1
00:00:00,000 --> 00:00:06,670
Здравейте всички! Markiplier е и много ви благодаря, че бяхте с мен през всичките 1000 видеа.

2
00:00:06,700 --> 00:00:14,861
Трудно ми е да си представя как стигнахме до тук и исках да направя нещо наистина специално за постижението от 1000 абоната...

3
00:00:14,861 --> 00:00:23,651
..не 1000 абоната, ами постижението за 1000 видеа. И мисля че това видео ще ви обясни наистина как стигнах от точка А до точка Б.

4
00:00:23,663 --> 00:00:33,090
И как вие, приятели, ми помогнахте да променя живота си.Защото тези неща са много важни за мен, защото разказват как станах човека който съм днес.

5
00:00:33,090 --> 00:00:35,978
И наистина съм ви благодарен , че бяхте с мен.

6
00:00:35,978 --> 00:00:37,168
Ии, ЗАПОЧВАМЕ!

7
00:00:38,197 --> 00:00:44,127
Бях роден на остров, на средата на Тихия океан, наречен Уаху, който е 3ти по големина остров в Хаваи.

8
00:00:44,166 --> 00:00:48,266
В град Хонолулу, където бях роден в военна база.

9
00:00:48,280 --> 00:00:53,640
Моя баща беше (професия) войник, той беше войник 23 години преди да се пенсионира.

10
00:00:53,657 --> 00:00:59,057
Очевидно, докато той беше в Кореа, е срещнал майка ми. Доста обичайна история, която съм чувал.

11
00:00:59,086 --> 00:01:03,056
Но резултата от тяхната среща бях аз. Красиво бебе.

12
00:01:03,056 --> 00:01:07,465
Което... не е много красиво тук, защото артистичните ми умения куцат.

13
00:01:07,465 --> 00:01:13,609
Както и да е, независимо от всичко това, аз бях роден и бях роден страхотен. И мускулест.

14
00:01:13,609 --> 00:01:18,983
Бях огромно бебе очевидно, което майка ми ми напомняше от време на време.

15
00:01:18,983 --> 00:01:23,082
Бях 10,18 паунда (4,6 кг), и следователно ме кръстиха Марк.

16
00:01:23,082 --> 00:01:25,632
Само мускули разбира се. НЕ СЕ СЪМНЯВАЙ В МЕН!!

17
00:01:25,689 --> 00:01:33,319
Малко след като бях роден, баща ми се пенсионира от военните за да започне работа като дизайнер на някакво издателство за книги.

18
00:01:33,320 --> 00:01:37,200
Но така или иначе от всички места се озовахме в Синсинати Охайо.

19
00:01:37,245 --> 00:01:40,935
Не съм сигурен защо там, не мисля че имаме роднини там.

20
00:01:40,954 --> 00:01:45,744
Преместихме се в страхотна къща с огромен заден двор..

21
00:01:45,786 --> 00:01:48,956
..който водеше до удивителна гора, където аз и брат ми..

22
00:01:48,975 --> 00:01:52,545
бяхме през повечето време. Имам впредвид, ако не бяхме на компютъра

23
00:01:52,556 --> 00:01:56,856
сме били в гората, играейки покрай реката, хващахме попови лъжички, режехме храсти(диви лозя), люлеехме се на тях

24
00:01:56,860 --> 00:02:02,044
Ние найстина се свързахме в тази гора и това е едно от нещата които ми липсват най-много..

25
00:02:02,044 --> 00:02:06,364
..покрай онази къща, но когато не бяхме в гората, играехме на това магическо устройство

26
00:02:06,373 --> 00:02:11,517
наречено компютър,с което баща ми ни запозна от доста ранна възраст.

27
00:02:11,517 --> 00:02:14,620
Сериозно.. това нещо ми взриви ума по онова време

28
00:02:14,620 --> 00:02:17,050
защото не можех да си представя да живея без него.

