Баланса работа-личен живот е непрекъсната борба: Найджъл Марш на TEDxСидни

Да намериш баланса между работа и личен живот е непрекъсната борба. В този разговор, той се опитва да ни убеди че малките неща имат значение, докато се опитваме да балансираме живота ни. И тези малки неща ще ни помогнат да променим определението на обществото за "успех".

Не беше ли страхотен Бред?

Мисля че наистина беше чудесен,

но ме накара да се чувствам малко

изостанал с технологиите,

защото нямам никакви сателитни клипове.

(Смях)

Да ви кажа честно нямам дори презентация.

Мислех си да започна

с проста молба.

Искам всички да спрете за момент,

вие жалки страхливци

и да направите разбор
на нещастното си съществуване.

(Смях)

Това е бил съвета,
който Св. Бенедикт е дал

на изплашените си
последователи пети век.

Това е и съвета,
който аз реших да следвам,

когато навърших 40.

До този момент,

бях класически корпоративен боец.

Ядях прекалено много,
пиех прекалено много,

pаботех прекалено много

и пренебрегвах семейството си.

Реших, че ще опитам
да променя живота си.

По-специaлно, реших да опитам
да разреша сложния

проблем с балансa личен живот-работа.

Така че се оттеглих от работната среда

и прекарах година вкъщи със съпругата ми

и четирите ни малки деца.

Но всичко което научих за баланса
работа-личен живот от тази година

е, че е много лесно да балансираш работа

и личен живот когато нямаш работа.

(Смях)

Умение което не е от голяма полза,

особено когато свършат парите.

Така че се върнах на работа и прекарах

тези седем години борейки се,

изучавайки и пишейки
за баланса работа-личен живот.

Искам да споделя с вас
четири наблюдения.

Първото е, че ако
обществото иска прогрес

с проблемa, имаме нужда
от честен дебат.

Проблема е, че толкова
много хора говорят

толкова много глупости
за баланса работа-личен живот.

Всички дискусии за гъвкаво работно време,

небрежно облекло в петък, семейна отпускa,

служат само да маскират основния проблем,

който е че определени работи и кариери

са фундаментално несъвместими

с всекидневните семейни ангажименти

на едно младо семейство.

Първата стъпка в решаването на проблем

е осъзнаването на реалната ситуация,
в която се намираме.

И реалноста на общесвото в което живеем

е, че има стотици хиляди хора,

които живеят в тих ужас,
които работят

безкрайни, тежки часове
на работа която мразят,

за да си купят неща
от които нямат нужда,

да впечатлят хора които не харесват.

(Смях)

(Аплодисменти)

Аз твърдя, че да отидеш на работа в петък

по дънки и тениска, не решава проблема.

(Смях)

(Аплодисменти)

Второто ми наблюдение e,

и нека бъдем честни,

че правитествата и корпорациите

няма да ни разрешат проблема.

Трябва да спрем да гледаме навън.

Защото зависи от нас като личности

да контролираме и поемем отговорност за
начина на живот,

който искаме да живеем.

Ако вие не проектирате живота си,
друг ще го направи вместо вас

и може да не ви хареса
тяхната идея за баланс.

Особено важно е --

това не е качено в интернет, нали?
Защото ще ме уволнят.

Особено важно е никога да не оставяте
качеството си на живот

в ръцете на комерсиална корпорация.

И тук не говоря само
за лошите компании,

"кланиците на човешката душа" ,
както ги наричам,

(Смях)

Говоря за всички компании,

защото комерсиaлните компании
са проектирани

да вземат толкова от вас,

с колкото могат да се измъкнат.

Това е в природата им, в тяхното ДНК,
това е което правят,

дори добрите,
добронамерените компании.

От една страна, наличието на
детски градини на работното място

е чудесно и вдъхновяващо.

От друга страна е кошмарно
и просто означава,

че прекарвате повече време
в проклетия офис.

Ние трябва да бъдем отговорни
за определянето и налагането

на границите, които искаме в живота си.

Третото наблюдение е да бъдем внимателни

с времевата рамка, която избираме,
върху която оценяваме житейския баланс.

Преди да се върна на работа,
след годината която прекарах вкъщи,

седнах и написах

подробно, стъпка-по-стъпка описание

на иделания, балансиран ден,
за който си мечтая.

