Колин Камерер: Неврохирургия, теория на игрите, маймуни

Когато двама души се опитват да сключат сделка - независимо, дали се конкурират или си сътрудничат - какво става в мозъците им? Колин Камерер показва изследване, което разкрива колко малко можем да предскажем, какво другите хора мислят. Той представя неочаквано изследване, което показва, че шимпанзетата могат да бъдат по-добри от нас. (Филмирано в TEDxCalTech).

Ще говоря за стратегия на мозъка.

Ще използваме необикновена комбинация от инструменти

от теорията на игрите и невронауката,

за да разберем, как хората си взаимодействат социално, когато има нещо полезно.

Теорията на игрите е клон на приложната математика,

който се използва в икономиката и политическите науки, малко биология,

която ни дава математическа таксономия на социалния живот

и предсказва, какво ще направят хората

и какво те ще направят,

в случаите, когато действията им засягат всички хора.

Това са много неща: конкуренция, сътрудничество, договаряне,

игри, като жмичка и покер.

Да започнем с една проста игра.

Всеки избира цифра от нула до 100,

и ще изчислим средната величина от тези цифри

и който е избрал число, което е най-близко до средната величина, получава определена награда.

Искате да изберете число, което е малко под средната величина,

но не много по-малко и всички други искат да изберат

число, под средната величина.

Помислете, кое число ще изберете.

Докато мислите, това е игрови модел на нещо като

продаване на фондовия пазар по време на оживление.

Не искате да продавате твърде рано, защото ще изгубите печалба,

но не искате да чакате твърде дълго,

когато всички продават, предизвиквайки спад..

Искате да сте малко по-напред от конкуренцията, но не много по-напред.

Добре, ето две теории за това, как хората мислят

и след това ще разгледаме някои данни.

Част от него ще ви бъде познато, защото вероятно

мислите по този начин. Използвам теорията си за мозъка.

Много хора казват: "Не знам, какво ще изберат другите

и мисля, че средната величина ще бъде 50".

Те не мислят стратегически.

"Ще избера две трети от 50. Това е 33" Това е начало.

Другите, които са малко по-интелигентни,

като използват работеща памет,

казват: "Мисля, че хората ще изберат 33, защото ще изберат две-трети от 50

а аз ще избера 22, което е две трети от 33".

Те правят още една стъпка или две стъпки мислене.

Това е по-добре. Разбира се, по принцип,

можете да направите три, четили или повече стъпки,

но започва да става много трудно.

Както в езика и в други области, знаем, че е трудно хората да различават

много сложни изречения с рекурсивна структура.

Това се нарича теория на когнитивната йерархия между другото.

Това е нещо, по което аз работих заедно с няколко колеги

и това показва йерархия и

няколко предположения, за това, как много хора спират при различни стъпки

и как тези стъпки на мислене са повлияни

от много интересни променливи и от различните хора, както ще видим след минута.

Това е много различна теория, много по-популярна и по-стара,

която се дължи основно на славата на филма "Красиво съзнание" на Джон Неш

и се нарича анализ на равенството.

Ако сте ходили на курс по теория на игрите на което и да е ниво,

сте научили малко за това.

Равенство е термин от математиката, при който всички

разбират, какво ще направят другите.

Това е много полезна концепция, но поведенчески,

не обяснява точно какво правят хората

първият път, когато играят тези видове икономически игри

или в различни ситуации.

В този случай, равенството прави много смело предсказание,

което е, че всеки иска да бъде под всеки друг,

затова те избират нула.

Нека да видим, какво се случва. Този експеримент е правен много пъти.

Някои от най-ранните опити бяха направени през 1990-те години

от мен, Розмари Нейджъл и други.

Това е хубав резултат от данни на 9 000 души, които писаха

до три вестника и списания, че са участвали в състезание.

В състезанието, те трябваше да изпратят цифрите си

и който е най-близо до две трети от средната величина, щеше да получи голяма награда.

Както можете да видите, тук има много данни, можете да видите ясно върховете.

Има връх при 33. Това са хората, които са направили една стъпка.

