Родни Брукс: Защо ще разчитаме на роботите

Всяващите паника използват идеята, че роботите просто ще изместят хората от работното място. Всъщност, те могат да се превърнат в наши незаменими помощници, които да ни помогнат да освободим време за недотам еднообразни и механични предизвикателства. Родни Брукс показва колко ценно може да се окаже това с намаляване броя на пълнолетните в трудоспособна възраст и ръст в броят на пенсионерите. Представя ни Бакстър, робота с очи, които се движат, и ръце, които реагират на досег, който може да работи заедно с едно застаряващо население, а така също и да се научи да му помага вкъщи.

Артър Ч. Кларк,

известен фантаст от 50-те,

е казал: "Ние надценяваме технологиите в краткосрочен план,

а ги подценяваме в дългосрочен."

Считам, че това е причина за част от страховете ни

да не изгубим работни места заради изкуствения интелект и роботите.

Ние надценяваме технологиите в краткосрочен план.

Но се притеснявам дали ще успеем да си набавим нужните технологии в дългосрочен план.

Тъй като демографските данни сочат, че много работни места ще останат незаети

и ние, като общество, в бъдеще ще трябва да разчитаме на железните плещи на роботите.

Ето защо се страхувам, че няма да имаме достатъчно роботи.

Но страхът от загуба на работни места заради технологиите витае отдавна.

През 1957 г. имаше филм със Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн.

Сещате се как завършва,

Спенсър Трейси донася компютър, мейнфрейм компютър от 1957 г.

да помогне на библиотекарите.

Тяхната роля е да дават отговори на изпълнителните директори на въпроси като:

"Какви са имената на елените на Дядо Коледа?"

И те ще го потърсят.

И мейнфрейм компютърът би им помогнал за това.

Разбира се майнфрейм компютър от 1957 г. не би бил много подходящ за тази работа.

Библиотекарите се страхували, че ще изгубят работата си.

Но не това се случило в действителност.

Броят на работните места за библиотекари се е увеличавал дълго след 1957 г.

Едва след появата на Интернет,

на мрежата и на търсачките,

нуждата от библиотекари спада.

И смятам, че през 1957 г. всеки изключително е подценил

технологиите, които всички ще държим в ръцете и джобовете си днес.

Просто питаме: "Какви са имената на елените на Дядо Коледа?" и получаваме мигновен отговор

или за всичко друго, което ни интересува.

Между другото, заплатите на библиотекарите са се увеличили по-бързо,

отколкото останалите заплатите в САЩ за същия този период,

понеже библиотекарите станали партньори с компютрите.

Компютрите станали инструменти, и така получили повече инструменти, които да използват

и да станат по-ефективни през това време.

Същото се случило и в офисите.

В миналото хората ползвали счетоводни таблици.

Това са големи листи хартия,

на които сметките се правили на ръка.

Но се случило нещо интересно.

С революцията на персоналните компютри от 1980 г.,

програми с електронни таблици били пригодени за офис служителите,

но не, за да заменят служителите,

а за да им помогнат да програмират.

Така офис служителите се превърнали в програмисти на електронни таблици.

Това повишило техните възможности.

Не било нужно вече да правят еднообразните изчисления,

а можели да правят нещо много повече.

Днес ние срещаме роботи в ежедневието си.

Вляво е PackBot на iRobot.

Когато войниците попадали на крайпътна бомба в Ирак и Афганистан,

вместо да обличат защитно облекло и да отиват и да бърникат с удължител,

както са правели някъде до към 2002 г.,

днес изпращат робот.

И така роботът поема опасните длъжности.

Вдясно са няколко TUG-а на компанията Aethon в Питсбърг.

Има ги със стотици из болниците в САЩ.

Те носят мръсните чаршафи за пране.

Те връщат използваната посуда в кухнята.

Те донасят лекарствата от аптеката.

И така освобождават медицинските сестри и техните помощници

от рутинното задължение да разнасят неща насам натам,

за да могат да отделят повече време на пациентите.

Всъщност, роботите се срещат все по-често в живота ни в много отношения.

Но стане ли дума за промишлени роботи, хората се страхуват,

понеже е опасно да си около тях.

За да бъдат програмирани, трябва да разбираш от 6-измерни вектори и кватерниони.

А и обикновен човек не може да си взаимодейства с тях.

Считам, че проблемът е в подхода към технологиите.

Работникът е отделен от технологията.

Смятам, че всъщност обикновените работници

трябва да могат да си взаимодействат с технологиите.

Ето защо днес бих искал да ви разкажа за Бакстър, за когото говорихме.

Аз виждам Бакстър като първата вълна роботи,

с която обикновения човек може да работи съвместно в производствена среда.

И така Бакстър е тук горе.

Това е Крис Харбърт от Rethink Robotics.

Там имаме поточна линия.

И ако осветлението не е твърде ярко

А, а! Ето го. Вдигнал е обекта от поточната линия.

Ще го премести тук и ще го остави.

И след това ще се върне и ще се протегне за следващ обект.

Интересното е, че Бакстър има наченки на здрав разум.

Между другото, какво се случва с очите?

Очите са там на екрана.

Те поглеждат натам накъдето ще се премести роботът.

