Return to Video

Как нашите микроби ни правят такива, каквито сме

  • 0:01 - 0:05
    Ние хората винаги сме били
    много загрижени за здравето на телата си,
  • 0:05 - 0:09
    но не винаги сме успявали
    да разберем кое е важно.
  • 0:09 - 0:12
    Да вземем за пример древните египтяни:
  • 0:12 - 0:16
    били са много загрижени за частите
    на тялото си, от които мислели,
  • 0:16 - 0:18
    че се нуждаят в задгробния живот,
  • 0:18 - 0:20
    но оставяли някои други.
    Тази, например.
  • 0:20 - 0:23
    Въпреки че внимателно са запазили
    стомаха, дробовете,
  • 0:23 - 0:24
    черния дроб и т. н.,
  • 0:24 - 0:28
    те просто унищожили мозъка,
    дренирали го през ноздрите
  • 0:28 - 0:29
    и го изхвърлили,
  • 0:29 - 0:31
    което всъщност е логично,
  • 0:31 - 0:33
    защото какво прави един мозък за нас?
  • 0:33 - 0:37
    Но представете си, че съществува
    един пренебрегнат орган
  • 0:37 - 0:39
    в телата ни, който тежи колкото мозъка
  • 0:39 - 0:42
    и по някакъв начин е също толкова
    важен за това кои сме,
  • 0:42 - 0:45
    но ние знаем толкова малко за него
    и проявяваме подобна липса на отношение.
  • 0:45 - 0:48
    Представете си, че чрез
    нови научни открития
  • 0:48 - 0:50
    ние започваме да разбираме
  • 0:50 - 0:53
    значимостта му по отношение
    на това как мислим за себе си.
  • 0:53 - 0:55
    Не бихте ле искали
    да знаете повече за него?
  • 0:55 - 0:58
    Оказва се, че имаме точно такова нещо -
  • 0:59 - 1:01
    червата си
  • 1:01 - 1:03
    или по-скоро микробите им.
  • 1:03 - 1:06
    Но не само микробите
    в червата ни са важни.
  • 1:06 - 1:08
    Микробите в цялото ни тяло
  • 1:08 - 1:11
    се оказват от критично значение
    за наличието на куп различия,
  • 1:11 - 1:13
    които правят различните хора
    такива, каквито са.
  • 1:13 - 1:15
    Например, забелязвали ли сте,
  • 1:15 - 1:20
    че някои хора биват ухапвани от комари
    много по-често от други?
  • 1:20 - 1:24
    Оказва се, че преживяванията на хората
    на къмпинга са всъщност достоверни.
  • 1:24 - 1:27
    Например мен рядко ме хапят комари,
  • 1:27 - 1:29
    но партньорката ми Аманда
    привлича цели ята
  • 1:29 - 1:32
    и причината за това е в наличието
    на различни микроби по кожата,
  • 1:32 - 1:36
    които произвеждат различни химикали,
    които комарите забелязват.
  • 1:36 - 1:40
    Микробите са много важни
    в областта на медицината.
  • 1:40 - 1:42
    Например микробите в червата ви
  • 1:42 - 1:46
    определят дали определени аналгетици
    са токсични за черния ви дроб.
  • 1:46 - 1:51
    Те определят дали други лекарства
    ще действат за сърдечните ви заболявания.
  • 1:51 - 1:53
    А ако сте плодова мушица,
  • 1:53 - 1:57
    микробите ви определят
    с кой искате да правите секс.
  • 1:57 - 1:59
    Все още не сме открили това при хората,
  • 1:59 - 2:03
    но е само въпрос на време
    преди да го разберем. (Смях)
  • 2:03 - 2:06
    Микробите изпълняват
    широк диапазон от функции.
  • 2:06 - 2:07
    Те ни подпомагат в храносмилането,
  • 2:07 - 2:10
    в развитието на имунната система
  • 2:10 - 2:12
    и в резистентността ни към болести,
  • 2:12 - 2:14
    а може би оказват и влияние
    върху поведението ни.
