Изкуството на първото впечатление - в дизайна и в живота

Илюстраторът на книги Чип Кид пределно добре знае как всички ние съдим за нещата по първото си впечатление. В тази просълзяваща от смях, забързана дискусия, той разяснява двете техники, които дизайнерите използват, за да комуникират дадена идея на момента - яснота и загадъчност - както и кога, защо и как работят те. Дава за пример красивите и практични дизайнерски творби, разобличава по-малко успешните и разкрива замисъла зад някои от собствените си култови корици на книги.

Бля, бля. Бля, бля бла бла.

Бля бла бла бла,

бла бла, бла бла бла бла бла бла.

Бла бла бла, бла.

Та какво по дяволите беше това?

Ами, не знаете какво, защото
не успяхте да го разберете.

Не беше ясно.

Но да се надяваме, че беше казано
с достатъчно убедителност,

че да е прозвучало поне
интересно и загадъчно.

Яснота или загадъчност?

Балансирам тези две неща ежедневно
в работата си на графичен дизайнер,

както и в живота си на нюйоркчанин,

всеки ден.

И има два елемента,
които тотално ме пленяват.

Давам пример:

Така, колко хора знаят какво е това?

Добре. А сега колко хора
знаят какво е това?

Благодарение на две допълнителни черти
на гениалния Чарлз М. Шулц,

сега имаме седем чертички,
които сами по себе си

създават цялостен емоционален заряд.

Такъв, който е увличал
стотици милиони фенове

за повече от 50 години.

А това всъщност е корица на книга,

която създадох за работата
и изкуството на Шулц,

и която ще излезе на пазара тази есен,

и това е цялата корица.

Няма друга текстова или визуална
информация отпред,

а името на книгата е "Само необходимото".

Този пример е показателен за решенията,
които се налага да вземам всеки ден

за дизайна, който възприемам,

и дизайна, който създавам.

И така, за яснотата.

Яснотата кара направо.

Тя е директна, неприкрита, тя е искрена.

Питаме се следното.
["Кога е редно да бъдеш ясен?"]

Сега, нещо като това - без значение
дали можем да го разчетем или не -

е нужно да бъде наистина, наистина ясно.

Разбираемо ли ви се струва?

Това е доста скорошен пример
за яснота в града, който просто обожавам,

най-вече защото все закъснявам
и винаги бързам.

И затова, когато тези броячи се появиха
по светофарите преди няколко години,

бях обзет от истинско вълнение,
защото най-накрая можех да знам

колко секунди имам да пресека улицата,

преди да ме прегази някоя кола.

Шест? Мога да го направя. (Смях)

Така че, нека да погледнем
към "ин", ако яснотата е "ян",

а това е загадъчността.

Загадъчността е много по-сложна,
както говори самото ѝ наименование.

Мистерията изисква да бъде разбулена,

а когато загадката е замислена правилно,
страшно много ни се иска да я решим.

["Кога да си загадъчен?"]

През Втората световна война на германците
много им се е искало да дешифрират това,

но не са съумели.

Ето пример за дизайн,
който направих наскоро

за корица на роман от Харуки Мураками,

за когото правя илюстрации
вече над 20 години,

а това е история за млад мъж,
който има четирима близки приятели,

които внезапно след завършване
на първата година в колежа

напълно го изолират
без никакви обяснения,

и той е съкрушен.

И името на всеки приятел означава
различен цвят в японския език.

Така че имаме г-н Червен, имаме г-н Син,
имаме г-н Бял и г-н Черен.

Цукуру Тадзаки, неговото име
не отговаря на цвят,

затова прякорът му е "Безцветният",
а докато си припомня приятелството им,

той се сеща, че те са били
като петте пръста на една ръка.

И така, аз създадох нещо като
абстрактно представяне на всичко това,

но в самата история се случва много повече
от това, което виждаме на повърхността,

затова създадох обложка, под която
се случва още нещо.

Четирите пръста сега се превръщат
в четири влакови линии

от системата на токийското метро,

което има значима роля в сюжета.

