Какво се случва, когато онлайн порицаването излезе извън контрол

Джон Ронсън се наслаждава продължително време на факта, че Туитър даде глас на безгласните. Социалните мрежи предоставиха шанс всеки един от нас да се изкаже и да отвърне, когато усети несправедливост. Но някъде по пътя нещата се обърнаха. В тази разпалена и красноречива презентация, Ронсън обяснява как много често се оказваме с поведението на лаеща тълпа и е време да премислим как общуваме с другите в Интернет.

Със зараждането си Туитър
беше място за пълно отсрамване.

Хората си признаваха
срамните тайни,

а други отвръщаха
"Боже, аз съм абсолютно същият."

Безгласните осъзнаха, че имат глас

и той е силен и убедителен.

Ако някой вестник публикуваше
расистка или хомофобска статия,

осъзнавахме, че можем
да направим нещо по въпроса.

Можеше да ги сразим.

Можеше да ги ударим с оръжие,
което ние разбирахме, а те не -

порицаване в социалните медии.

Рекламодателите си оттгеляха рекламите.

Koгато влиятелни личности
злоупотребяваха с привилегиите си,

ние ги изобличавахме.

Беше като демократизация
на справедливостта.

Йерархиите се изравняваха.

Ние щяхме да направим света по-добър.

Скоро след това, един посрамен
научнопопулярен писател - Джона Лерър -

бе хванат да плагиятства и
фалшифицира цитати.

"Потънал съм в срам и съжаление"
сподели ми той.

Той имаше възможността

да се извини публично по време на
един обяд на фондация.

Това щеше да бъде
най-важната реч в живота му.

Може би щеше да му донесе малко спасение.

Той знаеше предварително,

че фондацията ще излъчва
на живо събитието.

Това, което не знаеше,
докато не се пристигна,

е, че гигантски екран с емисия от Туитър
беше поставен над главата му.

(Смях)

И още един точно
на нивото на очите му.

Не мисля, че фондацията
направи това от жестокост.

Мисля, че те нямаха идея.
Мисля, че беше уникален момент,

когато красивата наивност на Туитър

се сблъска с все по-ужасяващата реалност.

Ето някои от туитовете,
които се изсипаха пред очите му,

докато той се опитваше да се извини.

"Джона Лерър ни отегчава до прошка."

(Смях)

И, "Джона Лерър не е доказал,
че е способен да изпитва срам."

Сигурно е написано от
най-добрия психиятър,

тъй като знае това
за тази малката фигура на трибуната.

И "Джона Лерър е просто
един ужасяващ социопат".

Последната дума издава нещо много
човешко-дехуманизираме, когато нараняваме.

Защото искаме да унищожаваме хората
без да се чувстваме гузни от това.

Представете си, че това беше истински съд.

Обвиняемият е в неведение,
молейки се за още един шанс,

а журито крещи

"Скука! Социопат!"

(Смях)

Когато гледаме съдебни сериали,
се идентифицираме по-скоро

с добросърдечния адвокат на защитата.

Дайте ни власт обаче
и се превръщаме в жестоки съдии.

Властта променя бързо.

Съсипахме Джона, защото приехме,
че е злоупотребил с привилиегиите си.

Но той вече беше на земята,
а ние продължавахме да ритаме

и да се поздравяваме за ударите.

Стана странно и празно,
когато нямаше влиятелен човек,

който да е злоупотребил с привилегиите си
и не можем да хванем.

Ден без порицаване
се усещаше като ден

с гризене на нокти и
тъпчене на едно място.

Нека да Ви разкажа нещо.

За една жена на име Джъстин Сако.

Тя беше пиар от Ню Йорк с
170 последователи в Туитър,

с които споделяше
кисели шегички,

като тази по време на
полет от Ню Йорк до Лондон.

"Към странния германец: в първа класа и
в 2014 си. Сложи дезодорант."

"Монолог при вдишване на пот.
Слава богу, че има фармацевтика."

Джъстин се подсмихна, натисна "Изпрати"
и не получи никакви отговори.

Тя усети тъгата, която всички усещаме,

когато Интернет не ни
поздравява за духовитостта.

(Смях)

Черната тишина, когато мрежата не отвръща.

Пристигна в Лондон и имаше
малко време за губене

преди последния полет. Затова
измисли друга кисела шегичка.

"На път за Африка. Дано не хвана СПИН.
Майтапя се. Аз съм бяла."

Подсмихна се, натисна "Изпрати",
качи се на полета, не получи отговор,

изключи си телефона и заспа.

