Кратка история на религията в изкуството - TED-Ed

Гледайте пълния урок: http://ed.ted.com/lessons/a-brief-history-of-religion-in-art-ted-ed

Преди да започнем да поставяме изкуството в музеите, изкуството основно е имало роля на визуално представяне на религиозните истории. Дали тези теологични картини, скулптури, платове и просвещения от преди векове, все още се отнасят за нас? Джеремая Дики описва еволюцията на изкуството в очите на публиката и описва как съвременният наблюдател може да види историята на изкуството като продължаващ глобален разговор.

Урок и анимация на TED-Ed.

Само от последните около
няколкостотин години

Западната цивилизация слага
изкуството в музеи,

поне музеи, наподобяващи

публичните институции,
които познаваме днес.

Преди това, за повечето,
изкуството имало друга функция.

Това, което наричаме
изящно изкуство днес,

е, всъщност, основният начин
за хората да усетят

естетическото измерение на религията.

Картини, скулптури, платове
и просвещения

били медията на тяхното време,

предоставяйки ярки образи,

които да съпътстват
историите на онова време.

В този смисъл, Западното изкуство

споделя утилитарна функция

с други култури по света,

някои от езиците на които, между
другото нямат дума за изкуство.

Как определяме това,
което наричаме изкуство?

Общо погледнато, това, за което
говорим тук,

е творба, която визуално предава

значение отвъд езика,

или чрез представяне,

или чрез подредбата на визуални
елементи в пространството.

Доказателство за силата
на иконографията

или способността на изображенията
да предадат значение,

може да бъде намерено
в изобилие,

ако погледнем изкуството от

историите на основните религии.

Почти всички, в един или друг
момент от историята си,

са минали през фаза на аниконизъм.

Аниконизмът забранява всякакво
визуално пресъздаване на божество

Това се прави, за да се избегне
идолополконничеството

или объркването между представянето на
божеството и самото божество.

За да запазят нещата, каквито са,
така да се каже,

във връзката между индивида
и божеството.

Въпреки това, поддържането на това
може да бъде предизвикателство,

тъй като стремежа да се представи
визуално и да се интерпретира

света около нас

е импулс, който трудно се потиска.

Например, дори днес,

когато изобразяването на Алах или
пророка Мохамед е забранено,

абстрактно прославяне на божественото

все още може да бъде открито във фантастични
шарки в дизайна на ислямските платове

с майсторски замах на четката

и арабска калиграфия,

където думите на пророка

приемат двойна роля като
литература и визуално изкуство.

Подобно, в изкуството от
ранните периоди

на Християнството и Будизма,

божественото присъствие на
Христос и Буда

не се появява в човешка форма,

а се представя чрез символи.

Във всеки случай,

иконографската препратка се използва

като форма на почитание.

Антропоморфичното представяне

или описание на човешка форма,

в крайна сметка се разпространява
широко в тези религии

само няколко века по-късно

под влиянието на културните традиции,
които ги заобикалят.

От историческа гледна точка,

публичното представяне на
визуалното изкуство

по начин, различен от традиционната,
религиозна и социална функция

е сравнително нова концепция.

Днес, фетишизираме фетиша,
така да се каже.

Ходим в музеи, за да видим
изкуство от миналото,

но нашето усещане за него

е драстично лишено от контекста,

в който първоначално е
трябвало да бъде видяно.

Може да се каже, че на съвременният
наблюдател

му липсва силата
на съпричастността,

която той има при
съвременното изкуство,

което е създадено в съответствие
с неговото време

и говори на езика на
неговата култура.

Също така може да се каже, че историята
на това, което наричаме изкуство,

е продължаващ разговор,

тъй като нашето съвремие преминава
в това, което ще бъде

за някое бъдещо поколение -
класическо минало.

Това е разговор, който отразява

идеологиите, митологиите,
системи от вярвания и табута

и толкова още от света,
в който е създаден.

Но това не означава, че
творбата от друго време,

създадена за определена
функция през този период

е мъртва или няма какво да
предложи на съвременния наблюдател.

Въпреки това в атмосферата на музея,

произведенията на изкуството от
различни места и времена

са представени едно до друго,

изолирани от първоначалното
им обкръжение,

тяхното съпоставяне има предимства.

Изложбите имат куратори

или хора, които са превърнали
в професия

способноста си да реконтекстуализират
или да пренареждат

културни артефакти в
колективно представяне.

Като наблюдатели, ние можем да
оценим изкуството

спрямо обща тема, която
може да не е видима

в отделната творба,

докато не я видите, поставена
до друга,

и нови значения могат да се извлекат
и може да се разсъждава върху тях.

Ако сме склонни към това,

дори може да виждаме всяко
произведение на изкуството

като допълваща част към някое
неопределено, обединено цяло

от минали човешки преживявания,

пътека, която води до нашия праг

и продължава с нас,

отворена за всеки, който желае
да я изследва.