29
00:02:17,070 --> 00:02:21,493
Баща ми говореше как комютрите са били стари и заемали цели стаи.

30
00:02:21,493 --> 00:02:24,306
но аз бях поразен какво компютъра можеше да прави

31
00:02:24,306 --> 00:02:26,486
дори не знаех че съществува интернет по онова време.

32
00:02:26,489 --> 00:02:29,549
Имаше малко игри за компютри по онова време, но най-голямото преживяване..

33
00:02:29,574 --> 00:02:34,244
което дойде от игране беше от Супер Нинтендо, който брат ми получи за Коледа.

34
00:02:34,254 --> 00:02:38,369
Това беше причината поради която аз и брат ми сме толкова близки днес,

35
00:02:38,369 --> 00:02:42,449
защото сме играли толкова много игри заедно. Това е брат ми от ляво.

36
00:02:42,505 --> 00:02:47,465
Казва се Том и това от дясно съм аз, както виждаш аз все още съм по-як от него

37
00:02:47,475 --> 00:02:51,735
но той е готин и не мисля че аз щях да съм такъв днес, без него.

38
00:02:53,129 --> 00:02:57,179
За жалост, не всичко беше щастливо тогава. Баща ми и майка ми се караха много.

39
00:02:57,483 --> 00:03:01,483
Имам впредвид че майка ми се караше много а баща ми и отвръщаше

40
00:03:02,017 --> 00:03:06,987
Тя не беше щастлива там, ние не разбрахме защо, но аз и брат ми

41
00:03:06,987 --> 00:03:11,830
опитвахме да се разсейваме с видео игрите. Опитвагме се да ги игнорираме когато можехме

42
00:03:12,595 --> 00:03:17,835
Но след време спря да работи. Беше неизбежно, но накрая се разведаха

43
00:03:18,027 --> 00:03:22,167
Бяхме доста тъжни, но бяхме по-тъжни да гледаме как баща

44
00:03:22,186 --> 00:03:25,196
се затвори, и също нямахме пари

45
00:03:25,452 --> 00:03:30,904
Половината приход го нямаше, трябваше да продадем къщата и не можехме да купуваме толкова много игри..

46
00:03:30,904 --> 00:03:34,344
..колкото преди, но поне

47
00:03:34,349 --> 00:03:36,529
можехме да задържим компютъра и това е което наистина ми запали

48
00:03:36,543 --> 00:03:40,543
любовта към компютрите и технолгиите. Също искам да спомена

49
00:03:40,676 --> 00:03:44,036
че бях доста глупаво дете. Аз и брат ми правихем състезание

50
00:03:44,730 --> 00:03:47,660
в което опитвахме да скочим колкото се може по далече от стълбите

51
00:03:47,661 --> 00:03:49,911
и да видим кой ще се приземи на възглавницата най-долу

52
00:03:49,934 --> 00:03:53,464
щях да спечеля, но свърших с рабита глава на последното стъпало

53
00:03:53,489 --> 00:03:55,859
Това ще направи има повече смисъл после, но както споменах

54
00:03:55,887 --> 00:03:59,137
бях глупаво дете. Когато се преместихме от къщата

55
00:03:59,165 --> 00:04:03,165
аз не можех да ходя повече на частното училище в което бях

56
00:04:03,230 --> 00:04:05,620
което беше перфектно за мен, защото не ми пукаше много

57
00:04:05,664 --> 00:04:10,164
но беше всичко което знаех. Дори не знаех за какво са шкафчетата когато отидох в новото училище

58
00:04:10,207 --> 00:04:13,587
Всичко беше чуждо за мен и нямах къде да избягам

59
00:04:13,613 --> 00:04:17,003
, не ходех в гората повече, и загубих почти всичките си

60
00:04:17,035 --> 00:04:19,575
приятели и трябваше да започна наново

61
00:04:19,601 --> 00:04:23,451
беше доста тъмен момент за мен, защото не знаех какво да правя