  • 2:14 - 2:18
    Тогава как ли ще изглежда една карта от
    всички тези микробни общности?
  • 2:18 - 2:20
    Няма да е точно така,
    но тази карта е полезна
  • 2:20 - 2:23
    за разбирането на биоразнообразието.
  • 2:23 - 2:27
    Различните части на света
    имат различни видове организми,
  • 2:27 - 2:32
    които имат отличителни характеристики
    за едно, второ
  • 2:32 - 2:34
    или трето място.
  • 2:34 - 2:38
    В микробиологията е почти същото,
    въпреки че трябва да съм честен с вас -
  • 2:38 - 2:41
    общо взето всички микроби
    изглеждат еднакво под микроскоп.
  • 2:41 - 2:43
    Вместо да се опитваме
    да ги разпознаем визуално,
  • 2:43 - 2:46
    това, което правим,
    е да видим техните ДНК секвенции
  • 2:46 - 2:49
    в един проект -
    Човешкия Микробиомен Проект.
  • 2:49 - 2:52
    Институтът по Здравеопазване
    го финансира със 173 милиона долара.
  • 2:52 - 2:54
    В него стотици учени работят заедно,
  • 2:54 - 2:57
    за да отбележат на картата
    локациите на A, T, G, C
  • 2:57 - 2:59
    и всички микроби в човешкото тяло.
  • 2:59 - 3:03
    Когато ги съберат заедно,
    те изглеждат по този начин.
  • 3:03 - 3:07
    Сега става малко по-трудно да разберем
    кой къде живее, нали?
  • 3:07 - 3:10
    Това, което моят екип прави,
    е да разработва компютърни техники,
  • 3:10 - 3:13
    които да ни позволят да превърнем
    всички терабайтове
  • 3:13 - 3:16
    от секвенции
    в един вид по-онагледена карта,
  • 3:16 - 3:19
    и когато правим това с данните
    от човешкия микробиом,
  • 3:19 - 3:21
    взети от 250 здрави доброволци,
  • 3:21 - 3:23
    тя изглежда така.
  • 3:23 - 3:27
    Всяка точка тук представлява
    всички комплексни микроби
  • 3:27 - 3:29
    в една цяла микробна общност.
  • 3:29 - 3:31
    Виждате, че те изглеждат еднакво.
  • 3:31 - 3:35
    Виждаме точки, всяка от които
    представлява една микробна общност
  • 3:35 - 3:37
    от дадено място
    в тялото на здрав доброволец.
  • 3:37 - 3:41
    Различните части на картата
    са в различни цветове,
  • 3:41 - 3:43
    почти като отделни континенти.
  • 3:43 - 3:44
    И се оказва, че те,
  • 3:44 - 3:47
    така както различните части на тялото,
  • 3:47 - 3:49
    имат много различни микроби.
  • 3:49 - 3:52
    Виждаме оралната общност в зелено,
  • 3:52 - 3:55
    отсреща е кожната общност в синьо,
  • 3:55 - 3:58
    вагиналната е в лилаво,
  • 3:58 - 4:01
    а съвсем в дъното виждаме
    фекалната общност в кафяво.
  • 4:01 - 4:03
    Едва в последните няколко години
  • 4:03 - 4:06
    разбрахме, че микробите в различните
    части на тялото
  • 4:06 - 4:08
    са изключително различни едни от други.
  • 4:08 - 4:11
    Ако погледна в един човек
  • 4:11 - 4:13
    микробите в устата и в червата,
  • 4:13 - 4:17
    разликата между тези две
    микробни общности
  • 4:17 - 4:18
    е огромна.
  • 4:18 - 4:21
    По-голяма е от разликата
    между микробите в този риф
  • 4:21 - 4:24
    и микробите в тази прерия.
  • 4:24 - 4:27
    Невероятно е, когато си помислим за това.
