Кевин Кели разказва епичната история на технологията

В този широкообхватен, провокиращ мисълта разговор от ТЕДхАмстердам, Кевин Кели размишлява за това какво значи технологията в нашия живот - от ефекта й на лично ниво до мястото й в космоса.

Искам да говоря за проучванията си

за това какво значи технологията в нашия живот -

не само непосредствения ни живот, но в космически смисъл,

в тази някак дълга история на света

и нашето място в света,

какво е това?

Каква е значимостта?

И така, искам да прегледам

малката история на онова, което съм открил.

Едно от първите неща, които започнах да проучвам,

беше историята на името на технологията.

В Съединените щати има обръщение към Конгреса,

изнасяно от всеки президент от 1790 г. насам.

Всеки от тях наистина някак

обобщава най-важните неща

за Съединените щати по онова време.

Ако потърсите думата "технология",

тя не е била използвана преди 1952 г.

Значи, технологията някак е отсъствала

от мисленето на всички преди 1952-ра, която случайно е годината на моето раждане.

А очевидно, технологията

е съществувала преди това, но не сме били наясно с нея.

Така че е било един вид събуждане

на тази сила в нашия живот.

Всъщност направих проучване, за да открия

първата употреба на думата "техология" -

това се е случило през 1829 г.

Тя била изобретена от един човек, който започвал учебна програма,

курс, съчетаващ всички видове

изкуства, занаяти и индустрия.

И го нарекъл технология.

Това е най-първата употреба на думата.

И така, какво е това нещо,

от което всички сме погълнати

и обезпокоени?

Алън Кей го определя така: "Технология е всичко,

изобретено, след като си се родил."

(Смях)

Което някак е обичайната ни представа за това какво е технология.

Всички тези нови неща.

Не пътищата, пеницилинът

или фабричните гуми. А новите неща.

Приятелят ми Дани Хилис казва нещо подобно:

"Технология е всичко, което още не работи."

(Смях)

Което отново е в смисъл, че всичко това е ново.

Но знаем, че то просто не е ново.

Всъщност стига доста назад. А онова, което искам да предположа,

е, че стига далеч назад.

И така, друг начин да се мисли за технология, какво означава,

е да си представим един свят без технология.

Ако елиминираме всяка частица технология в света днес,

и имам предвид всичко,

от остриета и стъргалки до плат,

ние като вид няма да живеем много дълго.

Бихме измирали с милиарди, и то много бързо.

Вълците биха ни хванали. Бихме били беззащитни.

Не бихме били в състояние да отглеждаме достатъчно храна, или да намираме достатъчно храна.

Дори ловците-събирачи използвали някои елементарни инструменти.

Те имали минимална технология,

но все пак имали някаква технология.

И ако проучим онези племена от ловци-събирачи

и неандерталците, които са много сходни с ранния човек,

откриваме нещо много любопитно за този свят без технология,

и това е кривата на средната продължителност на живота им.

Няма неандерталски фосили, които да са на възраст над 40 години,

които да сме откривали някога.

А средната възраст на повечето от тези

племена от ловци-събирачи е от 20 до 30 години.

Има много малко кърмачета,

защото те умират, висока смъртност, и има много малко стари хора.

Значи, профилът е нещо като среден квартал на Сан Франциско.

Много млади хора.

Ако отидеш там, казваш: "Хей, всички са наистина здрави."

Е, това е, защото всички са млади.

Същото е и при племената от ловци-събирачи и ранния човек -

че не се е живеело отвъд 30-годишна взраст.

Така че това е бил един свят без баби и дядовци.

А дядовците и бабите са много важни,

защото те са преносители на културната еволюция и информация.

Представете си един свят, в който всички са 20 до 30-годишни -

колко учене може да има?

Не можеш да научиш много през собствения си живот,

той е толкова кратък.

И няма кой да предаде нататък онова, което все пак научиш.

Това е един аспект.

Животът е бил много кратък. Но в същото време

антрополозите знаят,

че повечето ловно-събирачески племена в света

с много малко технология всъщност не прекарвали

много дълго време в събирането на нужната им храна.

От три до шест часа на ден.

Някои антрополози наричат това първично благоденстващо общество.