А после имате
безцветната линия на метрото,

пресичаща се с всички останали цветове,

което на практика мъжът прави
по-нататък в историята.

Свързва се с всеки един от тези хора,

за да узнае защо
са се отнесли с него по този начин.

И така, ето го
триизмерният завършен продукт,

поставен на бюрото в офиса ми,

и това, на което се надявам, е,
че просто ще сте привлечени

от загадката в корицата

и ще пожелаете да прочетете книгата,

за да я разгадаете и да си изясните
защо изглежда точно по този начин.

["Визуална символика."]

Това е начин да използваш
по-позната форма на мистерия.

Какво означава това?

Ето какво означава.
["Направи нещо да изглежда като друго."]

Визуалните символи са начина,
по който сме свикнали да виждаме нещо,

отнесен към друго нещо,
така че да видим второто по нов начин.

Това е подход, който исках да приложа
в книгата с есета на Дейвид Седарис,

която по онова носеше заглавието:
["Цялата красота, която ти е нужна"]

Предизвикателството тук беше в това,
че името всъщност не означава нищо.

Не е свързано с никое
от есетата в сборника.

Приятелят на автора е измислил името,
след като го е сънувал.

Много съм благодарен! -- (Смях) --
Обикновено създавам дизайн,

по някакъв начин базиран на текста,
но тук текстът не е свързан с нищо.

И така, имаме това мистериозно заглавие,
което реално не значи нищо,

и аз се опитвах да се сетя:

Къде бих могъл да срещна парченце текст,
което привидно значи нещо, но не е така?

И разбира се, не след дълго,

една вечер, след като приключих
с китайската си храна,

това пристигна, а аз си помислих:
"Та-дам, идеагазъм!" (Смях)

Винаги съм обичал смешните, мистериозни
послания на бисквитките с късмети,

които изглежда, че казват нещо
изключително проникновено,

но ако въобще се замислиш по въпроса,
всъщност не значат нищо.

Това гласи: "Почти никой не осъзнава
колко печелим, като игнорираме бъдещето."

Благодаря ви. (Смях)

Но можем да вземем тази визуална символика
и да я приложим към г-н Седарис,

а и сме толкова наясно с това
как изглеждат късметите от бисквитките,

че дори вече не се нуждаем
от самите бисквитки.

Просто виждаме това странно нещо

и освен това обичаме Дейвид Седарис,

така че се надяваме,
че ще си прекараме добре.

["Измама", есета от Дейвид Ракоф"]
Дейвид беше страхотен писател,

кръсти първата си книга "Измама",

защото постоянно му даваха
задания от различни списания

да върши неща, за които не бе пригоден.

Той беше едно кльощаво, градско момче,

а от списание GQ го пращаха
например по река Колорадо,

на екстремен рафтинг в бързите води,
за да видят дали ще оцелее.

После той трябваше да описва преживяното
и се чувстваше като измамник,

който не се представя с истинското си аз.

Така че исках корицата на тази книга
също да я представя във фалшива светлина

и освен това някак си да показва
как читателят реагира на тази измама.

Това ме доведе до идеята за графити.

Аз съм очарован от графитите.

Мисля, че всеки,
който живее в градска среда,

постоянно се натъква на графити,
има какви ли не различни видове.

Това е снимка, която направих
в долен Ийст Сайд,

на един уличен трансформатор на тротоара,

и хората се побъркаха
да се отбелязват на нея.

Сега, дали ще я погледнете
и ще си кажете: "О, свеж, градски пейзаж",

или ще я погледнете и ще отсечете:
"Посегателство над чужда собственост",

това, с което мисля,
че всички можем да се съгласим, е,

че графитите са неразбираеми.

Нали? Няма ясно послание тук.

Има един друг вид графити,
който намирам за много по-интересен,

и който аз наричам "редакторски графити".

Това е снимка, която
наскоро направих в метрото,

понякога срещаме много
неприлични, глупави неща,

но това ми се стори доста интересно:
беше плакат, пълен с

хвалебствия за Airbnb,

но някой беше извадил маркер

и го беше редактирал според това,
което той или тя мисли по въпроса.

