Румънците са изключителни | Винтила Михайлеску | TEDxКлуж

Известният културен антрополог проф. д-р Винтила Михайлеску деконструира идеята, че румънците са нещо различно от останалите народи - че ги превъзхождат по гостоприемство, корупция, нецивилизованост, труд или всяко друго нещо. Преподавателят подчертава, че румънците също са хора, а постоянното залитане в крайностите между самовъзприемането като ангели или демони, не позволява опознаването като личности и нация. А една Румъния, която не се познава, не знае какво иска.

http://www.tedxcluj.com/speakeri-tedxcluj-2016/vintila-mihailescu/

Винтила Михайлеску е популярен със статиите си във вестник "Дилема Веке", бил е директор на Музея на румънския селянин и е специалист-антрополог. Той е завършил Факултета по психология на Букурещкия университет. После е изследовател в Института по гериатрия, а след това работи в Центъра по антропология на Румънската академия. Всички тези натрупвания му помагат да получи стипендии за специализация в Mission du Patrimoine Ethnologique, да координира големи изследователски проекти за селото, координирани с програмата PHARE и Световната банка или да е директор на Музея на румънския селянин в продължение на 5 години. Специализацията в когнитивната психология, в етнопсихологията, в социологията на селото и културната антропология му отварят вратите на много престижни университети във Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Унгария, Канада, България, където участва като гост-лектор.

Тази реч е изнесена на събитие TEDx, което използва формата на конференциите TED, но е организирано независимо от местна общност. Можете да научите повече на http://ted.com/tedx

Моята тема и моята мит са тези
за румънския ексепционализъм

за факта, че румънецът
е нещо изключително

знаем това, нали?

Една голяма част от хората страдат
цял живот, за да станат поети.

Не и румънецът, защото се казва,
че той "е роден" поет.

Това, което е важно е
т.нар. банан с две глави на снимката.

Защото отново всички знаем,
че сме най-работливите и най-мързеливите

най-добрите, но и най-злите.

Моето "твърдение" - понеже поискаха
да направя твърдение, е:

ако не сте разбрали още,
румънците също са хора.

Какво означава на практика
тази изключителност?

Вече дадох и една дефиниция.

Бих искал да ви е ясно
и да ни е ясно,

че ексепционализмът е един дискурс,
нали така?

Тоест той не е нещо дадено, не е факт,

не е черта,
нито характеристика,

която съществува или не.

Той е интерпретация

на определени характеристики,
черти и особености.

Така че внимание, ексепционализмът
не е нещо доказано от науката,

а е една митологична интепретация,
на нещо определено, каквото и да е то.

Какво предполага всеки вид
ексепционалистки дискурс?

Най-напред да се направи съотнасяне.

Т.е. да се определи спрямо кого избираш
да си изключителен.

Говоря за изключителност и в злото,
и в доброто.

Второто нещо е, че предполага винаги
един есенциализъм.

Не говорим
за различни румънци,

не говорим за различията.

Румънецът е нещо фиксирано и вечно.

Добре, ако сега се замислите,

ако вярвате че всички в залата
са румънци и еднакви,

аз имам съмнения в това.

Третото нещо е, че ексепционализмът
предполага винаги избирателност -

какви черти избираме, за да се сравним?

Какви черти ни представят?

Какви черти ще станат обект на един
дискурс на изключителността?

Ако тук говорим за произхода
на румънския ексепционализъм,

защото ако изследваме малко историята,

ще видим, че не се е появил от сега

дискурсът на изключителността.

Има поне три мита, които се смесват
в този румънски ексепционилизъм.

Те са разпространени през целия период
на изграждането на нашата нация.

Съществува митът за селянина.

Селянинът е икона.
Той е пункт за съотнасяне

и идентичностна емблема.

Но той е възприеман двуяко.

Ще ви дам два известни цитата:

"При нас единствената трайна реалност,
константа, бе и остава селянинът"

казва Ливиу Ребряну.
Точно в този период Нойка коментира:

"Не искаме повече да бъдем
вечните селяни на историята".

Така че и в това отношение

позициите са противоположни.

Фанариотският мит и митът...