Защото всъщност работели с работно време като на банкерите.

Значи е било възможно да се получава достатчъно храна.

Но когато идвала оскъдицата,

когато идвали жегите, студовете и сушата,

тогава хората започнали да гладуват.

И затова не живеели много дълго.

Така че онова, което донесла технологията,

чрез много простите инструменти като тези каменни сечива тук,

дори нещо толкова малко,

ранните групи от хора всъщност могли

да елиминират, да накарат да изчезнат

около 250 животни от мегафауната

в Северна Америка, когато пристигнали за пръв път преди 10 000 години.

Значи далеч преди индустриалната епоха

сме влияели върху планетата в глобален мащаб,

със съвсем малко количество технология.

Другото изобретение на ранния човек бил огънят.

Огънят бил използван за разчистване, и отново

оказал влияние върху екологията на тревата и на цели континенти

и бил използван при готвенето.

Всъщност ни дал възможност да ядем всякакви неща.

Бил един вид, в известен смисъл, в маклуънски смисъл,

един външен стомах.

В смисъл, че готвел храна, която не сме могли да ядем иначе.

А ако нямаме огън, всъщност не бихме могли да живеем.

Телата ни са се адаптирали към тези нови начини на хранене.

Телата ни са се променили през последните 10 000 години.

И така, с тази малка технология

хората са преминали от малка група от десетина хиляди,

същия брой като неандерталците навсякъде

и внезапно сме експлодирали, с измислянето на езика,

преди около 50 000 години

броят на хората експлодирал

и те много бързо станали доминантният вид на планетата.

Мигрирали в останалата част от света със скорост два километра годишно,

докато до няколко десетки хиляди години

сме заели всеки един речен басейн на планетата

и сме станали най-доминиращият вид,

с много малко количество технология.

Дори по това време, с въвеждането на земеделието,

преди 8000 -10 000 години

сме започнали да виждаме климатична промяна.

Значи, климатичната промяна не е нещо ново.

Новото е само степента й. Дори през

земеделската епоха е имало климатична промяна.

И така, малки количества технология

вече преобразявали света.

Това означава - ето накъде бия -

че технологията е станала най-мощната сила в света.

Всички неща, които виждаме днес,

които променят живота ни, винаги можем да ги проследим

до въвеждането на някаква нова технология.

Значи, тя е сила, това е най-мощната сила,

която е била отприщвана на тази планета.

И до такава степен, че според мен

е станала наша, това, което сме.

Всъщност нашата човечност и всичко, което мислим за самите себе си,

е нещо, което сме изобретили.

Значи сме се изобретили сами. От всички животни, които сме опитомявали,

най-важното животно, което сме опитомили,

сме ние. Нали?

И така, човечеството е най-великото ни изобретение.

Но, разбира се, още не сме приключили.

Все още изобретяваме. И ето какво ни позволява да правим технологията.

Постоянно да се преизобретяваме.

Това е много, много мощна сила.

Наричам тази цялост, нас, хората като наша технология,

всичко, което сме направили, джаджите в нашия живот,

наричаме това Техниумът. Това е този свят.

Работната ми дефиниция за технология

е всичко полезно, създавано от човешкия ум.

Не става дума само за чукове и джаджи като лаптопи.

А също и Законът. И, разбира се, градовете са начини

да се правят нещата по-полезни за нас.

Това е нещо, което идва от ума ни,

но има също и корени

дълбоко в космоса.

Идва отдалеч. Произходът и корените на технологията

водят началото си от Големия взрив

по този начин, в това, че са част от тази

самоорганизираща нишка,

която започва при Големия взрив

и преминава през галактиките и звездите

в живота, в нас.

Трите големи фази на ранната Вселена

били енергията, когато доминантната сила била енергия.

После, с изстиването й, доминантната сила станала материята.

А после, с началото на живота, преди четири милиарда години,

доминантната сила в нашия квартал станала информацията.

Ето това е животът. Той е информационен процес,

който преструктурирал и създавал нов ред.

Тези енергийни материи, показал Айнщайн,

били еквивалентни, а сега нови науки

за квантови изчисления показват, че ентропията

и информацията, материята и енергията

са взаимосвързани, така че това е един дълъг континуум.