И това привлече вниманието ми.

Замислих се: как мога да приложа това
в илюстрирането на книгата?

И така, отварям книгата на този човек,
започвам да чета и си мисля:

"Този въобще не е това, за което
се представя; пълна измама."

Намирам червен маркер

и от разочарование просто
надрасквам "Измама" върху книгата.

Корицата е готова. (Смях)

И я приеха! (Смях)

Писателят я хареса, издателят я хареса

и това е начинът, по който
книгата излезе на бял свят.

Беше наистина забавно да срещам
хора, които я четяха в метрото,

разхождаха се с нея
и останалия си багаж

и всички донякъде изглеждаха луди.

(Смях)

["Перфидия", роман на Джеймс Елрой"]
Джеймс Елрой, изумителен криминален автор

и добър приятел, с когото
сме работили дълги години.

Вероятно най-познат като автора

на "Черната далия"
и "Поверително от Ел Ей".

Най-новият му роман се наричаше така,
което е доста загадъчно заглавие,

чието значение съм сигурен,
че много хора знаят, но много други - не.

Това е история за един японско-американски
детектив в Лос Анджелис през 1941,

който разследва убийство.

И тогава се случва
нападението над Пърл Харбър,

и като че животът му и преди
не е бил достатъчно труден,

сега расовите отношения
наистина са се нагорещили

и скоро се създават японско-американски
концентрационни лагери,

има страхотно напрежение

и се случват ужасни неща, докато той
все още се опитва да разреши случая.

И така, първоначално си представях
много буквално нещата, мислейки:

добре, ще вземем Пърл Харбър
и ще го насложим върху Лос Анджелис,

после ще добавим на хоризонта
апокалиптичен изгрев над града.

И така, ето как изглежда
изображение от Пърл Харбър,

пльоцнато отгоре върху Лос Анджелис.

Главният ми редактор каза:
"Знаеш ли какво, това е интересно,

но мисля, че можеш по-добре
и можеш да поопростиш нещата."

И така, върнах се обратно
на чертожната дъска, както често правя.

Но също така, бидейки винаги
внимателен към обкръжението си,

аз работя във висока сграда
в Мидтаун Манхатън

и всяка вечер преди да напусна офиса

се налага да натисна един бутон,

който отваря големите стъклени врати,
и аз мога да продължа към асансьора.

И една нощ, съвсем случайно

погледнах към бутона и го видях
по начин, който не бях забелязвал преди.

Голям червен кръг, опасност.

Помислих, че това е толкова очевидно,

че няма как да не е
било използвано хиляди пъти.

И затова потърсих изображения в Google,
но не намерих друга корица на книга,

която да изглежда така,

и това всъщност бе решението на проблема,

беше и графично по-интересен,

и създава по-голямо напрежение от варианта

с изгрев над Ел Ей и Америка.

["Преглъщане", за храносмилането
от Мери Роуч."]

Мери Роуч е удивителен писател.

Тя взема потенциално банални научни факти

и ги превръща в нещо далеч от досадното;
прави ги наистина забавни.

И в този конкретен случай

пише за човешката храносмилателна система.

И така, аз се опитвам да реша
каква да е корицата на тази книга.

Това е автопортрет. (Смях)

Всяка сутрин се поглеждам
в огледалото на банята,

за да проверя дали езикът ми не е черен.

И ако не е, съм готов да изляза.

(Смях)

Препоръчвам всички да го правите.

Но също така започнах да си мисля:
"ето го началото".

Нали? На човешката
храносмилателна система.

Но все пак мисля, че
всички можем да се съгласим,

че реалистични фотографии
на човешката паст или поне подобни на тази

са отблъскващи. (Смях)

Така че за корицата
реших да направя илюстрация,

която е по-приятна за сетивата

и ни напомня, че най-добрата страна
на храносмилателната система

е от този край.

(Смях)

Дори няма нужда да завършвам
това изречение. Добре.

["Излишна загадъчност"]

Какво става, когато някой сбърка в избора
на яснота или загадъчност?