Има друг връх при 22.

Между другото, забележете, че повечето хора избират цифри от тук.

Не е необходимо да изберат 33 и 22.

Има и други числа около тях.

Но можете да видите тези върхове и те са тук.

Има друга група от хора, които

разбират от анализ на равенството,

защото те избират нула или едно.

Но те губят, нали?

Защото избирането на такава малка цифра е лош избор,

ако другите хора не прилагат анализ на равенството.

Те са умни, но бедни.

(Смях)

Къде в мозъка се случват тези неща?

Изследване на Корисели и Нейджъл дава точен, интересен отговор.

Те накарали хора да играят тази игра,

докато ги сканират в fMRI,

при две условия: при някои опити,

им е казано, че играят с друг човек,

който играе сега и ще съчетаем

поведението им в края на играта, ако спечелят.

При други опити им е казано, че играят с компютър.

Те избирали произволни числа.

Тук виждате извадка

на областите, в който има повече дейност на мозъка,

когато играете с хора, в сравнение с хора, които играят с компютър.

Днес видяхме дейност в някои области,

средния префронтален кортекс, дорсомедиал, тук горе,

вентромедиалния префронтален кортекс,

антериор сингулате, област, в която се извършват

много видове конфликтни решения, както когато играете "Simon Says"

и също дясното и темпоропаретиалното съединение.

Това са всички области, които са сравнително добре известни

и са част от това, което се нарича верига на "теорията на съзнанието"

или "умствена верига".

Това е верига, която се използва, да си представяме, какво правят другите хора.

Това бяха някои от първите изследвания, които

са свързани с теорията на игрите.

Какво се случва с тези хора, които правят една или две стъпки?

Класифицираме хората по това, коя цифра са избрали

и разглеждаме разликата между

играта с хора, в сравнение с играта с компютър,

кои области от мозъка имат различна активност.

В горната част виждате хората, които правят една стъпка.

Почти няма разлика.

Причината е, че те се отнасят с другите хора като с компютър, както и мозъка им.

При играчите в долната част, виждате цялата дейност в досомедиалния PFC.

Знаем, че тези играчи, които правят две стъпки, правят нещо различно.

Ако се върнем назад и кажем: "Какво можем да направим с тази информация?",

ще можете да разгледате дейността на мозъка и да кажете:

"Този човек ще бъде добър играч на покер"

или "Този човек е социално наивен"

и ще можем да изучим неща,

като развитието на мозъка при възрастни хора,

след като знаем, къде тази верига съществува.

Добре. Пригответе се.

Отнемам някои от дейностите на мозъка,

защото не трябва да използвате клетките, откриващи космите.

Трябва да използвате внимателно тези клетки в играта.

Това е игра на договаряне.

Двама играчи, които са били сканирани, при използване на EEG електроди,

ще се договарят за шест долара.

Ако го направят за 10 минути, ще спечелят парите.

Ако 10 минути изтекат, а те не са сключили сделка, не получават нищо.

Това е вид грешка.

Трудното е, че единия играч, този в ляво,

знае колко пари има при всеки от опитите.

Те играят много игри, всеки път с различна сума.

В този случай, те знаят, че има четири долара.

Незнаещият играч не знае, колко са парите

но знае, че знаещият играч знае.

Предизвикателството на незнаещия човек е да каже:

"Този човек честен ли е

или ми дава много ниско предложение,

за да ме накара да помисля, че има само един или два долара за разделяне?",

в този случай, той може да го отхвърли и да не сключат сделката.

Съществува напрежение, как да получите най-много пари,

а и да измамите другия играч, за да ви даде повече.

Начинът, по който те се договарят, е да посочват много цифри

от нула до шест долара

и те се договарят за това, колко ще получи незнаещият играч,

а знаещият играч ще получи останалото.

Това е като догаваряне между ръководство и служител,

при което работникът не знае, колко печалба

има частната компания

и той може би иска да получи повече пари,

но компанията може да иска да създаде впечатление,

че има малко пари: "Давам Ви най-многото, което мога".

