Икономическите аргументи за предучилищно образование

В тази добре аргументирана беседа, Тимоти Бартик защитава макроикономическата теза за предучилищно образование и обяснява защо трябва да сме готови да инвестираме в него, дори ако нямаме деца на тази възраст (или деца изобщо). Оказва се, че икономическите изгоди от добре образовани деца, далеч надхвърлят алтруистичните такива.
Дискусията е заснетa по време на събитието TEDхMiamiUniversity.

В днешния разговор искам
да представя една различна идея

за това защо инвестирането
в ранно детско образование

си струва като публична инвестиция.

Идеята е различна, защото
когато хората говорят

за програми за образование,

те говорят за всички прекрасни
ползи за участниците,

по смисъла, че бившите участници,
в подготвителния клас

имат по-добри оценки в училище

и по-високи доходи като възрастни.

Всичко това е много важно,

но това, за което аз искам да говоря, е
как предучилищното образование влияе

на държавната икономика

и на нейното развитие.

А това е съществено важно,

защото, ако искаме
повишение на инвестициите

в ранни образователни програми,

ще ни е нужно да заинтересоваме
правителствата с това.

Федералните власти
се занимават с много неща,

така че остава
общинското управление.

Затова трябва да апелираме към тях,

законодателите в управлението,

с разбираемо за тях послание:

че трябва да стимулират развитието

на щатската икономика.

Говорейки за
стимул на икономиката,

не говоря за магически номера.

Това, което имам предвид е,
че ранното детско образование

може да доведе до повече
и по-добри работни места в щата

и така да насърчи по-високи
доходи на глава от населението

за жителите на щата.

Мисля, че е честно да се каже,
че когато хората мислят за

развитие на щатската
и местната икономика,

те не мислят за това какво правят

за грижата за децата и
за ранните детски програми.

През по-голямата част от кариерата си
изследвам тези програми.

Говорил съм с много директори

на агенции за икономическо
развитие по тези въпроси,

с много законодатели.

Когато законодателите
мислят за икономическо развитие,

първото, за което се сещат,
са стимули за данъчни облекчения,

данъчни удръжки за имущество,
работни места, данъчни кредити,

има милиони такива програми.

И така щатите се съревновават ожесточено,

за да привлекат нови автомобилни заводи,
или за да разширят съществуващите.

Предлагат всякакъв вид данъчни облекчения.

Тези програми, биха имали смисъл,

ако реално предизвикваха
взимането на нови решения,

и техния принос би бил

създаването на повече и
по-добри работни места

и повишаване нивата на заетост и
доходите на глава от населението.

Така че, жителите на щата получават облаги

срещу разходите, които правят

за тези данъчни облекчения.

Моята теза е, че програмите
за обучение в ранно детство

могат да правят абсолютно същото:

да създават повече и по-добри
работни места, но по друг начин.

По един косвен начин.

Те могат да насърчат създаването
на повече и по-добри работни места,

когато инвестирате в качествено
предучилищно образование,

което развива уменията на
местната работна сила.

Ако достатъчно от тях се
задържат на място, в замяна

тази висококачествена местна работна сила

ще бъде ключов двигател за
създаване на работни места

и по-високи доходи на глава
от населението в местната общност.

Сега нека ви представя
някои цифри в подкрепа на това.

Ако погледнете резултатите
от изследванията -

които са обширни - за това
доколко предучилищните програми

влияят на образователното равнище,
заплатите и уменията

на бивши участници в
предучилищна възраст като възрастни,

вземаме тези известни ефекти,

вземаме колко от тези хора се очаква

да се задържат около държавната или
местната икономика и да не се преместят

и изследвания на колко умения

са нужни за създаването на работни места,

заключението от тези три изследвания,

е че за всеки долар, инвестиран
в тези програми,

доходите на глава от населението
за жителите на щата

се увеличават с два долара и
седемдесет и осем цента:

това е три към едно възвращаемост.

Може да получите
много по-висока възвращаемост,

до 16 към 1, ако включите
обезщетения за борба с престъпността

и тези за бивши участници в тези програми,

които са се преместили в друг щат,

но има добра причина за фокусирането
върху тези три долара,

защото това e важно в полезрението

на държавните законодатели
и щатски политици -

те са хората, които
трябва да се задействат.

Това е ключовата полза,
която има значение

за щатските политици в рамките на
икономическото развитие.

Едно възражение, което често чувате,

или може би не чувате, защото хората
са прекалено любезни да го кажат, е:

"Защо трябва да плащам по-високи данъци,

за да инвестирам в децата на други хора?

