Ето как да си върнем обратно Интернет

Присъстващ чрез телеробот, по време на TED2014 Едуард Сноудън говори за наблюдението и Интернет свободата. Правото на неприкосновеност на данните, той твърди, не е партизански въпрос, но се нуждае от фундаментално преосмисляне на ролята на Интернет в живота ни и на законите, които го защитават. "Правата ви са от значение", казва той, "защото никога не знаете кога ще ви потрябват". Крис Андерсън интервюира, със специален гост Тим Бърнърс-Лий.

Крис Андерсън: Правата на гражданите,

бъдещето на Интернет.

Бих искал да поканя на сцената на TED

мъжът зад тези разкрития,

Ед Сноудън.

(Аплодисменти)

Ед е на отдалечено място, някъде в Русия,

контролиращ този робот чрез лаптопа си,

така че да вижда това, което вижда и робота.

Ед, добре дошъл на сцената на TED.

Всъщност, какво виждаш?

Едуард Сноудън: Ха, виждам всички.

Това е невероятно.

(Смях)

КА: Ед, няколко въпроса към теб.

Наричаха те по много начини

през последните няколко месеца.

Наричат те разобличатор,

предател, герой.

Какви думи би използвал за да се опишеш?

ЕС: Знаеш ли, всеки, който участва

в този дебат,

се затруднява относно мен и моя характер

и как да ме опише.

Но като се замисля,

това не е въпросът, който
трябва да ни затруднява.

Кой съм аз въобще няма значение.

Ако съм най-лошият човек на света,

можете да ме мразите и да продължите напред.

Това, което е наистина от значение са въпросите.

Това, което наистина е от значение
e видът правителство, което искаме,

видът Интернет, който искаме,

видът взаимоотношения между хората

и общностите.

И се надявам дебатът
да се насочи в тази посока

и с времето виждаме, че това все повече се случва.

Ако трябва да се опиша,

не бих използвал думи като "герой".

Не бих използвал "патриот" и
не бих използвал "предател".

Бих казал, че съм американец и съм гражданин,

точно като всички останали.

КА: Само да придадем контекст

за тези, които не знаят цялата история --

(Аплодисменти)

преди година по това време ти се намираше в Хаваи,

работейки като консултант към АНС
(Агенцията за национална сигурност).

Като системен администратор имаше достъп

до техните системи

и започна да разкриваш определени
класифицирани документи

на някои саморъчно избрани журналисти,

водейки до юнските разкрития.

Сега, какво те подтикна да го направиш?

ЕС: Знаеш ли,

когато бях в Хаваи

и годините преди това, когато работех
в разузнавателната общност,

видях много неща, които ме притесниха.

Правим много добри неща в
разузнавателната общност,

неща, който трябва да бъдат направени,

и неща, които помагат на всички.

Но има и неща, които стигат прекалено далеч.

Има неща, които не трябва да бъдат правени

и решения, които се взимаха тайно

без знанието на обществото,

без съгласието на обществото

и дори без нашите представители в парламента

да знаят за тези програми.

Когато наистина започнах да
се боря с тези проблеми,

се замислих

как мога да правя това по най-отговорния начин,

който да увеличи публичната полза

докато намалява рисковете?

И от всички решения, които можех да измисля,

от това да отида при Конгреса,

когато нямаше закони,

нямаше правни протекции

за един частен служител,

един наемник в разузнаването като мен,

имаше риск да бъда
погребан заедно с информацията

и обществото никога да не разбере.

Но първата поправка на
конституцията на САЩ

не случайно ни гарантира свободна преса

и това е за да даде възможност
на една осъзната преса

да оспори правителството,

но и да работи заедно с правителството,

да има диалог и дебат за това как бихме могли

да информираме обществото
за жизненоважните въпроси

без да подлагаме националната сигурност на риск.