Нека да разгледаме няколко вида поведение. Няколко двойки хора играят един срещу друг.

Имаме други данни, където те играят с компютър.

Това е интересна разлика, както можете да си представите.

Но няколкото двойки, които играят един срещу друг,

се съгласяват всеки път да разделят парите по равно.

Скучно. Просто не е интересно.

Това е добре за тях. Печелят много пари.

Но се интересуваме, можем ли да кажем нещо,

кога се получават неразбирателства?

Това е другата група хора, които не се разбират често.

Те имат възможност, но не се договарят

и получават по-малко пари.

Те могат да участват в телевизионното шоу "Real Housewives".

В ляво виждате,

кога сумата, която трябва да бъде разделена, е един, два или три долара,

в половината от опитите те не се разбират,

а когато сумата е четири, пет, шест долара, те често се разбират .

Оказва се, че това е нещо, което е предсказано

от много сложен вид теория на игрите,

трябва да се запишете в университете CalTech и да научите за това.

Малко е трудно да ви го обясня сега,

но според теорията, това оформя начина, по който нещата трябва да станат.

И интуицията ви може да ви го каже.

Сега ще ви покажа резултатите от EEG записите.

Много е сложно. Схемата на десния мозък

е незнаещият човек, а схемата в лявата част е мозъка на знаещия човек.

Запомнете, че сме сканирали двата мозъка по едно и също време

и можем да говорим за синхронизирана дейност

в подобни или различни области едновременно,

точно както, когато изучавате разговор

и сканирате двама души, които говорят един с друг

и очаквате обща дейност в областите на езика,

когато те слушат и общуват.

Стрелките свързват областите, които са активни по едно и също време,

и посоката на стрелките е

от областта, която е първо активна,

а върха на стрелката сочи към областта, която е активна след това.

В този случай, ако гледате внимателно,

повечето от стрелките са насочени от дясно на ляво.

Изглежда, че дейността на знаещия мозък

е първа,

а след това е дейността на незнаещия мозък.

Между другото, това бяха опити, в които хората се споразумяваха.

Това е от първите две секунди.

Не сме свършили да анализираме тези данни

все още ги разглеждаме, но се надяваме,

че можем да кажем нещо за първите няколко секунди,

за това, дали ще се споразумеят,

което може да бъде много полезно, за да се избягват съдебни дела

и грозни разводи.

Това са всички случаи, в които се губят пари

поради закъснения и стачки.

Ето случаят, в който се получава неразбирателство.

Можете да видите, че е различен от предишния.

Има много повече стрелки.

Това означава, че мозъците се синхронизират

повече за едновременна дейност

и стрелките са ясно насочени от ляво на дясно.

Знаещият мозък решава:

"Сега вероятно няма да се споразумеем".

А ето дейността на незнаещия мозък.

Ще ви запозная с някои роднини.

Те са космати, миришат, бързи са и са силни.

Можете да си мислите за последния Ден на благодарността.

Може би, ако сте имали шимпанзе.

Чарлз Дарвин, аз и вие сме се откъснали от семейното дърво

на шимпанзетата преди около пет милиона години.

Те са все още най-близките ни генетични роднини.

Имаме общи 98.8 процента от гените.

Имаме повече общи гени с тях отколкото зебрите имат с конете.

Ние сме и най-близките им братовчеди.

Те имат по-голяма генетична връзка с нас, отколкото с горилите.

Хората и шимпанзетата се държат различно

и могат да ни кажат много за еволюцията на мозъка.

Това е удивителен тест за памет

от Нагоя, Япония, Институт за изследване на примати,

където са направени много такива изследвания.

Това датира от отдавна. Изследователите се интересуват от работеща памет.

Шимпанзето ще вижда и ще наблюдава внимателно,

ще види филм за 200 милисекунди

- това е бързо, това са осем филмови кадри -

на числата едно, две, три, четири, пет.

След това те изчезват и се заменят от квадрати

и те трябва да натиснат квадратите,

които съответстват на числата от по-малко към по-голямо,

за да получат ябълка като награда.

Нека да видим как го правят.