Събуди се след 11 часа по-късно,

когато включи телефона си, докато
самолетът рулираше на пистата.

Веднага получи съобщение от някой,

с когото не бе разговаряла от гимназията.

"Много съжалявам за това,
което ти се случва."

Последва съобщение от
най-добрата и приятелка.

"Обади ми се веднага.

Ти си най-популярната тема
на света в Туитър."

(Смях)

Един от нейните от 170-те
последователи изпраил туита

на журналист, които го прератил
на неговите 15,000 последователи.

"И една ваканционна
шега от пиар от Ню Йорк."

Последвала светкавична реакция.

Няколко седмици след това
разговарях с журналиста.

Писах му имейл и попитах как
се е почувствал. Той отвърна "Сладко."

После добави
"Сигурен съм, че тя е добре".

Но тя не беше добре, защото докато спеше,

Туитър пое контрол над нейния живот
и го разглоби част по част.

Първо бяха филантропите.

"Ако думите на @ДжъстинСако
Ви тревожат,

нека да подкрепим
@CARE в Африка."

"Заради отвратителния, расистки туит,
днес дарявам средства на @Сare".

Последваха крайно ужасените.

"Нямам думи за този ужасно отвратителен,
расистки туит на Джъстин Сако.

Крайно ужасен съм."

Някой беше ли в Туитър тогава?
Малко от Вас.

И Вашият ли Туитър се претовари
от шегата на Джъстин?

Моят бе залят и си помислих онова,
което всички мислеха

"Леле някой се е прецакал!

Нечий живот ще стане кошмарен!"

Седнах в леглото

и сложих възглавницата зад главата си.

Помислих си, че не съм напълно сигурен
дали шегата е преднамерено расистка.

Може би вместо радостно да парадира
с привилегиите си,

тя се е подиграла с
парадирането на привилегии.

Подобна традиция съществува в комедии,

като Саут Парк, Колберт или Ранди Нюман.

Може би престъплението на Джъстин Сако е,
че не е толкова добра колкото Ранди Нюман.

Всъщност, когато се запознах с
нея по-късно в един бар,

тя просто беше смазана.

Помолих я да ми обясни шегата,

а тя отговори
"Животът в Америка те изолира

от това, което се случва в третия свят.

Аз се писмях на тази изолация."

Онази нощ една друга жена,
писателката Хелън Люис,

рецензент на книгата ми,
сподели какво е написала в Туитър

"Не съм сигурна дали шегата
е преднамерено расистка."

Веднага получила яростни отговори.

"Значи и ти си привилигирована кучка."

За нейн срам, написа тя в рецензията,

тя замълчала, гледайки как живота
на Джъстин е разкъсван.

Започна да става все по-тежко.

"Предайте мръсницата @ДжъстинСако."

Последваха призивите за нейното уволнение.

"Успех в търсенето на работа
през новата година. #Уволнение"

Хиляди хора по света

решиха, че е техен дълг
да я уволнят.

"Последният туит в кариерата
@ДжъстинСако. #СъжалявамНеСъжалявам."

Компаниите се включиха,
надявайки се да продадат продуктите си

на гърба на Джъстин и нейното унищожение.

"Другият път, когато решиш да
туитнеш нещо тъпо преди да излетиш,

увери се, че си на @GoGo полет".

(Смях)

Много компании направиха
добри пари тази вечер.

Името на Джъстин обикновено
се е търсело в Гугъл 40 пъти в месеца.

Този месец между 20-то число
и края на декември

името и е търсено 1,220,000 пъти в Гугъл.

Един Интернет икономист ми каза,
че Гугъл са направили

някъде между $ 120,000 и $ 468,000

от унищожението на Джъстин,
докато ние, които реално я порицавахме,

получихме нищо.

(Смях)

Ние бяхме като неплатени
стажанти за Гугъл.

(Смях)

Тогава дойдоха и троловете.

"Донякъде се надявам Джъстин Сако
да хване СПИН? Lol"

Някой друг написа

"Някой ХИВ-позитивен трябва да
изнасили тази кучка, за да разберем

дали цветът кожата и ще я спаси от СПИН".

Този човек получи свободен достъп.

Никой не тръгна срещу него.

Всички бяхме толка разпалени
да унищожаваме Джъстин,

и порицаващите ни умове
бяха толкова лековерни,

че не успяхме да сразим онзи,

който неуместно унищожаваше Джъстин.

Джъстин обедини много
различни групи онази вечер.