И работейки с журналисти,

връщайки цялата моя информация

обратно на американските хора,

отколкото да се доверя на себе си за вземането

на решения за обществото,

имахме енергичен дебат

със силно участие от страна на правителството,

който смятам, че беше от полза на всички.

И рисковете, с които се заплашваше,

рисковете, които бяха изиграни

от правителството

никога не се материализираха.

Не видяхме никакви доказателства

за дори един единствен случай на определена вреда

и поради това

аз се чувствам комфортно с взетите от мен решения.

КА: Нека да покажа на публиката

няколко примера на това какво си разкрил.

Ако може да видим следващия слайд, и Ед

не знам дали виждаш,

слайдовете са тук.

Това е слайд от програмата PRISM

и може би можеш да обясниш на публиката

какво точно беше разкрито.

ЕС: Най-добрият начин да разберете PRISM,

тъй като имаше известни противоречия,

е първо да поговорим за това какво не е PRISM.

Голяма част от дебата в САЩ
се отнася за мета данните.

Те казват това са просто мета данни,
това са просто мета данни

и говорят за конкретна правна власт

наречена Секция 215 от Патриотичния акт.

Тя позволява общо взето подслушване без уведомление,

масово наблюдение в цялата страна

на телефонни извадки, подобни неща --

с кой разговаряш,

кога разговаряш с тях,

къде си пътувал.

Това са все събития от мета данни.

PRISM се отнася за съдържание.

Това е програма, чрез която
правителството би могло

да задължи корпоративната Америка,

може да назначи корпоративната Америка

да върши мръсната работа на АНС.

И въпреки че някои от тези компания
са се съпротивили,

въпреки че някои от тях --

мисля, че Yahoo е една от тях --

са ги предизвикали в съда, всички те са загубили,

защото никога не се е провело
в открито съдебно заседание.

Провело се е само в тайно съдебно заседание.

И нещо, което видяхме,

нещо относно програмата PRISM,
което за мен е много притеснително е,

че имаше точка на обсъждане
в правителството на САЩ

в която казаха, че 15 федерални съдии

са разгледали тези програми
и са ги обявили за законни,

но това, което не ни казват е,

че това са тайни съдии

в един таен съд,

базиран на тайни интерпретации на закона,

който е разгледал 34 000 съдебни иска

за 33 години

и за 33 години е отхвърлил само

11 правителствени иска.

Това не са хората, които искаме да решават

каква роля да има корпоративна Америка

в един свободен и отворен Интернет.

КА: Сега, този слайд, който показваме тук

показва датите, в които

различни технологични компании, интернет компании,

се твърди, че са се включили в програмата,

и в които е започнало събирането на данни от тях.

Сега, те отричат сътрудничество с АНС.

Как АНС е събрала данните?

ЕС: Така. Собствените слайдове на АНС

го наричат директен достъп.

Това, което това значи за един анализатор на АНС,

някой като мен, който е работил
като анализатор по разузнаването,

целящ китайски кибер хакери,

подобни неща, в Хаваи,

е произхода на тези данни

е директно от техните сървъри.

Това не значи,

че има група представители на компанията,

които седят в задимена стая заедно с АНС,

сдушавайки се и правейки задкулисни сделки

за това как ще дадат тази информация.

Всяка компания подхожда по различен начин.

Някои са отговорни.

Някои са до някаква степен по-безотговорни.

Но в крайна сметка, когато говорим за

това как тази информация е предоставена,

тя идва от самите компании.

Не е открадната.

Но тук има нещо важно, което да запомним:

въпреки че компаниите са се съпротивлявали,

въпреки че компаниите настоявали

ей, нека да го направим чрез искова процедура,

нека да го направим,

така че да има някакъв вид правно разглеждане,

някакъв вид основа за предаване

на данните на тези потребители,

миналата година видяхме истории
във Вашингтон Поуст,

които не бяха толкова добре отразени,
колкото историята за PRISM,

които казваха, че АНС е разбила

комуникациите на центровете с данни

на Google

и на Yahoo.

