Какво причинява икономическите балони? - Пратийк Син

Гледайте пълния урок: http://ed.ted.com/lessons/what-causes-economic-bubbles-prateek-singh

През 17 век екзотичното лале се превръща в национална сензация; една луковица е достигала цена десет пъти по-висока от годишната заплата на опитен занаятчия. Изведнъж обаче търсенето спира, оставяйки пазара на лалета в депресия. Какво се е случило? Пратийк Син обяснява как се достига до върха на бизнес цикъла, често наричан "пазарна мания".
Урок: Пратийк Син, анимация: Саймън Ампъл.

Колко бихте платили за букет лалета?

Няколко долара? Сто долара?

А какво ще кажете за милион долара?

Вероятно не.

Добре, а колко бихте платили за тази къща

или за собственост на част от уебсайт за
продажба на продукти за домашни любимци?

В различни периоди от време

и лалетата, и недвижимото имущество,
и акциите в pets.com

са се продавали за много
повече, отколкото са стрували.

При всеки от случаите цената се е качвала,
качвала и накрая рязко е спаднала.

Икономистите наричат това балон.

Какво точно представлява един балон?

За да разберем по-добре,
нека да започнем с лалетата.

През 17-ти век Холандия
навлиза в нейния Златен век.

До 1630 Амстердам е бил важно
пристанищно и търговско средище.

Холандските кораби внасяли подправки
от Азия в огромни количества,

за да печелят от продажбата им в Европа.

Така че Амстердам е преливал от богати
и опитни търговци на дребно и едро,

които живеели показно в имения,

опасани от цветни градини.

И имало едно цвете, за което се появило
необикновено високо търсене:

лалето.

Лалето било внесено
в Европа от търговски кораби,

идващи от Изтока.

Заради това е било считано
за екзотично цвете,

което е било трудно за отглеждане,

тъй като можело да отнеме години
на едно единствено лале да разцъфти.

През 30-те години на седемнадесети век,
избухването на вирус сред лалетата

ги направило дори още по-красиви,

като набраздило венчелистчетата им
с цветни, подобни на пламъци черти.

Подобни лалета се срещали
по-рядко от нормалните

и в резултат цените им
започнали да се покачват,

а с тях - и популярността на лалетата.

Не минало много време преди лалето
да стане национална сензация,

така се е родила манията по лалетата.

Мания се появява, когато има
покачване на цената,

комбинирано с готовност
да се платят огромни суми пари

за нещо, което е оценено
много по-ниско като себестойност.

Скорошен пример за това
бе Дот-ком манията през деветдесетте.

Акциите в нови, вълнуващи уебсайтове
бяха като лалетата през 17-ти век.

Всеки искаше от тях.

Колкото повече хора искали лалето,
толкова по-нагоре се качвала цената.

В един момент, една луковица от лале

се е продавала за повече от десет пъти
над годишната заплата на опитен занаятчия.

На стоковата борса

цената на акциите се формира на базата
на предлагане и търсене от инвеститори.

Цените на акциите се покачват,

когато се очаква една компания да има
по-висока печалба за бъдещ период.

Тогава инвеститорите
може да купят повече акции,

покачвайки цената още повече,
поради повишеното търсене.

Това може да се превърне в непрекъснат
кръг, в който инвеститорите се завъртат,

което в резултат вдига цените
много над реалната стойност,

създавайки балон.

Всичко, което е необходимо за една мания
да спре и балонът да се спука,

е общото осъзнаване на това,
че цената на тези акции

или на лалето, надвишава в пъти
реалната им стойност.

Точно това се случва и при двете мании.

Изведнъж търсенето престава.

Цените биват свалени до минимума

и - бум!

Балонът се спуква и пазарът се срива.

Учените днес работят усилено в опити
да предскажат какво ще предизвика балон

и как можем да го предотвратим.

Манията по лалетата е добра илюстрация

на принципите, които са в основата
на образуването на балони

и могат да ни помогнат да разберем
някои по-съвременни примери

като балонa на недвижими имоти
в края на двехилядната година.

Икономиката ще продължава
да преминава през фази

на растеж и на спад.

Така че, докато чакаме
да започне следващата мания

и да се спука поредният балон,

хайде да си купим букет лалета,

радвайки се, че не се налага да продадем
някой орган, за да си го позволим.