Да нарисувам живота си - Markiplier

Here it is! A small sampling of the story of my life. I've been through a lot but I'm thankful for who I am because of those experiences. Thank you all so much for your support!

Subscribe today for even more great videos: http://bit.ly/N9m47z

Like me on Facebook: https://www.facebook.com/markiply
Follow me on Twitter: https://twitter.com/#!/markiplier

Hello everybody! I know people have been asking me to do a Draw My Life video so I wanted to celebrate my 1000th video with this special story about me! I hope you guys enjoy it as this is how I've become the person that I am today! Like most true stories it has it's up and downs and isn't all happiness, but it is what it is and I am who I am because of these things. So please enjoy!

Livestreams: http://www.twitch.tv/markiplier
T-Shirts: http://markiplier.spreadshirt.com/

Royalty Free Music by http://audiomicro.com/royalty-free-music
Sound Effects by http://audiomicro.com/sound-effects

Здравейте всички! Markiplier е и много ви благодаря, че бяхте с мен през всичките 1000 видеа.

Трудно ми е да си представя как стигнахме до тук и исках да направя нещо наистина специално за постижението от 1000 абоната...

..не 1000 абоната, ами постижението за 1000 видеа. И мисля че това видео ще ви обясни наистина как стигнах от точка А до точка Б.

И как вие, приятели, ми помогнахте да променя живота си.Защото тези неща са много важни за мен, защото разказват как станах човека който съм днес.

И наистина съм ви благодарен , че бяхте с мен.

Ии, ЗАПОЧВАМЕ!

Бях роден на остров, на средата на Тихия океан, наречен Уаху, който е 3ти по големина остров в Хаваи.

В град Хонолулу, където бях роден в военна база.

Моя баща беше (професия) войник, той беше войник 23 години преди да се пенсионира.

Очевидно, докато той беше в Кореа, е срещнал майка ми. Доста обичайна история, която съм чувал.

Но резултата от тяхната среща бях аз. Красиво бебе.

Което... не е много красиво тук, защото артистичните ми умения куцат.

Както и да е, независимо от всичко това, аз бях роден и бях роден страхотен. И мускулест.

Бях огромно бебе очевидно, което майка ми ми напомняше от време на време.

Бях 10,18 паунда (4,6 кг), и следователно ме кръстиха Марк.

Само мускули разбира се. НЕ СЕ СЪМНЯВАЙ В МЕН!!

Малко след като бях роден, баща ми се пенсионира от военните за да започне работа като дизайнер на някакво издателство за книги.

Но така или иначе от всички места се озовахме в Синсинати Охайо.

Не съм сигурен защо там, не мисля че имаме роднини там.

Преместихме се в страхотна къща с огромен заден двор..

..който водеше до удивителна гора, където аз и брат ми..

бяхме през повечето време. Имам впредвид, ако не бяхме на компютъра

сме били в гората, играейки покрай реката, хващахме попови лъжички, режехме храсти(диви лозя), люлеехме се на тях

Ние найстина се свързахме в тази гора и това е едно от нещата които ми липсват най-много..

..покрай онази къща, но когато не бяхме в гората, играехме на това магическо устройство

наречено компютър,с което баща ми ни запозна от доста ранна възраст.

Сериозно.. това нещо ми взриви ума по онова време

защото не можех да си представя да живея без него.

Баща ми говореше как комютрите са били стари и заемали цели стаи.

но аз бях поразен какво компютъра можеше да прави

дори не знаех че съществува интернет по онова време.

Имаше малко игри за компютри по онова време, но най-голямото преживяване..

което дойде от игране беше от Супер Нинтендо, който брат ми получи за Коледа.

Това беше причината поради която аз и брат ми сме толкова близки днес,

защото сме играли толкова много игри заедно. Това е брат ми от ляво.

Казва се Том и това от дясно съм аз, както виждаш аз все още съм по-як от него

но той е готин и не мисля че аз щях да съм такъв днес, без него.

За жалост, не всичко беше щастливо тогава. Баща ми и майка ми се караха много.

Имам впредвид че майка ми се караше много а баща ми и отвръщаше

Тя не беше щастлива там, ние не разбрахме защо, но аз и брат ми

опитвахме да се разсейваме с видео игрите. Опитвагме се да ги игнорираме когато можехме

Но след време спря да работи. Беше неизбежно, но накрая се разведаха

Бяхме доста тъжни, но бяхме по-тъжни да гледаме как баща

се затвори, и също нямахме пари

Половината приход го нямаше, трябваше да продадем къщата и не можехме да купуваме толкова много игри..

