

до йоруба, мюсюлманска
и християнска евангелистка.

Да приемеш многообразието
стана начин на живот.

Защо толкова много страни

са поискали тези стипендии?

Първо, те нямат достатъчно лекари,

а там където имат, разпределението им

е в ущърб на бедните,

тъй като световната здравна криза

се захранва от криза на човешките ресурси.

Не ни стигат между 4 и 7 милиона
здравни работници,

само за основни нужди,

а проблемът е навсякъде.

Лекарите са концентрирани в градовете,

където само половината от хората
по света живеят,

а и вътре в градовете,

не в бедняшките квартали или южен ЛА.

Тук в САЩ,

където имаме здравна реформа,

нямаме специалистите, от които се нуждаем.

През 2020 г. няма да ни достигат

45 000 общопрактикуващи лекари.

Ние също сме част от проблема.

САЩ е вносител номер едно

на лекари от развиващите се страни.

Втората причина студентите
да идват в Куба,

е здравната система на острова,

основана на силна първична помощ.

Комисия от The Lancet,

класира Куба сред най-добре
представящите се страни

със среден доход в здравеопазването.

Според "Спасете децата", Куба

е най-добрата страна за майчинство
в Латинска Америка.

Куба има подобна на САЩ

продължителност на живота
и по-ниска детска смъртност,

а също и по-малко неравенства,

изразходвайки на човек за здраве

1/20 от това, което изразходваме

тук в САЩ.

В ELAM обучението е трудно,

но 80% от студентите завършват.

Предметите са познати –

фундаментални и клинични науки,

но има големи разлики.

Първо, обучението
се е изместило от лабораториите

в клиничните класни стаи и квартали,

местата, в които повечето
от тези студенти ще работят.

Разбира се, че те имат и лекции
и стажове в болниците,

но обучението в общностите
започва от първия ден.

Второ, студентите лекуват
пациентите в цялост,

душа и тяло,

в контекста на семействата, общностите

и културата им.

Трето, те учат обществено здраве,

за да оценяват водата за пиене, жилищните,

социалните и икономическите условия
на живот на пациентите си.

Четвърто, те са обучени,

че едно качествено интервю с пациента

и цялостен клиничен преглед

дават повечето данни за диагнозата,

оставяйки скъпата технология
за потвърждение.

И накрая, те постоянно учат

колко важна е превенцията,

особено когато хроничните болести

парализират здравните системи по света.

Такова професионално обучение

също върви с екипна работа,

как да се работи в екип

и как да се ръководи екипа,

с доза смиреност.

След като завършат, тези лекари споделят

знанията си с пом.-мед.сестри, акушерките,

обществените здравни работници,

за да им помогнат да са по-добри,

а не да ги заместят,

за да работят с шамани и народни лечители.

Дали възпитаниците на ELAM доказват,

че смелият експеримент има смисъл?

Дузина проекти загатват

на какво те са способни.

Да вземем например лекарите Гарифуна.

Те не само се върнаха
да работят у дома си,

но и организраха общностите си,
за да построят

първата болница за коренното население.

С помощта на един архитект,

жителите буквално я създадоха от нищото.

Първите пациенти прекрачиха прага

през декември 2007 г.

и оттогава има

почти 1 милион посещения.

И правителството обръща внимание,

сочейки болницата като модел

за Хондурас за селско обществено здраве.

Студентите на ELAM са умни,

силни и отдадени.

Хаити, януари 2010 г.

Болката.

Хора, погребани под 30 мил. тона отломки.

Съкрушително.

340 кубински лекари

бяха вече там, дългосрочно.

Други бяха на път.
Имаше нужда от много повече.

В ELAM студентите работеха денонощно,

за да установят връзка с 2 000 завършили.

Вследствие, стотици пристигнаха в Хаити

от 27 страни – от Мали в Сахара,

до Сейнт Лусия, Боливия, Чили и САЩ.

Те си говореха един на друг
на испански без проблем

и слушаха пациентите си на креолски,

благодарение на студентите от Хаити,

дошли от Куба от ELAM.

