Войната, вдъхновила Игра на тронове - Алекс Джендлър

Гледайте пълния урок: http://ed.ted.com/lessons/the-wars-that-inspired-game-of-thrones-alex-gendler
През 1377 Англия е разтърсена от борба за власт между две знатни семейства, продължаваща с поколения и въвличаща адски много хора със сложни подбуди и измамна лоялност. Звучи ви познато? Алекс Джендлър илюстрира как историческият конфликт, познат като "Война на розите", е послужил за основа на голяма част от сюжета на Игра на тронове.

Доколкото ни е известно,

средновековна Англия никога
не е била нападана от бели бродници

или тероризирана от дракони,

но е била разтърсена от борба за власт
между две знатни семейства,

продължаваща с поколения

и въвличаща огромен брой хора

със сложни подбуди и измамна лоялност.

Ако ви звучи познато,

това е, защото историческият конфликт,
познат като "Война на розите",

е послужил за основа на голяма част
от сюжета на Игра на тронове.

Семето на войната е било посято
със смъртта на крал Едуард III през 1377.

Най-големият син на Едуард
е починал преди смъртта на баща си,

но неговият десетгодишен син, Ричард II,

се домогнал до трона преди някой
от останалите трима синове на Едуард.

Прескачането на поколение
в линията за наследяване на трона

предизвикало продължителни претенции
за трона от различни техни потомци,

по-специално от рода Ланкастър,
произхождащ от третия син на Едуард,

и Йорк, произхождащ от четвъртия му син.

Името на настъпилите войни

произлиза от символите,
асоциирани с двата рода,

бялата роза на Йорк
и червената роза на Ланкастър.

Първи завзели трона Ланкастърите,

когато Ричард II бил свален от трона
от братовчед си Хенри IV през 1399.

Въпреки някои размирици,

тронът им е бил сигурен до 1422,

когато Хенри V е умрял
по време на военна акция,

оставяйки трона на непълнолетния Хенри VI.

Поради липсата на собствена воля
и силното влияние на съветниците му,

Хенри се оженил за Маргaрeт д'Анжу,
за да получи подкрепа от Франция.

Маргaрeт била красива, амбициозна

и безскрупулна в опазването на властта си

и изпитвала най-голямо
недоверие към Ричард Йоркски.

До този момент Йоркски бил близък
съветник и предан главен пълководец,

но бил постепенно изместен от кралицата,

която издигала нейните любими поддръжници
като графовете на Съфолк и Съмърсет.

Критиките на Йоркски към нелепия начин,
по който водят войната срещу Франция,

довели до отлъчването му от съда
и преместването му в Ирландия.

Междувременно, нарастващите военни провали

и корумпираното управление
на Маргарет и поддръжниците ѝ

станали причина за широко недоволство

и по средата на целия създал се хаос

Ричард Йоркски се завърнал с армия, за да
арестува Съмърсет и да сформира нов съд.

Първоначално без успех,
скоро получил нов шанс,

бидейки избран за регент,

след като Хенри претърпял психически срив.

Въпреки това, по-малко от година по-късно

Хенри имал внезапно подобрение

и кралицата успяла да го убеди
да отмени реформите, въведени от Йоркски.

Йоркски избягал и още веднъж
събрал армия срещу трона.

Въпреки че не било възможно
директно да завземе трона,

успял да възстанови
позициите си като регент

и да постави себе си и наследниците си
начело на линията за наследяване на Хенри.

Но вместо да бъде окичена с корона,

главата на Йоркски била забита на кол,

след като бил убит в битка
срещу поддръжниците на кралицата.

Младият му син се възползвал от правото си
да бъде коронован като Едуард IV.

Едуард постигнал сериозен военен
успех срещу рода Ланкастър.

Хенри бил заловен,

докато Маргарет избягала в изгнание

заедно с прословутия с жестокостта
си техен син, Едуард Уестминстърски.

Но новокоронованият крал допуснал
трагична политическа грешка,

като се отвърнал от договорения
си брак с френска принцеса

и се оженил тайно
за вдовица с ниско потекло.

Това отчуждило доскорошния
му могъщ съюзник, графа на Уоруик.

Уоруик се съюзил с Ланкастърите,

настроил изпълнения със завист по-малък
брат на Едуард, Джордж, срещу него

и дори успял да възстанови Хенри на трона,

но не за дълго.

Едуард си възвърнал трона,

Ланкастърският принц бил убит в битка,

а самият Хенри умрял в плен
не дълго след това.

По-нататъшното управление
на Едуард IV било мирно,

но след смъртта му през 1483
кръвопролитията се възобновили.

Въпреки че трябвало да бъде наследен
от дванадесетгодишния си син,

по-малкият брат на Едуард, Ричард III,
обявил племенниците си за извънбрачни деца

на таен брак, който баща му е имал.

Сам встъпил в регентство,
а момчетата хвърлил в затвора.

Въпреки че никой не знае какво
в крайна сметка се е случило с тях,

след време принцовете изчезнали

и тронът на Ричард
изглеждал в безопасност.

Но падението му настъпило
едва след две години,

отвъд пролива на Ламанша.

Хенри Тюдор бил директен потомък
на първия херцог на Ланкастър,

отгледан в изгнание след смъртта
на баща си в предишен бунт.

С грабежа на власт на Ричард III, довела
до разединение сред Йорксите фракции,

Хенри получил подкрепа
да претендира за трона.

Събрал армия във Франция
и прекосил Канала през 1485,

побеждавайки бързо войските на Ричард.

А посредством брака си с Елизабет Йоркска,
по-голяма сестра на изчезналите принцове,

новотитулуваният крал Хенри VII
обединил двете рози,

слагайки дългоочакван край
на една близо едновековна война.

Често гледаме на войните в историята
като на решаващи конфликти

с ясно определени победители и победени.

Но Войната на розите, също като
сюжета, който е вдъхновила,

ни показва, че победите
могат да бъдат несигурни,

съюзите - нестабилни

и дори кралската власт -
преходна като сезоните на времето.