Каква е моята полза?"

Проблемът с това възражение е,

че то отразява тоталното неразбиране

на това колко силно местните икономики

изискват от нас всички
да сме взаимно зависими.

Взаимната зависимост тук се изразява

в огромното разпростиране
на различни умения,

това че децата на други хора
придобиват повече умения,

увеличава просперитета на всички,

включително и на тези хора,
чиито умения не се променят.

Голям брой проучвания сочат,

че ако се вгледате в това,
което наистина задвижва

темпа на растеж на столичните райони,

това не са ниските данъци, ниските цени
или ниските заплати;

това са уменията на хората в тези райони -
базата за тяхното определяне,

която хората използват, е процента на хора
с висше образование в този район.

Ако погледнете например столични райони

като този на Бостън,
Минеаполис и Сейнт Пол,

Силиконовата Долина - тези райони
се развиват добре икономически,

не благодарение
на поддържане на ниски цени.

Не знам дали сте опитвали да купите
къща в Силиконовата Долина.

Цената съвсем не е ниска.

Тези райони се разрастват, защото там има
хора с високи нива на умения.

Когато инвестираме в децата на други хора

и помагаме за изграждането на тези умения,
увеличаваме общия ръст на работни места

в столичния район.

Друг пример: ако погледнем

какво определя индивидуалната
работна заплата

и направим статистически анализ на това
кое определя заплатите,

ще разберем, че индивидуалната
заплата зависи отчасти

от образованието на конкретния човек -

дали има или няма висше образование.

Един от интересните факти е, че освен това

откриваме, че дори
статистически да не се променя

ефектът от собственото ви образование,

образованието на всички
останали във вашия столичен район

пак ще има ефект върху заплатите.

По-специaлно, ако използвате вашето
образование за константа,

и прибавите процента на висшисти
във вашия столичен район,

ще откриете съществен положителен
ефект върху заплатата си,

без въобще да променяте образованието си.

Всъщност, този ефект е толкова силен,

че когато някой завърши
висше образование,

косвените ефекти от това върху заплатите

на другите хора в столичния район

са по-големи от преките ефекти.

Ако някой завърши висше образование,
доходите през целия им живот

се увеличават с огромна сума:
над 700 000 долара.

Това има ефект върху всички
останали в столичния район,

увеличавайки процента на завършилите
висше образование там.

И ако пресметнете - ефектът не е голям
върху всеки отделен човек,

но върху всички хора там, взети заедно,

резултатът е повишаване на доходите
на всички останали

в столичния район с почти 1 милион долара.

Тази сума е по-голяма от преките ползи

за човека, решил да получи образование.

Какво наблюдаваме тук?

Кое може да обясни тези огромни
странични ефекти в образованието?

Нека погледнем нещата така.

Аз може да съм най-квалифицирания
специалист на света,

но ако на всички останали
в моята компания им липсват умения,

ще е много трудно за работодателя ми

да въведе нови технологии,
нови техники на производство.

В резултат, моя работодател
ще бъде по-малко продуктивен.

Няма да може да си позволи
да ми дава добра заплата.

Дори ако всички в моята фирма
имат добри умения,

ако работниците на доставчиците
на моята фирма

не разполагат с добри умения,

моята фирма ще бъде
по-малко конкурентноспособнa

на националния и международния пазар.

И отново, фирмата, която е
по-малко конкурентноспособнa,

няма да може да плаща
толкова добри заплати,

особено високотехнологичните предприятия,

те непрекъснато крадат идеи
и работници от други предприятия.

Така че очевидно производителността
на фирми в Силиконовата долина

има много общо с уменията не само
на работниците на тези фирми,

но и на работниците във всички
други фирми в областта.

Така че в резултат на това, ако можем
да инвестираме в децата на други хора

чрез предучилищна и други
програми в ранна възраст,

които са с високо качество,
ние не само помагаме на тези деца,

ние помагаме на всички в столичния район

за увеличаване на техните заплати

и за заетостта в района.

Друго възражение срещу

инвестирането в
ранни образователни програми

е проблема с преместването на хората.

Може би Охайо смята,
че трябва да инвестира

в повече ранно образование

за децата от Кълъмбъс, Охайо,

но се притеснява, че малките умници

ще решат да се преместят в Ан Арбър,
Мичиган по някаква незнайна причина

и ще станат тамошни жители.

