Защо трябва да дефинирате страховете си вместо целите си

Трудните избори - нещата които най-много се страхуваме
да направим, да попитаме, да кажем, много често са точно нещата,
които най-много имаме нужда да направим. Как да преодолеем себепарализата и да предприемем действие? Тим Ферис препоръчва напълно да си представим и да запишем в детайли нашите страхове, чрез просто, но силно упражнение, което нарича "определяне на страховете". Научете повече за това как тази практика може да ви помогне да просперирате във високо-стресови среди и да разграничите това, което можете да контролирате от това, което не можете.

Тази моя щастлива снимка е от 1999та.

Бях последна година в колежа

и беше точно след тренировка по танци.

Бях наистина много щастлив.

Спомням си точно къде бях около
седмица и половина по-късно.

Седях на задната седалка
на моят използван миниван

на паркинга в кампуса,

когато реших

че ще се самоубия.

Много бързо преминах
от решението към пълно планиране.

Стигнах на ето толкова
от ръба на пропастта.

Никога не съм бил толкова близо.

Единствената причина, поради която
си махнах пръста от спусъка

беше благодарение на няколко
щастливи съвпадения.

И след случката,

ето кое ме изплаши най-много:
елементът на шанса.

И така станах много методичен
в изпробването на различни начини,

да управлявам моите възходи и падения,

което се доказа като добра инвестиция.
(Смях)

Повечето нормални хора може би имат
да речем от 6 до 10 депресивни епизоди

в техния живот.

Аз страдам от наследствена
биполярна депресия.

До този момент съм имал 50 плюс

и научих много.

Минал съм през много такива ситуации,

много обиколки в кръга на тъмнината,

вземайки си добри бележки.

Затова вместо да се изправя тук и
да показвам някаква рецепта за успех

или само добрите моменти,

реших да споделя моята рецепта
за избягване на самоунищожение

и със сигурност на себе-парализиране.

Средството, което намерих и се доказа
като най-надеждната спасителна мрежа

при емоционално падение

е същото, което ми помогна

да взема някои от
най-добрите си бизнес решения.

Но това е второстепенно.

И то е ... стоицизъм.

Това звучи досадно.

(Смях)

Може би се сещате за Спок

или пък може да извика и такъв образ -

(Смях)

крава, която стои на дъжда.

Не е тъжна. Не е и точно щастлива.

Просто безчувствено същество, което взема
каквото му поднесе живота.

Вероятно не бихте помислили
за върховен състезател, като Бил Беличик,

главен треньор на Ню Инглънд Пейтриътс,

който държи рекорда на Националната
футболна лига за Супербоул титли.

И стоицизмът се е разпространил като
горски пожар из топ редиците на НФЛ

като средство за обучение по
психическа издръжливост.

Може би не си мислите за
бащите-основатели --

Томас Джеферсън, Джон Адамс,
Джордж Вашингтон,

за да назовете трима ученици на стоицизма.

Джордж Вашингтон всъщност поставил
пиеса, която е за стоик -

това било "Катон, Трагедия",

изпълнявана за войските му
в Долината Фордж, за да ги мотивира.

Защо хората на делата се фокусират
толкова над древната философия?

Това изглежда много академично.

Бих ви препоръчал да погледнете
на стоицизма малко по-различно,

като операционна система
за просперитет в среда с много стрес,

за вземане на по-добри решения.

И всичко започна тук,

до известна степен,

на една веранда.

Около 300 години преди Христос в Атина

някой наречен Зенон от Китион,
преподал много лекции

разхождайки се по
изрисувана веранда, "стоа".

Това по-късно се превърнало в "стоицизъм".

И в гръко-римския свят,

хората са използвали стоицизма

като цялостна система
за правене на много неща.

Но за нашите цели, главната сред тях
е да се научиш

да разграничаваш какво можеш да
контролираш и какво - не,

след което се правят
упражнения за фокусиране

единствено и само върху първото.

Това намалява емоционалната ракция,

която може да бъде супер сила.

От друга страна, да речем,
че сте куотърбек.

Пропускате подаване и
се ядосвате на себе си.

Това би могло да ви струва играта.

Ако сте изпълнителен директор
и избухнете пред ценен служител,

заради едно дребно нарушение -

това би могло да ви струва служителя.

Ако сте студент, който е тръгнал надолу

и се чувствате безпомощни и без надежда,

това би могло да ви струва живота.

Така че залозите са много, много високи.

Има много средства в инструментариума,
чрез които да стигнете там.

Ще наблегна на онова, което напълно
промени живота ми през 2004.

