Имате належащ проблем? Първо ми кажете как приготвяте препечени филийки

Приготвянето на препечени филийки не звучи много сложно – докато някой не ви помоли да нарисувате процеса, стъпка по стъпка. Том Вуйец обожава да кара хората да рисуват как се пече филийка, сами или в група. Процесът на схематизиране разкрива неочаквани истини за това как да разрешим и най-големите проблеми на работното място. Научете повече за това упражнение и чуйте какво е научил Вуйец от хилядите рисунки на хората.

Преди няколко години

случайно попаднах на едно лесно упражнение,

което помага на хората да разбират и
разрешават сложни проблеми.

Подобно на много други упражнения,
изглежда тривиално отначало,

но след подробен анализ

се оказва, че разкрива неочаквани истини

за начина, по който оперираме и
придаваме смисъл на нещата.

То се състои от три части

и започва с нещо, добре познато на всички:

как да приготвим препечени филийки.

Всичко, от което имате нужда са лист
хартия ,черен маркер,

и без да използвате думи, рисувате
как се приготвят препечени филийки.

И повечето хора рисуват нещо подобно:

парче хляб, нарязано и поставено в
тостера.

Филийката е оставена там за известно
време,

след което изскача от тостера и готово!
След 2 минути: препечена филийка и щастие.

През годините съм натрупал хиляди рисунки
на въпросните филийки

и някои от тях са наистина добри,

защото илюстрират процеса на приготвяне
много точно.

А има и такива, които са, е -
не толкова добри.

Всъщност са пълен провал, защото е
невъзможно да разбереш смисъла им.

Ако се вгледаме отблизо виждаме

някои аспекти от процеса на приготвяне,
а други изобщо липсват.

Някои от тези рисунки са изцяло
за въпросната филийка,

само за нейната трансформация.

Има и такива, които са предимно за
тостера.

Инженерите обожават да рисуват механичния
аспект на процеса.

(Смях)

Някои са изцяло за хора.

Всичко зависи от начина, по който се
визуализират преживяванията на хората.

Разбира се, има и такива, които описват
целия процес на приготвяне

като се започне от ходенето до магазина,

описва се процесът на транспортация на
стоките

и дори се връщат назад до нивата с жито.

А в един случай, се връщаме назад чак
до Големия взрив.

Истинска лудост.

Въпреки това смятам за очевидно, че

въпреки огромните разлики в рисунките,

те споделят една обща характеристика
и се чудя дали я забелязвате.

Забелязвате ли я? По какво си приличат
рисунките?

Повечето рисунки се състоят от ключови
моменти и връзките между тях.

Ключовите моменти представляват осезаеми
предмети като тостера и хората,

а връзките - свързването между ключовите
моменти.

Именно тази комбинацията от повратни точки
и връзки

представя цялостен модел на една
система.

И тази комбинация разкрива как
психичните процеси определят

как човек възприема случващото се около
него.

Ето го и смисълът от това упражнение.

Интересното за тези систематични
модели е

как те разкриват различни гледни точки.

Американците печат филийките в тостер.

Това, разбира се, изглежда очевидно.

Много европейци използват тиган със
същата цел,

а много от студентите прибягват до огън.

Това не го разбирам напълно.
Завършващите магистратура го правят.

Респективно, сложността може да бъде
измерена по броя на ключовите моменти.

Статистически една рисунка има между
четири и осем стъпки.

Ако стъпките са по-малко,
рисунката изглежда тривиална,

но е лесна за разбиране.

При повече от 13 стъпки, може
да настъпи объркване.

Прекалено е сложно.

Затова добрият модел има
между 5 и 13 стъпки.

Така ако искате да визуализирате
процес

диаграмата ви трябва да има
между 5 и 13 стъпки.

Дори и да нямаме умения по
рисуване,

важното е, че интуитивно знаем
как да превърнем сложното

в просто и как да го сглобим обратно.

Това ни отвежда до втората част на
упражнението,

която е: как да приготвиш
печени филийки,

Този път с лепящи листчета и карти.

Какво се случва тогава?

С карти, рисунките са по-ясни, детайлни,

следват добра логическа
последователност.

Можете да проследите протичащия
анализ стъпка по стъпка.

Създавайки своя модел, те менят
последователността на стъпките.

Подреждат ги като кубчета Лего.

Това може и да изглежда тривиално,
но е от голямо значение.