А това се случва постоянно.

аз го наричам "излишна загадъчност".

Слизам в метрото - много често
пътувам с него -

и виждам този лист хартия,
залепен на една от подпорите.

Нали? И сега си мисля: "о-оу",

влакът всеки момент ще пристигне,
а аз още не съм разчел съобщението,

е, много благодаря.

Част от проблема тук е, че са
групирали информацията

по начин, който мислят за полезен,
но честно казано не мисля, че е.

Така че това е загадъчност,
от която не се нуждаем.

Тук се нуждаем от разбираемост, затова
просто за забавление оправих дизайна.

Новият включва всички стари елементи.

(Ръкопляскане)

Благодаря. Още чакам обаждане
от управата на метрото. (Смях)

Знаете ли, дори не използвам
повече цветове от тях.

Те даже не са помислили
да направят номерата 4 и 5 зелени,

идиотите му. (Смях)

И така, първото, което разбираме,
е че има промяна в линиите,

а после в две прости изречения
с начало, среда и край

съобщението ни информира
каква е промяната и какво ще се случва.

Наречете ме луд! (Смях)

["Полезна загадъчност"]
Добре.

Сега, ето ви една мистерия,
която аз обожавам:

опаковката.

Този редизайн на кутийката на Diet Coke,

сътворен от Търнър Дакуърт,
за мен е чисто произведение на изкуството.

Истински стойностна творба. Красота.

Но част от това, което го прави
ценен за мен като дизайнер,

е че е взел отличителните знаци
от визуалната символика на Diet Coke -

шрифтовете, цветовете, сивия фон -

и ги е свел само до техните
най-съществени части,

така че сякаш се връщаме обратно
към лицето на Чарли Браун.

Въпросът е как да дадеш
нужната информация какво е това,

но да признаеш на аудиторията
това, което вече знае

за въпросното нещо?

Изглежда страхотно, влизаш в магазин

и изведнъж виждаш това на рафта,
удивително е.

Което прави следващия пример:

["Прекомерна яснота"] -
дори още по-обезсърчаващ

поне за мен.

Така че, отново,
връщайки се обратно в метрото,

след като това излезе,

направих няколко снимки.

Метро станция Таймс Скуеър:

Coca-Cola бяха изкупили
цялата рекламна площ. ОК?

И може би някои от вас вече знаят
накъде отивам с това.

Ъхъм.

"Пристигна в Ню Йорк
с дрехите на гърба си,

парите, които са ти в джоба,
и очи, вперени в целта.

Ти си на кока кола." (Смях)

"Премести се в Ню Йорк
с диплома по икономика, един чист костюм

и наистина здраво ръкостискане.

Ти си на кока кола." (Смях)

Тези са истински! (Смях)

Дори и площта по подпорната греда
не беше пощадена,

с тази разлика, че бяха преминали
на Йода режим. (Смях)

"На кока кола ти си." (Смях)

["Моля, аз съм на КАКВО??"]

Тази кампания бе огромна грешка.

Беше прекратена почти моментално
поради оплаквания от потребителите

и появилите се какви ли не
осмиващи пародии в мрежата --

(Смях) --

и също, тази точка след "Ти си на",
това не е точка, а знак за запазена марка.

Така че, много благодаря.

Много ми беше чудно

как са могли да направят опаковката
толкова загадъчно красива и съвършена,

а посланието толкова непоносимо,
очевидно грешно.

Струваше ми се просто невероятно.

И така, надявам се, че съм успял
да ви предам някои от прозренията си

за употребата на яснота
и загадъчност в моята работа,

а може би и познания как да решавате
кога да сте по-директни в живота си,

и кога да внасяте малко повече загадъчност
и да спестявате някои излишни подробности.

(Смях)

И ако има само едно нещо, което ми се иска
да сте запомнили от тази дискусия,

надявам се да е това:

Бля. Бля, бла бла.
["'Оценете това', Чип Кид"]

Бля бля бла бла бла.
Бла бла бла, бла.

Бла бла.

(Ръкопляскане)