Така че дори и тези компании, които съдействат

поне по един принуден, но надяваме се законен начин

с АНС,

АНС не е удоволетворена от това,

и затова имаме нужда от нашите компании

да работят много усърдно

за гарантирането, че ще представляват

интересите на потребителите и ще се застъпят

за правата на потребителите.

И мисля, че през последната година

видяхме компании, които са споменати

на слайдовете на PRISM,

да полагат големи усилия да го направят

и аз ги окуражавам да продължават.

КА: Какво още трябва да направят?

ЕС: Най-голямото нещо, което една интернет компания

в Америка може да направи днес, точно сега,

без да се консултира с адвокати,

да защити правата на потребителите по цял свят,

е да позволи SSL уеб криптиране

на всяка страница, която посещавате.

Причината, поради която това е от значение,

е, че ако погледнете издание на
"1984" в Amazon.com,

АНС може да види данни за това,

руските служби по разузнаване
могат да видят данни за това,

китайските служби могат
да видят данни за това,

френските служби, немските служби,

службите на Андора.

Всички те могат да видят, защото не е криптирана.

Библиотеката на света е Amazon.com,

но те не просто не поддържат
криптиране по подразбиране,

не можеш да избереш да използваш критиране,

когато разглеждаш книги.

Това е нещо, което трябва да променим

не само за Amazon, нямам намерение
да ги нарочвам,

но те са страхотен пример.

Всички компании трябва да преминат

към криптирано сърфиране по подразбиране

за всички потребители, които
не са предприели действие

или не са избрали специален метод сами.

Това ще увеличи сигурността и правата,

на които хората по цял свят се наслаждават.

КА: Ед, ела с мен в тази част на сцената.

Искам да ти покажа следващия слайд. (Аплодисменти)

Това е програма наречена
Безграничен Осведомител.

Какво е това?

ЕС: Така, трябва да поздравя АНС

за използването на подходящо име за това.

Това е един от любимите ми криптоними на АНС.

Безграничен Осведомител

е програма, която АНС е скрила от Конгреса.

АНС преди това е била попитана от Конгреса

дали има някаква възможност, която те имат

да бъде предоставено дори грубо изчисление

на броя американски комуникации,

които се подслушват.

Те казват не. Те казват, ние не следим тези статистики

и не можем да следим тези статистики.

Не можем да ви кажем колко комуникации

подслушваме по света,

защото да ви кажем би било

нарушаване на личното ви пространство.

Сега, оценявам сантимента им,

но реалността като погледнете този слайд е,

че не просто имат тази възможност,

възможността вече съществува.

Тя е вече в действие.

АНС има свой вътрешен формат на данни,

който следи двете страни на комуникацията,

и ако казва,

че комуникацията идва от Америка,

те могат да кажат на Конгреса
колко от тези комуникации

имат днес, в момента.

И това, което Безграничен Осведомител ни казва е,

че се подслушват повече комуникации

в Америка за американците,

отколкото в Русия за руснаците.

Не съм сигурен, че една разузнавателна агенция

трябва да се стреми към това.

КА: Ед, във Вашингтон Поуст излезе история.

отново от твоите данни.

Заглавието казваше

"АНС нарушава личните права

хиляди пъти годишно."

Разкажи ни за това.

ЕС: Миналата година чухме и в
показанията на Конгреса,

беше невероятно нещо за някой като мен,

който идва от АНС

и който е виждал реалните вътрешни документи,

който знае какво съдържат,

да види управници да свидетелстват под клетва,

че не е имало злоупотреби,

че не е имало нарушения на правилата на АНС,

когато знаехме, че тази история ще се появи.

Но това, което беше особено интересно

за факта, че АНС е нарушила

собствените си права, собствените си закони,

хиляди пъти за една година,

включително и едно събитие,
което само по себе си,

едно събитие от тези 2776,

което е засегнало повече от 3000 човека.

