Нейтън Улф: Какво е останало да се изследва?

Били сме на Луната, картографирали сме континентите, били сме дори до най-дълбоката точка в океана - два пъти. Какво е останало за следващото поколение да изследва? Биологът и изследовател Натан Улф предлага този отговор: почти всичко. И можем да започнем, казва той, със света на невидимите малки неща.

Наскоро посетих Белойт, Уискънсин.

Бях там в чест на големия изследовател от 20-и век,

Рой Чапман Андрюс.

По негово време в Американския музей на естествената история,

Андрюс води редица експедиции в неизследвани региони,

като тази в пустинята Гоби.

Той е доста интересна фигура.

Говори се, че по-късно той е в основата на ролята на Индиана Джоунс.

Когато бях в Белойт, Уискънсин,

Аз дадох публична лекция на група ученици.

И аз съм тук, за да ви кажа,

ако има нещо по-сплашващо от това да се говори на TED,

ще се опитам да задържа вниманието

на група от хиляда на 12-годишна възраст в 45 минутна лекция.

Не го опитвайте.

В края на лекцията те зададоха редица въпроси,

Но имаше един, който наистина остана с мен, оттогава.

Имаше едно младо момиче, което се изправи,

и тя зададе въпроса:

"Къде трябва да изследваме?"

Мисля, че има усещането, че за много от нас

голямата ера на изследване на Земята е завършила,

че за следващото поколение

те ще трябва да отидат в космическото пространство или дълбоките океани

за да намерят нещо значително за изследване.

Но дали това наистина е така?

Има ли наистина някакви значими за нас изследвания

останали тук на земята?

Накара ме да мисля назад

за един от моите любими изследователи в историята на биологията.

Това е изследовател на невидимия свят, Мартинус Байъринк.

Така Байъринк решава да открие причината

на болестта известна като тютюнева мозайка.

Това, което той е направил е, че взима заразения сок от тютюневи растения

и го филтрира през по-малки и по-малки филтри.

И той достига до точката

където той усеща, че трябва да има нещо там

което е по-малко от най-малката форма на живот, които някога са били известни -

бактерии, по това време.

Той измислил име за неговия мистериозен агент.

Нарекъл го вирус -

Латински за "отрова."

И в откриването на вируси,

Байъринк наистина отворя този изцяло нов свят за нас.

Сега ние знаем, че вирусите съставляват по-голямата част

от генетичната информация на нашата планета,

повече от генетичната информация

от всички други форми на живот събрани заедно.

И очевидно е имало огромни практически приложения

свързани с този свят -

неща, като ликвидиране на едрата шарка,

появата на ваксина против рака на маточната шийка,

което сега знаем, се дължи предимно на човешкия папилома вирус.

И откритието на Байъринк,

това не е нещо, което е станало преди 500 години.

Било е преди малко повече от 100 години

когато Байъринк открива вирусите.

Така, че имахме автомобили,

но не знаехме за формите на живот,

които съставят по-голямата част от генетичната информация на нашата планета.

Сега имаме тези невероятни инструменти

които ни позволяват да изследваме невидимия свят

неща, като дълбок анализ,

които ни позволява да направим много повече, от това просто да докоснем повърхността

и да погледнем индивидуални геноми от даден вид;

но да разгледаме целия метагеном,

общностите на гъмжащи микроорганизми, по и около нас

и да документираме цялата генетична информация в тези видове.

Можем да приложим тези техники

за неща, от почвата до кожата и всичко между им.

В моята организация, ние сега правим това редовно,

за да идентифицираме причините за инвазии,

за които е неясно точно какво ги причинява.

И само да ви дам усещане за това как работи,

представете си, че взехме носна проба от всеки един от вас.

И това е нещо, което често правим,

за да търсим дихателни вируси като грип.

Първото нещо, което ще видим

е огромен обем на генетична информация.

И ако започнем да проучваме тази генетична информация,

ще видим поредица от обичайните заподозрени там -

разбира се, много човешка генетична информация,

но също бактериална и вирусна информация,

предимно от неща, които са напълно безвредни и се намират в носа ви.

Но ние ще видим нещо много, много изненадващо.

Като започнахме да преглеждаме тази информация,

ще видим, че около 20% от генетичната информация във вашия нос

не съвпада с нищо, което някога сме видели преди -

няма растителни, животински, гъбични, вируси или бактерии.

Принципно нямаме никаква представа, какво е това.

И за малката група от нас които в същност изучават този вид данни,

някои от нас действително започнаха да наричат тази информация

биологична тъмна материя.

Ние знаем, че не е нещо, което сме виждали преди;

тя е доста еквивалентна на непознат континент

директно в нашата собствена генетична информация.

И има много от нея.

Ако смятате, че 20% от генетичната информация в носа е много

биологична тъмна материя,

ако погледнем в червата ви,

до 40% или 50% от тази информация е биологична тъмна материя.

И дори в сравнително стерилната кръв,

около един до два процента от тази информация е тъмна материя -

не може да се класифицира, не може да се въведе или съвпадне с нищо, което сме виждали преди.

Най-напред решихме, че може би това е артифакт.

Тези дълбоко аналитични инструменти са сравнително нови.

Но както те стават все по-точни,

ние определихме, че тази информация е форма на живот,

или най-малко, че част от нея е форма на живот.

И докато хипотези обясняващи съществуването на биологичната тъмна материя

са наистина само в техния зародиш,

има много, много вълнуваща възможност:

че погребан в този живот, в тази генетична информация,

са подписите на все още неидентифициран живот.

така че като изследваме тези поредици от "Ей", "Ти", "Си" и "Джи",

ние можем да открием напълно нов клас на живот

който, подобно на Байъринк, ще промени основно

начина, по който мислим за естеството на биологията.

Това може би ще ни позволи да установим причината за рака, който ни напада

или да идентифицираме източника на поява на огнище, който не познаваме

или може би да създадем нов инструмент в молекулярната биология.

Имам удоволствието да обявя, че

заедно с колеги в Станфорд и Калтек и "КУСФ",

ние в момента започваме инициатива,

за изследване на биологичната тъмна материя за съществуването на нови форми на живот.

Преди малко повече от сто години,

хората не са познавали вирусите,

формите на живот, които съставят по-голямата част от генетичната информация на нашата планета.

Сто години от сега, хората може да се чудят

че вероятно сме били изцяло незапознати с нов клас на живота,

който е буквално под носа ни.

Вярно е, че може да сме обходили всички континенти на планетата

и може да сме открили всички бозайници, които са там,

но това не значи, че няма нищо останало за изследване на земята.

Байъринк и неговите подобни

предоставят важен урок за следващото поколение на изследователи -

хора, като младото момиче от Белойт, Уисконсин.

И мисля, че ако перифразираме урока, то би било нещо подобно:

Не си мислете, че това, което ние сега мислим, че се намира там, е цялата история.

Изследвайте тъмната материя в каквато и област изберете да проучвате.

Има неизвестни навсякъде около нас

и те просто чакат да бъдат открити.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)