Какво наистина се случвa с пластмасата, която изхвърляте - Ема Брайс

Гледайте пълния урок: http://ed.ted.com/lessons/what-really-happens-to-the-plastic-you-throw-away-emma-bryce

На всички ни е ясно, че трябва да рециклираме пластмасовите бутилки и кутии. Но какво действително ще се случи с пластмасата, ако просто я изхвърлим? Ема Брайс разказва за живота на три различни пластмасови бутилки и хвърля светлина върху опасността, която тези продукти за еднократна употреба представляват за света.

Това е историята на 3 пластмасови бутилки,

празни и изхвърлени.

Пътищата им ще се разклонят,

а изходът им ще повлияе върху
не друго, а съдбата на планетата.

Но невинаги са били така.

За да разберем къде ще се озоват,
трябва да проучим техния произход.

Героите на нашата история са заченати
в тази петролна рафинерия.

Пластмасата в телата им

е образувана чрез химично съединение
на молекули на нефт и природен газ

до получаване на мономери.

На свой ред мономерите са се свързали
в дълги полимерни вериги до пластмаса

под формата на милиони блокове.

Те биват разтопени в производствените
фабрики и излети в калъпи,

за да се превърнат в еластичния материал,
който съставя телата на бутилките.

Машини пълнят бутилките
със сладка газирана течност,

а после биват опаковани, експедирани,
купени, отворени, изконсумирани

и безцеремонно изхвърлени.

И ето ги сега, лежат тук,

готови да посрещнат неизвестното.

Бутилка номер едно, като стотици милиони
тона свои пластмасови побратими,

накрая се озовава в някое сметище.

Това огромно бунище се разширява ежедневно

с постъпването на нови боклуци,
които продължават да заемат място.

Докато пластмасата стои притисната
между пластове друг боклук,

дъждовната вода се просмуква
през отпадъците

и поема водоразтворимите съставки,
които съдържат те,

някои от които са силно токсични.

Заедно, те образуват вредна яхния,
наречена инфилтрат,

която преминава в подпочвените
води, околните почви и потоци,

отравя екосистемите им и уврежда
представители на дивата природа.

На бутилка номер едно може да ѝ отнеме
1000 мъчителни години, за да се разгради.

Пътят на бутилка номер две е по-особен,
но за съжаление не е с по-щастлив край.

Тя плава по ручейче, което достига поток,

потокът се влива в река,

а реката достига до океана.

След месеци лутане в морето,

полека достига до огромeн водовъртеж,
в който се събира боклук,

място, наречено Великото
тихоокеанско сметище.

Тук теченията на океана са завлекли
милиони парчета от късове пластмаса.

Това е един от петте пълни с пластмаса
водовъртежа в Световния океан.

Места, където замърсителите превръщат
водата в мътна пластмасова супа.

Някои животни, като морските птици,
се оплитат в тази каша.

Те и много други бъркат ярките, шарени
парчета пластмаса с храна.

Пластмасата ги кара да се чувстват
сити, докато всъщност не са

и така умират от глад

и прехвърлят токсините от пластмасата
нагоре по хранителната верига.

Например, биват изядени от риба фенер,

която на свой ред е изядена от калмар,

който е изяден от риба тон,

която идва на нашата трапеза.

Освен това повечето пластмаси
не се биоразградими,

което значи, че са проектирани да
се разделят на все по-малки парченца,

наречени микро пластмаса,

която се върти в морето завинаги.

Но бутилка номер три е пощадена
от злата участ на побратимите си.

Камион я извозва до завод,

където тя и всичко
в обкръжението ѝ биват сплескани

и компресирани в отделни блокове.

Е добре, и това звучи доста зле,
но задръжте за малко.

Става по-добре.

Блоковете се нарязват на тънки ивици,

които биват измити и претопени,

така че да се превърнат в суров материал,
който може да бъде използван отново.

Като че ли с магия, бутилка
номер три сега е преродена

в нещо напълно ново.

За това парче пластмаса
със скромен произход

изведнъж няма невъзможни неща.