Как да придобиете контрол върху свободното си време

Всяка седмица се състои от 168 часа. Как намираме време за най-важното? Експертът по управление на времето Лаура Вандеркам изучава как заетите хора прекарват живота си и е стигнала до откритието, че много от нас драстично надценяваме ангажиментите си всяка седмица, като намаляваме времето, което имаме за себе си. Тя предлага няколко практични стратегии, които да ни помогнат да намираме повече време за важните за нас неща, за да можем да "изградим живота си по начина, по който искаме, за времето, с което разполагаме."

Когато хората разберат,
че пиша за управление на времето,

те правят две предположения.

Първото е, че винаги съм на време,

но аз не съм.

Имам четири малки деца,

и ми се иска да мога да ги
обвинявам за закъсненията си,

но понякога вината просто не е тяхна.

Веднъж закъснях за собствената си реч
на тема управление на времето.

(Смях)

Трябваше ни малко време,
за да се насладим на иронията.

Второто предположение е, че
разполагам с множество съвети и трикове

за спестяване на време тук и там.

Понякога от списания се свързват с мен,
защото работят върху подобна история,

как да помогнат на читателите си
да се сдобият с допълнителен час в деня.

Идеята е, че ще спестим частици време
от ежедневните дейности,

ще ги съберем

и ще разполагаме с време
за приятните неща.

Подлагам на съмнение идеята на подобни
статии, но винаги съм заинтересована

да чуя какво са измислили
преди да ми се обадят.

Някои от любимите ми са:

да изпълнявате задачи на места,
където завивате само на дясно.

(Смях)

Да сте изключително внимателни с
използването на микровълновата -

на опаковката пише - три до
три и половина минути,

напълно ни е ясно.

И най-любимият ми, в който до
известна степен има смисъл,

е да записвате любимите си предавания на
DVR, за да превъртате рекламите.

Така спестявате осем минути
на всеки половин час

и така в продължение на
2 часа гледане на телевизия,

натрупвате 32 минути за спорт.

(Смях)

Което е истина.

Знаете ли друг начин, за намиране
на 32 минути за спортуване?

Не гледате телевизия по
два часа на ден, нали?

(Смях)

Идеята е, че ще спестим
частици време оттук-оттам, ще ги съберем,

и ще стигнем до това,
което искаме да правим.

Но след като изследвах как успелите
хора прекарват времето си,

и след като преглеждах
графиците им час по час,

смятам, че тази идея тръгва отзад напред.

Не изграждаме живота, който
искаме, като пестим време.

Изграждаме живота, който желаем,

и чак тогава времето спестява себе си.

Ето какво имам предвид.

Наскоро имах проект
с дневници на времето,

разглеждайки 1001 дни от
живота на изключително заети жени.

Те бяха с трудни професии,
някои със собствен бизнес,

деца и родители,
за които да се грижат

ангажименти към общността -

заети, наистина заети хора.

Помолих ги да следят времето си
за седмица,

за да мога да изчисля колко
работят и спят,

и ги интервюирах за
книгата си относно стратегиите им.

Една от жените,
чиито дневник изучавах,

излиза в сряда вечер да свърши нещо.

Прибира се вкъщи и разбира,
че бойлерът ѝ се е развалил

и че целият сутерен е във вода.

Ако някога ви се е случвало нещо подобно,

знаете, че става дума за сложна,
ужасяваща, мокра каша.

И така, тя се заема с последиците
същата нощ,

на следващия ден вика водопроводчици,

на другия екип за чистене,
който да се заеме със съсипания килим.

Всичко това е записано в дневника ѝ.

Това отнема
седем часа от седмицата ѝ.

Седем часа.

Все едно да намерите по един
допълнителн час дневно.

Но, ако бяхте я попитали
в началото на седмицата:

"Бихте ли могли да намерите 7 часа,
за да тренирате за триатлон?"

"Бихте ли могли да намерите 7 часа да
напътствате 7 стойностни човека?"

Сигурна съм, че би отговорила,
както повечето от нас,

а именно - "Не. Не виждате ли
колко съм заета?"