И може би Мичиган смята да инвестира

в училище в Ан Арбър и се притеснява,

че тези деца ще се преместят
в Охайо и ще станат тамошни жители.

Така че, и двата щата няма да инвестират,
защото всички ще се преместят.

Реалността е, ако погледнете данните,

че американците не са толкова мобилни,
колкото хората предполагат.

Над 60 процента от американците

прекарват по-голямата част
от професионалния си живот

в щата, в който са родени,
над 60 процента.

Този процент не се променя много за
различните щати.

И не се влияе от местната икономика,

дали е в криза или се развива добре,

не се променя и с времето.

Така че, реалността е: ако
инвестирате в децата,

те ще останат при нас.

Или поне достатъчно от тях ще останат,

така че да има резултат
за местната икономика.

В обобщение, има достатъчно
научни доказателства за това,

че програмите за ранно обучение,
ако са ръководени качествено,

повишават уменията на възрастните.

Има достатъчно доказателства за това,

че тези хора ще останат в щата,

и достатъчно доказателства,
че повечето работници

с по-добри умения в местната икономика

водят до увеличение
на заплатите и нивата на заетост,

и ако изчислите възвращаемостта,

имате по три долара отгоре,

които отиват в щатската икономика.

Смятам, че данните от
проучванията са убедителни

и логиката им е убедителна.

Така че, какво ни пречи да го направим?

Една от най-големите пречки са разxодите.

Ако погледнете колко ще струва,

ако всеки щат инвестира

в предучилищно образование
от 4 годишна възраст,

общият годишен разход
на национално ниво ще възлезе грубо

на 30 милиарда долара.

30 милиарда долара са много пари.

Но ако вземете предвид факта, че

населението на Америка е над 300 милиона,

говорим за сума,

възлизаща на 100 долара
на глава от населението.

100 долара на човек

е нещо, което всяка местна власт
може да си позволи.

Въпрос е на политическа воля.

И разбира се, както споменах,

тази цена идва със съответните облаги.

Тя увеличава трикратно,

с 2.78, всяка щатска икономика,

а това са над 80 милиарда
в допълнителни приходи.

Ако искаме да не говорим само с цифри,

а да споменем нещо, което има смисъл,

говорим за това, че
всяко дете от бедно семейство

ще печели 10 процента повече

по време на трудовия си стаж,
просто ходейки на детска градина,

не говорим за основно и средно образование

или за промяна в таксите на колежите,

просто подобрявайки детската градина,

също така ще имаме увеличение
на доходите с 5 процента

за децата от средната класа.

Това е инвестиция

с доста добра възвращаемост

за много групи от населението на щата,

и от която има големи и осезаеми ползи.

Сега, това е една пречка.

Всъщност мисля, че скритата пречка

е това, че ползите от програмите
за ранното детско развитие са дългосрочни.

Моят аргумент е, че увеличаваме

качеството на местната трудова ръка

и така подпомагаме
икономическото развитие.

Ясно е, че става въпрос за детски градини
за четиригодишни деца,

не изпращаме петгодишни деца

да работят във фабрики, нали?
Поне така се надявам.

Така че говорим за инвестиция,

която в рамките на щатската икономика

няма да даде явен резултат
в следващите 15 до 20 години,

a Америка е държава, ориентирана

към краткосрочните цели.

Един възможен отговор на това,

споделям го понякога в беседи,

е че има ползи от тези програми

за намаляване на разxодите
за специaлизирано образование,

че за родителите детската
градина има значение,

може би някои от тях ще се преместят,

за да намерят по-добра градина,

и си мисля, че това е истина,

но не е основната причина.

Това, което има значение,

е че инвестираме в настоящето,
заради бъдещето.

Това, с което искам да ви оставя,

е основният въпрос според мен.

Аз съм икономист, но този въпрос

не е икономически, той е морален.

Склонни ли сме като американци,

способни ли сме като общество

да направим политически избор
да пожертваме в настоящето

като плащаме по-високи такси,

за да осигурим по-добро бъдеще

не само за нашите деца,
но за нашата общност?

Можем ли да направим това като държава?

И това е нещо, което
всеки гражданин

и гласоподавател трябва да се запита.

Вярваме ли още

в понятието за "инвестиция"?

Това е идеята на инвестирането.

Правиш жертви сега, за да има
резултат в бъдещето.

Мисля, че резултатите от проучванията

за ползите от тези програми

за местната икономика,
са много убедителни.

Въпреки това, моралният
и политически избор

е наш, на гражданите и гласоподавателите.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскане)