Изопачаване на Мадоната в средновековното изкуство - Джеймс Ърл

Вижте пълният урок на: http://ed.ted.com/lessons/distorting-madonna-in-medieval-art-james-earle

След разрушаването на Рим, хората били предпазливи да се обързват с физическа красота. Докато християнството набирало скорост, вместо това римляните започнали да се съсредоточоват върху метафизичната красотата на добордетелта, и изкуството започва да последва примера им. Джеймс Ърл обсъжда как средновековни картини с Мадоната били засегнати от тази промяна.

Урок от Джеймс Ърл (https://www.youtube.com/user/AmorSciendi), анимация от Hero 4 Hire Creative.

Виждали ли сте някога средновековна
живопис с бебето Исус,

седящо или изправено в скута на майка си

и чудели ли сте се защо тя е толкова голяма?

Картини като "Ръкоположената Мадона
с ангели" на Чимабуе

или "Маеста" на Дучио

също изглеждат непропорционални.

Ако Мария сe изправи, изглежда,

ангелите на картината ще бъдат високи
колкото пищялната й кост,

и торса й ще бъде несъразмерно малък

в сравнение с краката й.

Може би си мислите, че художникът
просто не бил достатъчно вещ

да рисува реалистично,

или му липсвали математически
умения за перспектива.

Но това не е цялата история.

Да се разбере защо,
трябва да се върнем

в края на пети век,

когато Рим бил нападнат от готите.

Рим бил построен от мрамор
и трябвало да бъде вечен.

Той представлявал, в продължение
на много години,

върха на човешката цивилизация,

така че разрушаването му
оставило огромна празнота.

Теолози, които проповядвали
за свят отвъд физическия,

започнали да привличат публика
докато Рим се разпадал,

и християнството започнало да запълва
празнината, оставена от империята.

Като заместител на
физическа красота на Рим,

християнството предложило
метафизическа красота на добродетелта,

и вечен рай,

който не може да бъде
унищожен като Рим.

След падането на Рим,

ранните средновековни теолози
обърнали гръб на физическата красота,

отхвърлили я в полза
на вътрешната красота.

Те твърдели, че докато
физическия свят е временен,

добродетелта и религията са постоянни.

Красиви предмети може да доведат
до погрешно боготворене на обекта,

вместо до боготворене на добротата.

Твърди се, че проповедникът от
началото на шести век, Свети Бенедикт,

мислейки си за една красива жена,

се хвърлил в парче земя с тръни

и чрез неговото страдание,

възвърнал своя фокус
върху духовната красота.

Той се страхувал.
че желанието му за красивата жена

би го отклонило от желанието му
да обича Бог.

Докато европейската цивилизация
направила преход от империи

към религията,

манастирите се превърнали
в пазители на знанието,

което означавало, че класически книги,

които хвалили физически удоволствия

не били копирани или защитавани.

Без протекция те станали жертви
на естествено разпадане,

огън,

наводнения,

или вредители.

И без помощта на монасите,
преписващи нови копия,

тези текстове и философиите,
които съдържали

изчезнали в Западна Европа

и били заменени от работите
на хора като Свети Бенедикт,

което ни води обратно
към тези изображения на Исус и Мария.

Понеже християнството
толкова пламенно отхвърляло физическата красота,

тези средновековни художници
целенасочено избягвали

естетичните форми.

На първо място,
декорациите на църквите и дворците

били ограничени
до интересни геометрични модели,

които можели да бъдат привлекателни,

без да вдъхновяват греховни мисли
на физическо удоволствие.

Докато Средновековието прогресирало,

изображенията на Исус и Мария
били толерирани,

но художникът ясно полагал усилие
да завоалира Мария

и да й даде
непропорционално големи крака,

с тези огромни пищялни кости.

Страхът останал,
че красива илюстрация на Мария

може да вдъхнови зрителя
да заобича картината

или физическата форма на Мария,

вместо добродетелта,
която тя е трябвало да представлява.

Въпреки че може да е забавно
да си мислим, че можем да рисуваме

по-реалистично,
отколкото Чимабуе или Дучио,

трябва да помним,
че те са имали различни цели

когато са хващали четката.