Летяща камера... на каишка

Нека си признаем: въздушните фото роботи и УАВ са малко страшни и имат доста проблеми с регулацията и безопасността. Но въздушните снимки могат да бъдат мощно средство за казване на истината за света: размера на протест, разпространението на нефтен разлив, дивата природа скрита в делтите. Сергей Лупашин демонстрира фотохвърчилото, готин нов начин да се види света от високо, безопасно и под контрол.

Тук съм за да ви покажа

фотохвърчилото.

То е .... летяща камера.

Но преди това искам да ви разкажа накратко

откъде дойде, какво бе причина за него.

Аз съм роден в Русия,

и преди три години, пред 2011,

бяха руските федерални избори.

Съобщено бе за масови нередности,

и хората излязоха да протестират,

което е доста нетипично за Русия.

И никой не знаеше на практика

колко значителни бяха тези протести,

защото, по някаква причина,

световните медии ги игнорираха.

Сега, имаше една група фотографи,

които обичаха да пускат летящи
камери в свободното си време,

обикновено за да снимат
неща като Сфинкса,

пирамидите, които бяха точно

зад ъгъла, и те пуснаха камера

и направиха няколко кадъра,

няколко панорами на протести.

Напълно независимо,

напълно случайно събитие,

но снимките, когато ги видях,
наистина ме поразиха.

Ето една от панорамите.

Така в една единствена снимка,

можеш наистина да видиш
мащаба на това събитие --

броя на хората,

цветовете, плакатите.

Не можеш да сметнеш
това за незначително.

Всичко в една единствена снимка,
което ми се стори страхотно.

И мисля, че в бъдеще,

журналистиката и много други професии,

вече има летящи камери,
които доста често се срещат,

но аз мисля, че след няколко
месеца, няколко години

за много професионалисти,
наистина ще бъде

задължение.

И има смисъл.
Наистина е уникална перспектива.

Нищо друго не предава мащаба,

в контекст, по начин като този.

Но има няколко препятствия
и те са доста основни

и доста фундаментални.

Едно от тях е пилотирането.

За тази снимка те пуснаха камера,

5-килограмово устройство с СЛР под него.

Доста тежко е, много въртене, остри неща.

Доста неудобно да летиш с него,

вероятно и за оператора,

Всъщност, вижда се,
че на гърба на блузата на пилота пише:

"Никакви въпроси докато не се приземя",

на руски и на английски,

защото хората са любопитни,
ще те потупат

и ще загубиш фокус, и ще се случат неща.

А тези хора са страхотни.
Професионалисти;

наистина внимателни в това, което правят.

И в протестите, може би забелязахте,

те летяха над реката,
така че беше доста безопасно.

Но това не се отнася задължително

до всички хора и всички условия,

така че трябва да
направим управлението по-лесно.

Другият проблем е регулирането,

или по-точно, липсата на добро регулиране.

По много причини, просто е трудно

да се измислят разумни закони

за регулирането на летящите камери.

Ние вече имаме камери.

Всеки тук има смартфон с камера,
нали?

Има все повече и повече от тях.

Чувате че хора с Google Glass
са атакувани.

Чувате за любител пилот на дрони,

който е атакуван преди две седмици,

защото е летял в близост до плаж.

Ето част от личния ми принос.

Вчера бях атакуван от човек,

който твърдеше, че го снимам.

Проверявах си имейла точно тук --

лесен начин да дадеш принос
за този разговор.

Но мисля, че имa по-добри решения.

Мисля, че трябва да
умиротворим ситуацията.

Трябва да измислим отговорни
решения, които засягат

проблема с личното пространство

и проблемите със сигурността,

но все още ни дават тази перспектива.

И това е едно възможно решение.

Това е фотохвърчилото.

То е куадрокоптер,

но това, което е по-специално
в него, е, че има каишка.

Буквално кучешка каишка.
И е много удобна.

Готиното е, че

за да го управляваш
не ти трябва джойстик.

Просто го включваш

и насочваш в посоката,
в която искаш да лети.

Завърташ го малко.

По този начин си комуникирате.

И ето, то лети.

(Аплодисменти)

Интеракцията е много проста.

Като личен, летящ домашен любимец е.

Винаги поддържа определен
ъгъл спрямо теб,

и ако аз се движа наоколо с него,

ще ме последва естествено.

И разбира се, можем още да надградим това.

Каишката има допълнителна електроника.

Може да я включиш.

Сякаш казваш на кучето си
да лети по-ниско,

ако имаш такова куче.
Натискам едно копче

и го управлявам доста лесно.

Току-що промених позицията му.

И е наистина безопасно.

Не знам за вас на първия ред --

(Смях) -- но поне по принцип,

съгласeте се,
че се чувствате в безопасност,

защото има физическа връзка.

Демонстрации на живо
са трудни.

Нещo се обърква по всяко време.

Но без значение какво става,

това нещо може
да предотврати камерата

да дойде към вас.

Също така, веднага си личи, че

аз съм този, който
отговаря за устройството.

Няма нужда да търсите този,
който го контролира.

Мога да ви кажа, че е доста лесно,

но мисля, че добър начин
да докажа това е

да взема второ

и да го пусна.

И ако успея да направя
това на живо на сцената,

то тогава мога да покажа
на всеки един от вас

за пет минути как да
управлява едно от тези устройства.

Сега имаме две очи в небето.
(Аплодисменти)

Сега трудното е да ги
свалим отново на земята.

(Смях)

Моят въпрос към вас е,

да, това е добро решение,

достъпно и безопасно.

За какво бихте го използвали?

За какво бихте използвали
такава камера в своя живот?

Благодаря ви.

(Аплодисменти)