Return to Video

Какво видях на протестите във Фъргюсън

  • 0:01 - 0:03
    Страхувам се.
  • 0:04 - 0:05
    В този момент,
  • 0:05 - 0:07
    на тази сцена,
  • 0:07 - 0:08
    усещам страх.
  • 0:09 - 0:11
    През живота си не съм срещал
    много хора,
  • 0:11 - 0:13
    които открито признават,
    когато се страхуват.
  • 0:14 - 0:16
    Това е така, защото дълбоко
    в себе си, те
  • 0:16 - 0:17
    знаят как лесно се разпространява.
  • 0:18 - 0:20
    Вижте, страхът е като болест.
  • 0:21 - 0:23
    Движи се като адски огън.
  • 0:24 - 0:25
    Но какво се случва, когато
  • 0:26 - 0:27
    дори лице в лице със страха,
  • 0:27 - 0:29
    правиш каквото трябва?
  • 0:29 - 0:31
    Това се нарича кураж.
  • 0:31 - 0:33
    И точно както страха,
  • 0:33 - 0:34
    куражът е заразен.
  • 0:36 - 0:38
    Вижте, аз съм от
    източен Сейнт Люис, Илиной.
  • 0:38 - 0:39
    Това е малък град
  • 0:39 - 0:42
    отсреща на р. Мисисипи
    от Сейнт Люис, Мизури.
  • 0:42 - 0:46
    Живял съм в и около Сейнт Люис
    през целия си живот.
  • 0:48 - 0:50
    Когато Майкъл Браун Дж.,
  • 0:50 - 0:51
    обикновен тийнейджър,
  • 0:51 - 0:56
    бе застрелян от полицията през 2014
    във Фъргюсън, Мизури -
  • 0:56 - 0:59
    друго предградие, но на север от
    Сейнт Люис -
  • 0:59 - 1:00
    си помислих
  • 1:00 - 1:02
    не е първото,
  • 1:02 - 1:06
    няма да бъде и последното хлапе,
    убито от органите на реда.
  • 1:06 - 1:08
    Но неговата смърт бе различна.
  • 1:09 - 1:10
    Когато Майк бе убит,
  • 1:10 - 1:14
    си спомням силите, които се опитваха
    да използват страха като оръжие.
  • 1:15 - 1:19
    На обществото, което скърбеше,
    полицията отговори със сила,
  • 1:19 - 1:20
    за да насади страх:
  • 1:21 - 1:22
    страх от милитаризирана полиция,
  • 1:23 - 1:24
    затвор,
  • 1:24 - 1:25
    глоби.
    Медиите дори
  • 1:25 - 1:28
    опитаха да ни накарат да се боим
    един от друг
  • 1:28 - 1:29
    като извъртяха историята.
  • 1:29 - 1:32
    Всичко това е вършело работа
    в миналото.
  • 1:32 - 1:34
    Но както казах,
    този път бе различно.
  • 1:36 - 1:39
    Смъртта на Майкъл Браун и последвалото
    отношение към обществото
  • 1:39 - 1:43
    доведоха до редица от протести около и
    във Фъргюсън и Сейнт Люис.
  • 1:44 - 1:47
    Когато отидох на тези протести на
    четвъртия или петия ден,
  • 1:47 - 1:49
    не бе от кураж,
  • 1:49 - 1:51
    а от вина.
  • 1:51 - 1:53
    Вижте, аз съм чернокож.
  • 1:53 - 1:55
    Не знам дали сте забелязали.
  • 1:55 - 1:56
    (Смях)
  • 1:56 - 2:02
    Не можех да стоя в Сейнт Люис,
    на минути от Фъргюсън,
  • 2:02 - 2:03
    и да не отида.
  • 2:03 - 2:05
    Размърдах си задника и отидох там.
  • 2:06 - 2:07
    Когато стигнах,
  • 2:07 - 2:09
    се натъкнах на нещо изненадващо.
  • 2:11 - 2:13
    Натъкнах се на гняв; от него имаше
    много.
  • 2:14 - 2:16
    Но любовта бе повече.
  • 2:17 - 2:19
    Хора, които обичаха себе си.
  • 2:19 - 2:20
    Любов към обществото.
  • 2:20 - 2:22
    И беше красиво -
  • 2:22 - 2:24
    докато не се появи полицията.
  • 2:25 - 2:28
    Нова емоция бе инжектирана в разговора:
  • 2:29 - 2:30
    страх.
  • 2:31 - 2:32
    Сега, няма да лъжа:
  • 2:32 - 2:35
    когато видях бронираните автомобили
  • 2:35 - 2:36
    и цялата екипировка,
  • 2:36 - 2:38
    и всички оръжия,
  • 2:38 - 2:39
    и всички тези полицаи,
  • 2:40 - 2:41
    бях ужасен -
  • 2:41 - 2:42
    лично.
  • 2:44 - 2:46
