Защо мозъкът на октопода е толкова необикновен - Клаудио Л. Гера

Вижте целия урок: http://ed.ted.com/lessons/why-the-octopus-brain-is-so-extraordinary-claudio-l-guerra

Октоподите могат да решават пъзели, да учат чрез наблюдение и дори да изпозват инструменти. Точно като хората. Това, което прави интелекта на октоподите толкова невероятен е, че той се генерира от биологична структрура напълно различна от човешката нервна система. Калудио Л. Гера ни позволява да надникнем в удивителния мозък на октопода.

Урок - Каудио Л. Гера, анимация - Синематик.

Възможно ли е да има нещо общо между
хората и октоподите?

Все пак октоподите нямат бели дробове,
нито гръбнак,

а в някои езици, дори нямат общоприета
форма за множествено число.

Въпреки това, те имат способността да
решават загадки, да учат чрез наблюдение

и дори да използват инструменти,

също като някои други животни.

Това, което прави интелекта на октоподите
толкова поразителен

е, че той идва от биологична структура,

напълно различна от нашата.

Има около 200 вида октоподи,

те са мекотели, принадлежащи към
рода на главоногите или cephalopoda,

което идва от гръцки и означава
глава-крака.

В тези глави има учудващо големи
мозъци,

с отношение на размера на мозъка към
тялото, подобно на това при други

интелигентни животни, както и сложна
нервна система с брой неврони, подобен на

този при кучетата. Но вместо да са
централизирани в мозъка,

тези 500 милиона неврона са разпределени
в мрежа от свързани помежду си

ганглии, организирани в три основни
структури.

В централния мозък са разположени само
10% от невроните,

а в двата големи оптични дяла - около 30%.

Останалите 60% са в пипалата,

което при хората би било все едно
ръцете ни да имат свой собствен разум.

Тук нещата стават още по-интересни.

Гръбначните, като нас, имат твърд скелет,
който дава опора на тялото,

а ставите ни позволяват да се движим.

Но не всички движения са възможни.

Не можем да свиваме колената
си назад

или пък да сгъваме предмишниците си
по средата.

Главоногите обаче нямат кости,

това им позволява да сгъват крайниците си
във всяка точка и във всяка посока.

Така те могат да поставят пипалата си

в безброй много позиции,

което е напълно непривично за хората.

Сега помислете за някое просто действие,
например да вземете ябълка и да я изядете.

В човешкия мозък има неврологична карта
на тялото.

Когато видите ябълката,

моторният център в мозъка ви активира
точните мускули,

което ви позволява да протегнете ръката си

и да хванете ябълката,

да сгънете лакътната си става

и да поднесете ябълката към устата си.

За един октопод този процес е
много различен.

Вместо карта на тялото,

мозъкът на главоногите има
поведенческа библиотека.

Така, когато октоподът види храна,

мозъкът му не активира определена
част от тялото,

а поведенческия отговор за сграбчване.

След като сигналът мине през мрежа
от неврони,

и достигне невроните на пипалото,
те приемат съобщението,

активират се и разпореждат
движението.

Когато пипалото докосне
храната,

вълна от мускулно активиране преминава
по цялото му протежение чак до основата,

в същото време друга вълна се изпраща
обратно от основата към върха.

Двата сигнала се срещат по средата, между
храната и основата на пипалото,

обособявайки, че това е мястото, където
то трябва да се сгъне.

Всичко това означава, че всяко от осемте
пипала на октопода

на практика може да мисли само за себе си.

Това дава на октоподите изключителна
гъвкавост и изобретателност

при срещи с нови ситуации или проблеми,

независимо дали това ще е отваряне на
бутилка, за да се доберат до храна,

излизане от лабиринт,

движение през нова среда,

смяна на структурата и цвета на кожата,
за да се слеят с пейзажа

или дори наподобяване на други
животни, за да изплашат враговете си.

Главоногите може да са развили
сложни мозъци

дълго преди нашите гръбначни прадеди.

Освен това интелигентността на
октоподите не е от полза само за тях.

Тяхната коренно различна нервна
система и автономно мислещи крайници

са вдъхновили нови изследвания,

разработващи гъвкави роботи,
направени от меки материали.

Също така, изучаването на въпроса
как интелект може да възникне по подобен,

алтернативен еволюционен път, може да ни
помогне да разберем повече за

разума и съзнанието като цяло. Кой би
могъл да знае колко други форми на

интелигентен живот са възможни, или как
възприемат света около себе си.