В друго събитие, те подслушвали

всички разговори във Вашингтон
(Окръг Колумбия), по случайност.

Невероятното в това е,

че този доклад, който не получи особено внимание,

е фактът, че не просто е имало 2776 злоупотреби,

заседателят на Комитета по Разузнаване към Сената,

Даян Файнщайн, не е видяла този доклад

докато Вашингтон Поуст не се свързва с нея,

искайки коментар за доклада.

И тогава тя поиска копие от АНС

и го получи,

но не го беше виждала никога преди.

Какво говори това за състоянието на недоглеждане

в американското разузнаване,

когато заседателят на
Комитета по Разузнаване към Сената

няма никаква идея, че правилата се нарушават

хиляди пъти всяка година?

КА: Ед, един отговор на целия този дебат е това:

Защо трябва да ни пука

за всичкото това подслушване, честно?

Имам предвид, виж, ако нищо лошо не си направил,

нямаш за какво да се притесняваш.

Какво не е наред с тази гледна точка?

ЕС: Ами, първото нещо е,

отказваш се от правата си.

Казваш, хей, знаеш ли,

не мисля, че ще ми трябват,

така че просто ще се доверя на това,

нека да се отървем от тях,
няма особено значение,

тези хора ще постъпят така както трябва.

Правата ви имат значение,

защото никога не знаете
кога ще ви потрябват.

Освен това, това е част от нашата
културна идентичност,

не само в Америка,

но и в западните общества

и в демократичните общества по света.

Хората трябва да могат да вдигнат телефона

и да се обадят на семействата си,

хората трябва да могат да изпратят съобщение

на любимите си,

хората трябва да могат да си купят книга онлайн,

те трябва да могат да пътуват с влак,

те трябва да могат да си купят самолетен билет,

без да се чудят как тези действия

ще изглеждат на един агент на правителството,

вероятно дори не вашето правителство,

след години в бъдещето,

как те ще бъдат погрешно разбрани

и какви намерения ще помислят, че сте имали.

Имаме право на лична неприкосновеност.

Изискваме исковете да се
базират на основателна причина

или някакъв вид индивидуално подозрение,

защото разбираме, че да довериш на някой,

на някоя правителствена власт,

цялостта на човешката комуникация,

тайно и без надзор,

е прекалено голямо изкушение
за да бъде пренебрегнато.

КА: Някои хора са бясни
зарада това, което направи.

Наскоро чух цитат от Дик Чейни,

който каза, че Джулиан Асанж е ухапване от бълха,

Едуард Сноудън е лъвът,
който отхапал главата на кучето.

Той смята, че си извършил

едно от най-големите предателства

в американската история.

Какво би казал на хората, които мислят така?

ЕС: Дик Чейни е нещо съвсем друго.

(Смях) (Аплодисменти)

Благодаря. (Смях)

Мисля, че е невероятно,
защото по времето, когато

Джулиан Асанж извършваше някои
от най-добрите си действия,

Дик Чейни казваше

как ще постави край на
правителствата по цял свят,

небесата ще се запалят,

и моретата ще заврят,

а сега казва, че е ухапване от бълха.

Така че трябва да сме подозрителни за същия тип

преекспонирани изказвания относно
вредата за националната сигурност

от този вид управници.

Но нека предположим,
че тези хора наистина го вярват.

Бих спорил, че те имат един вид

праволинейно разбиране за националната сигурност.

Прерогативите на хора като Дик Чейни

не държат нацията в безопасност.

Общественият интерес не винаги е същото

като националния интерес.

Да водим войни с хора, които не са ни врагове

на места, които не са заплаха,

не ни прави защитени,

и това е валидно, независимо дали е в Ирак

или в Интернет.

Интернет не е врагът.

Икономиката ни не е врагът.

Американският бизнес, китайският бизнес,

и която и да е компания

са част от нашето общество,

част от нашия взаимосвързан свят.

