Защо единственото бъдеще, което си струва да изградим, включва всеки.

Един човек е достатъчен, за да съществува надежда, и този човек може да бъдеш ти, казва Негово светейшество папа Франциск в тази разтърсваща своя лекция за TED, която произнесе директно от Ватикана. В послание за надеждата към хората от всички религии, към онези, които имат властта, както и към тези, които не я притежават, духовният водач дава проникновен коментар за света, какъвто е в момента, и призовава за преобладаване на равенството, солидарността и нежността. "Нека си помагаме един на друг, да си спомним, че "другият" не е статистика или число", казва той. "Всички ние се нуждаем един от друг."

Негово Светейшество папа Франциск
заснет във Ватикана

Излъчено за първи път на TED2017

Добър вечер - или добро утро,
Не съм сигурен колко е часът при вас.

Независимо от часът, аз съм щастлив,
че участвам във вашата конференция.

Много харесвам заглавието й
"Бъдещият ти" -

защото, то ни насочва към утре,
но ни приканва да започнем диалога днес

и да погледнем към бъдещето през "ти".

"Бъдещият ти":

бъдещето се създава от теб,
създава се от срещи,

защото животът тече
чрез взаимоотношенията ни с другите.

Многото години на моя живот

затвърдиха убеждението ми,

че всяко едно съществуване
е дълбоко свързано с това на другите:

животът не е просто време, което минава,
животът е взаимодействия.

Когато се срещам със или слушам
за тези, които са болни,

за мигрантите,
които са изправени пред ужасни трудности

в търсене на по-светло бъдеще,

за затворниците, които носят
болка в сърцата си,

и за тези, много от които млади,
които не могат да си намерят работа,

често се улавям, че се питам:

"Защо те, а не аз?"

Аз самият съм роден
в семейство на мигранти:

баща ми, моите баби и дядовци,
като много други италианци,

са заминали за Аржентина

и срещат съдбата на тези,
които остават без нищо.

Можех съвсем реално да свърша
сред днешните "изхвърлени" хора.

И затова винаги се питам,
дълбоко в сърцето си:

"Защо те, а не аз?"

Първо и най-важно, много би ми харесало,
ако тази среща ни помогне да си припомни,

че ние всички се нуждаем един от друг,

че никой от нас не е остров,

автономен и независим "Аз",
отделен от другите,

и можем да построим бъдещето само
като останем заедно, което включва всички.

Не мислим за това често,
но всичко е свързано,

и трябва да възстановим
нашите взаимоотношения.

Дори суровата присъда,
която държа в сърцето си,

срещу моя брат или сестра,

отворената рана, която
никога не е била излекувана,

обидата, която никога не е била простена,

насилието, което само ще ме нарани,

са все случаи на война,
която нося в себе си,

пламък, дълбоко в сърцето ми,
който трябва да бъде загасен,

преди да се превърне в огън,
оставяйки само пепел зад себе си.

Много от нас, днес,
водени от различни мотиви,

са склонни да вярват, че щастливото бъдеще
е нещо невъзможно за постигане.

Докато такива притеснения
трябва да се вземат много сериозно,

те не са непобедими.

Те могат да се превъзмогнат,

когато не затваряме вратата
за външния свят.

Щастието може да бъде открито само

като дар от хармонията между цялото
и всеки отделен компонент.

Дори науката - и вие го знаете
по-добре от мен -

сочи към разбиране за реалността

като място, където всеки елемент се
свързва и взаимодейства с всичко останало.

И това ме отвежда до второто ми послание.

Колко прекрасно би било

ако развитието на научните
и технологичните иновации

вървяха заедно с повече равенство
и социалното приобщаване.

Колко прекрасно би било,
докато откриваме нови далечни планети,

да преоткрием нуждите на братята
и сестрите, които са в орбита около нас.