Поставяш енергия в правилния вид система,

и излиза остатъчна топлинна ентропия

и ексотропия, която е ред.

Увеличаването на реда.

А откъде идва този ред? Корените му стигат далеч назад.

Всъщност не знаем.

Но знаем, че тенденцията към самоорганизация

из цялата Вселена е дълга,

и е започнала с неща като галактиките.

Те са поддържали реда си в продължение на милиарди години.

Звездите по същество са машини за ядрено деление,

които се самоорганизират и самоподдържат в продължение на милиарди години.

Този ред срещу екстропията на света.

Цветята и растенията са същото нещо, разширено.

А технологията по същество е разширение на живота.

Една тенденция, която забелязваме при всички тези неща,

е, че количеството енергия за грам, за секунда,

която тече през това, всъщност се увеличава.

Количеството енергия се увеличава чрез тази малка последователност.

И че количеството енергия за грам, за секунда, което тече през живота,

всъщност е далеч по-голяма от звезда,

заради дългата продължителност на живота на звездата,

енергийната плътност в живота, всъщност е по-висока от тази на една звезда.

А енергийната плътност, която виждаме в най-висока степен,

която виждаме където и да било във Вселената, всъщност е в един чип за персонален компютър.

Повече енергия тече през него, за грам за секунда,

от всичко друго, с което сме имали какъвто и да е друг опит.

Така че онова, което бих предположил, е, че ако искаме да видим

накъде върви технологията, продължаваме тази траектория

и казваме - добре, ще се повиши енергийната плътност,

ето накъде върви. И затова ето какво направих -

взех същите типове неща

и разгледах други аспекти

на еволюционния живот, за да кажем

какви са общите тенденции в еволюционния живот.

И има неща, движещи се към

далеч по-голяма сложност, движещи се към далеч по-огромно разнообразие,

движещи се към по-голяма специализация,

чувствителност, вездесъщност и най-важното, еволюируемост.

Съвсем същите тези неща присъстват и в технологията.

Ето накъде върви технологията.

Всъщност, технологията ускорява

всчики аспекти на живота.

Виждаме как се случва това. Точно както в живота има разнообразие,

има повече разнообразие и в нещата, които правим.

Нещата в живота започват като една обща клетка,

и се специализират. Има тъканни клетки.

Има мускулни, мозъчни клетки. Същите неща се случват,

да кажем, с един чук, който е общ отначало

и става по-специфичен.

Бих искал да кажа, че тъй като има шест царства на живота,

по същество можем да мислим за технологията

като седмо царство на живота.

Тя е разклонение от човешката форма.

Но технологията си има свой собствен дневен ред,

като всичко друго, като самия живот.

Например, в момента три четвърти от енергията, която използваме,

всъщност се употребява, за да захранва самия техниум.

В транспорта тя не е, за да движи нас, а за да движи

нещата, които правим или купуваме.

Използвам думата "искам". Технологията иска.

Това е робот, който иска да се включи сам в мрежата, за да получи повече мощност.

Котката ви иска повече храна.

Една бактерия, която няма изобщо никаква съзнателност,

иска да се движи към светлина.

Има подтик. И технологията има подтик.

В същото време, тя иска да ни дава неща.

А това, което ни дава, по същество е прогрес.

Може да се вземат всякакви графики, и всички те сочат нагоре.

Всъщност няма спор за прогреса,

ако не вземем под внимание цената му.

А това безпокои повечето хора -

че прогресът наистина е реален,

но се чудим и поставяме под въпрос каква е екологичната му цена.

Направих проучване за ред видове предмети в къщата си.

И те са 6000. При други хора излизат 10 000.

Когато починал крал Хенри от Англия,

имал в къщата си 18 000 неща.

Но това било цялото богатство на Англия.

И с цялото това богатство на Англия

крал Хенри не можел да купи никакви антибиотици.

Не можел да купи охлаждане. Не можел да купи пътуване от хиляда мили.

Докато този носач на рикша в Индия

може да спести и да купи антибиотици.

Може да купи и охлаждане.

Може да купува неща, които крал Хенри при цялото си богатство никога не могъл да купи.

Това е същността на прогреса.