62
00:04:24,687 --> 00:04:27,927
Както и да е, направих малко приятели, но без да искам

63
00:04:28,076 --> 00:04:31,546
направих нещо друго глупаво на състезание

64
00:04:31,556 --> 00:04:33,666
"Колко далече можеш да скочиш от катерушката" и щях да спечеля

65
00:04:33,681 --> 00:04:37,551
но паднах на земята.. и си счупих ръката

66
00:04:37,573 --> 00:04:41,573
наистина зле, с кости стърщачи от всякаде

67
00:04:42,386 --> 00:04:45,906
НО имаше нещо добро в това (това там е брат ми в шок)

68
00:04:46,202 --> 00:04:49,532
Но това е добре защото намерих нови приятели

69
00:04:49,619 --> 00:04:52,349
може да попиташ "Как стана това?"

70
00:04:52,365 --> 00:04:55,185
Стана така, имах гипс на ръката

71
00:04:55,257 --> 00:04:58,177
и не можех да правя неща като да си наостря молива

72
00:04:58,187 --> 00:05:01,517
И това наистина добро момче Дрю реши да ми помага

73
00:05:01,544 --> 00:05:04,794
И Дрю е висок червенокос но беше готин

74
00:05:04,822 --> 00:05:07,972
Той също ме запали по групи (музикални) ,

75
00:05:08,036 --> 00:05:10,716
където се сприятелих с още хора.

76
00:05:10,739 --> 00:05:13,089
И където се 'разбих' от свирене с тромпет

77
00:05:14,480 --> 00:05:17,760
Евентуално след дълго време ходене по срещи, баща ми

78
00:05:17,792 --> 00:05:20,782
намери някой с който всички се съгласихме, тя беше

79
00:05:20,792 --> 00:05:23,812
най-добрия човек който сме срещали и се казваше Ди

80
00:05:23,877 --> 00:05:26,317
Разбирасе, сългасихме се с нея защото тя ни купи Playstation 2

81
00:05:26,317 --> 00:05:28,757
бях наистина развълнуван по онова време,

82
00:05:31,231 --> 00:05:34,321
но също тя направи нещо което ние не можехме

83
00:05:34,379 --> 00:05:36,479
направи баща ми щастлив. И това беще най-важното нещо

84
00:05:36,479 --> 00:05:40,479
което някой можеше да направи. И от тогава Гимназията

85
00:05:40,643 --> 00:05:43,933
беше лекова. Минавах през класовете

86
00:05:43,975 --> 00:05:46,935
с добри оценки, бях добър ученик. Направих много

87
00:05:46,985 --> 00:05:50,585
и добри приятели, както в групата така и извън нея.

88
00:05:50,603 --> 00:05:55,613
Играх някои велики игри като Half Life 2 и други.

89
00:05:55,619 --> 00:05:57,659
Имах няколко гаджета тук и там

90
00:05:57,681 --> 00:06:00,481
И това винаги е забавно докато си млад тинейджер

91
00:06:00,504 --> 00:06:03,624
за пръв път се сблъскваш с връзките и целувките

92
00:06:03,647 --> 00:06:07,367
Това беше доста яко. И всичко изглеждаше добре

93
00:06:07,384 --> 00:06:11,064
след периода в който нямахме нищо

94
00:06:11,103 --> 00:06:14,543
нямахме игри, и бяхме нещастни

95
00:06:14,599 --> 00:06:18,119
И всичко изглеждаше добре чак до колежа

96
00:06:18,193 --> 00:06:21,643
Бях развълнуван най-накрая да мога

97
00:06:21,757 --> 00:06:28,337
да правя всичко сам. Но тогава баща ми сподели лоша новина