Колко прекрасно би било, ако братството,

тази красива и понякога
неудобна дума,

не бе сведена само до социална работа,

и вместо това се превърне
в неотменна нагласа

в политиката, икономиката
и научните избори,

както и във взаимоотношенията
между хората, народите и държавите.

Само чрез образоване на хората в истинско
братство, в конкретна солидарност,

ние ще сме в състояние да превъзмогнем

"културата на разхищението",

която не се отнася само
за храната и стоките,

но, преди всичко, за хората,

които са отхвърлени
от нашите технико-икономически системи,

които, без дори да го осъзнават,

днес поставят продуктите
в основата си, вместо хората.

Солидарността е термин, който мнозина
искат да изтрият от речника.

Солидарността обаче
не е автоматичен механизъм.

Не може да бъде програмирана
или контролирана.

Тя е свободен отговор, роден
от сърцето на всеки един.

Да, свободен отговор!

Когато човек осъзнае,

че животът, дори и сред
толкова много противоречия, е дар,

че любовта е източникът
и смисълът на живота,

как може да устои на желанието
да направи добро на друго същество?

За да вършим добро,

ние се нуждаем от памет, нуждаем се
от кураж и се нуждаем от креативност.

А аз знам, че TED събира
много креативни умове.

Да, любовта изисква
креативно, конкретно

и изобретателно отношение.

Добрите намерения
и конвенционалните формули,

с които толкова често успокояваме
съвестта си, не са достатъчни.

Нека си помогнем един на друг,
всички заедно, да помним,

че другият не е
статистика или число.

Другият има лице.

"Ти" винаги е истинско присъствие,

човек, за когото да се грижим.

Има една притча, която Исус разказва,
за да ни помогне да разберем разликата

между тези, които предпочитат
да не ги притесняват,

и онези, които се грижат за другия.

Сигурен съм, че сте я чували и преди.

Това е притчата за Добрия самарянин.

Когато Исус бил попитан:
"Кой е моят съсед?" -

а именно: "За кого трябва да се грижа?" -

той разказва тази история,

историята за един човек,

който е бил нападнат, ограбен,
пребит и изоставен на черен път.

Виждайки го, свещеник и левит, двe
много влиятелни личности за времето си,

го подминават, без да спрат
и да му помогнат.

Малко след това минал самарянин,
от силно презрян етнос по онова време.

Виждайки ранения човек,
лежащ на земята,

той не го подминава,
сякаш изобщо не е там.

Вместо това той изпитва
състрадание към този човек,

което го принуждава да действа
по много конкретен начин.

Той излива масло и вино
върху раните на безпомощния човек,

завежда го до хостел

и плаща от джоба си,
за да му се окаже помощ.

Историята на Добрия самарянин
е историята на човечеството днес.

Животът на хората е
изпълнен със страдания,

тъй като всичко е съсредоточено около
пари и неща, вместо около хора.

И често се среща този навик, при хора,
които наричат себе си "уважавани",

да не се грижат за другите,

като по този начин оставят зад себе си

хиляди човешки същества
и цели народи

отстрани на пътя.

За щастие, има и такива
които създават нов свят

като се грижат за другия,
с пари от собствения им джоб.

Майка Тереза от Калкута всъщност каза:

"Човек не може да обича,
освен ако не е за негова сметка."

Ние трябва да направим толкова много
и трябва да го направим заедно.

Но как можем да го направим
с цялото зло, което дишаме всеки ден?

Слава Богу,

никоя система не може да изкорени
желанието ни да се отворим за доброто,

за състраданието и за способността си
да се изправим срещу злото,

всички те произтичат
от дълбините на нашите сърца.

Сега, може да ми кажете:

"Разбира се, това са красиви думи,

но аз не съм Добрия самарянин,
нито Майка Тереза от Калкута."

Напротив: ние сме ценни,
всеки един от нас.

Всеки един от нас
е незаменим в очите на Бог.

През тъмнината на днешните конфликти

всеки един от нас
може да стане ярка свещ,

напомняйки, че светлината
ще преодолее тъмнината

и никога обратното.