  • 4:27 - 4:30
    Това означава, че няколко фута разлика
    в човешкото тяло
  • 4:30 - 4:33
    дават по-голяма разлика
    в микробната екология
  • 4:33 - 4:35
    отколкото стотици мили на Земята.
  • 4:35 - 4:38
    Но това не означава, че двама души
    изглеждат общо взето еднакво
  • 4:38 - 4:40
    в един хабитат на тялото.
  • 4:40 - 4:41
    Вероятно сте чували,
  • 4:41 - 4:44
    че сме почти еднакви
    по отношение на човешката си ДНК.
  • 4:44 - 4:49
    Вие сте 99,99 процента идентични
    с човека до вас
  • 4:49 - 4:50
    по отношение на човешката си ДНК.
  • 4:50 - 4:53
    Но това не се отнася
    до чревните ви микроби -
  • 4:53 - 4:55
    може да имате едва 10 процента сходност
  • 4:55 - 4:59
    със седящия до вас по отношение
    на чревните ви микроби.
  • 4:59 - 5:01
    Това е разликата
    между бактериите в тази прерия
  • 5:01 - 5:04
    и бактериите в тази гора.
  • 5:04 - 5:06
    Тези различни микроби
  • 5:06 - 5:09
    имат всички тези различни функции,
    за които ви разказах,
  • 5:09 - 5:11
    всичко от храносмилането
  • 5:11 - 5:13
    до въвличането
    в най-различни болести,
  • 5:13 - 5:15
    усвояването на лекарства и т. н.
  • 5:15 - 5:17
    Как постигат всичко това?
  • 5:17 - 5:19
    Отчасти това се дължи на факта,
  • 5:19 - 5:23
    че въпреки че има само 1,36 кг
    от тези микроби в червата ни,
  • 5:23 - 5:24
    те ни надминават числено.
  • 5:24 - 5:27
    С колко?
  • 5:27 - 5:30
    Зависи от това как мислим за телата си.
  • 5:30 - 5:31
    Дали това са клетките ни?
  • 5:31 - 5:35
    Всеки от нас се състои от
    10 трилиона човешки клетки,
  • 5:35 - 5:38
    но ние приютяваме и 100 трилиона
    микробни клетки.
  • 5:38 - 5:41
    В такъв случай те ни надминават 10 към 1.
  • 5:41 - 5:44
    Може да си мислите, че сме хора
    на базата на нашата ДНК,
  • 5:44 - 5:48
    но се оказва, че всеки от нас има
    около 20 000 човешки гени,
  • 5:48 - 5:50
    в зависимост от това какво точно броите,
  • 5:50 - 5:54
    но от 2 до 20 милиона микробни гени.
  • 5:54 - 5:57
    По който и начин да го погледнем,
    ние биваме надминати
  • 5:57 - 6:00
    от микробните си симбионти.
  • 6:00 - 6:03
    Оказва се, че освен от човешката си ДНК,
  • 6:03 - 6:05
    ние оставяме следи и от микробна ДНК
  • 6:05 - 6:07
    по всичко, което докосваме.
  • 6:07 - 6:09
    Преди няколко години
  • 6:09 - 6:12
    показахме в изследване,
    че можете да съпоставите
  • 6:12 - 6:14
    нечия длан с компютърната мишка,
  • 6:14 - 6:16
    която рутинно използва
    с до 95 процента точност.
  • 6:16 - 6:19
    Това излезе в научно списание
    преди няколко години,
  • 6:19 - 6:22
    но още по-важното е,
    че беше показано по "CSI: Miami,"
  • 6:22 - 6:23
    така че сега знаете, че е истина.
  • 6:23 - 6:25
    (Смях)
  • 6:25 - 6:28
    Откъде най-вече идват нашите микроби?
  • 6:28 - 6:31
    Ако имате кучета или деца, като мен,
  • 6:31 - 6:33
    вероятно имате някои съмнения за това,
  • 6:33 - 6:35
    които, между другото, са основателни.
