Интернет без екрани може да изглежда така

Дизайнерът Том Углов създава бъдеще, в което любовта на човечеството към природосъобразни решения и лесни инструменти може да съжителства с необходимостта ни от информация и уредите, които могат да ни я предоставят. "Реалността е по-богата от екраните", казва той. "Може да имаме "щастливо място" пълно с информацията, която обичаме, което се усеща толкова естествено, колкото запалването на крушка."

Желая да започна с призив към всички
мислено да отидете в "щастливото ви място".

Да, Вашето щастливо място.

Знам, че го имате макар да е измислено.

(Смях)

И така, настанихте ли се?

Добре.

Сега искам мислено да отговорите
на следните въпроси.

Има ли луминисцентни светлини
в щасливото Ви място?

Ами пластмасови маси?

Мокетени подове?

Мобилни телефони?

Не?

Считам че, знаем,
нашето щастливо място

се предполага да е някъде сред природата,
навън --

на плаж, около домашно огнище.

Бихме чели, яли или плели.

И бихме били обградени от
естествена светлина и природни елементи

Естествените неща ни правят щастливи.

Щастието е силна мотивация;
Ние жадуваме за щастие.

Вероятно и затова
постоянно преустройваме всичко

с надеждата иновациите ни
да създадат естествено усещане.

Хайде да започнем с това --

с идеята, че добрият дизайн
изглежда като природосъздаден.

Телефонът Ви не е много природосъздаден.

И сигурно смятате,
че сте пристрастени към него,

но всъщност, не сте.

Не сме пристрастени
към устройства,

пристрастени сме към информацията,
която тече през тях.

Чудя се колко дълго бихте били щасливи
на щастливото Ви място,

без абсолютно никакъв достъп
до информация.

Заинтригуван съм от
добирането ни до информация,

от начина, по който я преживяваме.

Пренасяме се от период
на статична информация,

заключена в книги, библиотеки
и автобусни спирки

в периода на дигитална информация,

устремявайки се към ерата
на гъвкавата информация,

където децата Ви очакват постоянно и
навсякъде да могат да се доберат до всичко.

от квантова физика
до средновековно лозарство

от теория на половете
до прогнозата за времето,

като щракване с пръсти.

Представете си това.

Хората харесват и прости устройства.

Телефонът ви не е много просто устройство.

Вилицата е прост уред.

(Смях)

И никак не ги харесваме, когато
са направени от пластмаса,

поради същата причина изобщо
не харесвам и телефона си,

не е приборът, с който
искам да ползвам информация.

Мисля че има по-добри възможности
от свят сглобен от екрани.

Не мразя екраните, но не вярвам,

не мисля, че някой сред нас одобрява

безкрайните часове,
които прекарваме висейки над тях.

За щастие

големите технологични фирми
изглеждат съгласни.

Всъщност са стабилно инвестирали в
сензори за допир, реч и жест

и също в усещания

неща правещи скучни неща.
като чашките, интересни

придавайки им магията на Интернета.

потенциално превръщайки дигиталния облак

в нещо, което можем да докоснем и местим.

Родителите ужасени от времето,
прекарано пред екрана

се нуждаят от дигитални играчки,
които да учат децата им да четат

и от функцията родителски контрол
в магазини за дигитални апликации.

И мисля, всъщност,
това наистина е започнало да се случва.

Реалността е по-пищна
от каквото и да е тя на екрана.

Например аз обичам книги.

За мен те са като машини на времето,
атоми и молекули свързани в пространството,

от момента на тяхното създаване
до момента, в който самият аз ги преживея.

Но честно казано,

същото съдържание мога
да открия и на телефона.

Тогава какво прави четенето на книга
по-великолепно от четенето от екран?

Имам предвид от научна гледна точка.

Ние се нуждаем от екрани, разбира се.

Ще показвам филм,
трябва ми огромен екран.

Но много повече може да се направи
с тези магически кутийки.