За нас християните
бъдещето има име

и това име е Надежда.

Чувството на надежда не означава
да бъдеш оптимистично наивен

и да пренебрегваш трагедията,
пред която е изправено човечеството.

Надеждата е добродетелта на сърцето,

която не се заключва в тъмнината,
която не се занимава с миналото,

не се фокусира само в настоящето,
а може да вижда утре.

Надеждата е вратата,
която се отваря към бъдещето.

Надеждата е скромно,
скрито семе на живот,

което с течение на времето
ще се превърне в голямо дърво.

Тя е като някаква невидима мая,
която позволява цялото тесто да бухне,

която придава аромат
на всички аспекти на живота.

И може да направи толкова много,

защото едно малко трептене на светлината,
която се храни с надежда,

е достатъчно, за да разруши
щита на тъмнината.

Един индивид
е достатъчен, за да съществува надеждата

и този индивид може да бъдеш ти.

И тогава ще има друг "ти"
и друг "ти"

и ще се превърне в "ние".

И така започва ли надеждата,
когато имаме "ние"?

Не.

Надеждата започва с едно "ти".

Когато има "ние",
тогава започва революция.

Третото, последно послание,
което бих искал да споделя днес,

е, наистина, за революцията:
революцията на нежността.

А какво е нежността?

Това е любовта, която се приближава
и става реална.

Това е движение,
което започва от сърцето ни

и достига до очите,
до ушите и до ръцете.

Нежност означава да използваме
очите си, за да видим другия,

ушите си, за да слушаме другия,

за да слушаме децата, бедните,
тези, които се страхуват от бъдещето.

Да слушаме и тихия вик
на нашия общ дом,

на нашата замърсена и болна земя.

Нежността означава да използваме
ръцете си и сърцето си,

за да утешаваме другия,

да се грижим за нуждаещите се.

Нежността е езикът
на най-малките,

на тези, които се нуждаят от другия.

Любовта на детето към майка и баща

расте чрез докосването, погледите,
гласа им, нежността им.

Обичам, когато чувам бащата или майката

да говорят на бебетата си,
адаптирайки се към малкото дете,

споделяйки едно и също ниво на общуване.

Това е нежност:
да слезеш до нивото като другия.

Самият Бог слезе в Исус,
за да бъде на нашето ниво.

Това е същият подход,
като на Добрия самарянин.

Така постъпва и самият Исус.

Той се снишава,

живее цялото си човешко съществуване,

практикувайки истинския,
конкретен език на любовта.

Да, нежността е изборът

за най-силните,
за най-смелите мъже и жени.

Нежността не е слабост.

Тя е твърдост.

Това е пътят на солидарността.

Пътят на смирението.

Позволете ми да кажа това високо и ясно:

колкото по-могъщи сте,

колкова повече действията ви
оказват влияние върху хората,

толкова по-отговорни сте
да действате смирено.

Ако не го направите,
силата ви ще ви унищожи

и вие ще унищожите другите.

В Аржентина има една поговорка:

"Властта е като пиене на джин
на празен стомах."

Чувствате се замаяни,

напивате се,

губите равновесие

и ще нараните себе си
и хората около вас,

ако не свържете властта си
със смирението и нежността.

Чрез смирение и конкретна любов,
от друга страна,

властта

- най-висшата, най-силната -

става обслужване, сила за добро.

Бъдещето на човешкия род не е единствено
и само в ръцете не политиците,

великите лидери, големите компании.

Да, те носят
огромна отговорност.

Но бъдещето е, най-вече,
в ръцете на тези хора,

които разпознават другия като "ти"

и себе си като част от "ние".

Ние се нуждаем един от друг.

И така, моля ви, мислете за мен
с нежност,

за да мога да изпълня задачата,
която ми бе поставена

за доброто на другия,

на всеки един от нас, на всички вас,

на всички нас.

Благодаря ви.