Това е младо шимпанзе. Младите шимпанзета

са по-умни от старите, както хората.

Те са много опитни и са правили това

хиляди пъти.

Очевидно, те са обучавани дълго, както можете да си представите.

(Смях)

Можете да видите, че го правят без усилие.

Те не само могат да го правят много добре, но го правят някак мързеливо.

Мислите ли, че може да сте по-добри от шимпанзетата?

Грешите. (Смях)

Можем да опитаме. Може би ще опитаме.

Добре, в следващата част от това изследване

ще се опитам да ви разкажа бързо

идеята на Тетсуро Матсузава.

Той имаше смела идея - това, което нарече когнитивна хипотеза на договаряне.

Знаем, че шимпанзетата са по-бързи и по-силни.

Също, те имат йерархия.

Той мислеше, че може би те имат дейност на мозъка

и я използват в развитието си,

което е много важно за тях,

за да се договарят за статут и да печелят,

което е нещо, като стратегическо мислене по време на състезание.

Ще проверим това,

като накараме шимпанзетата да играят игра,

като докосват два тъч - екрана.

Шимпанзетата си взаимодействат едно с друго чрез компютри.

Ще натискат в ляво или в дясно.

Едно шимпанзе наблюдава.

Печелят, ако натиснат ляво, ляво,

като човек, който се крие при игра на жмичка или дясно.

Това шимпанзе, което наблюдава и иска да ги дезориентира.

То иска да натисне екрана, който е срещу шимпанзето.

Наградите са ябълки.

Ето как игровите теоретици разглеждат тези данни.

Това е графика на процента от времето,

когато наблюдателят избира надясно по оста х

и процента от времето, когато наблюдателят им е подсказал

по оста у.

Разглеждаме поведението на двойка играчи,

един от които се опитва да натисне правилно, а другият се опитва да натисне неправилно.

Квадратът NE в средата - NE, CH и QRE -

това са три различни теории на равенството на Неш и други хора,

които казват, че теорията предсказва,

че те натискат 50 - 50,

защото ако играта продължи твърде дълго, например,

и ако съм наблюдателят, който иска да обърква, то дотогава ще играя правилно.

Както можете да видите, шимпанзетата, всяко шимпанзе е в триъгълник,

те са скупчени, колебаейки се около това предвиждане.

Променяме правилата на играта.

Ще направим левия екран за наблюдателя малко по-висок.

Сега те получават три ябълки.

Теоретично, играта ще накара поведението на обърквателя да се промени

защото това което става е че обърквателя си мисли,

о, това шимпанзе ще получи голяма награда

и аз ще отида в дясно, за да се уверя, че то няма да я получи.

Както можете да видите, поведението им се променя

в посоката на тази промяна в равенството на Неш.

Накрая, ще променим правилата на играта още веднъж.

Сега наградата е четири ябълки

и поведението им отново се променя към равенството на Неш.

Отговорите са разпръснати, но ако сметнете средната величина на отговорите на шимпанзетата,

те са близко, в рамките на .01.

Те са по-близки от всеки друг вид, който сме наблюдавали.

Какво да кажем за хората? Мислите ли, че са по-умни от шимпанзетата?

Ето две групи хора в зелено и синьо.

Те са по-близко до правилни отговори 50 - 50. Не отговарят на промяна в правилата на играта толкова бързо

и ако изучите това, което научават, когато играят,

те не са толкова чувствителни, когато получават награда.

Шимпанзетата играят по-добре от хората,

по-добре, защото се придържат към теорията на игрите.

Това са две групи хора

от Япония и Африка. Играят добре.

Никой от тях не се доближава до резултатите на шимпанзетата.

Ето нещата, които научихме днес.

Хората имат ограничено стратегическо мислене,

като използват теорията на съзнанието.

Имаме предварителни доказателства от договарянето,

че ранните предупредителни знаци могат да бъдат използвани, за да се предскаже,

дали ще има голямо неразбирателство, което струва пари

и че шимпанзетата са по-добри състезатели от хората,

според теорията на игрите.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)