От филантропите до "изнасилете кучката."

"@ДжъстинСако надявам се да те уволнят!
Ненормална мръсницо...

Само кажи на света, че искаш да яздиш
с гол гръб докато си в Африка."

Жените винаги го отнасят
повече от мъжете.

Когато един мъж е порицан,
то е "Ще те уволним."

Когато една жена е порицана, то е

"Ще те уволним, изнасилим и
отрежем матката."

Работодателите на Джъстин
също се включиха.

"За туита на @ДжъстинСако:
Скандален и обиден коментар."

Служителката е извънобхват
на международен полет."

Тогава гневът се превърна
във вълнение.

"Всичко, което искам за Коледа е
да видя лицето на @ДжъстинСако,

когато си провери мейла/
гласовата поща. #Уволнена"

"Човече, @ДжъстинСако
ще преживее най-болезненото

включване на телефон,
когато самолетът кацне."

"Ще гледаме как тази кучка @ДжъстинСако
я уволняват. В РЕАЛНО време.

Преди дори тя да ЗНАЕ,
че я уволняват.

Това беше възхитителна
сюжетна арка.

Знаехме нещо, което Джъстин не.

Можете ли да се сетите
за нещо по-съдебно от това?

Джъстин спеше и беше
неспособна да обясни.

И това беше голяма
част от веселието.

Онази вечер в Туитър бяхме подрастващи,
пълзящи към оръжие.

Някой откри кой е нейният полет
и го свързаха

със сайт за проследяване на полети.

(British Airways, полет 43 -
пристига след 1 час и 34 минути)

Този хаштаг се разпространи
в световен мащаб:

"#КацнаЛиВече?"

"Диво е да следиш как
някой се самоунищожава,

без дори да го осъзнава #КацнаЛиВече."

"Сериозно. Искам само да се прибера
и легна, но всички в бара

са само #КацнаЛиВече.
Не мога да обърна гръб."

"#КацнаЛиВече е най-доброто,
което ми се случи в петък вечер."

"Никой ли няма да я посрещне в Кейптаун
и да туитне при пристигането и?

Хайде бе, Туитър! Искам снимки."

И познайте? Имаше кой.

"@ДжъстинСако КАЦНА
в Кейптаун."

Ако искате да знаете
как изглежда да откриеш,

че си разкъсан на парчета
заради несъобразителна, либерална шега,

но не от тролове,
а от уж мили хора,

ето така изглежда.

"Решила е да носи слънчеви
очила за маскиране."

Защо го направихме?

Мисля, че някои хора
наистина бяха разстроени,

но за други

Туитър е основно машина
за взаимно одобрение.

Обкръжаваме се с хора,
които се чувстват като нас,

и се одобряваме взаимно.

А това е много приятно чувство.

Ако някой ни се изпречи на пътя,
го разкъсваме.

Знаете ли на какво е противоположно?

Противоположно е на демокрацията.

Искахме да покажем, че ни пука за хората,
умиращи от СПИН в Африка.

Желанието да бъдем сметнати
за състрадателни ни доведе до

извършването на крайно
несъстрадателно действие.

Меган О'Гийблин написа в
списанието Boston Review

"Това не е социална справедливост.
Това е очистителна алтернатива. "

През последните три години,

пътувах по света, срещайки се
с хора като Джъстин Сако.

Повярвайте ми,
има много хора като нея.

Все повече всеки ден.

Ще ни се да мислим,
че те са добре, но не са.

Хората, които срещнах,
бяха смазани.

Говореха за депресия,

безпокойство, безсъние и
самоубийствени мисли.

Една от жените, която
също беше направила неуместна шега,

се затворила вкъщи
за година и половина.

Преди това е работила с
хора с трудности в обучението

и изглежда е била добра в работата си.

Джъстин бе уволнена, разбира се,
защото социалната мрежа го пожела.

Но последва много по-лошо.

Тя изгубваше себе си.

Събуждаше се посред нощ,
забравяйки коя е.

Това и се случи, защото се смяташе, че
е злоупотребила с привилегиите си.

Разбира се, това е много по-добра
причина, отколкото нещата,

за които атакувахме хората,
като извънбрачните деца например.

Изразът "злоупотреба с привилегии"
се превръща в средство

за разкъсване на всеки, който изберем.

Обезценява се като смисъл,

кара ни да загубим
способността си за емпатия

и да правим разлика между
сериозно и несериозно нарушение.

Джъстин имаше 170 последователи
в Туитър и за да проработи

тя трябва да бъде измислена.

