3 начина да се поправи съсипаната новинарска индустрия

Нещо не е наред с новинарската индустрия. Доверието в медиите е стигнала най-ниския си рейтинг, затрупани сме от сензации, а последователните, висококачествени репортажи са рядкост, казва журналистката и предприемач Лара Сетракиан. Тя споделя три начина, с които да поправим новините и сложния проблем на нашето време да стане по-разбираем.

Преди пет години имах мечтаната работа.

Бях чуждестранен кореспондент в
Близкия изток

предавах за новините на ABC.

Но имаше пропуски,

имаше проблем в индустрията ни,

който чувствах че трябваше да поправим.

Вижте, към краят на 2007 бях в
Близкият изток,

което беше почти в средата

на войната в Ирак.

Но по времето, в което бях там
беше почти невъзможно

да се намерят репортажи за Ирак на живо.

Нямаше никакво покритие

по всички мрежи.

А репортажите, които успяха да излезнат,

над 80 процента бяха за нас.

Пропускахме историите за Ирак,

за хората, които живееха там

и това, което им причиняваше
войната.

Афганистан вече не беше на дневен ред.

По-малко от един процент от всички
новини през 2008

бяха за войната в Афганистан.

Това беше най-дългата война
в историята на САЩ,

но информацията беше толкова малко,

че учителите, с които говорихме

казаха, че им е трудно да обяснят
на учениците,

какво правехме там,

когато някои от учениците имаха родители,

които се биеха там и някои загиваха.

Сложихме черта

и то не само на Ирак и Афганистан.

От конфликтните зони до
климатичните промени,

и до какви ли не проблеми около
кризите в общественото здраве,

пропускахме това, което наричам
проблеми на вида

защото всъщност могат да
ни затрият като вид.

И като не успяваме да разберем
сложните проблеми на времето ни,

се изправяме пред определени
практични последици.

Как бихме могли да разрешим проблеми,

които поначало не разбираме,

които не можем да следим в реално време,

и не виждаме хората, които работят по тях,

а понякога, дори не се виждат един друг?

Когато погледнеш назад към Ирак,

годините, в които пропускахме историите,

са годините, в които обществото
се разпадаше,

докато обсъждахме обстоятелствата,
на това, което ще стане ИД,

Ислямската Държава превзе Мосул,

и тероризма се разпространи извън

границите на Ирак в останалия свят.

И по това време, докато осъзнавах това,

погледнах през границата на Ирак

и забелязах друга пропусната история:

войната в Сирия.

Ако си специалист по Близкият изток,
знаеш че Сирия

бе толкова важна от самото начало.

Но всъщност остана една

от забравените истории на Арабската пролет.

Видях последиците от близо.

Сирия е тясно свързана с
регионалната сигурност

с глобалната стабилност.

Знаех, че не бива да позволим това

да стане следващата забравена история.

Затова, напуснах работата си в телевизията
за да започна сайта "Сирия Задълбочено"

Беше създаден за да е източник на
новини и информация,

който да улеснява разбирането на
сложна тема,

и за последните четири години
беше източник

на политици и професионалисти,
които работя по конфликта в Сирия.

Направихме бизнес модел

базиран на последователна,
висококачествена информация

и събира най-добрите експерти по въпроса.

И разбрахме, че е модел, който работеше.

Имахме молби да направим "Задълбочено"
сайтове и в други сфери.

Затова започнахме да отмятаме
неща от списъка.

Аз съм само една от многото предприемачи

и ние сме само една от многото
стартиращи компании

които се опитват да поправят нередностите
в новините.

Всички ние, в окопите, знаем,

че нещо не е наред с новинарските медии.

Разбити са.

Доверието в медиите е с
най-ниският рейтинг за всички времена.

А статистиката, която виждате
е от септември

и несъмнено спада повече.

Но можем да го поправим.

Можем да поправим новините.

Знам, че това е вярно.

Можете да ме наречете идеалист
аз се наричам трудолюбив оптимист

И знам, че сме много.