Много от тях останаха месеци,

дори и по време на епидемията от холера.

Стотици студенти от Хаити

трябваше да събират отломките,

да преодолеят сърдечните си болки

и да се заемат с бремето

да построят нова система
за обществено здраве в Хаити.

Днес, с помощта на организации
и правителства

от Норвегия до Куба и Бразилия,

дузина нови здравни центрове
бяха построени,

попълнени с персонал
и в 35 случая оглавени

от завършили ELAM.

Въпреки това, случаят в Хаити

показва и някои от най-големите проблеми,

срещани в много страни.

Например от

748 дипломирани хаитяни до 2012 г.,
когато холерата се разрази,

почти половината работеха в сектора
на общественото здравеопазване,

но една четвърт бяха безработни,

а 110 бяха напуснали Хаити.

При най-добрите обстоятелства

тези дипломанти попълват състава

и така укрепват системите
на общественото здравеопазване,

в които те често
са единствените лекари наоколо.

В най-лошите обстоятелства
просто няма достатъчно работа

в общественото здравеопазване,

където се поема лечението
на повечето бедни хора,

няма достатъчно политическа воля,

ресурси и т.н. –

просто прекалено много пациенти
без здравни грижи.

Дипломантите усещат натиск
и от семействата си,

мъчейки се да преживеят,

така че когато нямат работа

се насочват към частна практика

или заминават в чужбина,
за да изпращат пари у дома.

Най-лошото от всичко е,
че в някои държави

медицинските асоциации
оказват влияние върху агенциите

по акредитация
да не признават дипломи от ELAM

от страх, че тези лекари
ще им вземат работата

или ще намалят броя на пациентите
и доходите им.

Не става дума за способности.

Тук в САЩ калифорнийската
медицинска асоциация,

акредитира училището
след обстойна инспекция

и новите лекари доказват,

че кубинският експеримент работи,

взимат си изпитите

и печелят престижни места за специализации

от Ню Йорк до Чикаго и Ню Мексико.

Около 200 на брой,

те се връщат в САЩ изпълнени с енергия,

но и разочаровани.

Както се изказа един от тях:

„В Куба ние сме обучени
да предоставяме качествени грижи

с минимум ресурси,

така че когато видя всички ресурси,
които имаме тук

и вие ми казвате, че не е възможно,

знам, че не е вярно.

Не само че съм виждал, че е възможно,
но и съм вършил работата“.

Завършилите ELAM,

някои от Вашингтон и Балтимор,

идват от най-бедните измежду бедните,

за да предложат здраве, образование

и глас на своите общности.

Те са свършили тежката работа.

Сега ние трябва да свършим нашата,

за да подкрепим тези над 23 000 лекари.

Всички ние –

фондации, ръководители на специализации,
пресата,

предприемачи, политици, хора

- трябва да се намесим.

Трябва да направим
много повече глобално

за да дадем на тези нови лекари
възможността

да покажат на какво са способни.

Трябва да могат

да си вземат изпитите
за квалификация в техните страни.

Трябва им работа в сектора
на общественото здравеопазване

или в центрове с идеална цел,

за да практикуват това, което са учили
и на което са се отдали.

Те се нуждаят от шанса

да станат лекарите,
които са нужни на пациентите.

За да се придвижим напред,

може да се наложи да се върнем обратно

при онзи педиатър, който чукаше

на семейната ми врата

в южната част на Чикаго, когато бях дете,

който правеше домашни посещения,

който беше държавен служител

Идеите за това каква трябва

да бъде медицината не са нови.

Това, което е ново,
е разширяването на достъпа

и лицата на самите лекари –

по-вероятно за завършил ELAM е да бъде тя

вместо той;

в Амазония, Перу или Гватемала

да е лекар от коренното население,

в САЩ – цветнокож лекар,

който говори испански свободно.

Тя е добре обучена,
на нея може да се разчита,

тя има вида и културата на пациентите си

и със сигурност заслужава нашата подкрепа,

защото с метро, муле или кану

ни учи как да извървим пътя.

Благодаря. (Аплодисменти)