Говореше се, че е дъщеря на
милиардер от мините "Дезмънд Сако".

"Не се подвеждайте от @ДжъстинСако,
баща и е минен милионер от ЮАР.

Тя не съжалява.
Нито пък баща и."

Мислех, че това е истина,

докато не я срешнах в един бар
и я попитах за баща и, милионера.

Тя отговори
"Баща ми продава килими."

Сещам се за
зората на Туитър,

когато хората си признаваха
срамните тайни,

а други отвръщаха
"Боже, аз съм същият."

Днес ловуваме срамните
тайни на другите.

Дори да водите хубав, етичен живот

само една кофти фраза в туита Ви
може да преобърне всичко.

Да се превърне в ключа към
тайното Ви, вътрешно зло.

Навярно има два типа хора на света.

Тези, които са за хората пред идеологиите

и тези, които са за
идеологиите пред хората.

Аз съм за хората преди идеологиите.

В момента обаче идеологиите водят

и създават поле за постоянни,
изкуствени, тежки драми,

където всеки е или велик герой

или противен злодей,

въпреки че знаем, че това не е
истина за нашите събратя.

Вярно е, че сме умни и глупави.

Вярно е, че има сиви зони.

Великото на социалните
медии беше даването на глас

на безгласните,

но сега създаваме обществен надзор,

където най-умният начин да оцелееш
е да станеш отново безгласен.

Нека да не правим това.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)

Благодаря ти, Джон.

Благодаря, Бруно.

Не си тръгвай.

Стряскащото в
историята на Джъстин

е фактът, че ако я
потърсиш в Гугъл днес,

тази случка покрива първите
100 страници с резултати.

Няма нищо друго за нея.

В твоята книга споменаваш
друга история за

друга жертва, която работи с
фирма за контрол на репутацията.

Чрез блогове и мили публикации
за нейната любов към котките,

ваканциите и други,
тя успява да премахне случката и

от първите страници в Гугъл.
Това не продължава дълго.

След няколко седмици, нейната история
се връща на първите страници.

Това напълно загубена битка ли е?

Знаеш ли, мисля, че най-доброто,
което можем да направим е,

ако срещнем нечестно или
двусмислено порицаване,

да се намесим. Според мен
най-лошото при Джъстин беше,

че никой не я подкрепи.
Всички бяха против нея,

а това е дълбоко травмиращо.

Хиляди хора да ти кажат, че
трябва да се махнеш.

Но ако порицаването се случва и се чуват
различни мнения, както при демокрацията,

има дискусия, тогава е по-малко вредно.

Мисля, че това е пътят напред.

Трудно е, защото
ако се застъпиш за някой,

става доста неприятно.

БГ: Нека говорим за твоите преживявания,

защото ти се противопостави с книгата си.

Това е задължително
четиво за всички. ОК?

Твоята книгата насочи
вниманието към порицаващите.

Предполагам че, не си получил
само приятелски реакции в Туитър.

ДР: Не се понрави много на някои хора.

(Смях)

Имам предвид, ти не искаш
да конкретизираш,

защото много хора разбраха
и бяха много мили за книгата.

Вече 30 години пиша за
злоупотребите с властта,

и когато става въпрос за
влиятелни личности във въоръжените сили

или фармацевтичната индустрия,
всички ме аплодират.

Когато кажа "Сега ние сме влиятелните,
които злоупоребяват с власт",

хората отвръщат "Ами, значи
и ти сигурно си расист."

Снощи бяхме на вечеря

и се водеха две дискусии.

От една страна ти разговаряше
с хората на масата

и това беше приятна, градивна дискусия.

От друга, всеки път,
когато си включеше телефона,

се изливаше потоп от обиди.

Да. Това се случи снощи.
Бяхме на вечеря с ТЕД.

Говорехме, беше чудесно и приятно.
Реших да проверя Туитър.

Някой каза "Ти си за
надмощието на белите."

Тогава отново се включих в
приятен разговор с някой

и после се включих в Туитър.

Някой каза, че самото ми съществуване
прави светът по-лошо място.

Моят приятел Адам Къртис казва,

че може би Интернет е като
филм на Джон Карпентър от 80-те,

където накрая всички
ще започнат да си крещят

и да се стрелят.
Впоследствие всички

ще избягат някъде на по-безопасно.

Аз започнах да мисля, че тази
възможност звучи доста добре.

Джон, благодаря ти.
Благодаря, Бруно.

(Аплодисменти)