Предимствата на двуезичния мозък - Миа Накамули

Гледайте пълния урок: http://ed.ted.com/lessons/how-speaking-multiple-languages-benefits-the-brain-mia-nacamulli

Очевидно е, че говоренето на повече от един език носи много улеснения в живота - например при пътуване в чужбина или гледане на филми без субтитри. Но има ли и други предимства от това да имаш двуезичен (или многоезичен) мозък? Миа Накамули очертава три типа двуезичност и показва как говоренето на повече от един език поддържа мозъка ви здрав, комплексен и активно ангажиран.

¿Hablas español? Parlez-vous français?
你会说中文吗？

Ако отговорихте: "sí," "oui," или "是的"
и гледате това видео на английски,

най-вероятно принадлежите към дву- или
мултиезичното болшинство от хора в света.

Освен, че ви е по-лесно, когато пътувате,

или че гледате филми без субтитри,

да знаете езици означава,
че вашият мозък

вероятно изглежда и работи различно
от тези на едноезичните ви приятели.

Но какво всъщност значи да знаеш език?

Езиковите умения обикновено се измерват
в две активни части: говорене и писане,

и в две пасивни: слушане и четене.

Докато балансиран двуезичен човек
има приблизително еднакви

способности и в двата езика,

повечето двуезични хора по света
знаят и използват езиците си

в различни пропорции.

И в зависимост от ситуацията
и от това как са научили всеки език,

могат да бъдат разделени
на три основни типа.

Например, да вземем Габриела,

чието семейство емигрира в Щатите
от Перу, когато тя е на две години.

Като смесена двуезична,

Габриела развива два лингвистични
кода едновременно,

използвайки една обща понятийна система,

учейки едновременно
английски и испански,

докато започва да разбира
света около себе си.

А брат ѝ, който е тийнейджър,
може да бъде координиран двуезичен,

боравейки с две понятийни системи,

учейки английски в училище,

докато вкъщи и сред приятели
продължава да говори на испански.

И накрая, родителите на Габриела
вероятно са вторични двуезични,

които научават втори език,

като първо го филтрират
през майчиния си език.

Тъй като всички типове двуезични могат
да овладеят до съвършенство кой да е език,

без значение от акцента и произношението,

разликата може да не е видима
за обичайния наблюдател.

Но скорошни подобрения в начините
за сканиране на мозъка

дадоха на невролингвистите прозрение,

как специфичните аспекти на изучаването
на езика влияят на двуезичния мозък.

Добре известно е, че лявото полукълбо
на мозъка е доминиращо

в анализирането и
систематизирането на данни,

докато дясното полукълбо е по-активно
в емоционалните и социални задачи,

макар това да е въпрос на степен,
а не на абсолютно разделение.

Фактът, че езикът включва
и двата типа функции,

докато латералността се развива
постепенно с възрастта,

е довел до "Хипотезата
за критичния период".

Според тази теория

децата учат езици по-лесно,

тъй като гъвкавостта на техните
развиващи се мозъци

им позволява да използват и
двете си полукълба в заучаването на езика,

докато при повечето възрастни
езикът се обработва в едното полукълбо,

обикновено лявото.

Ако това е вярно, научаването
на език в детска възраст

може да ви даде по-всеобхватно разбиране
на социалния му и емоционален контекст.

И обратното, скорошни проучвания показаха,

че хората, които са научили
втори език като възрастни,

показват по-малко емоционални реакции
и един по-рационален подход,

когато се сблъскват с проблеми
на втория си език,

отколкото на майчиния си.

Но независимо от това кога
научаваме допълнителни езици,

многоезичността дава на мозъка ни
някои забележителни предимства.

Някои от тях дори са видими,

като например високата плътност
на сивото вещество,

което съдържа по-голямата част
от невроните и синапсите на мозъка ни,

и повече активност в определени райони,
когато използваме втори език.

Интензивната тренировка на
двуезичния мозък през живота му

също може да забави появата на
заболявания като Алцхаймер и деменция

с до пет години.

Идеята за огромните познавателни
предимства на двуезичността

може да звучи интуитивно сега,

но е учудвало доста по-ранните експерти.

Преди 1960 двуезичността
се е смятала за недъг,

който забавя развитието на детето,

като го кара да пилее време и енергия,
разграничавайки два езика,

гледна точка, базирана до голяма степен
на погрешни проучвания.

И докато по-скорошно проучване показа,

че времето за реакция и грешките
нарастват при някои двуезични ученици

в кръстосани езикови тестове,

също така показа, че усилието
и вниманието, необходимо

за превключване между езиците,
предизвиква повече активност

и потенциално укрепва дорсолатералната
област на префронтална мозъчна кора.

Това е тази част от мозъка,
която играе важна роля

за изпълнителните функции, решението
на проблеми, превключването между задачи

и съсредоточаване, филтрирайки
незначителна информация.

Докато двуезичността може да не ви
направи задължително по-умни,

прави мозъка ви по-здрав, комплексен
и активно ангажиран,

и дори да не сте имали късмета

да научите втори език като дете,

никога не е късно да си направите услуга

и да направите езиков скок от "Здравей"

до "Hola," "Bonjour" или "您好",

защото, когато става въпрос за мозъка ни,
малко упражнения носят огромни резултати.