Осени ме тогава поради две неща:

много близък мой приятел и връстник
умря неочаквано от рак на панкреаса.

И след това приятелката ми, за която
мислех, че ще се оженя, си тръгна.

Беше й дошло до гуша и не искаше
да ми оставя прощално писмо,

но ми даде това -

прощален колаж.

(Смях)

Не си измислям. Запазих си го.

"Работното време приключва в 5 часа."

Тя ми подари това, за да го сложа
на бюрото си,

тъй като по онова време работех върху
първият ми истински бизнес.

Нямах идея какво правех.
Работех по 14 плюс часа на ден,

седем дни в седмицата.

Вземах стимуланти,
за да мога да издържам.

Вземах депресанти,
за да се успокоя и да заспя.

Беше катастрофа.

Чувствах се като в капан.

Купих си книга относно простотата,
за да се опитам да намеря отговори.

Намерих цитат, който доведе
голяма промяна в живота ми.

"Страдаме по-често във въображението си,
отколкото в действителност."

от Луций Сенека Младши, който е бил

известен писател - стоик.

Това ме доведе до неговите писма,

които ме насочиха към практиката

"premeditatio malorum,"

което означава "планиране на злините".

Просто казано,

това е да си представите най-лошият развой
на нещо, от което ви е страх

и ви спира да предприемете действие,

и по този начин да преодолеете
това парализиране.

Моят проблем беше безпокойството -
изключително силно и непрестанно.

Начинът, по който обмислях
проблемите не работеше.

Имах нужда да уловя мислите си на хартия.

За това измислих писмено упражнение,

което нарекох "определяне на страховете",
подобно на определяне на целите.

Състои се от три страници.

Много е просто.

Ето това е първата страница.

"Какво ще стане, ако аз ...?"

Това е нещо, от което се страхувате,

което ви тревожи,

или което отлагате.

Може да е покана за среща,

да сложите край на връзка,

да поискате повишение,
да напуснете работа, да основете компания.

Може да бъде всичко.

За мен беше да си взема
първата почивка от четири години

и да оставя бизнеса си за един месец,
за да отида до Лондон,

където можех да отседна
безплатно при приятел,

за да спра да бъда в тежест на бизнеса

или да го прекратя.

В първата колона, "Определи",

пишете най-лошите неща,
които си представяте да се случат,

ако направите тази крачка.

Добре е да са 10 до 20.

Няма да преминавам през всичките,
но ще ви дам два примера.

Първото беше, че ще отида в Лондон,
ще е дъждовно, ще се депресирам,

цялото пътуване ще е пълна
загуба на време.

Номер две - ще пропусна писмо от данъчните

и ще ме проверят

или ще нахлуят в офиса или ще го затворят
или нещо такова.

Тогава стигаме до колоната "Предотврати".

В тази колона, пишете отговорът на:

Какво мога да направя, за да предотвратя
всеки един от тези случаи

или поне да намаля вероятността
да се случат дори с малко?

Така, относно депресирането в Лондон,

мога да си взема фототерапевтична лампа
и да я използвам за 15 минути сутрин.

Знаех, че това ще помогне да
предотвратя депресивните епизоди.

Колкото до данъчните, можех да променя
регистрирания пощенски адрес, така че

документите да пристигнат
при счетоводителя ми, вместо на моя адрес.

Лесно като песен.

След това отиваме на "Поправи".

Ако се случи най-лошото,

какво бихте могли да направите,
за да поправите щетите, дори малко

или кого можете да помолите за помощ.

Така в първия случай, с Лондон,

бих могъл да заделя малко пари,
да отида до Испания и да се попека -

да поправя вредата,
ако се почувствам потиснат.

В случай, че пропусна писмо от данъчните,

бих могъл да се обадя
на приятел, който е адвокат

или например да попитам професор по право,

какво биха ми препоръчали,

с кого трябва да говоря,
как други хора са се справяли с това.

Така, въпросът, който трябва да помните,
докато правите първата страница е:

Дали някой друг преди това,

било то по-малко интелигентен
или решителен

е намерил решение.

Най-вероятно, отговорът е "Да".

(Смях).

Втората страница е проста:

Каква би била ползата, ако опиташ
или успееш от части?

Виждате, че преувеличаваме страховете си

и наистина гледаме консервативно
на положителните страни.

Така, че ако пробвате онова,
което сте намислили,

бихте ли добили увереност,
да развиете умения,

емоционално, финансово или другояче?

Какви биха били ползите
от едно успешно попадение?

