Как се научих да споделям вътрешния ми живот с Аспергер

Аликс Дженеръс е млада жена с един милион и една идеи -- тя провежда всепризната научна дейност, помогнала е за развитието на нови технологии и разказва дяволски добра шега (ще видите). Тя има Аспергер, форма на аутизъм, който може да навреди на основни социални умения, необходими за комуникиране, и работи усилено в продължение на години, за да се научи как да споделя мислите си със света. В този забавен, личен разговор, тя споделя историята си -- и нейната визия за инструменти, които могат да помогнат на повече хора да споделят своите големи идеи.

Днес искам да ви разкажа за мечтите.

През целия си живот съм била
блестящ мечтател

и това е много по-яко, отколкото
във филмите.

(Смях)

Освен да летя, да издишам огън

и да карам секси мъже спонтанно да се
материализират...

(Смях)

Мога да правя неща като да чета и
пиша музика.

Забавното е, че написах личното си
обръщение към колежа

мечтаейки.

И ме приеха. Така че, да.

Аз мисля предимно в образи.

В картини, не в думи.

За мен думите са повече
като инстинкти и език.

Има много хора като мен,

Никола Тесла, например,

който може да визуализира, проектира,
тества и поправя всичко --

всяко, от неговите изобретения --
наум и то прецизно.

Така или иначе, езикът е нещо
уникално за нашия вид.

Аз съм малко по-примитивна,

като бета версия на Гугъл Транслатор.

(Смях)

Умът ми е способен на свръх-концентрация
върху неща, които ме интересуват.

Например, веднъж
имах връзка със зъбен камък,

която беше по-дълга от браковете
на някои известни личности.

(Смях)

Има и някои други необичайни
неща за мен.

Може би сте забелязали,
че нямам особена интонация

в гласа ми.

За това често хората ме
бъркат с ДжиПиЕс.

(Смях)

Това превръща обикновения разговор
в предизвикателство,

освен ако нямате нужда от навигация.
(Смях)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Преди няколко години, когато
започнах да презентирам,

отидох за първи път да ми направят
професионални снимки.

Фотографът ми каза да гледам съблазняващо.

(Смях)

Нямах никаква представа
за какво говореше тя.

(Смях)

Тя каза, "Направи онова нещо,
нали знаеш, с очите си,

както когато флиртуваш
с момчета."

"Какво нещо?" попитах.

"Ти знаеш, присвий очи."

И аз опитах, наистина.

Изглеждаше горе-долу така.

(Смях)

Изглеждах, все едно се оглеждам за Валдо.

(Смях)

За това си има причина,

както си има причина и криенето
на Валдо.

(Смях)

Имам Аспергер,

активна форма на аутизъм,

която уврежда базисните социални умения,
които се очакват от хората.

Това затруднява живота
по много начини

и докато растях за мен беше
мъчение да се впиша сред околните.

Моите приятели казваха вицове,
които не разбирах.

Личните ми герои бяха Джордж Карлин
и Стивън Колбер ––

те ме учеха на хумор.

Личността ми превключи от това
да съм срамежлива и странна,

към това да съм дръзка и
ругаеща срещу бурята.

Не е нужно да казвам,
че нямах много приятели.

Освен това бях свръхчувствителна
към текстура.

Усещането за вода върху кожата ми
беше като бодли и иглички,

и така в продължение на години
отказвах да се къпя.

Уверявам ви, че сега хигиенните ми
навици са на ниво.

(Смях)

Трябваше да мина през много, за да
стигна до тук, а родителите ми ––

нещата съвсем излязоха от контрол, когато
бях сексуално насилена от връстник,

което на фона на всичко останало,
направи ситуацията още по-лоша.

Трябваше да пътувам 2000 мили през
страната, за да бъда лекувана,

но за броени дни след предписване
на ново лекарство,

животът ми се превърна в епизод
от Живите Мъртви.

Станах параноична,
започнах да халюцинирам

разложени трупове,
които идват срещу мен.

Семейството ми накрая ме спаси,

но до тогава бях свалила 8 кг
за три седмици,

а и развих силна анемия,

и бях на ръба на самоубийство.

Прехвърлих се в нов терапевтичен център,
където разбираха моите антипатии,

травмата ми и социалната тревожност,

и знаеха как да ги лекуват, и най-накрая
получих лечението, от което се нуждаех.

