Какво е биполярно разстройство? - Хелън М. Фарел

Вижте пълния урок на: http://ed.ted.com/lessons/what-is-bipolar-disorder-helen-m-farrell

Думата биполярен означава „две крайности“. За милионите хора, изпитващи биполярно разстройство по света, животът е разделен между две различни реалности: въодушевление и депресия. И така, какво причинява това разстройство? И може ли да се лекува? Хелън М. Фарел описва първопричините и възможностите за лечение на биполярно разстройство.

Урок от Хелън М. Фарел, анимация от Uncle Ginger.

Какво е биполярно разстройство?

Думата биполярен означава две крайности.

За милионите, страдащи от биполярно
разстройство по света,

животът е разделен между две реалности -

еуфория и депресия.

Въпреки че има много разновидности на
биполярното разстройство,

нека разгледаме няколко.

Тип 1 съчетава периоди от двете крайности,

докато тип 2 се характеризира с по-кратки,
не толкова крайни периоди на еуфория,

прекъсвани от дълги периоди на депресия.

За някой, лутащ се между
емоционални състояния,

може да изглежда невъзможно да намери
баланса на здравословния живот.

Екстремно повишеното настроение при тип 1
се нарича маниакален епизод

и може да накара човек да изпитва чувства
от раздразнение до непобедимост.

Но тези еуфорични епизоди са нещо повече
от обикновено чувство на радост

и причиняват тревожни симптоми като
препускащи мисли,

безсъние,

забързана реч,

импулсивни действия

и рисково поведение.

Без лечение тези епизоди зачестяват,

по-интензивни са

и отшумяват по-бавно.

Депресивната фаза на биполярното
разстройство се проявява по много начини:

лошо настроение,

намаляващ интерес към хобитата,

промяна в апетита,

чувство на безполезност или прекомерна
вина,

сънят е твърде дълъг или твърде кратък,

неспокойствие или мудност

или упорити мисли за самоубийство.

По света между един до три процента
от възрастните

изпитват широкия спектър от симптоми
на биполярно разстройство.

Повечето от тези хора са пълноценни
членове на обществото

и животът, изборите и връзките им

не се ръководят от разстройството,

но за много хора последствията
са сериозни.

Болестта може да подкопае образователното
или професионалното представяне,

връзките,

финансовата стабилност

и личната сигурност.

Така че какви са причините за
биполярно разстройство?

Учените смятат, че основна роля играят
сложните връзки в мозъка.

В здравия мозък връзките между невроните
са силни

благодарение на постоянните усилия на
мозъка да се прочисти

и да премахне неизползвани или повредени
неврални връзки.

Този процес е важен, защото невралните
пътища служат за карта

на всичко, което правим.

Чрез изображения от функционален магнитен
резонанс

учените открили, че способността на мозъка
да се прочиства е нарушена

при хората с биполярно разстройство.

Това означава, че невроните им излизат
от контрол

и създават мрежа, която е невъзможно
да се навигира.

Само с ръководството на объркващи сигнали

хората с биполярно разстройство развиват
необичайни мисли и поведения.

А също и психотични симтоми

като объркана реч и поведение,

налудни мисли,

параноя

и халюцинации

могат да се появят по време на екстремни
фази на биполярното разстройство.

За причинител се смята изобилното
производство на невротрансмитера допамин.

Но въпреки тези разкрития, биполярното
разстройство няма само един причинител.

В действителност проблемът е сложен.

Мозъчният регион амигдала
е свързан с мисленето,

дългосрочната памет

и емоционалната обработка.

В този район на мозъка различни фактори
като генетика или социална травма

могат да причинят отклонения и да
предизвикат симптомите на разстройството.

Състоянието често се среща в семейства,

затова знаем, че генетиката е тясно
свързана с причинителите му.

Но това не означава, че има един
единствен биполярен ген.

Всъщност вероятността за развитие
на биполярно разстройство

се определя от взаимодействието
на различни гени

в сложна комбинация, която
все още опитваме да разберем.

Причините са сложни

и следователно диагностиката и животът
с това разстройство са предизвикателство.

Въпреки това състоянието
може да бъде контролирано.

Някои лекарства като литиума помагат със
справянето с рискови мисли и поведения,

като стабилизират настроенията.

Тези лекарства работят, като намаляват
абнормалната мозъчна дейност

и така подсилват необходимите неврални
връзки.

Други често използвани лекарства
включват антипсихотици,

които регулират ефектите на допамина,

както и електроконвулсивна терапия,

която разботи като внимателно
контролиран мозъчен удар и

понякога се използва като спешно лечение.

Някои пациенти отказват лечение,

защото се страхуват, че то ще заглуши
емоциите им

и ще унищожи креативността им.

Но модерната психиатрия активно се опитва
да избегне това.

Днес лекарите работят индивидуално с
пациентите,

за да намерят комбинацията от лечения
и терапии,

която ще им позволи да живеят живота си
с целия си потенциал.

А освен лечението от полза могат да бъдат

дори някои прости промени.

Те включват редовни упражнения,

добри сънни навици

и въздържание от наркотици и алкохол,

да не говорим и за приемането и емпатията
от семейството и приятелите.

Запомнете, че биполярното разстройство
е медицинско състояние,

не е по вина на човека

нито пък обхваща цялата му личност

и е нещо, което може да бъде контролирано

чрез комбинация от медицинско лечение,
работещо вътрешно,

приятелите и семейството, грижещи се за
приeмане и разбиране отвън,

и самите хора с биполярно разстройство,
които се стремят

да намерят баланс в живота си.