  • 6:35 - 6:38
    Точно както можем да
    направим съответствие ръка-компютър
  • 6:38 - 6:40
    чрез микробите, които споделяте,
  • 6:40 - 6:42
    можем да направим това и с вашето куче.
  • 6:42 - 6:44
    Оказва се, че при възрастните хора
  • 6:44 - 6:46
    микробните общности
    са сравнително стабилни,
  • 6:46 - 6:49
    така че дори и ако живеете заедно с някой,
  • 6:49 - 6:51
    вие ще запазите отделната си
    микробна идентичност
  • 6:51 - 6:54
    за период от седмици, месеци,
    даже години.
  • 6:54 - 6:57
    Оказва се, че нашите
    първи микробни общности
  • 6:57 - 6:59
    много зависят от това как сме се родили.
  • 6:59 - 7:01
    При бебетата родени по естествен път
  • 7:01 - 7:04
    всички микроби са като
    във вагиналната общност,
  • 7:04 - 7:07
    докато при тези с цезарово сечение
  • 7:07 - 7:10
    всички микроби имат вид като тези
    в кожната общност.
  • 7:10 - 7:13
    Можем да направим асоциация
    с някои от различията в здравето
  • 7:13 - 7:15
    при цезаровото сечение
  • 7:15 - 7:19
    като по-голямо наличие на астма, алергии,
    дори и затлъстяване,
  • 7:19 - 7:21
    всички от които
    вече се асоциират с микроби.
  • 7:21 - 7:25
    Когато се замислите за това,
    доскоро всеки оцелял бозайник
  • 7:25 - 7:28
    е бил раждан през родилния канал,
  • 7:28 - 7:30
    така че липсата
    на тези предпазни микроби,
  • 7:30 - 7:32
    с които сме ко-еволюирали
    може да е критична
  • 7:32 - 7:37
    за най-различните заболявания,
    в които вече знаем, че участва микробиома.
  • 7:37 - 7:40
    Когато собствената ми дъщеря
    беше родена преди години
  • 7:40 - 7:42
    чрез цезарово сечение,
  • 7:42 - 7:44
    ние поехме нещата, за да сме сигурни
  • 7:44 - 7:46
    че ще бъде в контакт с вагинални микроби,
  • 7:46 - 7:49
    които трябваше да получи по естествен път.
  • 7:49 - 7:52
    Наистина е трудно да разберем
    дали точно това е оказало влияние
  • 7:52 - 7:54
    върху здравето ѝ.
  • 7:54 - 7:58
    Съдейки само по едно дете,
    независимо колко я обичаме,
  • 7:58 - 8:00
    нямаме достатъчен брой деца,
  • 8:00 - 8:02
    за да разберем какво се случва,
  • 8:02 - 8:05
    но тя е на две години и още
    не е имала ушна инфекция,
  • 8:05 - 8:07
    така че стискаме палци.
  • 8:07 - 8:10
    Започваме да правим
    клинични изпитвания с повече деца,
  • 8:10 - 8:13
    за да разберем дали това
    има предпазващ ефект като цяло.
  • 8:15 - 8:20
    Как се раждаме има огромно значение
    за това какви микроби имаме в началото,
  • 8:20 - 8:22
    но какво се случва след това?
  • 8:22 - 8:25
    Това, което пак ви показвам,
    е картата
  • 8:25 - 8:27
    на данни от Човешкия Микробиомен Проект:
  • 8:27 - 8:29
    всяка точка представлява
    едно място от тялото
  • 8:29 - 8:32
    на един от 250 здрави възрастни хора.
  • 8:32 - 8:34
    Виждали сте как децата
  • 8:34 - 8:36
    се развиват физически, ментално.
  • 8:36 - 8:38
    Сега за първи път ще видите как
  • 8:38 - 8:41
    децата на един от колегите ми
    се развиват микробно.
