Изненадващата криза на работната ръка през 2030 година - и как да започнем да я преодоляваме сега

Звучи нелогично, но до 2030 година, много от най-големите световни икономики ще имат повече работни места, отколкото хора, които да назначат на тях. В този изпълнен с факти - и доста очарователен - разговор, експерта по човешки ресурси Райнер Щрак предлага държавите да потърсят мобилност и желаещи да работят хора извън границите си. Но за да направят това, те трябва да започнат от промяната на културата на своя бизнес.

2014 е много специална година за мен:

двадесет години работа като консултант,

двадесет годишен брак,

навършвам петдесет години
след един месец.

Това означава, че съм роден през
1964 в малък град в Германия.

Бил е сив ноемврийски ден,

и аз съм бил преносен.

Болничното родилно отделение
е било под силен стрес,

защото много бебета са били родени
в точно този сив ноемврийски ден.

В интерес на истината,

1964 е годината с най-висока
раждаемост в историята на Германия:

над един милион и триста хиляди.

Миналата година достигнахме
около 600 000,

половината на тази бройка.

Това, което виждате тук е немската
възрастова пирамида,

малката черна точица на върха,
това съм аз.

(Смях) (Аплодисменти)

В червено, e потенциалнoто
население в работна възраст,

тоест хората над 15 и под 65 години,

аз се интересувам само
от тази червена област.

A сега да направим
една симулация,

как тази възрастова структура ще се
развие през следващите две години.

Както сами може да видите,

върхът се придвижва надясно,

и аз, заедно с много други бeйби бумърс
се пенсионирам през 2030.

Между другото, не се нуждая
от други прогнози

за раждаемостта, за да
предвидя тази червена област.

Червената област,

потенциалнoто
население в работна възраст през 2030,

вече е определено и остава непроменено,

освен при много по-висок
миграционен процент.

Ако сравните тази червена област
през 2030 със същата от 2014,

тя е много, много по-малка.

Преди да ви покажа останалата
част от света,

какво означава всичко това за Германия?

От тази диаграма разбираме,
че работната ръка,

хората, които предоставят труд,

ще намалее драстично в Германия.

Сега, а какво да кажем за търсенето
на работна ръка?

Тук е подвеждащия момент.

Както предполагам знаете, любимият отговор
на всеки консултант на всеки въпрос е,

"Зависи".

И аз бих казал, че зависи.

Ние не искахме да предсказваме бъдещето.

Твърде рисковано е.

Направихме нещо различно.

Погледнахме БВП и ръстът на
производителността в Германия

през последните 20 години,

и изчислихме следният вариант:

aко Германия иска да продължи този БВП
и ръст на производителност,

бихме могли да изчислим

от колко души Германия би имала
нужда да подържа този растеж.

И тук е зелената линия:
нуждата от работна ръка.

Скоро Германия ще се сблъска
с недостиг на квалифицирани хора.

Ще има липса на 8 милиона души,

което е повече от 20 процента
от текущата работна ръка,

тоест големи числа, наистина внушаващи.

Предвидихме няколко сценария,

и картината винаги изглежда
по един и същ начин.

Сега, за да затвори тази празнина,

Германия трябва значително да
увеличи имиграцията,

да привлече повече жени в
работната сила,

да увеличи пенсионната възраст --

между другото току що
я намалихме тази година --

и всички тези мерки трябва
да бъдат взети наведнъж.

Ако Германия се провали,
държавата ще изпадне в застой.

Няма да има прираст. Защо?

Защото работниците няма да са тук,
да създават този прираст.

Компаниите ще започнат да търсят
талантливи хора някъде другаде.

Но къде?

Симулирахме предлагането
и търсенето на работна ръка

за петнайсетте най-големи
икономики в света,

представляващи над 70%
от БВП,

и общата картина ще изглежда
така до 2020.

Със синьо е означен излишък
на работна ръка,

с червенo е означен дефицитът на такава,

със сиво са страните,
които са на границата.

Тоест, до 2020 все още ще наблюдаваме
излишък в някои държави,

като Италия, Франция, САЩ,

тази картина обаче ще се
промени драстично до 2030.

До 2030, ще се сблъскаме с
глобална криза на работна сила

в повечето от развитите икономики,

включително четри държави от "БРИК".

Китай, c бившата политика
за едно дете, ще бъде ударена,

както и Бразилия и Русия.

Честно казано,

в действителност, ситуацията
ще е много по-сложна.

Това, което виждате тук, e средният брой.

Ние ги разпокъсахме и

разделихме според различни
нива на умения,

и това което открихме,

бяха по-високи нива на дефицит при
виско квалифицирани работници,

и частичен излишък на ниско
квалифицирани работници.

Освен общия недостиг на
работна ръка,

в бъдеще ще се сблъскаме с
несъвместимост в уменията,

и големи предизвикателства

от гледна точка на образование,
квалификации,

повишаване на нивото на умения
за правителства и компании.

После се съсредоточихме върху
роботи, автоматизация, технологии.

Дали технологиите ще променят тази картина
и увеличат производителността?