    И когато се огледах
  • 2:46 - 2:49
    видях много хора, които изпитваха същото.
  • 2:49 - 2:52
    Но също видях хора, които в себе си носеха
    нещо друго.
  • 2:52 - 2:54
    Кураж.
  • 2:54 - 2:55
    Вижте, тези хора викаха
  • 2:55 - 2:56
    и крещяха,
  • 2:57 - 2:59
    и нямаше да отстъпят на полицията.
  • 2:59 - 3:01
    Този момент беше отминал.
  • 3:01 - 3:03
    И така, усетих нещо в мен да се променя,
  • 3:03 - 3:05
    и виках, и крещях,
  • 3:05 - 3:09
    и забелязах, че всички около мен правеха
    същото.
  • 3:10 - 3:12
    Нищо не можеше да се сравни с
    това чувство.
  • 3:13 - 3:15
    И реших, че искам да направя
    нещо повече.
  • 3:16 - 3:19
    Прибрах се у дома и си помислих:
    аз съм артист, създавам неща.
  • 3:19 - 3:23
    И започнах да създавам неща
    специално за протеста,
  • 3:24 - 3:27
    неща, които да бъдат оръжия
    в духовна война,
  • 3:28 - 3:30
    неща, които да дадат на хората
    гласност,
  • 3:31 - 3:34
    и неща, които да ги подсилят по
    пътя напред.
  • 3:35 - 3:38
    В един проект снимах ръцете на
    протестиращи
  • 3:38 - 3:42
    и ги сложих по заковани с дъски сгради
  • 3:43 - 3:44
    и магазини.
  • 3:45 - 3:48
    Целта ми бе да информирам
    и да подсиля духа.
  • 3:49 - 3:51
    И смятам, че поне за минута
  • 3:51 - 3:52
    го направих.
  • 3:54 - 3:57
    После си помисли, че искам да възвися
    историите на хората,
  • 3:58 - 4:00
    чиито кураж виждах.
  • 4:00 - 4:04
    Аз и приятелката ми,
  • 4:04 - 4:06
    режисьор и партньор Саба Фолиян
  • 4:06 - 4:08
    го направихме с документалния ни филм
  • 4:08 - 4:10
    "Чии улици?"
  • 4:11 - 4:14
    Станах един вид проводник
  • 4:14 - 4:17
    за куража, който дадоха на мен.
  • 4:17 - 4:20
    И смятам, че това е част от работата ни
    като артисти.
  • 4:21 - 4:25
    Мисля, че трябва да бъдем преносители
    на кураж в работата, която вършим.
  • 4:25 - 4:30
    И мисля, че сме стената
    между обикновените хора
  • 4:30 - 4:33
    и онези, които ползват властта си, за да
    разпространяват страх и омраза,
  • 4:33 - 4:35
    особено в моменти като този.
  • 4:36 - 4:38
    Затова ще ви попитам.
  • 4:38 - 4:40
    Вас, които вълнувате и разтърсвате,
  • 4:41 - 4:43
    нали се сещате - мисловните лидери:
  • 4:43 - 4:44
    Какво ще направите
  • 4:44 - 4:47
    с дара, който ви е даден, за да ни
  • 4:47 - 4:49
    отървете от страха,
    който ни връзва всеки ден?
  • 4:50 - 4:52
    Защото се страхувам всеки ден.
  • 4:52 - 4:54
    Не си спомням момент, в който не съм се.
  • 4:55 - 4:59
    Но след като осъзнах, че страхът не е в
    нас, за да ни осакатява,
  • 5:00 - 5:01
    а за да ни пази,
  • 5:02 - 5:04
    и след като осъзнах как да използвам
    този страх,
  • 5:05 - 5:06
    намерих силата си.
  • 5:07 - 5:08
    Благодаря ви.
  • 5:08 - 5:11
    (Аплодисменти)
Title:
Какво видях на протестите във Фъргюсън
Speaker:
Деймън Дейвис
Description:

Когато артистът Деймън Дейвис се включил в протестите във Фъргюсън, Мизури, след като полицаи убиха Майкъл Браун през 2014, той открил не само гняв, но и любов за собственото аз и общността. Документалният му филм "Чии улици?" разказва историята на протестите от гледната точка на активистите, които се отзоваха, за да предизвикат онези, които ползват властта си, за да разпръскват страх и омраза.
more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
05:25

Bulgarian subtitles

Revisions

Our website uses cookies for analysis purposes.