  • 8:41 - 8:43
    Сега ще видим
  • 8:43 - 8:46
    изпражненията на едно бебе -
  • 8:46 - 8:48
    фекалната общност,
    която представлява червата -
  • 8:48 - 8:51
    проби, взимани всяка седмица
    в продължение на 2,5 години.
  • 8:51 - 8:53
    Започваме от първия ден.
  • 8:53 - 8:57
    Това, което ще се случи, е че
    детето ще стартира от тази жълта точка
  • 8:57 - 9:00
    и можете да видите, че започва
    от вагиналната общност,
  • 9:00 - 9:02
    както очакваме спрямо начина на раждане.
  • 9:02 - 9:05
    Това, което ще се случи
    през тези две години и половина,
  • 9:05 - 9:07
    е че то ще пропътува целия път надолу
  • 9:07 - 9:11
    за да наподоби фекалната общност
    на възрастните доброволци долу в дъното.
  • 9:11 - 9:14
    Така че аз ще започна този път
    и ще видим как това се случва.
  • 9:15 - 9:19
    Това, което ще видите, и помнете,
    че всяка стъпка е само една седмица,
  • 9:19 - 9:21
    ще видите, че седмица след седмица,
  • 9:21 - 9:25
    промяната в микробната общност
    на изпражненията на това дете,
  • 9:25 - 9:28
    седмичните разлики
    са много по-големи
  • 9:28 - 9:31
    от разликите между
    отделните здрави възрастни хора
  • 9:31 - 9:33
    в групата на Човешкия Микробиомен Проект,
  • 9:33 - 9:35
    представени от кафявите точки в дъното.
  • 9:35 - 9:38
    Можете да видите,
    че започва да доближава
  • 9:38 - 9:40
    фекалната общност на възрастните
  • 9:40 - 9:42
    (до 2-та год.)
    Но нещо невероятно ще се случи.
  • 9:42 - 9:45
    То взима антибиотици за ушна инфекция.
  • 9:45 - 9:47
    Можете да видите
    огромната промяна в общността,
  • 9:47 - 9:50
    следвана от
    сравнително бързо възстановяване.
  • 9:50 - 9:52
    Отново ще върна този момент за вас.
  • 9:53 - 9:57
    Вижда се, че за тези няколко седмици
  • 9:57 - 9:59
    има много по-радикална промяна -
  • 9:59 - 10:01
    забавяне на нормалното развитие
    с месеци,
  • 10:01 - 10:04
    следвано от сравнително бързо
    възстановяване
  • 10:04 - 10:08
    и когато детето стане на 838 дена,
  • 10:08 - 10:09
    което е края на този клип,
  • 10:09 - 10:13
    може да видите, че е настигнало фекалната
    общност на здравите възрастни хора
  • 10:13 - 10:16
    въпреки антибиотичната интервенция.
  • 10:16 - 10:19
    Това е наистина интересно, защото повдига
    фундаментални въпроси за това
  • 10:19 - 10:23
    какво се случва в различните възрасти
    на детето при интервенция от наша страна.
  • 10:23 - 10:27
    Дали това, което правим в ранна възраст,
    когато микробиомът се променя бързо,
  • 10:27 - 10:28
    всъщност има значение
  • 10:28 - 10:30
    или е по-скоро като хвърляне на камък
    в бурно море,
  • 10:30 - 10:32
    където вълничките ще се изгубят?
  • 10:33 - 10:37
    Учудващо е, но се оказва,
    че ако давате антибиотици на децата
  • 10:37 - 10:39
    през първите им шест месеца,
  • 10:39 - 10:42
    имат по-голяма вероятност
    от затлъстяване по-късно,
  • 10:42 - 10:45
    отколкото ако не взимат антибиотици
    или ги взимат по-късно,
  • 10:45 - 10:48
    така че това, което правим в ранните
    години може да има голямо влияние
  • 10:48 - 10:51
    върху чревната микробна общност
    и върху по-нататъшното здраве
  • 10:51 - 10:54
    и едва сега започваме да го разбираме.