..колкото преди, но поне

можехме да задържим компютъра и това е което наистина ми запали

любовта към компютрите и технолгиите. Също искам да спомена

че бях доста глупаво дете. Аз и брат ми правихем състезание

в което опитвахме да скочим колкото се може по далече от стълбите

и да видим кой ще се приземи на възглавницата най-долу

щях да спечеля, но свърших с рабита глава на последното стъпало

Това ще направи има повече смисъл после, но както споменах

бях глупаво дете. Когато се преместихме от къщата

аз не можех да ходя повече на частното училище в което бях

което беше перфектно за мен, защото не ми пукаше много

но беше всичко което знаех. Дори не знаех за какво са шкафчетата когато отидох в новото училище

Всичко беше чуждо за мен и нямах къде да избягам

, не ходех в гората повече, и загубих почти всичките си

приятели и трябваше да започна наново

беше доста тъмен момент за мен, защото не знаех какво да правя

Както и да е, направих малко приятели, но без да искам

направих нещо друго глупаво на състезание

"Колко далече можеш да скочиш от катерушката" и щях да спечеля

но паднах на земята.. и си счупих ръката

наистина зле, с кости стърщачи от всякаде

НО имаше нещо добро в това (това там е брат ми в шок)

Но това е добре защото намерих нови приятели

може да попиташ "Как стана това?"

Стана така, имах гипс на ръката

и не можех да правя неща като да си наостря молива

И това наистина добро момче Дрю реши да ми помага

И Дрю е висок червенокос но беше готин

Той също ме запали по групи (музикални) ,

където се сприятелих с още хора.

И където се 'разбих' от свирене с тромпет

Евентуално след дълго време ходене по срещи, баща ми

намери някой с който всички се съгласихме, тя беше

най-добрия човек който сме срещали и се казваше Ди

Разбирасе, сългасихме се с нея защото тя ни купи Playstation 2

бях наистина развълнуван по онова време,

но също тя направи нещо което ние не можехме

направи баща ми щастлив. И това беще най-важното нещо

което някой можеше да направи. И от тогава Гимназията

беше лекова. Минавах през класовете

с добри оценки, бях добър ученик. Направих много

и добри приятели, както в групата така и извън нея.

Играх някои велики игри като Half Life 2 и други.

Имах няколко гаджета тук и там

И това винаги е забавно докато си млад тинейджер

за пръв път се сблъскваш с връзките и целувките

Това беше доста яко. И всичко изглеждаше добре

след периода в който нямахме нищо

нямахме игри, и бяхме нещастни

И всичко изглеждаше добре чак до колежа

Бях развълнуван най-накрая да мога

да правя всичко сам. Но тогава баща ми сподели лоша новина

Той ми подаде лист хартия

и ме остави да го прочета без да казва нищо,

и аз бях умно дете разбрах всяка дума

но основното нещо беше

с големи удебелени букви и пишеше - "РАК" от наистина лош тип рак

Това беше тежко време за мен защото аз

не знаех какво да направя. Всичко изглеждаше ясно преди,

но точно сега всичко ми се изплъзваше

Мислех че знаех точко какво искам да правя

което беше - видео игри.

исках да го правя,но баща ми не се съгласяваше с мен, но реших

че това е което искам да правя. Обаче започнах да разбирам че

игрите няма да потръгнат, и затова ги оставих настрани

и се наточих да стана инженер. Отначало бях в

строително инженерство, но се преместих в биомедицинско инженерство

защото имаше медицинска програма в училище,

но това не потръгна също. Не исках да се занимавам с това. Затова се върнах пак в

строителното инженерство. После си помислих "Ако ще правя това което искам

ще отида да правя игри" И наистина не можех да реша

какво да правя с живота си. Бях

в кръстовище и просто объркан

После 1 година по късно, бяхме вкъщи през лятото

и баща ми започна да се влошава с рака и той не беше себе си вече.

Но една сутрин бяхме събудени от (доведената) майка ми Ди

крещейки и слезнахме по стълбите да видим

че баща ми умираше. И последните му думи които ми каза бяха

"Обичам те толкова много". И държах ръката на бащами докато почина.