Отделете 10 - 15 минути на това.

Трета страница.

Тя е може би най-важната,
така че не я пропускайте:

"Цената на бездействието."

Хората много ги бива да обмислят,
какво може да се обърка,

ако опитаме нещо ново,
например да поискаме повишение.

Това, което често не вземаме предвид,
е жестоката цена на статуквото -

да не променяме нищо.

Така, че трябва да се запитате,

ако избягвам действието или решението

както и други подобни действия и решения,

как ли би изглеждал живота ми да речем
след шест месеца, 12 месеца, три години?

Всеки следващ изход
започва да изглежда недосегаем.

И наистина, отново влезте в детайли -
емоционално, финансово, физически,

в какъвто и да е план.

Когато направих това, се получи наистина
ужасяваща картина.

Бях на самолечение,

бизнесът ми щеше да се срине всеки момент,

ако не се отдръпнех.

Връзките ми се изчерпваха или пропадаха.

Осъзнах, че бездействието
вече не беше вариант за мен.

Това са трите страници. Това е
определянето на страховете.

След това осъзнах,
че по скалата от 1 до 10,

ако 1 е минимално въздействие
и 10 е максимално въздействие,

ако предприемех пътуването,

рискувах една до три временни
и обратими неприятни случки,

за осем до десет позитивни,
променящи живота въздействия,

които можеше да бъдат полу-постоянни.

Затова отидох на пътуването.

Нито едно от бедствията не се случи.

Имаше някои спънки, разбира се.

Успях да се отърся от бизнеса.

Накрая удължих това пътуване
с година и половина около света

и това се превърна в основа
за моята първа книга,

което ме доведе тук днес.

И мога да проследя най-големите си победи

и най-големите бедствия,
които успях да предотвратя

обратно до определянето на страховете

поне веднъж на тримесечие.

Това не е панацея.

Ще установите, че някои от страховете ви
са много обосновани.

(Смях)

Но не бива да правите такова заключение,

без да ги поставите
под микроскоп преди това.

Това няма да превърне
трудните моменти и избори в лесни,

но може да направи много от тях по-лесни.

Бих искал да завърша с профила на един
от моите любими съвременни стоици.

Това е Джързи Грегорек.

Той е четирикратен световен олимпийски
шампион по вдигане на тежести,

политически бежанец,

публикуван поет,

на 62 години.

Все още може да ми срита задника
и най-вероятно този на повечето хора тук.

Той е впечатляващ човек.

Прекарах доста време
на неговата стоа,

искайки съвети относно
живота и обучението.

Бил е част от Солидарност в Полша,

което е било мирно движение
за социална промяна,

насилствено подтискано от правителството.

Загубил е работата си като пожарникар.

Тогава неговият наставник, един свещеник,

е бил отвлечен, измъчван, убит
и изхвърлен в реката.

След това заплашили него.

Той и жена му напуснали Полша,
прескачайки от страна в страна,

докато се озовали в САЩ
с почти нищо,

спейки на земята.

Сега той живее в Удсайд, Калифорния,
на много красиво място

и от 10 000 плюс човека,
които съм срещнал през живота си,

бих го сложил в топ 10

по отношение на успех и щастие.

Има и обрат в историята,
така, че внимавайте.

Преди няколко седмици
му изпратих съобщение

с въпрос дали някога е чел
стоическа философия.

Той ми отговори с две страници текст.

Това е много неприсъщо за него.
По принцип е кратък.

(Смях)

Не само, че беше запознат със стоицизма,

но също посочи, че за всички негови
важни решения,

критичните моменти,

когато е отстоявал
своите принципи и етика,

е използвал стоицизъм и нещо
сходно на определяне на страховете,

което ме изуми.

Той завърши с две неща.

Първо: не би могъл да си представи
по-хубав живот от този на стоик.

И в края беше неговата мантра,
която е приложима за всичко

и можете да използвате за всичко:

"Лесен избор, труден живот.

Труден избор, лесен живот."

Трудните избори -

нещата които най-много се страхуваме
да направим, да попитаме, да кажем -

това, много често са точно нещата,
които най-много имаме нужда да направим.

Най-големите предизвикателства
и проблеми, които срещаме

никога няма да се разрешат
с удобни разговори,

било то в главата ви или с други хора.

Така, че ви съветвам да се запитате:

Къде във вашия живот точно сега,

определянето на страховете ви е по-важно
от определянето на целите ви.

Спомнете си думите на Сенека:

"Страдаме по-често във въображението си
отколкото в действителност."

Благодаря ви.

(Аплодисменти)