  • 10:54 - 10:58
    Учудващо е, защото един ден
    освен влиянието,
  • 10:58 - 11:00
    което антибиотиците имат върху
    резистентни бактерии,
  • 11:00 - 11:02
    което е много важно,
  • 11:02 - 11:05
    може би те нарушават
    и чревните ни микробни екосистеми.
  • 11:05 - 11:08
    Един ден може да гледаме на антибиотиците
    със същия ужас,
  • 11:08 - 11:11
    с който в момента гледаме на
    металните оръдия,
  • 11:11 - 11:13
    които египтяните използвали,
    за да унищожат мозъците
  • 11:13 - 11:15
    преди да ги дренират за балсамиране.
  • 11:15 - 11:18
    Споменах, че микробите имат
    всички тези важни функции
  • 11:18 - 11:21
    и от няколко години
    вече се асоциират
  • 11:21 - 11:24
    с най-различни болести,
  • 11:24 - 11:26
    вкл. синдром на
    раздразненото дебело черво,
  • 11:26 - 11:28
    сърдечни заболявания,
  • 11:28 - 11:29
    рак на дебелото черво и затлъстяване.
  • 11:29 - 11:32
    Затлъстяването
    е наистина голям проблем,
  • 11:32 - 11:35
    но вече можем да разберем
    дали сте с нормално тегло
  • 11:35 - 11:36
    или затлъстели с 90 % точност
  • 11:36 - 11:38
    само като погледнем чревните ви микроби.
  • 11:38 - 11:41
    Въпреки че това откритие
    звучи впечатляващо,
  • 11:41 - 11:44
    малко е проблематично
    да се направи медицински тест.
  • 11:44 - 11:47
    Вероятно ще познаете по вида
    кой е затлъстял,
  • 11:47 - 11:50
    без да знаете нищо за чревните микроби,
  • 11:50 - 11:53
    но дори и да декодираме напълно генома
  • 11:53 - 11:55
    и човешката му ДНК,
  • 11:55 - 11:59
    можем да кажем кой е затлъстял
    с 60 % точност.
  • 11:59 - 12:00
    Невероятно е, нали?
  • 12:00 - 12:04
    Това означава, че тези 1,36 кг микроби,
    които носите
  • 12:04 - 12:06
    е по-важен за някои заболявания
  • 12:06 - 12:10
    от всеки ген в генома.
  • 12:12 - 12:14
    Можем да направим много повече с мишките.
  • 12:14 - 12:17
    При мишките микробите се свързват
    с всякакви други заболявания,
  • 12:17 - 12:20
    включително множествена склероза,
  • 12:20 - 12:24
    депресия, аутизъм и затлъстяване.
  • 12:24 - 12:27
    Но как да разберем дали
    тези микробни различия,
  • 12:27 - 12:29
    при които има корелация със заболявания
  • 12:29 - 12:32
    са причина или следствие?
    Можем да отгледаме мишки
  • 12:32 - 12:35
    без собствени микроби в стерилна среда.
  • 12:35 - 12:38
    След това можем да прибавим микроби,
    които смятаме за важни
  • 12:38 - 12:40
    и да видим какво ще се случи.
  • 12:40 - 12:42
    Когато вземем микробите
    от затлъстяла мишка
  • 12:42 - 12:45
    и ги трансплантираме
    в генетично нормална мишка,
  • 12:45 - 12:47
    която е била отглеждана стерилно
    без собствени микроби,
  • 12:47 - 12:51
    тогава тя става по-дебела,
    отколкото ако ги получи
  • 12:52 - 12:54
    от мишка с нормално тегло.
    Това е поразително.
  • 12:54 - 12:57
    Понякога това, което става,
    е че микробите
  • 12:57 - 13:00
    им помагат в по-ефикасното храносмилане
    на една и съща храна,
  • 13:00 - 13:02
    така че те извличат повече енергия
    от нея,
  • 13:02 - 13:05
    но друг път микробите всъщност засягат
    поведението им.