И все пак, когато е трябвало
да намери 7 часа

тъй като целият сутерен е бил под вода,

тя намира 7 часа.

А това показва, че времето е
изключително разтегливо.

Не можем да създадем повече време,

но времето ще се разтегли, за да включи
онова, което решаваме да включим в него.

И така, ключът към управление на времето

е да се отнасям към приоритетите си

като равностойни на този счупен бойлер.

За да го разясня,

обичам да използвам език от най-заетите
хора, които съм интервюирала.

Под заети имам предвид,
че тя управлява малък бизнес

с 12 души на заплата,

има шест деца в свободното си време.

Свързах се с нея, за да уговорим интервю

относно как "се справя с всичко" -
ах, този израз.

Помня, че беше вторник сутрин,

и нямаше възможност да говори с мен.

Очаквано, нали така?

Но причината да не може
да разговаря с мен

бе, че беше излязла на разходка,

защото беше прекрасна пролетна сутрин,

и искала да се разходи.

И така, това още повече ме заинтригува,

и когато най-после се срещнах с нея,
тя обясни следното.

Каза ми: "Слушай, Лаура,
всичко което правя,

всяка минута, която прекарвам,
е мой избор."

И вместо да каже:

"Нямам време да правя а, б или в,"

тя казва: "Не правя а, б или в,
защото не са ми приоритети."

"Нямам време," често означава
"Това не е приоритет."

Ако се замислите, това е много
по-точно казано.

Бих могла да кажа, че нямам време
да изчистя праха от щорите,

но това не е истина.

Ако ми платите $100 000,
за да изчистя щорите си,

ще се захвана с това много бързо.

(Смях)

Тъй като това няма да стане,

мога да призная, че не става
дума за липса на време;

по-скоро не искам да го направя.

Използването на такъв език ни напомня,
че времето е въпрос на избор.

И имайте предвид,

че може да има ужасни последици
от правенето на различни избори,

да не го забравяме.

Но ние сме разумни хора,

и със сигурност в дългосрочен план

имаме силата да изпълним живота си

с неща, които заслужават да бъдат там.

Как да го постигнем?

Как да се отнасяме към приоритети си

като със счупения бойлер?

Първо, трябва да разберем какви са те.

Ще ви предложа две стратегии,
за разсъждение върху това.

Първата, от професионална страна:

сигурна съм, че към края
на годината много хора

правят или получават
годишни оценки.

Правите ретроспекция
на успехите през годината,

на "възможностите си за растеж."

И от това има полза,

но според мен е по-ефективно
да се гледа напред.

Затова искам да си представите,
че е краят на следващата година.

Правите си оценка на представянето,

и годината е била невероятна
в професионален план.

Какви три до пет неща сте направили,
за да е толкова изумителна?

Може да напишете оценката за представянето
през следващата година още сега.

Можете да го направите
и за личния си живот.

Сигурна съм, че много от вас,
като мен, когато дойде декември,

получаваме картички, които съдържат тези
сгънати листи цветна хартия,

на която е написано това, което познаваме
като семейното писмо за празниците.

(Смях)

Малко опорочен литературен жанр,
в действителност,

в който се разказва колко невероятен
е всеки в семейството

или още по-забавно,

колко зает е всеки в семейството.

Но тези писма имат цел,

която е да казват на приятелите
и семейството ви

какво сте направили в живота си,
кое е било най-важно през годината.

Годината почти приключи,

но искам да си представите,
че е краят на следващата

и че годината е била невероятна

за вас и за хората, които обичате.

Какви 3 до 5 неща сте направили, които са
направили годината толкова невероятна.

Можете да напишете семейното писмо за
празниците следващата година още сега.

Не го изпращайте.

(Смях)

Моля, не го изпращайте.

Но можете да го напишете.

И така, заедно с оценката за представяне
и семейното писмо за празниците

имаме списък, с между 6 и 10 цели,
в/у които да работим през идната година.

Сега трябва да ги разбием на лесни стъпки.

Може би искате да напишете
семейна история.

Първо можете да прочетете
нечии други истории,

да се запознаете със стила.

После помислете върху въпросите, които
искате да зададете на роднините си,

да насрочите срещи за интервю

Или може да искате да пробягате 5 км.