98
00:06:28,469 --> 00:06:32,929
Той ми подаде лист хартия

99
00:06:32,976 --> 00:06:36,076
и ме остави да го прочета без да казва нищо,

100
00:06:36,076 --> 00:06:39,266
и аз бях умно дете разбрах всяка дума

101
00:06:39,275 --> 00:06:44,555
но основното нещо беше

102
00:06:44,555 --> 00:06:48,555
с големи удебелени букви и пишеше - "РАК" от наистина лош тип рак

103
00:06:48,597 --> 00:06:53,997
Това беше тежко време за мен защото аз

104
00:06:54,032 --> 00:06:57,482
не знаех какво да направя. Всичко изглеждаше ясно преди,

105
00:06:57,656 --> 00:07:01,446
но точно сега всичко ми се изплъзваше

106
00:07:01,446 --> 00:07:04,786
Мислех че знаех точко какво искам да правя

107
00:07:04,817 --> 00:07:07,657
което беше - видео игри.

108
00:07:07,669 --> 00:07:11,109
исках да го правя,но баща ми не се съгласяваше с мен, но реших

109
00:07:11,167 --> 00:07:14,847
че това е което искам да правя. Обаче започнах да разбирам че

110
00:07:14,847 --> 00:07:17,887
игрите няма да потръгнат, и затова ги оставих настрани

111
00:07:17,894 --> 00:07:20,434
и се наточих да стана инженер. Отначало бях в

112
00:07:20,434 --> 00:07:23,544
строително инженерство, но се преместих в биомедицинско инженерство

113
00:07:23,561 --> 00:07:26,301
защото имаше медицинска програма в училище,

114
00:07:26,325 --> 00:07:29,525
но това не потръгна също. Не исках да се занимавам с това. Затова се върнах пак в

115
00:07:29,565 --> 00:07:32,855
строителното инженерство. После си помислих "Ако ще правя това което искам

116
00:07:32,866 --> 00:07:35,156
ще отида да правя игри" И наистина не можех да реша

117
00:07:35,185 --> 00:07:38,405
какво да правя с живота си. Бях

118
00:07:38,462 --> 00:07:40,352
в кръстовище и просто объркан

119
00:07:42,630 --> 00:07:47,310
После 1 година по късно, бяхме вкъщи през лятото

120
00:07:47,310 --> 00:07:51,310
и баща ми започна да се влошава с рака и той не беше себе си вече.

121
00:07:51,394 --> 00:07:55,394
Но една сутрин бяхме събудени от (доведената) майка ми Ди

122
00:07:55,641 --> 00:07:59,641
крещейки и слезнахме по стълбите да видим

123
00:07:59,655 --> 00:08:06,385
че баща ми умираше. И последните му думи които ми каза бяха

124
00:08:06,385 --> 00:08:15,925
"Обичам те толкова много". И държах ръката на бащами докато почина.

125
00:08:25,929 --> 00:08:29,899
След като баща ми почина аз станах дори по-объркан от преди

126
00:08:29,911 --> 00:08:33,181
Защото бях толкова напред в инженерството че не мислех,

127
00:08:33,228 --> 00:08:36,428
че ще мога да излезна и бях заседнал в тези гадни работи

128
00:08:36,433 --> 00:08:40,393
които са буквално да седиш по 8 часа пред компютър

129
00:08:40,432 --> 00:08:44,102
правейки 2 часа полезна работа и нищо друго

130
00:08:44,131 --> 00:08:47,251
Това беше абсолютен ад и не исках да правя това до края на живота си

131
00:08:47,289 --> 00:08:50,829
И нямах време за игри. И нямах време да избягам.

