Крие ли се тайната за нашия произход на Марс?

Много вероятно е животът на други планети да е представен от микроорганизми, а не от малки зелени човечета. Планетарният учен Натали Каброл ни отвежда до най-отдалечените езера в Андите в търсенето на микроорганизми на Марс. При екстремни условия- тънка атмосфера и изгарящо слънце- ние попадаме на Марс връщайки се 3,5 млрд. години назад във времето. Стратегията за оцеляване на микроорганизмите може да ни помогне да открием техни следи на Марс и да разберем защо някои микробиални клонове са се развивили до цивилизации, а други завършват в задънена улица.

Нали знаете, че

важните неща не винаги
се забелязват с просто око.

В следващите 15 минути ще се
опитам да ви убедя,

че микроорганизмите могат да
да ни подскажат много неща, например

дали съществува
живот извън Земята.

И то не само в границите на
нашата слънчева система,

но дори и отвъд тях.

И затова съм по следите им
във възможно най-необикновените места,

където господстват екстремни
условия,

в които микроорганизмите
са на ръба на оцеляването.

А понякога това важи и за мен,
опитвайки се да ги наблюдавам отблизо.

Интересното е,

че ние сме единствената цивилизация
в слънчевата система,

но това не означава, че
няма микроорганизми наблизо.

Възможно е дори планетите и
луните, които виждате тук

да са населени с живот.
И ние знаем, че

това е много вероятно.

И ако наистина открием
живот там,

то бихме могли да отговорим
на следните въпроси:

"Сами ли сме в слънчевата система?"

"Откъде произлизаме?"

"Имаме ли братовчеди някъде
наблизо извън Земята?"

"Има ли живот извън пределите на
нашата слънчева система?"

Тези въпроси са съвсем реални,
защото представите ни

за това какво е обитаема планета
се разшириха много.

Според днешните ни разбирания,
обитаеми могат да бъдат планети,

на които има вода.

За мен това е "хоризонтална"
дефиниция за обитаемост,

защото включва разстояние
до звезда.

Но, обитаемостта може да
се разглежда и по друг начин.

Тя може да бъде "вертикална".

Представете си, че

някъде дълбоко в земните недра,
далеч от Слънцето,

има вода, енергия и хранителни
вещества,

които служат като храна и

убежище.

Просто погледнете Земята,
където

дълбоко в океаните,
далеч от Слънцето

кипи живот,

който се поддържа единствено
от химически процеси.

С тази мисъл
невъзможното става възможно.

Теоретично животът няма лимит.

Ако сте слушали
новините напоследък,

ще знаете, че ние открихме
океан дълбоко в недрата

на луните Европа, Ганимед,
Енцелад и Титан.

Сега проучваме гайзер и
термални извори на Енцелад.

Нашата слънчева система
се превръща в огромен спа комплекс.

И всеки, който е ходил на спа
знае, че микроорганизмите го обожават.

(Смях)

Та, помислете за Марс.

На Марс засега няма
условия за живот, но

той може би се крие някъде
под повърхността.

Разбирането ни за това
какво е обитаемост се развива

заедно с представите ни за

това кои са белезите на
живот на Земята.

Например това са
органичните молекули, които

са градивният елемент на живота.

Също така фосилите, минералите и

биоминералите (продукт на реакцията

между бактерии и скали),

както и разбира се газовете
в атмосферата.

И ако погледнете малките
зелени водорасли,

тук на слайда вляво,

ще видите наследниците на тези,
които са произвеждали кислород

преди милиарди години.

Кислородът отровил
90% от тогавашния

живот на Земята.

Но те са и причината затова, че
ние сме тук и дишаме.

Въпреки, че напредваме в разбирането
си за тези неща,

оства един въпрос, на който не
можем да отговорим.

А той е, откъде произлизме?

И става все по-трудно,

защото все още ни липсва
физическо доказателство

затова откъде произлизаме.

Причината е, че всичко по-старо от
4 милиарда години вече не съществува.

Всичко е заличено

вследствие от придвижването
на земните плочи и ерозия.

Това е биологичният хоризонт на
Земята.

Зад него се крие неизвестността.

Но, може би не всичко е загубено.

И ние може би сме на път да
открием доказателство за нашия произход

на места, на които не сме и предполагали,
като например Марс.

Как е възможно?

Ясно е, че при възникването на
слънчевата система,

Марс и Земята са били бомбардирани
от гигантски астероиди и комети.

