Улично изкуство с послание за надежда и мир

Роден във Франция, от тунизийски родители, Ел Сиид жонглира множество култури, езици и идентичности. Не на последно място и в неговото изкуство, което прилича на арабска поезия в стил, вдъхновен от улично изкуство и графити. В този страстен разговор, художникът и TED стипендиант, описва главната си амбиция: да създава изкуство толкова красиво, че да не се нуждае от превод.

През 2012 г., когато рисувах
минарето на джамията Джара

в родния ми град Габес,
в южен Тунис,

си нямах на представа, че грaфитите ще
предизвикат такова внимание към един град.

В началото, просто търсех стена
в родния ми град

и по случайност минарето
беше построено през '94 г.

И за 18 години, тези 57 метра
от бетон си стояха сиви.

Когато се запознах с имама
и му казах това, което исках да направя,

той ми каза:
"Слава богу, че дойде накрая,"

и ми каза, че от години
чакал някой

да направи нещо с минарето.

Най-невероятното нещо за този имам
е, че той не ме попита нищо -

нито за скица,
или какво щях да пиша.

Във всяка работа, която създавам,
пиша послания

с моя стил на калиграфити -
микс от калиграфия и графити.

Използвам цитати или поезия.

За минарето си помислих, че
най-подходящото послание,

което да се постави на джамията
трябва да е от Корана,

така избрах този стих:

"О човечество, създадохме ви
от мъже и жени,

и ви направихме хора и племена,
за да може да се опознаете.

Това бе един универсален призив за мир,
толерантност и одобрение,

идващ от страна, която обикновено
не се обрисува по добър начин в медиите.

Бях изумен да видя как местната
общност реагира на нарисуваното,

и как ги направи горди да видят, че
минарето получава толкова много внимание

от международната преса
навсякъде по света.

За имама, това не беше
просто нарисуваното;

беше много по-задълбочено.

Надяваше се, че това минаре ще стане
паметник на града

и ще привлече хора
до това забравено място на Тунис.

Универсалността на посланието,

политическия контекст
на Тунис в този момент

и факта, че пишех
Корана като графити,

не бяха незначителни.

Това обедини общността.

Сближаване на хората,
бъдещите поколения,

заедно чрез арабска калиграфия,

е това, което правя.

Писането на послания е
същността на моето изкуство.

Забавното, всъщност е, че
дори говорещите арабски хора

наистина трябва да се съсредоточат
за да разчетат това, което пиша.

Не е нужно да знаете смисъла, за
да почувствате прозведението.

Мисля, че арабският шрифт докосва
душата, преди да достигне очите.

Има красота в него,
която не е нужно да се превежда.

Вярвам, че арабският шрифт
говори на всекиго;

на вас, на вас и на вас,
на всекиго.

И когато разгадаете смисъла

се чувствате свързани с него.

Винаги се стремя да пиша послания,

които са от значение за мястото
където рисувам,

но и послания, които имат
универсално измерение,

за всеки по света,
който може да се свърже с тях.

Роден съм и израстнах
във Франция, в Париж

и започнах да се уча да пиша
и чета на арабски на 18 години.

Днес пиша послания само на арабски.

Една от причините
това да е важно за мен

е заради реакцията която
преживявам по целия сват.

В Рио де Жанейро преведох
това португалско стихотворение

от Габриела Торес Барбоса,

която отдаваше почит
на бедните хора от фавелата,

и след това го нарисувах на покривите.

Местните хора бяха наистина
заинтригувани от това, което правех,

но веднага щом им казах
значението на калиграфията

те ми благодариха, понеже
се чувстваха свързани с творбата.

В Южна Африка, в Кейптаун,

местната общност от Филипи

ми предложи единствената
бетонна стена на гетото.

Беше училище
и аз написах върху него

цитат от Нелсън Мандела,

който казва: "[На арабски],"

което означава: "Изглежда
невъзможно, докато не е направено."

Тогава един човек дойде при мен и ми каза:
"Човече, защо не пишеш на английски?"

и му отговорих: "Ще помисля загрижеността
ти за легитимна, ако ме питаш

защо не пиша на Зулу."

В Париж, веднъж, имаше събитие,

и някой се остави да му боядисат стената.

И когато видя, че рисувах на арабски,

той полудя - всъщност, бе истеричен -
и поиска стената да бъде изтрита.

Бях ядосан и разочарован.

Но една седмица по-късно, организатора
на събитието ме помоли да се върна,

и ми каза, че има стена
точно пред къщата на този човек.

Така че, този човек -

(Смях)

беше принуден да го вижда всеки ден.

В началото, мислех
да напиша: "[На арабски],"

което означава: "В лицето ти", но ...

(Смях)

реших да бъда по-умен
и написах: "[На арабски],"

което означава: "Отвори сърцето си."

Много съм горд от моята култура,

и се опитвам да бъда посланик
на нея чрез моето изкуство.

И се надявам, че мога да разруша
стереотипите които знаем,

с красотата на арабския скрипт.

Днес, вече не пиша превода
на посланието на стената.

Не искам поезията
на калиграфията да бъде нарушена,

понеже това е изкуство и може
да го оцените без да знаете смисъла,

както може да се наслаждавате
на всяка музика от други страни.

Някои хора виждат това
като отхвърляне или затворена врата,

но за мен, това е по-скоро покана -

към моя език, култура и изкуство.

Благодаря.

(Ръкопляскания)