132
00:08:50,913 --> 00:08:53,783
Нямах идея какво да правя,

133
00:08:53,786 --> 00:08:59,176
и така се носеш няколко години. И се срещат от момиче с момиче

134
00:08:59,212 --> 00:09:02,702
но евентуално срещнах едно момиче, което харесах

135
00:09:02,702 --> 00:09:08,492
тя беше много добра и приятна и нейното име беше.... Барбара

136
00:09:08,492 --> 00:09:11,712
така ще я наричаме за сега. Нейното име ще е Барбара с "С"

137
00:09:11,725 --> 00:09:15,725
Както и да е, най-накрая я заведах при майка ми,

138
00:09:15,855 --> 00:09:19,395
с която живеех, защото след като баща ми почина нямах

139
00:09:19,395 --> 00:09:22,835
собствено място и с което тя не беше съгласна, заради което се ядосвах аз.

140
00:09:24,004 --> 00:09:27,164
Тя беше объркана. Аз бях разтроен защото

141
00:09:27,173 --> 00:09:30,053
майка ми се ядоса толкова много, че ме изгони от вкъщи

142
00:09:31,013 --> 00:09:34,583
Има повече към историята но това е накратко

143
00:09:34,583 --> 00:09:38,003
Така че аз се ядосах, тя също и аз се изнесох,

144
00:09:38,026 --> 00:09:40,776
взех си собствен апартамент, защото работех по онова време

145
00:09:40,777 --> 00:09:44,297
онази гадна работа, но все пак беше работа. За нещастие

146
00:09:44,327 --> 00:09:48,817
след като се преместих в апартамента, шефът ми ми каза

147
00:09:48,845 --> 00:09:51,015
три дни преди да трябваше да ме повиши,

148
00:09:51,034 --> 00:09:54,234
че не трябва да идвам повече. Което ме ядоса още,

149
00:09:54,272 --> 00:09:57,942
но не съм се карал с шефа,от професионализъм, но накрая на деня

150
00:09:57,951 --> 00:10:01,211
бях без пари и приятелката ми не помагаше

151
00:10:01,233 --> 00:10:04,733
тя същи започна да ми се ядосва затова че

152
00:10:04,778 --> 00:10:08,598
не мога да направя нещо. Не си спомням

153
00:10:08,608 --> 00:10:11,918
точно за какво се ядоса, защото тя беше толкова често ядосана,

154
00:10:11,935 --> 00:10:15,425
но евентуално причини отдалечаване във връзката ни

155
00:10:15,452 --> 00:10:18,712
и стресът започна да ми действа. Бях тъжен и по-тъжен отколкото преди

156
00:10:18,740 --> 00:10:23,500
и не можех да съм във връзка повече, след като се разделихме,

157
00:10:23,511 --> 00:10:28,911
бях останал сам в апартамента и не знаех какво да правя

158
00:10:28,911 --> 00:10:32,271
И ми се появи странна болка отстрани

159
00:10:32,307 --> 00:10:36,967
болката стана изключителна

160
00:10:36,967 --> 00:10:40,407
и тази изключителна болка ме преследва доста, докъто 1 ден

161
00:10:40,440 --> 00:10:44,380
се събудих от толкова голяма болка че отидох в болница.

162
00:10:44,381 --> 00:10:47,291
Отидох в болницата и ми казаха че апендикса ми е с размер

163
00:10:47,307 --> 00:10:50,397
на волейболна топка и трябва да се премахне на момента

164
00:10:50,429 --> 00:10:54,299
Казха ми също че имам тумор с размер на юмрук в надбъбречната жлеза

165
00:10:54,353 --> 00:10:57,883
и това трябва да се махне също, но по-късно.

166
00:10:57,920 --> 00:11:01,700
и това беше шокираща новина на всичкото отгоре

167
00:11:01,731 --> 00:11:04,311
на което се случваше досега, бях достатъчно стресиран

168
00:11:04,336 --> 00:11:07,496
но успях да се премина нататък

169
00:11:07,523 --> 00:11:10,253
за щастие се сдобрих с майките ми който бяха все още с мен

170
00:11:10,301 --> 00:11:13,011
Операциите минаха добре и се озовах в болница за 2 седмица

171
00:11:13,059 --> 00:11:16,309
за възстановяване и имах доста време

172
00:11:16,346 --> 00:11:19,826
да мисля какво да правя. И колкото повече мислех

173
00:11:19,852 --> 00:11:23,172
толкова по-объркан ставах. Точно си мислех че всичко

174
00:11:23,193 --> 00:11:26,553
в живота ми се обърка и нямах избор.