Има общностни връзки,
които ни държат сплотени,

и ако унищожим тези връзки

като принизим стандартите, сигурността,

начина на поведение,

по които нациите и гражданите по цял свят

очакват да се водим.

КА: Но се твърди, че си откраднал

1,7 милиона документа.

Изглежда, че само няколко стотин от тях

са споделени с журналистите до сега.

Има ли още разкрития, които предстоят?

ЕС: Със сигурност предстоят още разкрития.

Не мисля, че има съмнение,

че някои от най-важните доклади

тепърва предстоят.

КА: Ела тук, защото искам да те попитам

за това конкретно разкритие.

Ела и погледни това.

Това е история, която мисля,
че за много от техничарите в залата

е най-шокиращото нещо,

което са чували през последните няколко месеца.

Това е програмата наречена Булрън.

Можеш ли да обясниш каква е тя?

ЕС: Булрън, и тук отново

трябва да благодарим на АНС
за тяхната откровеност,

това е програма кръстена
на битка от Гражданската война.

Британската противополжност се казва Еджхил,

което е битка в Английската революция.

И вярвам, че причината да са наречени така е,

защото се целят в собствената ни инфраструктура.

Има програми, чрез които АНС

умишлено заблуждава корпоративни партньори.

Те казват на корпоративните партньори, че това

са защитени стандарти.

Те казват, трябва да работим с вас

за да подсигурим нашите системи,

но в действителност, те дават лош съвет

на тези компании, който ги кара

да влошат сигурността на услугите си.

Те създават вратички, които не просто

АНС може да експлоатира,

но и всеки друг, който има време и пари

да ги проучи и да ги намери,

може после да ги използва за да влезе

в световната комуникация.

И това е много опасно,

защото ако изгубим един единствен стандарт,

ако изгубим доверието към нещо като SSL,

към който е специално насочена

програмата Булрън,

ще живеем по-несигурен живот като цяло.

Няма да имаме достъп до банките ни

и няма да имаме достъп до търговията

без да се тревожим, че някой
следи комуникацията ни

или я подронва за собствените си цели.

КА: Тези същите решения имат ли потенциала

да отворят Америка към кибер атаки

от други източници?

ЕС: Абсолютно.

Един от проблемите,

една от опасните последици,

които видяхме в ерата след 11 септември,

е че АНС традиционно носи две шапки.

Те отговарят за офанзивните операции,

тоест хакерството,

но отговарят и за дефанзивните операции,

и традиционно винаги приоритизират

защитата пред нападението,

на базата на принципа,

че американските тайни просто струват повече.

Ако хакнем китайски бизнес

и откраднем тайните им,

ако хакнем правителствен офис в Берлин

и откраднем тайните им,

това има по-малка стойност за американците

от това да се уверим, че китайците

не могат да добият достъп до нашите тайни.

Така че с намаляването защитата
на комуникациите ни,

не просто поставят света под риск,

поставят Америка под риск по фундаментален начин,

защото интелектуалната собственост е основата,

базата на нашата икономика,

и ако я поставим под риск поради отслабена сигурност,

ще плащаме за това в продължение на години.

КА: Но те са пресметнали,

че си заслужава да го правят,

като част от американската защита срещу тероризма.

Със сигурност това е цена, която си заслужава да платим.

ЕС: Ами, като погледнете резултатите

от тези програми за предотвратяването на тероризма,

ще видите, че това е неоснователно,

и не трябва да разчитате на думите ми,

защото първото открито заседание,

първото федерално заседание,
което разгледа това,

извън споразумението за секретност,

нарече тези програми Оруелски

и вероятно противоконституционни.

Конгресът, който има възможност

да бъде уведомен по тези въпроси,

и сега има и желанието да бъде,

е съставил закони да го реформира,

и два независими съвета на Белия дом,

които разгледаха всичката
класифицирана информация,

казаха, че тези програми никога не са

спряли дори една терористична атака,

която е застрашавала САЩ.