Трябва да намерите състезание и да се
запишете, да изберете тренировъчен план,

и да изровите маратонките от килера.

И след това - а това е ключът -

третираме приоритетите си като
еквивалент на онзи счупен бойлер,

като ги включваме в графика
си на първо място.

Правим го, като обмисляме
седмиците предварително.

За мен изключително подходящ
момент са следобедите в петък.

Петък следобед е това, което
икономистите биха нарекли

времето с "ниска алтернативна цена".

Повечето от нас не стоят в
петък следобед, казвайки си:

"Вълнувам се от възможността да напредна

по пътя към личните и
професионалните си приоритети

още сега."

(Смях)

Но имаме желанието да мислим
какви би трябвало да бъдат.

Затова отделете си малко
време в петък следобед,

направете си списък с приоритети в
3 категории: кариера, връзки, личен план.

Изготвянето на списък
с три категории ни напомня,

че във всяка от категориите
трябва да включим нещо.

Кариерата, за която мислим,

връзките и в личен план -

не чак толкова.

Но въпреки всичко,
просто кратък списък,

2 до 3 неща във всяка категория.

След това погледнете цялата
следваща седмица

и преценете къде да ги планирате.

Кога ще ги включите в графика
си зависи от вас.

Знам, че това ще е по-сложно
за едни отколкото за други.

Просто животът на някои е по-труден.

Няма да е лесно да намерите време
да посетите кръжока по поезия,

ако се грижите за няколко деца сами.

Разбирам го.

Не искам да омаловажавам
трудностите на никого.

Но смятам, че числата, които ще ви
представя, са сериозно доказателство.

Всяка седмица има 168 часа.

Двайсет и четири пъти по седем
е 168 часа.

Това е доста време.

Ако работите на пълен работен ден,
т.е. 40 часа седмично,

спите по осем часа на денонощие,
т.е. 56 часа -

то ви остават 72 часа за други неща.

Това е много време.

Казвате, че работите 50 часа седмично,

може би основна работа
и нещо екстра.

Е, тогава ви остават
62 часа за други неща.

Казвате, че работите
60 часа седмично.

Тогава ви остават
52 часа за други неща.

Казвате, че работите
повече от 60 часа.

Сигурни ли сте?

(Смях)

Имаше изследване, в което се сравняваха
приблизителните работни седмици на хората

с дневници за време.

Установили, че хората, твърдящи,
че работят повече от 75 часа седмично,

се разминавали с около 25 часа.

(Смях)

Можете да предположите
в коя посока, нали?

И все пак, за 168 часа всяка седмица

можем да намерим време
за важните за нас неща.

Ако искате да прекарате
повече време с децата си,

ако искате да учите повече за
изпит, който ви предстои,

ако искате да спортувате три часа
и да сте доброволец за два,

можете да го направите.

И то дори ако сте с
наднормени работни часове.

И така, разполагаме с много време,
което е страхотно,

но знаете ли какво?

Дори не се нуждаем от толкова много
време, за да вършим страхотни неща.

Но когато повечето от нас разполагат
с малко време, какво правим?

Вадим телефона, нали?

Започваме да трием имейли.

В противен случай
се шляям из къщи

или гледаме телевизия.

Но малките моменти могат
да имат голямо въздействие.

Можете да използвате тези моменти

за радост.

Може би изборът да четете
нещо прекрасно в автобуса

на път за работа.

Когато работех на работа,
до която стигах с два автобуса

и метрото всяка сутрин,

отивах в библиотеката през уикендите,
за да си взема книги.

Това правеше преживяването
почти, почти приятно.

Почивките на работа могат да
се използват за медитация или молитва.

Ако семейните вечери са невъзможни
заради заетия ви график,

може би семейните закуски
могат да са добър заместител.

Става дума за това да погледнем
цялото си време

и да преценим къде можем
да поместим хубавите неща.

Наистина вярвам в това.

Има време.

Дори да сме заети,

имаме време за важните неща.

А когато се фокусираме върху важните неща,

можем да изградим живота, който искаме,

за времето, с което разполагаме.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)