След 18 месеца на тежка работа,

започнах да правя невероятни неща.

Едно от нещата с Аспергер е,
че често,

засегнатите хора имат много
сложен вътрешен живот,

а аз знам, че имам
изключително ярка персоналност,

безброй идеи и просто много неща,
случващи се в ума ми.

Но има пропаст между всичките тях

и как аз ги комуникирам с
останалата част от света.

А това превръща елементарното
общуване в предизвикателство.

Почти никъде не ме наемат, заради
липсата на социални умения,

за това кандидатствах в Уафъл Хаус.

(Смях)

Уафъл Хаус е изключителен
24-часов крайпътен ресторант ––

(Смях)

(Аплодисменти)

благодаря ви ––

където може да си поръчате
картофени кюфтета

по толкова много начини, по колкото
някой може да се отърве от труп...

(Смях)

На резени, на кубчета, с пипер, на бучки,
гарнирани, зарити и покрити.

(Смях)

Както изискват социалните норми,

в Уафъл Хаус ходите само
в малките часове на нощта.

(Смях)

Така че веднъж, в 2 през нощта,
говорих с една сервитьорка и я попитах,

"Какво е най-нелепото нещо, което
ти се е случвало по време на работа?"

И тя ми каза, че веднъж един човек
влязъл абсолютно гол.

(Смях)

Казах й, "Супер! Пиши ме в
гробищната смяна!"

(Смях)

Не е необходимо да ви казвам,
че Уафъл Хаус не ме наеха.

Да имаш Аспергер често
изглежда като недостатък

и понякога е наистина
трън в задника,

но е и обратното.

То е дар и ми позволява да
мисля иновативно.

На 19 спечелих изследователски конкурс
за моето проучване на кораловите рифове,

и стигнах до там да говоря

пред Конвенцията на ООН
за Биологично Разнообразие,

представяйки това изследване.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

На 22 се подготвям
да завърша колеж

и съм съосновател на биотехнологична
компания, наречена АутизъмСийс.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Но вижте през какво трябваше да мина,
за да стигна дотук:

25 терапевта, 11 грешни диагнози,
години на болка и травма.

Прекарах много време мислейки
дали има по-добър начин

и мисля, че има:
аутизъм-помагаща технология.

Тази технология може да
играе съществена роля

в помощ на хората със
заболявания от аутистичния спектър,

или АС.

Приложението Подиум, създадено
от моята компания, АутизъмСийс,

може независимо да оцени и да помогне
развитието на уменията за общуване.

В допълнение, с помощта на камера
то следи контакта с очите

и симулира говорене пред хора,
и интервю за работа.

И може би един ден
Уафъл Хаус ще ме наемат,

след като се поупражнявам
с приложението.

(Смях)

Едно от най-хубавите неща е, че
използвах Подиум

да ми помогне да се подготвя за днес
и това беше една чудесна помощ.

Но има нещо повече.

Може да се направи повече.

За хората с АС ––

казват, че много
напредничави учени,

изследователи, артисти
и инженери го имат;

като например, Емили Дикинсън,
Джейн Остин, Исак Нютон и Бил Гейтс

това са няколко примера.

Но проблемът, който срещаме

е, че тези брилянтни идеи
често не могат да бъдат споделени

ако пътят на общуването е блокиран.

И така, много хора с аутизъм
биват пренебрегвани ежедневно,

и с тях се злоупотребява.

Моята мечта за хората с аутизъм е
да променят това,

да премахнат бариерите по пътя,
които им пречат да успеят.

Една от причините да обичам
блестящото мечтаене,

е че то ми позволява да съм свободна,

без осъждането на социалните
или физически последствия.

Когато летя над сцени,
създадени в ума ми,

аз съм в покой.

Аз съм свободна от съденето

и мога да правя каквото си искам,
разбирате ли?

Излизам с Брат Пит
и Анджелина е абсолютно ок с това.

(Смях)

Но целта на технологията за
подпомагане на аутизма е по-голяма

и по-важна.

Моята цел е да сменя гледната точка
на хората

за аутизма и за хората с активен Аспергер,

защото те могат да направят много.

Имам предвид, погледнете
Темпъл Грандин например.

И по този начин ние позволяваме на хората
да споделят техните таланти със света

и да придвижват този свят напред.

Също им даваме куража
да преследват мечтите си

в реалния свят, в реално време.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)