След като баща ми почина аз станах дори по-объркан от преди

Защото бях толкова напред в инженерството че не мислех,

че ще мога да излезна и бях заседнал в тези гадни работи

които са буквално да седиш по 8 часа пред компютър

правейки 2 часа полезна работа и нищо друго

Това беше абсолютен ад и не исках да правя това до края на живота си

И нямах време за игри. И нямах време да избягам.

Нямах идея какво да правя,

и така се носеш няколко години. И се срещат от момиче с момиче

но евентуално срещнах едно момиче, което харесах

тя беше много добра и приятна и нейното име беше.... Барбара

така ще я наричаме за сега. Нейното име ще е Барбара с "С"

Както и да е, най-накрая я заведах при майка ми,

с която живеех, защото след като баща ми почина нямах

собствено място и с което тя не беше съгласна, заради което се ядосвах аз.

Тя беше объркана. Аз бях разтроен защото

майка ми се ядоса толкова много, че ме изгони от вкъщи

Има повече към историята но това е накратко

Така че аз се ядосах, тя също и аз се изнесох,

взех си собствен апартамент, защото работех по онова време

онази гадна работа, но все пак беше работа. За нещастие

след като се преместих в апартамента, шефът ми ми каза

три дни преди да трябваше да ме повиши,

че не трябва да идвам повече. Което ме ядоса още,

но не съм се карал с шефа,от професионализъм, но накрая на деня

бях без пари и приятелката ми не помагаше

тя същи започна да ми се ядосва затова че

не мога да направя нещо. Не си спомням

точно за какво се ядоса, защото тя беше толкова често ядосана,

но евентуално причини отдалечаване във връзката ни

и стресът започна да ми действа. Бях тъжен и по-тъжен отколкото преди

и не можех да съм във връзка повече, след като се разделихме,

бях останал сам в апартамента и не знаех какво да правя

И ми се появи странна болка отстрани

болката стана изключителна

и тази изключителна болка ме преследва доста, докъто 1 ден

се събудих от толкова голяма болка че отидох в болница.

Отидох в болницата и ми казаха че апендикса ми е с размер

на волейболна топка и трябва да се премахне на момента

Казха ми също че имам тумор с размер на юмрук в надбъбречната жлеза

и това трябва да се махне също, но по-късно.

и това беше шокираща новина на всичкото отгоре

на което се случваше досега, бях достатъчно стресиран

но успях да се премина нататък

за щастие се сдобрих с майките ми който бяха все още с мен

Операциите минаха добре и се озовах в болница за 2 седмица

за възстановяване и имах доста време

да мисля какво да правя. И колкото повече мислех

толкова по-объркан ставах. Точно си мислех че всичко

в живота ми се обърка и нямах избор.

И реших че това е достатъчно

и ще правя това което искам. Но бях в болницата

и се ядосвах повече с всеки изминал ден. Докъто най-накрая

излезнах от болницата и реших че ще правя

мой неща и по точно реших да правя

комедиини видеа. За това си използвах парите

за да купя видео камера. И веднага започнах да снимам с нея.

Реших да се съсреоточа към няколко неща преди за започна.

Подобрих си оценките в следването

Реших да се отдам на играена на игри който искам

и накрая реших да създам моя идентичност

за интернет и по точно в Youtube

Където можех да направя канал, което ме направи щастлив

Не ме интересуваше че нямам много абонати в началото

защото дори малкото хора които ме гледаха,

бях повече от щастлив да направя всичко което мога за да ги забавлявам

Но докато играех, всичко почна ва експлодира.

Като брояча за абонатите скочи и имах повече абонати,

с които не знаех какво да правя. Бях щастлив, че хората гледат видеата ми

И това е което наистина промени живота ми. И това стана доста скоро.

Преди да изгубя контрол над всичко

И най-после мога да правя това което обичам. За това благодаря ви приятели.

Искрено, дължа ви всичко в живота си на вашата подкрепа

Бях се изгубил преди. Нямах смисъл в живота.

Но сега можем да променин света, да правим добрини,

да събираме пари за благотворителност, да правим всичко което можем за подобрим света

И аз съм толкова благодаен, че вие приятели, решихте

че аз съм достатъчно достоен за да се абонирате.

Така че искрено ви благодаря. Дължа ви всичко което имам.

И нямаше да го имам по друг начин.

И вие приятели сте най-добрите фенове на света. За това ви благодаря пак

толкова много.

И както винаги, ЩЕ ВИ ВИДЯ в следващото видео BYE BYE