Краткият отговор би бил,

че нашите изчисления вече показват
значителен растеж на производителността,

задвижен от технологиите.

Обстоен отговор би изглеждал така.

Нека отново вземем Германия за пример.

Германците имат определена
репутация по света,

що се отнася до производителносттa.

През 90-те работех в нашия бостънски
офис, почти две години.

Когато напусках, един старши партньор
буквално ми каза:

"Прати ми повече от тези германци,
работят като машини."

(Смях)

Това стана през 1998 година.

Шестнайсет години по-късно,
бихте казали точно обратното.

"Прати ми повече от тези машини.
Те работят като германци."

(Смях) (Аплодисменти)

Технологиите ще заменят много професии,
обикновени професии.

Не само в производството,

дори офис работниците са застрашени

и могат да бъдат заменени от роботи,

изкуствен интелект, много данни или
автоматизация.

Основния въпрос не е дали технологията
ще замени някои професии,

а кога, колко бързо,
и до каква степен?

Или с други думи,

технологията ще ни помогне ли да разрешим
глобалната работна криза?

Да и не.

Това е по-изтънченa версия на "зависи".

(Смях)

Нека вземем автомобилната
индустрия за пример,

защото там повече от 40%
от идустриалните роботи вече са работещи,

автоматизацията вече е в употреба.

През 1980, по-малко от 10% от
производството на една кола

бе причинено от електронни части.

Днес, това число е над 30%

и ще се увеличи с повече от 50% до 2030.

Всички тези електронни части и допълнения

изискват нови умения и създават
много нови работни места,

като например инжeнер по
познавателни системи,

който усъвършенства взаимодействието
между шофьорa и елетронната система.

През 1980, никой не е знаел,
че такава позиция някога ще съществува.

В интерес на истината,

общия брой хора, включени
в производството на една кола,

се e променил незначително
за последните 10 години,

въпреки роботизацията и автоматизацията.

Какво означава това?

Да, технологията ще замени
много работни места,

но също така ще се появят нови
професии и умения,

което означава, че технологиите
ще влошат несъответствието на умения.

Този вид "разлагане"

разкрива повратните за правителства
и бизнес предизвикателства.

Хора, високо образовани и талантливи

ще са следващото голямо явление
в следващите 10 години.

Ако те са оскъдният ресурс, трябва
да се опитаме да ги разбираме по-добре.

Склонни ли са да работят в чужбина?

Какви са работните им предпочитания?

За да разберем, тази година проведoхме
глобално проучване.

сред повече от 200 000 кандидати
за работа от 189 държави.

Със сигурност, миграцията е един от
начините да се затвори празнината,

поне в кратокосрочен план,

така че ние питахме за мобилносттa.

Повече от 60% от тези 200 000
кандидати за работа

са склонни да емигрират.

За мен, това е учудващо висок резултат.

Ако погледнете служителите между
21 и 30 години,

числото става все по-голямо.

Ако разделим това число по държави,

да, светът е мобилен, но сaмо отчасти.

Държавите с най-ниска мобилност са
Русия, Германия и САЩ.

Къде биха искали
да се преместят тези хора?

На седмо място е Австралия, 28% биха
могли да си представят да емигрират там.

След това имаме Франция, Швейцария,
Германия, Канада, Обединеното Кралство,

и челно място в световен мащаб
заема САЩ.

Следва, какви са професионалните
предпочитания на тези хора?

Какво търсят?

От списък с 26 теми, заплащането е
едва на осмо място.

Първите четри теми са свързани с култура.

На четвърто място,

добри взаимоотношения с началникa;

на трето, добър баланс
между работа и личен живот;

На второ място, чудесни взаимоотношения
с колегите;

и основния приоритет навсякъде е

да бъдеш оценен за работатa си.

Получавам ли "благодаря"?

Не само веднъж годишно с бонусите,

но всеки един ден.

Глобалната криза на работна сила
всъщност става много лична.

Хората търсят признание.

Не търсим ли всички ние признание на
работното си място?

Нека сега cвържа точките.

Предстои световна криза на работна ръка,

която ще се състои в общ
недостиг на работници,

плюс огромно несъответсвие на умния,

плюс сериозно културно предизвикателство.

Тази криза на работната сила
приближава с бързи темпове.

Точно сега, се намираме в
превратният й момент.

Какво можем ние,
правителствата и бизнесът да направим?

Всяка компания,

но също така всяка държава,

се нуждае от стратегия

и трябва да действа незабавно.

Тази стартегия се състои от четири части.

Първо: план,

как да предвидим търсенето и предлагането
за различните позиции и умения.

Плануването на работната сила
ще стане по-важно от финансовото.

Второ: план как да привлечем
страхотни хора:

поколение Y, жени,
но също така пенсионери.

Трето: план как да ги образоваме и
квалифицираме.

Пред нас стои огромно предизвикателствo.

И четвърто,

как да запазим най-добрите,

или с други думи,

как да реализираме
оценяване и културна връзка.

Един решващ фактор e
промяната на нашето поведение.

Служителите са ресурс, те са придобивка,

не разход или брой персонал,

не машини,

дори не германци.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)