И то беше такова:

Събуждам се отпочинал
след добър нощен сън.

Правя секс.

(Смях)

Разхождам кучето.

Закусвам със съпругата и децата ми.

Пак правя секс.

(Смях)

Карам децата на училище
преди да отида в офиса.

Работя три часа.

Спортувам с прятел през обедната почивка.

Работя още три часа.

Срещам се с прятели в кръчмата
за по едно ранно питие.

Прибирам се за вечеря
със жена ми и децата.

Медитирам половин час.

Правя секс.

Разхождам кучето.

Отново правя секс.

(Смях)

Лягам си.

(Аплодисменти)

Колко често мислите, че имам такъв ден?

(Смях)

Трябва да бъдем реалисти.

Не можем да свършим всичко в един ден.

Трябва да удължим времевата рамка,

върху която оценяваме
баланса на живота ни,

но трябва да я удължим
без да попадаме в капана

на "Ще живея когато се пенсионирам,
когато децата ми са напуснали дома,

когато жена ми се е развела с мен
и здравето ми се е влошило,

когато нямам останали
прятели и интереси."

(Смях)

Денят е твърде къс сега,
"след пениониране" е твърде дълъг.

Трябва да има среден път.

Четвъртото наблюдение:

трябва да подходим към баланса
по балансиран начин.

Прятелка дойде
да ме види миналата година,

тя нямa против
да разкажа историята.

Прятелка дойде
да ме види преди година и каза,

"Найджъл, прочетох книгата ти и осъзнах,
че живота ми е напълно небалансиран.

Напълно е доминиран от работата ми.

Работя по 10 часа на ден
и пътувам по 2 часа на ден.

Всичките ми връзки се провалиха.

В живота ми няма нищо друго
освен работа.

Така че реших да се взема в ръце
и да разреша проблема.

И се записах на фитнес."

(Смях)

Нямам намерение да се подигравам,

но да бъдеш
десетчасов офис плъх във форма,

не е много по-балансирано,
а повече във форма.

(Смях)

Колкото и страхотни да са упражненията
има и други страни на живота.

Има интелектуална страна,
има емоционална страна,

има духовна страна.

За да сме балансирани, вярвам че трябва
да обръщаме внимание на всички страни.

Не просто 50 преси.

Това може да е обезкуражаващо,
защото хората казват,

"По дяволите, човече,
нямам време да вляза във форма,

а ти искаш да отида на църква и
да се обадя на майка ми."

И разбирам, наистина разбирам как
това може да бъде обезкуражаващо.

Но нещо, което се
случи преди две години,

ми даде нова перспектива.

Жена ми, която е някъде
в публиката днес,

ми се обади в офиса и каза,

"Найджъл трябва да вземеш
най-малкия ни син Хари от училище."

Тя трябваше да ходи някъде
с другите ни три деца тази вечер.

Tръгнах от работа един час по-рано

и взех Хари от училище.

Разходихме се до парка,

поиграхме си на люлките,
играхме няклоко глупави игри.

После го заведох до местното кафе

и си разделихме пица.

После се прибрахме вкъщи

и го изкъпах и облякох
в пижамата му с Батман.

После му прочетох една глава от
"Джеймс и Голямата Праскова."

И го сложих в леглото му, завих го,

целунах го по челото
и казах, "Лека нощ, приятел."

И тръгнах да излизам от стаята.

Излизайки от спалнята му,

той каза, "Тате?"
"Да, приятел?"

"Тате, днес
беше най-хубавия ден в живота ми.

Изобщо."

Не бях направил нищо.

Не го бях завел в Дисниленд,
не бях му купил Плейстейшън.

Искам да кажа, че
малките неща са от значение.

Да бъдеш по-балансиран не означава
драматична промяна в живота ви.

C най-малката инвестиция
на правилните места,

може радикално да промените
качеството на връзките си

и качеството на живота си.

Освен това, мисля че може
да промени обществото,

защото ако достаъчно хора го направят,

може да променим определението
на обществото за успех,

далеч от глупавото схващане,

че човека с най-много пари
когато умре е победител,

към по-дълбокомисленото и
балансирано определение,

как изглежда един
добре изживян живот.

И мисля, че това е идея,
която си заслужава да разпространим

(Аплодисменти)