175
00:11:26,560 --> 00:11:29,700
И реших че това е достатъчно

176
00:11:29,771 --> 00:11:32,361
и ще правя това което искам. Но бях в болницата

177
00:11:32,404 --> 00:11:35,624
и се ядосвах повече с всеки изминал ден. Докъто най-накрая

178
00:11:35,624 --> 00:11:38,134
излезнах от болницата и реших че ще правя

179
00:11:38,167 --> 00:11:40,707
мой неща и по точно реших да правя

180
00:11:40,746 --> 00:11:44,276
комедиини видеа. За това си използвах парите

181
00:11:44,318 --> 00:11:47,768
за да купя видео камера. И веднага започнах да снимам с нея.

182
00:11:47,768 --> 00:11:51,768
Реших да се съсреоточа към няколко неща преди за започна.

183
00:11:51,797 --> 00:11:55,247
Подобрих си оценките в следването

184
00:11:55,273 --> 00:11:58,643
Реших да се отдам на играена на игри който искам

185
00:11:58,712 --> 00:12:02,212
и накрая реших да създам моя идентичност

186
00:12:02,268 --> 00:12:06,268
за интернет и по точно в Youtube

187
00:12:06,469 --> 00:12:10,469
Където можех да направя канал, което ме направи щастлив

188
00:12:10,570 --> 00:12:13,770
Не ме интересуваше че нямам много абонати в началото

189
00:12:13,792 --> 00:12:16,802
защото дори малкото хора които ме гледаха,

190
00:12:16,831 --> 00:12:19,711
бях повече от щастлив да направя всичко което мога за да ги забавлявам

191
00:12:19,739 --> 00:12:23,139
Но докато играех, всичко почна ва експлодира.

192
00:12:23,219 --> 00:12:26,369
Като брояча за абонатите скочи и имах повече абонати,

193
00:12:26,430 --> 00:12:30,260
с които не знаех какво да правя. Бях щастлив, че хората гледат видеата ми

194
00:12:30,288 --> 00:12:35,088
И това е което наистина промени живота ми. И това стана доста скоро.

195
00:12:35,173 --> 00:12:38,523
Преди да изгубя контрол над всичко

196
00:12:38,625 --> 00:12:43,705
И най-после мога да правя това което обичам. За това благодаря ви приятели.

197
00:12:43,745 --> 00:12:48,765
Искрено, дължа ви всичко в живота си на вашата подкрепа

198
00:12:48,788 --> 00:12:54,058
Бях се изгубил преди. Нямах смисъл в живота.

199
00:12:54,101 --> 00:12:57,791
Но сега можем да променин света, да правим добрини,

200
00:12:57,862 --> 00:13:01,612
да събираме пари за благотворителност, да правим всичко което можем за подобрим света

201
00:13:01,624 --> 00:13:05,144
И аз съм толкова благодаен, че вие приятели, решихте

202
00:13:05,146 --> 00:13:09,146
че аз съм достатъчно достоен за да се абонирате.

203
00:13:10,447 --> 00:13:14,447
Така че искрено ви благодаря. Дължа ви всичко което имам.

204
00:13:15,693 --> 00:13:18,743
И нямаше да го имам по друг начин.

205
00:13:18,743 --> 00:13:22,743
И вие приятели сте най-добрите фенове на света. За това ви благодаря пак

206
00:13:22,858 --> 00:13:24,178
толкова много.

207
00:13:24,332 --> 00:13:31,732
И както винаги, ЩЕ ВИ ВИДЯ в следващото видео BYE BYE