или митът за Ориента, ако предпочитате
и митът за Запада,

те са лице в лице

и оттук произтича всичко, защото

след много векове на принадлежност
към византийско-османско-балканската зона

сме взели решение

и за два века сме станали всички западняци

и сега вършим "добре направени неща"
като немците, но не ни се получава.

И заради този проблем,

според израза на Йон Лука Караджиале,
не сме намерили още изход,

но търсенето му ни е обсебило.

Три много бързи илюстрации на това явление

на тази изключителност.

Те са двуглави
или по-точно казано биполярни.

Не знам дали сте учили в училище,

че Румъния е била житницата на Европа.

Тя не е била.

(смях)

Така че е доказано статистически,
че не е била.

Съжалявам и за мене е жалко

когато открих този факт.

От друга страна,
ние си вярваме или вярваме в това

и министърът на земеделието

утвърждава това твърдение,

което е един мит.

Произвеждали сме зърнени култури,
но не сме житницита на Европа

От друга страна имаме най-големия
екологичен потенциал в Европа,

но това не ни интересува.

Така че отново тук има полюси.

Корупцията според мен
е най-добрият пример.

Ние сме най-корумпираните в света.

Трябва и ние да сме първи по нещо.

Но не сме първи.

Не ме разбирайте в смисъл, че всичко у нас
е хубаво и красиво. Не е така.

Но статистически
и според собствените ни свидетелства

ние сме на върха по нещо -

обществото с най-високата степен

на усещане за корупция в Европа.

Само че по самия показател
сме малко над средата в света.

Задминаваме някакви морски държави

като Индия, Китай, Бразилия, Аржентина,
Русия и т.н.

В същото време сме най-мързеливите
или напротив - най-работливите, нали?

Не, не сме най-мързеливите,

Героят от рекламите Дорел

не е толкова уникален, колкото се смята.

Напротив, отново Евростат -
некорумпирана европейска статистика

показва, че румънците работят най-много.

Но не работят най-добре.

Основната ценност е интензивната работа.

Но по показателя ефективност
сме повече в опашката.

Какво има да се прави в този контекст?

Няма да се опитвам да давам съвети.

Но ни залива
проблемът за изключителността.

Има лавина от ексепционализъм
напоследък -

най-вече на негативен експеционализъм.

Че сме последните хора,
че няма никой като нас.

Това е подхранвано и от Академията.

Поддържано е и от "научно" познание.

Ако през цялото време се чувстваме
като ангели или като демони,

няма никога да успеем да се опознаем

и да се приемем такива, каквито сме.

Това, което искам да подчертая

е, че фактът на румънската изключителност

ни го представят медиите,
интелектуалните елити,

политиците.

Но една изключителна Румъния,
е една непознаваща се Румъния.

А една непознаваща се Румъния
няма как да знае какво иска.

И не е способна да бъде управлявана.

Има нещо,
които могат да бъдат отхвърлени.

есенциализмът, манихейството,
да бъдем добри или зли,

възхвалянето на миналото.

Тук е и логиката,
че щом не сме строили катедрали,

не можем да правим трактори.

Моля ви, не виждам връзка
между катедралите и тракторите.

Но, финалното ми послание,

което според мен се свързва

със забележителното събитие,
на което сме,

е да започнем от това самоопознаване -

и лично

и на ниво нация, народ, общество.

Ако не се опознаем,
няма да знаем какво искаме.

Завършвам със следното:

желая ви да знаете какво искате,

но обърнете внимание на нещо!

Настрана от всичко, което се дискутира тук
за техника и технологии преди мене

за митовете и т.н.,

всичко, което означава техниката

и всички представени неща
са само средства, а не цели.

Така че те могат да са добри или зли

според начина, по който ги използваме.

В този смисъл ми иска
и ни желая

да знаем какво искаме, т.е. да знаем
за какви цели

използваме тези средства.

И не на последно място

внимавайте за митологизацията
на деконструкцията на митове.

В момента, в който демитологизацията
стане мит,

нещо не е наред.

Другояче казано, нямайте много вяра
в това, което ви казвам.

(смях)

Благодаря!

(аплодисменти)