По този начин човек, взаимодействащ си с робота,

разбира накъде ще се протегне и не е изненадан от движенията му.

Сега Крис взе обекта от неговата ръка,

и Бакстър не продължи с опита да го постави долу;

той се върна и осъзна, че трябва да вземе друг.

Има наченки на базов разум, отива и взема обекти.

Освен това е безопасно да се взаимодейства с Бакстър.

Не бихте искали да пробвате това със сегашен промишлен робот.

Но с Бакстър не боли.

Той усеща съпротивлението, разбира че Крис е там

и не продължава бутането през него, с което би го наранил.

Но смятам, че най-интересното относно Бакстър е потребителският му интерфейс.

Ето сега Крис ще хване другата му ръка.

Когато той хване ръка, тя преминава в режим на нулево съпротивление, компенсиращо гравитацията

и се появяват графики върху екрана.

Можете да видите няколко иконки в лявата част на екрана, отнасящи се за дясната му ръка.

Той ще постави нещо в ръката му, ще го премести тук,

ще натисне бутон и ще пусне каквото държи в ръка.

И роботът ще разбере, аха, той сигурно иска да поставям разни неща.

Показва се малка иконка.

Той се премества тук, кара пръстите да се свият,

и роботът прави извода, аха, искаш да вдигна нещо.

Това показва зелената иконка.

Той ще маркира площта, от която роботът трябва да вдигне обекта.

Просто го мести наоколо и роботът осъзнава, че това е работната площ.

Не бе нужно да го избира от менюто.

А сега ще продължи с обучение за външния вид на обекта,

докато ние продължим да си говорим.

И така,

бих искал да ви покажа как се прилага това във фабрики.

Ние пращаме такива роботи всеки ден.

Доставят се в заводи из цялата страна.

Това е Милдред.

Милдред е работник във фабрика в Кънектикът.

Работила е на поточната линия повече от 20 години.

Час след като е видяла първия си промишлен робот,

тя го е програмирала да извършва някои действия във фабриката.

Тя реши, че наистина харесва роботите.

А той изпълняваше простите повтарящи се действия, които тя е трябвало да прави преди това.

Сега тя обучи робота да ги върши.

Когато за пръв път отидохме да говорим с хората във фабриките

за това как да подобрим работата им с роботи,

един от въпросите, които им зададохме бе:

"Искате ли децата ви да работят във фабрика?"

Общият отговор бе: "Не, бих искал децата ми да имат по-добра работа от тази".

Поради което, Милдред е типичен пример

за днешните работници във фабрики в САЩ.

Те са по-възрастни и застаряват все повече и повече.

Не много младежи отиват да работят във фабрика.

И тъй като задачите им стават по-обременителни за тях,

ние сме длъжни да им предоставим инструменти, с които да могат да си взаимодействат,

така че да станат част от решението,

така че да могат да продължат да работят и да продължим да произвеждаме в САЩ.

И така, нашето виждане е Милдред, която работи на поточна линия

да стане Милдред, която обучава роботи.

Тя подобрява производителността си,

както офис служителите през 80-те подобрили това, което могат да свършат.

Ние не им даваме инструменти, които да трябва да изучават с години, за да ги ползват.

Това са инструменти, чиято употреба могат да разучат за няколко минути.

Има две големи сили, които имат своя логика но са и неизбежни.

Това са промяната на климата и демографията.

Демографията наистина ще промени света ни.

Това е процентът на пълнолетните в трудоспособна възраст.

През последните 40 години малко се е понижил.

Но през идните 40 години, той ще се промени значително, дори в Китай.

Процентът на пълнолетните, които са в трудоспособна възраст, ще падне главоломно.

Погледнато наобратно, хората на пенсионна възраст се увеличават изключително бързо,

докато тези от бейби бум поколението се приближават към пенсия.

Това означава, че ще има повече хора при по-малък бюджет за социални осигуровки,

които ще се съревновават за услуги.

Но по-важното е, че с възрастта ставаме по-немощни

и не можем да вършим всичко, което сме свикнали да правим.

Ако погледнем статистиката за възрастта на гледачките,

те стават по-стари и по-стари буквално пред очите ни.

Според статистиката това се случва точно сега.

С увеличаване броя на хората над пенсионна възраст,

ще има все по-малко хора, които да се погрижат за тях.

Ето защо смятам, че наистина ще са ни нужни роботи, за да ни помагат.

Като нямам предвид роботи от гледна точка на събеседници.

Имам предвид роботи вършещи нещата, които обикновено сме правели сами,

но са станали непосилни с възрастта.

Пренасянето на покупките от колата, нагоре по стълбите в кухнята.

Или дори, когато станем още по-стари,

шофиращи колите ни, за да посетим някого.

Считам, че роботиката дава шанс на хората да запазят достойнство като остареят,

благодарение на контрола над робота.

Така няма да се налага да разчитат на помощта на все по-недостатъчния брой хората.

Наистина смятам, че ще прекарваме повече време

с роботи като Бакстър

и ще работим с роботи като Бакстър в ежедневието си.

Тук Бакстър, браво.

И че през следващите 40 години всички ние ще започнем да разчитаме на роботите

като част от нашето ежедневие.

Благодаря много.

(Аплодисменти)