Телефонът ви не е Цербер,
пазещ портите на Интернета.

(Смях)

Можем да построим неща,
физически неща,

използвайки физика и пиксели,

които могат да интегрират Интернета
в света около нас.

И ще Ви дам няколко примера.

Преди време работих с
дизайн агенцията Берг,

проучвайки какво всъщност би бил
Интернета без екрани.

И те ни представиха различните начина,

по които светлината работи с основни
сетива и с материални обекти

за да вдъхне живот на Интернета
и да го направи осезаем.

Като този прекрасен, изцяло механичен
YouTube плейър.

Това беше вдъхновение за мен.

След това работих с японската агенция АQ

по проект за изследване
на психичното здраве.

Искахме да създадем обект

който да улови субективна информация
за смяната на настроения,

която е изключително важна за диагностика.

Oбектът отчита допира,

бихте го натиснали много силно
ако сте ядосани

или погалили нежно ако сте спокойни.

Като дигитален архив на емоции.

Като по-късно можете да
прегледате тези моменти отново

и да добавите контекста им онлайн.

Най-вече,

искахме да създадем интимно,
красиво нещо,

което да живее в джоба ви

и да бъде обект на обич.

Биноклите всъщност са подарък
за рожден ден -

40 годишнината на Операта в Сидни.

Приятелите ни от Теларт в Бостън
донесоха чифт улични бинокли

като тези на сградата на Емпайър Стейт,

и вътре монтираха 360-градусови изгледи

от други иконични места
от световното наследство --

(Смях)

използвайки услугата 'Street View'.

И тогава ги поставихме под стълбищата.

Така те се превърнаха в тези физически,
лесно пресътворени пространства,

като портал към емблематични места.

Може да видите Версай
или Шекълтънс Хат.

Като цяло е виртуална реалност
идваща от около 1955.

(Смях)

В офиса използваме топчета за хек,
за да изпращаме инернет адреси.

Много е просто,
като електронните билети.

Само слагаш уебсайта на мъничкия чип вътре

и после правиш това и ...Тадаам!

Уебсайтът се появява на телефона ви.

Струва около 10 стотинки.

Treehugger е проект,
по който работим

с Грампи Сейлър и Финч, тук в Сидни.

И съм много развълуван от възможностите,
които ще се явят,

когато разглобиш телефоните и
сложиш парченцата по дърветата,

и от вероятността децата ми

да посетят омагьосана гора,
направлявани от вълшебна пръчица,

където могат да говорят с
дигитални феички, да задават въпроси

и да бъдат питани въпроси в замяна.

Както виждате,

в момента сме в началото с този проект.

(Смях)

Но съм много развълнуван

от възможността да върнем децата
навън, без екраните

но с целия магически свят
на Интернета около тях.

И се надяваме да имаме нещо такова,
работещо до края на годината.

Нека обобщим.

Хората харесват простите отговори.

Хората обожават информация.

Хората се нуждаят от прости уреди.

Тези норми трябва да са в основата
на дизайните ни за бъдещето,

не само за Интернета.

Може би се чувствате неудобно в новата ера
на информация, в която навлизаме.

Може би се чувствате по-скоро предизвикан,
от колкото просто развълнуван.

Знаете ли какво? Аз също.

Наистина забележителен период
в човешката история.

Ние сме хората, които построихме
света около себе си,

Няма намеса на изкуствен интелект...

засега.

(Смях)

Ние го направихме - дизайнерите,
архитектите, творците, инжинерите.

И ако си го поставим за цел,

смятам, че всъщност можем да създадем
'щастливо място'

изпълнено с информацията, която обожаваме

и до която достигаме със същата лекота,
с която включваме лампата вкъщи.

И въпреки че изглежда неизбежно

обществото да продължи да жадува
часовници, уебсайтове и джаджи,

може да помислим и за употребата на корк,
светлина и топчета за хек.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)