Значи, технологията е себична. Технологията е щедра.

Този конфликт, това напрежение ще ни съпътства винаги.

Че тя понякога иска да прави, каквото си иска.

А понякога ще прави неща за нас.

Объркани сме какво трябва да мислим за една нова технология.

В момента позицията по подразбиране,

щом се появи нова технология е, че ние...

хората говорят за предпазния принцип.

Който е много обичаен в Европа.

Който по същество казва: "Не прави нищо." Когато се срещнеш

с нова технология, спри,

докато може да се докаже, че няма вреда.

Мисля, че това всъщност не води наникъде.

Но мисля, че по-добър начин е онова, което наричам проактивен принцип.

Който е, че се захващаш с технологията.

Изпитваш я.

Очевидно правиш онова, което предлага предпазният принцип,

опитваш се да го предвидиш. Но след като го предвидиш,

постоянно я оценяваш,

не само веднъж, а вечно.

И когато тя се отклони от онова, което искаш,

приоритизираме риска, оценяваме не само

новото, но и старото.

Поправяме я. Но най-важното е, че я преместваме.

С това имам предвид,

че й намираме нова работа.

Ядрена енергия, атомно делене

е наистина лоша идея за бомби.

Но може да е доста добра идея, преместено

в устойчива ядрена енергия

за електричество, вместо горене на въглища.

Когато имаме лоша идея, откликът на една лоша идея

не е "никакви идеи", не е да спреш да мислиш.

Откликът на една лоша идея,

като, например, волфрамова електрическа крушка,

е по-добра идея. Нали?

И така, по-добрите идеи всъщност винаги са откликът

на технология, която не харесваме,

по същество по-добра технология.

Всъщност, в известен смисъл,

технологията е един вид метод за генериране на по-добри идеи,

ако можете да мислите за нея по този начин.

Може би пръскането на посевите с ДДТ наистина е лоша идея.

Но ако местни домове се напръскат с ДДТ -

няма нищо по-добро за елиминиране на маларията,

освен импрегнирани с ДДТ противокомарни мрежи.

Но това е наистина добра идея. Това е добра работа за технологията.

И така, нашата работа като хора

е да сме родители на умните си деца,

да им намираме добри приятели,

да им намираме добра работа.

Затова всяка технология е един вид творческа сила,

която си търси подходяща работа.

Това всъщност е синът ми, ето там.

(Смях)

Няма лоши технологии.

Точно както няма и лоши деца.

Не казваме, че децата са неутрални, или децата са позитивни.

Просто трябва да им намерим правилното място.

И така, онова, което ни дава технологията

в дългосрочен план, от вида на

разширената еволюция, от началото на времето,

чрез изнамирането на растенията и животните

и еволюцията на живота, еволюцията на мозъка,

това постоянно ни дава

увеличаващи се разлики.

Увеличаващо се разнообразие. Увеличаващи се варианти.

Увеличаващи се избори, възможности,

способности и свободи.

Ето какво получаваме от технологията

постоянно. Затова хората напускат селата

и отиват в градовете - защото те винаги

гравитират към увеличените избори и възможности.

И сме наясно с цената.

Плащаме цена за това, но сме наясно с нея, и като цяло

ще платим цената за увеличените свободи,

избори и възможности.

Дори технологията иска чиста вода.

Дали технологията е

противоположна на природата?

Защото технологията е разширение на живота,

тя е успоредна и съобразена със същите неща,

които иска животът.

Така че според мен технологията обича биологията,

ако й позволим.

Велико движение, което започва преди милиарди години,

се движи през нас и продължава да върви.

А нашият избор, така да се каже,

в технологията, е всъщност да се съобразим

с тази сила, далеч по-велика от самите нас.

И така, технологията е повече, отколкото просто нещата в джоба ви.

Тя е повече от просто джаджи. Повече, отколкото просто нещата, изобретявани от хората.

Тя всъщност е част от една много дълга история,

чудесна история, започнала преди милиарди години

и движеща се през нас, тази самоорганизация.

Разширяваме я и я ускоряваме.

И можем да сме част от нея, като съобразяваме

технологията, която правим, с нея.

Наистина оценявам вниманието ви днес. Благодаря.

(Аплодисменти)