Повтореното споделяне, нагаждане и анализ

е единственият начин да постигнем
яснота.

Това е същността на процеса на
проектиране.

Системните теоритици ни казват,

че колко лесно човек може да нанесе
промени,

зависи от желанието ни да подобрим
настоящия модел.

Така системите с лепящите листчета са
не само по-гъвкави,

но и имат повече стъпки, отколкото
статичните рисунки.

Рисунките са по-живи.

Стигаме до последната част от нашето
упражнение:

как да нарисуваме приготвянето на филийка,
но в група.

Какво се случва тогава?

Ето какво:

Започва разбъркано, след което
става наистина объркано

и още по-объркано.

В процеса на изпипване

важните ключови моменти започват да се
открояват.

Колкото повече се изпипва, толкова повече
се усъвършенства моделът,

защото хората надграждат над чуждите идеи.

Резултатът е колективен модел,

който обединява всички гледни точки.

Това дава коренно различен резултат

от типичната работна среща, нали?

Схемите може да съдържат 20 или повече
стъпки,

но участниците няма да чувстват объркване,

защото самите те са участници в
съставянето на модела.

Също много интересен е фактът, че групите
интуитивно комбинират

и нанасят промени в организацията.

Например, за да се избегнат противоречия

хората добавят разклонения и паралелни
структури.

О, и между другото, ако това се извършва
в пълно мълчание,

хората се справят по-добре и значително
по-бързо.

Много интересно –
говорът се оказва пречка.

Ето и някои заключения, които можем да си
извадим.

Първо, чрез рисуване успяваме да
визуализираме различните ситуации

като системи от ключови моменти
и връзките между тях.

С карти създаваме много по-добри модели,

защото структурата е гъвкава и е
податлива на промяна.

И накрая, работата в екип дава
най-продуктивни резултати,

защото съчетаваме няколко различни гледни
точки.

И това е интересно.

Когато хората работят заедно при
подходящи условия,

работата в екип дава по-добри резултати от
индивидуалните модели.

И така, този метод е наистина подходящ за
описване как се пече филийка.

Ами ако искахте да илюстрирате нещо
по-важно и належащо

като организационен план или
клиентски опит,

или дългосрочна устойчивост?

Свидетели сме на визуална революция.

Все повече организации търсят решение на
проблеми

чрез схематизиране и работа в екип.

И съм убеден, че тези, които виждат света
като комбинация от стъпки и връзки,

наистина имат предимство пред останалите.

Наистина е много лесно.

Започвате с въпрос,
определяте ключовите моменти,

доизпипвате ги отново и отново.

Променяте, променяте и променяте, и
започвате да виждате връзките.

Групата получава яснота, а вие получавате
отговор на въпроса си.

Така едно лесно упражнение и неговото
повторение

дават наистина забележителни резултати.

Важно е да запомните,

че от истинско значение е процесът на
обсъждане,

а не само създадените модели.

А въпросните схеми могат

да имат няколкостотин, дори и
няколкохиляди стъпки.

Ето един пример от организация наречена
"Родейл".

Голяма издателска къща

губи известна сума пари

Изпълнителният екип съставя план за
действие в рамките на 3 дни.

Интересното е, че след схематизирането на
бизнеса из основи,

система по система,

успели да си възвърнат годишния приход
от 50 милиона долара.

И успели да си повишат клиентския рейтинг
от клас D на клас А.

Как? Изпълнителният екип е работил
координирано.

Затова съм си поставил за цел да помагам
на организации

да разрешават проблемите си чрез
работа в екип.

В моя уебсайт, наречен:
drawtoast.com,

съм събрал някои от най-добрите
практики.

От тях можете да научите как да провеждате
семинари,

да научите повече за езика на
визуализациите

и как да прилагате схематизиране като
стъпка към решаването на проблеми.

Можете да намерите различни примери

за разрешаване на сложните проблеми,
с които се сблъсква една организация.

Така, простичкото наглед, упражнение да
нарисуваш препечена филийка,

ни дава яснота, държи ни ангажирани и
заинтересовани.

Следващия път, когато сте изправени пред
интересно изпитание

спомнете си какво сте научили.

Дайте цвят на идеите си, направете ги
осезаеми и значими.

Лесно е, забавно е, значимо е,

и вярвам, че е идея, която заслужава да
бъде чута.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)