Така че наистина ли спираме тероризма?

Тези програми имат ли въобще някаква стойност?

Аз казвам не и всичките три клона

на американското правителството също казват не.

КА: Мислиш ли, че има по-силна мотивация

за тях от войната срещу тероризма?

ЕС: Съжалявам, може ли да повториш?

КА: Извинявам се. Мислиш ли,
че има по-силна мотивация

за тях освен войната срещу тероризма?

ЕС: Да. В крайна сметка тероризмът

винаги е бил нещо, което ние в света на разузнаването

наричаме прикритие за действие.

Тероризмът е нещо, което провокира

емоциална реакция, която позволява на хората

да рационализират авторитарни сили и програми,

които иначе не биха позволили.

Програмите от типа на Булрън и Еджхил,

АНС поиска тези правомощия

през 1990 г.

Те помолиха ФБР да отиде при Конгреса
и да престави искането им.

ФБР отиде при Конгреса и представи искането.

Но Конгресът и американските граждани казаха не.

Казаха, не си струва рискът спрямо икономиката ни.

Казаха, че ще коства прекалено много вреда

на нашето общество за да оправдае ползите.

Но това, което видяхме в ерата
след 11 септември е,

че те използваха секретност и
използваха оправданието на тероризма

за да започнат тайно програмите

без да питат Конгреса,

без да питат американските граждани,

и този тип правителство зад затворени врати

е това, от което трябва да се пазим,

защото ни прави по-незащитени

и няма стойност.

КА: Добре, ела с мен за секунда,

защото имам по-личен въпрос за теб.

Говорейки за терор,

повечето хора биха сметнали ситуацията,
в която си в момента

в Русия, за доста ужасяваща.

Очевидно си чул какво стана,

какво отношение получи Брадли Манинг,

сега Челси Манинг,

и имаше история в Buzzfeed,
в която се казваше,

че има хора в разузнавателната общност,

които те искат мъртъв.

Как се справяш с това?

Как се справяш със страха?

ЕС: Не е тайна,

че има правителства, които
искат да ме видят мъртъв.

Уточнявах отново и отново и отново,

че всяка сутрин си лягам,

мислейки за това какво мога
да направя за американските хора.

Не искам да навредя на правителството ми.

Искам да помогна на правителството ми,

но фактът, че те са склонни

изцяло да игнорират справедлив процес,

склонни са да ме обявят за виновен

без дори да видя съдебен процес,

това са неща, срещу които трябва да се борим

като общество и да кажем, че това не е редно.

Не трябва да заплашваме дисидентите.

Не трябва да криминализираме журналистиката.

И каквото мога да направя
за да видя края на това,

съм щастлив да направя,
независимо от рисковете.

КА: Бих искал да получа обратна връзка

от публиката тук,

защото знам, че има силно различаващи се реакции

към Едуард Сноудън.

Представете си, че имате две възможности.

Може да гледате на това, което той направи

като фундаментално безразсъдно действие,

което застраши Америка,

или може да го разгледате като
фундаментално героично действие,

което ще работи за дългосрочното благо

на Америка и света.

Това са двете опции, които ще ви дам.

Любопитен съм да видя кой би гласувал

за първото от тези,

че това беше безразсъдно действие?

Има някои вдигнати ръце.

Някои вдигнати ръце.

Трудно е да си вдигнеш ръката,

когато човекът седи тук,

но ги виждам.

ЕС: Виждам ви. (Смях)

КА: И кой избира втората опция,

фундаментално героичното действие?

(Аплодисменти) (Овации)

Мисля, че ще е истина ако
кажем, че има много хора,

които не вдигнаха ръка и мисля,

че все още го премислят,

защото изглежда, че дебатът около теб

не се разделя спрямо традиционните
политически линии.

Не е ляво или дясно, не е за

про-правителството, либертарианизъм, не е това.

Част от него е въпрос на поколение.