Те предизвикали откъсване на
скални маси,

които Земята и Марс обменяли помежду
си в продължение на дълго време.

Така парчета от Марс попадали
на Земята и

обратно - земен материал достигнал Марс.

Така, че много е вероятно на Марс
да има материал със земен произход.

Може би нашият прадядо седи някъде там
в очакване да го открием.

А може би трябва да потърсим
произхода си на Марс.

Може би на Марс се крие
тайната.

Ето затова и Марс е толкова
специален за нас.

Но затова,

Марс трябва да е бил обитаем тогава,
когато условията са го позволявали.

Та, бил ли е Марс някога обитаем?

Няколко наши мисии
показват, че сме прави.

По времето, когато
се появил живота на Земята,

Марс вече имал океан,
вулкани, езера,

а също така и красиви делти.

Тази снимка е направена
наскоро от ровъра Кюриосити.

Тя ни показва останките от делта,
което означва, че

водата е била в изобилие

и е останала на повърхността
за много дълго време.

И това е добра новина,

тъй като възниването на живот
е много дълъг процес.

Това даже е страхотна новина.

Това обаче не означава, че
ще е лесно да открием живот на Марс.

Не на всяка цена.

Ето това се е случило:

При появата на живота
на Земята,

на Марс хич
не му е било лесно,

образно казано.

Атмосферата била разкъсвана
от слънчеви ветрове.

Марс загубил своята
магнитосфера,

космически лъчи
бомбардирали повърхността

и водата потънала
в недрата.

Така, че ако искаме да разберем

и да открием
белезите на живот

на Марс,

то трябва да открием какво
влияние са оказали тези събития

върху сигналите които търсим.

Само тогава ще разберем къде се
крият тези сигнали.

И само тогава ще е възможно да изпратим
ровъра на правилното място,

където ще вземем проби,
които ще ни подскажат

нещо много важно
за нашия произход.

Или пък може да ни покаже, че

животът е възникнал на друга планета.

Това може да бъде постигнато лесно.

Трябва само да се върнете
3,5 милиарда години

назад във времето.

Просто ни трябва машина на времето.

Мислите ли, че е лесно?

Всъщност лесно е.

Погледнете наоколо - това е Земята.

Тук е нашата машина на времето.

Геолозите я използват за да надникнат в
миналото.

Аз я използвам малко
по-различно.

Изучавам екстремни хабитати
на Земята,

където условията са били
подобни на Марс,

тогава, когато климатът
се променил.

Аз се опитвам да разбера
какво се е случило.

Кои са сигналите на живот?

Какво се е запазило и как да го открием?

И сега ще отидем заедно

на пътешествие с тази машина
на времето.

Това са Андите,
ние сме на 4 500 метра височина

и същевременно на около 1 млрд. години
след появата на Марс и Земята.

А, те са изглеждали
по този начин -

вулкани,
изпаряващи се езера,

минерали и горещи извори.

Виждате ли насипите
по брега на езерата?

Те са били образувани от потомците
на първите организми,

които са и първите фосили на
Земята.

Но, за да разберем повече
трябва да продължим нашето пътуване.

Освен това на тези места

точно, както на Марс
преди 3,5 млрд. години,

климатът се е променял много бързо
и водата и ледът изчезвали.

Но, нека се върнем тогава,
когато Марс започнал да се променя.

Затова е необходимо да
се качим по-нависоко.

Но, защо?

Защото на по-високо

атмосферата става по-тънка и
по-нестабилна.

Става по-студено, а ултравиолетовата
радиация по-интензивна.

Принципно,

тези условия са били налице,
когато настъпили промени на Марс.

Не си мислете, че пътешествието
с машината на времето е лесно.

Няма да седите комфортно.

Трябва да замъкнете около 450 кг
екипировка до

вулкана разположен на
20 000 фута.

Това са около 6 000 метра.

Също така трябва да
нощувате на наклон от 42 градуса и

да се надявате, че точно тази
нощ няма да има земетресение.

Но когато стигнахме до върха,
ние намерихме езерото, което търсихме.

На тази височина с
езерото се случваше това, което

се случило на Марс преди
3,5 млрд. години.

И сега пътуването ни

продължава в дълбините
на езерото.

Затова е необходимо да свалим
планинската си екипировка,

да облечем водолазните костюми
и да потеглим.

