Малкият и учудващо опасен детайл, който полицията следи за Вас

Една непривлекателна технология може да означава, че полицията знае къде ходите, с кого и кога: автоматичният четец за регистрационни номера. Тези камери са невинно поставени из малки градчета е Америка за да хващат познати престъпници, но както адвокатът и TED сътрудник Катрин Кръмп показва, информацията, която те събират на куп може да има ужасяващи последствия за всички по света.

Шокиращите полицейски мерки, използвани
срещу протестиращите във Фъргюсън, Мисури

в навечерието на полицейската стрелба
срещу Майкъл Браун,

подчерта степента, до която високотехнологични
военни оръжия и оборудване,

създадени за бойното поле,

си проправят път

към полицейски управления в малки градове
в Съединените щати.

Въпреки, че е по-трудно да се забележи,

същото се случва и
с техника за наблюдение.

Техника за наблюдение като на Националната агенция за сигурност позволява

на местни полицейски управления
да събират големи количества

чувствителна информация
за всеки един от нас,

по начин, който не беше възможен до сега.

Информацията за местоположение
може да бъде много чувствителна.

Ако карате колата си в Съединените щати

това може да разкрие дали
посещавате терапевт,

ходите на срещи за анонимни алкохолици

дали ходите на църква или не.

И когато тази
информация за вас

се добави към същата информация
за всички останали,

правителството може да получи
подробен портрет

за това как частните граждани общуват.

Преди тази информация беше лична.

Благодарение на съвременните технологии,

правителството знае твърде много, за това
което се случва зад затворени врати.

И местните полицейски управления
решават кои сте вие, според тях,

на базата на тази информация.

Една от ключовите технологии
за масово следене на местоположението

е безобидно звучащият
Автоматичен четец за регистрационни номера

Ако не сте виждали такъв

вероятно е защото
не знаете какво да търсите --

те са навсякъде.

Монтирани на пътища или
на полицейски коли,

Автоматичните четци за регистрационни номера правят снимки на всяка преминаваща кола

и превръщат регистрационният номер
в машинно четим текст

така че той да бъде използван
за проверка на коли

които са издирвани за престъпления.

Освен това, все повече

местни полицейски управления
пазят досиета

не само на хора, издирвани
за престъпления,

но на всеки регистрационен номер,
който мине покрай тях.

Резултатът е колекция от огромно
количество информация

за това къде са били американците.

Знаехте ли, че това се случва?

Когато Майк Катз-Лакабе поискал
от местното полицейско управление

информацията, което те имат за
неговия номер,

ето какво получил:

заедно с датата, часа и местоположението,

полицейското управление разполагало и
със снимки на които се вижда

къде е ходил и често с кого

Втората снимка отгоре
е на Майк с двете му дъщери.

слизащи от колата пред своята къща.

Правителството има стотици
снимки като тази

на Майк, вършещ ежедневни дейности.

И ако карате кола в Съединените Щати

бих се обзаложила, че те имат снимки

като тези, на вас как си живеете живота.

Майк не е сторил нищо нередно.

Защо тогава правителството
пази всичката тази информация?

Причината това да се случва е защото

откакто цената за съхранение
на информация падна

полицейските управления просто я пазят,

в случай, че им потрябва някой ден.

Проблемът не е, че именно
този полицейски участък

изолирано събира информация

или дори, че множество
полицейски участъци го правят.

В същото време, федералното правителство

събира всичката тази информация

в една огромна база данни

със стотици милиони

показващи къде американците са пътували.

Този документ от Федералното
управление за борба с наркотиците,

една от основните институции,
заинтересовани от това,

е един от многото разкриващи
съществуването на тази база данни.

В същото време в Ню Йорк,

полицията патрулира с коли,
снабдени с четци за регистрационни номера,

покрай джамии,
за да разбере кой ги посещава.

Употребата и злоупотребата с тези
технологии не са ограничени само до САЩ

В Обединеното Кралство, полицията

е сложила 80 годишният Джон Кат в списък
за следене

защото е присъствал на множество
легални политически демонстрации,

просто защото обича да седи на пейка
и скицира протестиращите.

Четците на регистрационни номера
не са единствената технология за масово следене

с която разполагат властите.

Чрез техника, позната като
локация чрез клетъчна кула

властите могат да разберат кой използва

една или повече мобилни клетки
във всеки един момент,

техника, която често разкрива

местоположението на десетки,
дори стотици хиляди хора.

Също така, използвайки уред познат като
Стинг Рей

правителството може да изпраща
проследителни сигнали

в къщите на хората и да идентифицира
мобилните телефони в тях.

Ако не знаят в коя къща
да се прицелят

те често прокарват тази технология

през цели квартали.

Както полицията във Фъргюсън има
високотехнологични оръжия и оборудване,

също така и полицейските управления
в Съединените щати

притежават високотехнологични уреди
за наблюдение.

Просто защото не ги виждате,

не означава че ги няма.

Въпросът е, какво трябва да направим
за това?

Мисля, че това представлява сериозна заплаха
за гражданските права и свободи.

Историята показва, че щом полицията има
огромни количества информация,

следяща действията на невинни хора,

с нея се злоупотребява, дали за изнудване
за политическо предимство,

или може би за обикновено воайорство.

За щастие има стъпки,
които можем да предприемем.

Полицейски управления могат да
бъдат управлявани от градските общини,

които могат да прокарат закони,
изискващи от полицията

да унищожи информацията за невинни хора,

позволявайки легалната употреба
на тези технологии да продължи.

Благодаря.

(Аплодисменти)