Ти си част от поколение, което израстна

с Интернет и ми изглежда, че

се обиждаш почти на интуитивно ниво,

когато видиш да се прави нещо,

което може да навреди на Интернет.

Има ли истина в това?

ЕС: Има. Мисля, че е много вярно.

Не е въпрос на ляво или дясно.

Нашите основни свободи, и като казвам нашите,

нямам предвид само на американците,

имам предвид на хората по света,

не е въпрос на пристрастност.

Това са неща, в които всички хора вярват,

и от всички нас зависи да ги пазим,

и за хората, които са видяли и са се радвали

на свободен и отворен Интернет,

от нас зависи опазването на тази свобода

за да й се наслади следващото поколение,

и ако не променим нещата,

ако не се изправим в името на промените,

които трябва да направим
за да запазим Интернет защитен,

не само за нас, а за всички,

ще го изгубим,

и това ще е огромна загуба,

не само за нас, но и за света.

КА: Скоро чух подобни изказвания

от създателя на световната мрежа,

който даже мисля, че е сред нас,
сър Тим Бърнърс-Лий.

Тим, всъщност, би ли искал да се качиш и да кажеш,

имаме ли микрофон за Тим?

(Аплодисменти)

Тим, радвам се да те видя. Ела тук горе.

В кой лагер си между другото,

предател, герой? Аз имам теория относно това, но --

Тим Бърнърс-Лий: Давал съм много по-дълги

отговори на този въпрос, но герой,

ако трябва да избирам между двете.

КА: Ед, мисля, че си чел

предложението, за което сър Тим говори,

за нова Магна Карта, с която да си върнем Интернет.

Има ли смисъл от това?

ЕС: Абсолютно. Моето поколение, аз израстнах

не само мислейки за Интернет,

а и израстнах в Интернет,

и въпреки че никога не съм очаквал шанса

да го защитя по такъв директен и практичен начин

и да го представлявам по този необичаен начин,

почти като аватар,

мисля, че има нещо поетично във факта, че

един от синовете на Интернет

се е доближил до Интернет

в резултат на своите политически възгледи.

И мисля, че Магна Карта за Интернет

е точно това, от което се нуждаем.

Трябва да вградим нашите ценности,

не просто писмено, но и в
структурата на Интернет,

и това е нещо, което се надявам,

каня всички в публиката,

не само тук във Ванкувър, а по света,

да се включат и присъединят.

КА: Имаш ли въпрос за Ед?

ТБЛ: Ами, два въпроса,

общ въпрос --

КА: Ед, все още ли ни чуваш?

ЕС: Да, чувам ви.
КА: Завърна се.

ТБЛ: За момент имаше намеса

в подслушвателното устройство на линията ти.

(Смях)

ЕС: Малък проблем на АНС.

ТБЛ: За тези 25 години,

връщайки се назад и замисляйки се,

какво смяташ, че е

най-доброто, което можем да постигнем

от всички дискусии, които правим

за това каква мрежа искаме?

ЕС: Като се замислим,

от гледна точка на това колко
далеч може да стигнем,

мисля, че това е въпрос, който е ограничен

от това какво сме готови да вложим в него.

Мисля, че този Интернет, на който
се наслаждавахме в миналото,

беше точно това, което ние,
не само като нация,

но и като хора по света, се нуждаехме,

и като си сътрудничим, като включваме не само

техническата част на обществото,

но, както ти каза, потребителите,

хората по света, които допринасят

чрез Интернет, чрез социалните мрежи,

които просто проверяват времето,

които разчитат на него всеки ден
като част от живота си,

да го отстояват.

Ще получим не просто този
Интернет, който имахме,

но един по -добър Интернет,
по-добро настояще,

нещо, което да използваме
в построяването на бъдещето,

което ще е по-добро не само
от това, на което сме се надявали,

но и от всичко, което сме могли да си представим.

КА: TED беше основана преди 30 години, 1984 г.