Но в момента, в който влязохме
в езерото,

се върнахме

3 и половина милиарда
години във времето.

Бяхме готови да получим
отговора, който търсихме.

Животът е навсякъде.

Всичко на снимката
представлява живи организми.

Всичко около водолаза.

Но, снимката е малко
подвеждаща.

В тези езера има живот,

но както на много други места
на Земята, поради промяна в климата,

разнообразието на видовете се
губи.

В пробите, които донесохме,

36% от бактериите в езерата се
състоят от три вида.

И тези три вида са тези,
които са оцеляли до сега.

Това тук е друго езеро,
близо до първото.

Червеният цвят тук не е
вследствие на минерали.

Всъщност е породен от присъствието на
малки водорасли.

В този район, ултравиолетовата
радиация е наистина силна.

Прието е, че UV-uндекс
11 е наистина екстремен.

По време на геомагнитна буря,
индексът тук може да достигне 43.

Защитен фактор 30 не
би ви помогнал тук.

Водата е толкова прозрачна, че

водораслите няма как да се скрият.

Затова са принудени
да се защитават сами

посредством червения цвят.

Но, след като

водата се изпари от повърхността

на бактериите няма да им остане
нищо друго

освен да се скрият под земята.

А микроорганизмите,
които виждате на снимката тук,

живеещи в тези скали,

използват светлопропускливостта
на скалите

за да филтрират UV-лъчите.

По този начин отстраняват
вредните лъчи.

Нашият ровър

ще търси следи на живот в
такива хабитати на Марс,

защото ако е имало живи организми на Марс
преди 3,5 млрд. години,

то те трябва да са имали
същата стратегия като на Земята.

Очевидно е, че

проучването на екстремни
хабитати ни помага

да се подготвим добре
за мисията на Марс.

Те ни помогнаха да разберем
геологията на Марс.

Също така и да проучим климатичните
промени на Марс в миналото,

както и неговия потенциал
като място за живот.

Последно ровърът на Марс
откри и следи от органични вещества.

Да, точно така.

Също така и следи от метан.

До този момент не е ясно,
дали метанът

е образуван вследствие на
химични или биологични реакции.

Независимо от това
нашите открития показват,

че хипотезата за живот на Марс

е много вероятна.

Мисля, че успях да ви убедя,
че Марс е много важен за нас.

Но е грешка ако мислите,
че Марс е единственото място

в слънчевата система, където
потенциално може да съществува живот.

Причината, че избрахме Марс е

че е много вероятно да има общ
произход със Земята.

Колкото повече се отдалечаваме
от Марс, все по-трудно става.

Небесната механика
също не би улеснила

обмена на материал между
планетите.

Ако открием живот на тези
планети, то

той ще е различен от нас.

Ще бъде различна форма на живот.

Възможно е и да сме единствените,

възможно е да сме само ние и Марс,

но също така може да има живот
навсякъде в слънчевата система.

Все още не знам отговора, но
мога да ви кажа едно:

Няма значение какъв ще
е резултатът,

важното е, че ще създаде стандарт,

чрез който ще можем
да измерваме потенциала за живот,

разпространението и разнообразието
му извън слънчевата система.

Нашето поколение може
да го постигне.

Това може да бъде нашето
завещание, ако се дръзнем да изследваме.

И накрая,

ако някой ви каже, че търсенето
на микроорганизми е скучно,

само защото не може да
проведете интелигентен разговор с тях,

то може да им отговорите,

че органичните молекули
помагат да разберете

околната среда, нейната сложност
и разнообразие.

ДНК и всяка молекула, която носи
информация са индикатори за

адаптация, еволюция, оцеляване
и планетарни промени,

както и за обмена на информация.

Всичко това ни подсказва

как са възникнали
микроорганизмите

и как тяхното развитие
води до появата

на цивилизация

или до задънена улица.

Погледнете слънчевата
система и Земята.

На Земята има много
интелигентни видове,

но само един е развил
технология.

Нашата слънчева система

ни дава посланието,

че трябва да търсим малки и
големи форми на живот извън Земята.

Микроорганизмите говорят,
а ние слушаме.

Те ни отвеждат

на една планета и една луна
разстояние

към техните по-големи братя
някъде там.

И те ни показват разнообразието,

разпространението на живот,

показват как живота се е
запазил толкова дълго и

се е развил до цивилизация,

интелигентност, технология
и философия.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)