  • 13:05 - 13:08
    Мишките започват да поемат повече храна
    от нормалното,
  • 13:08 - 13:11
    така че те надебеляват ако ги оставим
    да се хранят колкото искат.
  • 13:13 - 13:15
    Забележително е, нали?
  • 13:15 - 13:20
    Заключението е, че микробите могат
    да засегнат поведението на бозайниците.
  • 13:21 - 13:25
    Може би се чудите дали можем да приложим
    това и от един вид на друг.
  • 13:25 - 13:29
    Ако вземете микробите от затлъстял човек
  • 13:29 - 13:32
    и ги присадите на мишки, отгледани
    в стерилна среда,
  • 13:32 - 13:34
    то тези мишки също ще станат затлъстели,
  • 13:34 - 13:37
    но не и ако те получат микроби
    от хора с нормално тегло.
  • 13:37 - 13:40
    Но ние можем да направим микробна общност,
    с която да ги инокулираме -
  • 13:40 - 13:43
    тя ще им попречи да наддават тегло.
  • 13:44 - 13:46
    Можем да направим това
    и за недохранването.
  • 13:46 - 13:49
    В един проект
    финансиран от Фондация Гейтс,
  • 13:49 - 13:51
    това, което изследваме,
    са деца от Малави,
  • 13:51 - 13:54
    които имат квашиоркор -
    тежка форма на недохранване.
  • 13:54 - 13:57
    Мишките, на които присаждаме
    общността квашиоркор
  • 13:57 - 13:59
    губят 30 % от телесната си маса
  • 13:59 - 14:00
    само за три седмици,
  • 14:00 - 14:04
    но ние можем да възстановим здравето им
    като използваме същата добавка
  • 14:04 - 14:06
    с фъстъчено масло, която се дава
    на децата в клиниката
  • 14:06 - 14:08
    и мишките, които получават общността
  • 14:08 - 14:11
    от здравите идентични близнаци
    от децата с квашиоркор, се оправят.
  • 14:12 - 14:16
    Това е невероятно, защото предполага,
    че можем да измислим терапии
  • 14:16 - 14:18
    като ги изпробваме на най-различни мишки,
  • 14:18 - 14:20
    използвайки индивидуалните
  • 14:20 - 14:25
    чревни човешки общности,
    и може би да ги сведем
  • 14:25 - 14:29
    до индивидуално ниво.
    Мисля, че е наистина важно,
  • 14:29 - 14:32
    че всеки има възможността
    да участва в това откритие.
  • 14:32 - 14:33
    Преди няколко години
  • 14:33 - 14:35
    започнахме проекта Американски Черва,
  • 14:35 - 14:39
    който ви позволява да си намерите
    мястото на тази микробна карта.
  • 14:39 - 14:43
    Сега той е най-големият проект,
    финансиран от "тълпата" -
  • 14:43 - 14:46
    над 8000 души са се включили
    до този момент.
  • 14:46 - 14:48
    Те изпращат пробите си,
  • 14:48 - 14:52
    ние извършваме секвениране на ДНК
    на микробите им и им пращаме резултатите.
  • 14:52 - 14:56
    Ние ги споделяме, но без лични данни,
    и с учени, преподаватели,
  • 14:56 - 14:59
    други заинтересовани лица и т. н.,
  • 14:59 - 15:02
    така че всеки може да има
    достъп до резултатите.
  • 15:02 - 15:03
    От друга страна,
  • 15:03 - 15:06
    когато с екипа ми правим посещения
  • 15:06 - 15:10
    в Института BioFrontiers и обясняваме,
    че използваме роботи и лазери,
  • 15:10 - 15:13
    за да изследваме изпражненията,
    не всеки иска да знае.