Имаме идеи как да направим
нещата по-добри

и искам да споделя три, които
сме избрали от нашата работа.

Идея номер едно

Нуждаем се от новини основани на
голям спектър от познания.

Като се вземат предвид вълните от
съкращения в новинарските екипи в страната

изгубихме изкуството на специализацията.

Специалните репортажи са
застрашен вид.

А начинът да поправим
чуждестранните новини

е като работим с повече местни журналисти,

да се отнасяме с тях като с партньори
и сътрудници,

а не само като посредници, които
ни дават телефонни номера и озвучение.

Местните ни репортери в Сирия
и в цяла Африка и Азия

ни дават истории, които със сигурност
не бихме открили сами.

Като тази от предградията на Дамаск
за състезанието с инвалидни колички,

което даде надежда на ранените
във войната.

Или онази от Сиера Леоне

за местният началник, който
спрял разпространението на ебола

като сам организирал зона под
карантина в неговия район.

Или тази от границата на Пакистан

за бежанци от Афганистан, които
са принудени да се върнат

под заплаха за полицейска намеса.

Местните ни журналисти са нашите ментори.

Учат ни на нещо ново всеки ден,

и ни разказват истории, които
са важни за всички нас.

Идея номер две:

Нуждаем се от подобна на Хипократова
клетва и за новинарската индустрия,

клетва първо да не причиняваме вреда.

Журналистите трябва да са упорити.

Трябва да казваме истини,
да въздействаме

но трябва да сме и отговорни.

Трябва да осъществяваме идеалите си

и трябва да можем да осъзнаваме,

кога това което правим може да е
потенциално опасно за обществото

и кога журналистиката не е в полза
на обществото.

Гледах как отразяваме кризата с Ебола.

Стартирахме Ебола Задълбочено.
Дадохме най-доброто.

Но това, което видяхме
беше публика,

която беше затрупана с истерични и
сензационни репортажи,

някои не точни, а някои
изцяло неверни.

Експерти по общественото зраве ми казаха,
че това е струвало човешки животи,

защото с всяването на паника и разбирането
на някои факти грешно,

сме попречили на хората да разберат

какво всъщност се случва на място.

Всичкият този шум направи вземането на
правилни решения по-трудно.

Можем и по-добре като индустрия,

но това изисква да знаем къде
сме сбъркали предния път

и да не поемаме по същия път.

Това е избор.

Трябва да се противопоставим на изкушението
да използваме страха за рейтинг.

Решението трябва да бъде взето от
редакцията

и с продуцента на новините.

Защото следващият смъртоносен вирус

може да е много по-лош и да има
по-големи последствия, ако

направим, каквото
направихме миналия път

ако репортажите ни не са отговорни
и не са верни.

Третата идея?

Трябва да приемем сложността,

ако искаме да разбираме сложния свят.

Приемете сложността

не третирайте света простичкo,
защото простото не е вярно.

Живеем в сложен свят.

Новините са образование за възрастни.

Като журналисти е наша работа да
навлезем задълбочено в сложното

и да намерим нови начини да го
направим по-лесно за разбиране.

Ако не го направим

ако се престорим, че има само
прости отговори,

подвеждаме всички по наклона.

Да се разбира сложното е единственият
начин да знаем кои са опасностите

намиращи се зад ъгъла.

И е наша отговорност да
изясняваме заплахите

и да ви помагаме да разберете,
кое е истина,

за да сте подготвени и да знаете
как да се подготвите

за това, което следва.

Аз съм трудолюбив оптимист.

И вярвам, че можем да поправим разбитото.

Всичко го искаме.

Има невероятни журналисти, които
вършат страхотна работа

просто ни трябват нови формати.

Наистина вярвам, че е време за
пробуждане,

представяйки си наново какво можем
да направим.

Вярвам, че можем да поправим
разбитото.

Знам, че можем да поправим новините.

Знам, че си заслужава да опитаме,

и наистина вярвам, че

накрая ще успеем.

Благодаря ви.