Оттогава насам много от разговорите

относно тези теми са,

че всъщност Джордж Оруел е сбъркал.

Не ни гледа Големият Брат.

Ние, чрез силата на мрежата

и прозрачността, сега гледаме Големия Брат.

Твоите разкрития забиха кол

в сърцето на тази оптимистична гледна точка,

но все още вярваш, че има начин да направим

нещо по въпроса.

И ти също.

ЕС: Точко така, има аргумент, който да се изложи,

че силите на Големия Брат
са се увеличили неимоверно.

Наскоро имаше правна статия в Йейл,

която определи нещо, наречено
Принципа на Банкстън-Солтани,

според който очакванията ни относно
личното ни пространство се нарушават,

когато способностите на
правителственото разузнаване

стават по-евтини с няколко порядъка,

и всеки път, когато това се случва,
ние трябва да преразгледаме

и ребалансираме нашите права
на лична неприкосновеност.

Сега, това не се е случвало, откакто

разузнавателните сили на правителството

се увеличиха с няколко порядъка,

и затова сме изправени пред проблема,
пред който стоим днес,

но все още има надежда,

защото силата на хората

също е увеличена от технологиите.

Аз съм живо доказателство,

че човек може да се сблъска

с най-мощните противници

и най-мощните разузнавателни агенции

по света и да победи,

и мисля, че това е нещо,

от което трябва да черпим надежда,

и върху което трябва да градим

за да стане достъпно не само
за техническите експерти,

но и за обикновените граждани на света.

Журналистиката не е престъпление,

комуникацията не е престъпление,

и не трябва да бъдем наблюдавани
в ежедневните ни действия.

КА: Не съм сигурен как се ръкуваш с робот,

но си представям, че това е ръката тук.
ТБЛ: Това ще стане много скоро.

ЕС: Приятно ми беше да се запознаем

и се надявам, че екранът ми
изглежда толкова добре,

колкото гледката ми към вас.

КА: Благодаря, Тим.

(Аплодисменти)

Ню Йорк Таймс наскоро призова
за амнистия за теб.

Би ли приветствал шанса да се върнеш в Америка?

ЕС: Абсолютно. Няма спор,

принципите, които са основата

на този проект,

са общественият интерес

и принципите, които стоят зад

журналистическата институция в САЩ

и по света,

и мисля, че ако пресата сега казва,

че подкрепят това,

че това е нещо, което трябваше да се случи,

това е силен аргумент,
но не и финален аргумент,

и мисля, че това е нещо,
което обществото трябва да реши.

Но в същото време,

правителството намекна, че искат

някакъв вид сделка,

че искат да издам

журналистите, с които работя,

за да мога да се върна,

и искам да е много ясно,

че не направих това за да съм защитен,

направих го, защото е правилно,

и няма да спра работата си

в интереса на обществото

само за да се възползвам лично.

(Аплодисменти)

КА: Междувременно,

благодарение на интернета и тази технология,

ти си тук, обратно в Северна Америка,

не точно в САЩ, в Канада, под тази форма.

Интересно ми е, какво е усещането?

ЕС: Канада е по-различна от това, което очаквах.

Доста по-топла е.

(Смях)

КА: В TED мисията е "идеи,
ценни за разпространяване".

Ако може да го обобщиш в една идея,

каква е твоята идея, която
заслужава да бъде разпространена

точно сега, в този момент?

ЕС: Бих казал, че последната година
беше напомняне

за това, че демокрацията може
да умре зад затворени врати,

но ние като личности се раждаме

зад същите тези затворени врати,

и не трябва да се отказваме

от правото на неприкосновеност,
за да имаме добро правителство.

Не трябва да отказваме свободата си

за да имаме сигурност.

И мисля, че работейки заедно,

можем да имаме открито правителство

и лични животи,

и с нетърпение очаквам да работя с всички

по света за да видим това да се случва.

Благодаря ви много.

КА: Ед, благодаря.

(Аплодисменти)