  • 15:13 - 15:14
    (Смях)
    Аз предполагам,
  • 15:14 - 15:16
    че много от вас искат да знаят,
  • 15:16 - 15:19
    затова донесох някои материали,
    ако ви е интересно,
  • 15:19 - 15:22
    за да може да се включите.
  • 15:23 - 15:25
    Защо бихте искали да го направите?
  • 15:25 - 15:28
    Оказва се, че микробите са важни
    не само за разбирането
  • 15:28 - 15:30
    колко сме здрави,
  • 15:30 - 15:33
    но и защото те могат да помогнат
    в лечението.
  • 15:33 - 15:36
    Това е едно от най-новите неща,
    които можем да онагледим
  • 15:36 - 15:39
    с колеги от Университета в Минесота.
  • 15:39 - 15:41
    Ето я отново картата
    на човешкия микробиом.
  • 15:41 - 15:43
    Това, което сега ще видим,
  • 15:43 - 15:46
    е добавянето
    на общността от хора с C. diff. -
  • 15:46 - 15:48
    ужасна форма на диария, при която
  • 15:48 - 15:51
    трябва да се изхождате
    около 20 пъти на ден
  • 15:51 - 15:54
    и тези хора са взимали неуспешно
    антибиотици за две години,
  • 15:54 - 15:56
    преди да бъдат одобрени за това изпитване.
  • 15:56 - 16:00
    Какво би станало ако присадим
    проби от изпражненията на здрав донор,
  • 16:00 - 16:02
    тази звезда долу в дъното,
  • 16:02 - 16:04
    на тези пациенти?
  • 16:04 - 16:06
    Дали добрите микроби ще победят лошите
  • 16:06 - 16:08
    и ще помогнат
    за възстановяването?
  • 16:08 - 16:11
    Нека да видим точно какво се случва.
  • 16:11 - 16:13
    Четирима от тези пациенти
    ще получат трансплантация
  • 16:13 - 16:15
    от здравия донор в дъното,
  • 16:15 - 16:17
    и това, което веднага можете да видите,
  • 16:17 - 16:19
    е радикалната промяна в чревната общност.
  • 16:19 - 16:22
    Един ден след трансплантацията
  • 16:22 - 16:23
    всички симптоми се изчистват,
  • 16:23 - 16:25
    диарията изчезва
  • 16:25 - 16:29
    и те отново са здрави, на път да наподобят
    общността на донора си
  • 16:29 - 16:31
    и остават здрави.
  • 16:31 - 16:35
    (Аплодисменти)
  • 16:37 - 16:40
    Все още сме в началото на това откритие.
  • 16:40 - 16:42
    Сега разбираме, че микробите имат влияние
  • 16:42 - 16:44
    върху най-различни болести,
  • 16:44 - 16:47
    от раздразненото дебело черво
    до затлъстяването,
  • 16:47 - 16:50
    може би дори аутизъм и депресия.
    Това, което трябва да направим,
  • 16:50 - 16:51
    е да развием някакъв вид
  • 16:51 - 16:54
    микробна GPS система,
  • 16:54 - 16:56
    с която не само да знаем
    къде сме в момента,
  • 16:56 - 16:59
    но също къде искаме да отидем
    и какво трябва да направим,
  • 16:59 - 17:01
    за да стигнем там,
  • 17:01 - 17:03
    и трябва да можем да я направим просто,
  • 17:03 - 17:06
    за да може и едно дете да я използва
    (Смях).
  • 17:06 - 17:08
    Благодаря ви
  • 17:08 - 17:11
    (Аплодисменти)
Title:
Как нашите микроби ни правят такива, каквито сме
Speaker:
Роб Найт
Description:

Роб Найт е лидер в изучаването на човешките микроби, общността от едноклетъчни организми, живеещи в телата ни, които имат огромна и до голяма степен неразгадана роля за здравето ни. "Тези 1,36 кг микроби, които носите със себе си могат да се окажат по-важни от всеки ген в генома ви" - казва той. Разберете защо.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
17:24

Bulgarian subtitles

Revisions