Парите правят ли ни зли?

Удивително е какво може да разкрие една манипулирана игра на Монополи. В тази забавна, но отрезвителна реч социалният психолог Пол Пиф споделя проучванията и наблюденията си върху поведението на хората, когато се смятат за богати. (Жокер: лошо.) Обаче, дори и проблемът с икономическото неравенство да е сложно и страшно предизвикателство, все пак има и добри новини. (Речта е заснета на TEDxMarin.)

Искам от вас за момент

да си представите, че играете Монополи,

само, че при тази игра, онази комбинация

от умения, талант и късмет,

която ви помага да печелите в игрите

не върши работа, както е и в истинския живот,

тъй като нашата игра е манипулирана

и са ви дадени повече привилегии отколкото на другия играч.

Имате повече пари,

повече възможности да се движите по полето

и по-голям достъп до ресурси.

Докато си представяте играта,

искам да се запитате

как фактът, че сте

привилегирован играч в една манипулирана игра

променя начина, по който мислите за себе си

и как това засяга другия играч?

Проведохме проучване в студентския кампус на Бъркли,

за да отговорим точно на този въпрос.

В експеримента проведен в лабораторията ни,

участваха над 100 двойки непознати хора

и чрез жребий с хвърляне на монета,

на случаен принцип, беше определено

кой от двамата във всяка двойка да бъде богатия играч в една манипулирана игра.

На богатите играчи бяха дадени два пъти повече пари.

При всяка пълна обиколка на полето

вземаха два пъти по-голяма сума

и хвърляха по две зарчета, вместо по едно,

така че движенията им по полето бяха много повече.

(Смях)

Чрез скрита камера

наблюдавахме какво се случва през първите 15 минути.

Онова, което искам да направя днес, за първи път,

е да ви покажа малка част от онова, което видяхме.

Извинявам се за качеството на звука

в някои моменти, тъй като записите са от скрита камера.

Има обаче субтитри.

Богат играч: "Колко банкноти по 500 имаш?"

Беден играч: "Само една."

Богат играч: "Серизно ли говориш?"
Беден играч: "Да."

Богат играч: "Аз имам три." (Смее се)

"Не знам защо ми дадоха толкова много."

На играчите бързо им стана ясно,

че нещо не е наред.

Очевидно беше,

че единия има повече пари от другия

и колкото повече напредваше играта,

толкова по-драматични различия

започнаха да изникват

мвжду двамата играчи.

Богатият играч

започна да се движи по-шумно по игралното поле,

като буквално удряше с пула си по дъската

докато се движеше по квадратчетата.

В богатите играчи наблюдавахме знаци на доминанство,

невербални знаци

като израз на надмощие,

както и тържествуване.

Бяхме поставили купа със соленки до играчите.

Ето я там, в долния десен ъгъл.

Това ни позволи да наблюдаваме и поведението на хранене на участниците.

Проследихме колко соленки изядоха играчите.

Богат играч: "Тези соленки някаква шега ли са?"

Беден играч: "Не знам."

Така, няма нищо изненадващо, разкрити сме.

Чудят се какво изобщо прави там

тази купа със соленки.

Единият дори пита, както току-що видяхте,

дали купата със соленки не е някакъв трик?

И въпреки това, чувството на превъзходство в ситуацията

неизбежно доминира

и богатите играчи започнаха да ядат повече соленки.

Богат играч: "Обичам соленки."

(Смях)

С напредването на играта.

се открои един от най-интересните

и драматични модели на поведение -

богатите играчи

започнаха да стават по-груби с другия играч

и все по-малко и малко състрадателни

към неговото лошо финансово положение.

Започнаха все повече да демонстрират

материалните си успехи

и да изтъкват колко добре се справят.

Богат играч: "Имам пари за всичко."

Беден играч: "Колко пари трябва да ти дам?"

Богат играч: "Дължиш ми 24 долара.

Скоро ще изгубиш всичките си пари.

Аз ще го купя. Имам толкова много пари.

Имам толкова много пари, че ще ми стигнат за няколко игри."

Богат играч 2: "Ще изкупя цялото поле."

Богат играч 3: "Скоро ще ти свършат парите.

Трудно можеш да ме стигнеш."

Онова, което аз смятам,

че беше много, много интересно

е какво казаха играчите в края на 15-те минути,

когато ги попитахме какво мислят за играта.

Богатите играчи говореха за това как

победата им всъщност е била неизбежна

в тази нагласена игра на Монополи.

(Смях)

Говореха за онова, което са направили,

за да придобият различните собствености

и как са били толкова успешни,

като почти напълно игнорираха факта,

че случайни ситуации

като хвърлянето на монетата например

постави точно тях

в привилегирована позиция.

И това е едно забележително прозрение,

което показва как ума възприема дадените преимущества.

Тази игра на Монополи може да бъде използвана,

за да разберем как работи обществото

и неговата йерархична структура, в която някои хора

имат много пари и статут,

а много хора нямат.

Това е структура, в която по-бедните имат по-ограничени средства, нямат статут в обществото

и разполагат с малък достъп до ценни ресурси.

През последните седем години аз и моите колеги

изучаваме последиците от тези йерарархични структури.

И онова, което установихме чрез многобройни проучвания

на хиляди участници в цялата страна е,

че с нарастването на състоянието на даден човек

неговото чувство на състрадание и съпричастност намалява,

а нараства чувството им на заслуженост на по-големи права,

както и идеологията им на себелюбие.

Чрез различни изследвания установихме, че всъщност

по-заможните хора са по-склонни

да проповядват, че алчността е всъщност добро качество,

и че преследването на користни цели

е нещо позитивно и морално.

Днес искам да говоря за

някои от последиците на тази идеология на себелюбието,

за причините, поради които трябва да им обърнем внимание,

а накрая ще поговорим за онова, което може да бъде направено.

Някои от първите проучвания в тази област

бяха насочени към поведението при оказване на помощ-

нещо, което социалните психолози наричат

про-социално поведение.

Онова, което ни интересуваше е кой би бил по-склонен

да предложи помощта си на друг човек-

онзи, който е по-богат или онзи, който е по-беден.

В едно от изследванията ни събрахме бедни и богати

членове на обществото в лабораторията ни

и им дадохме равностойността на 10 долара.

Казахме им,

че могат или да задържат тези 10 долара за себе си,

или ако искат да споделят част от тях

с непознат,

който е напълно анонимен.

Никога няма да се срещнат с този непознат и той също няма да ги види никога.

След това просто наблюдавахме колко пари даваха.

Онези, които изкарват под 25 000

и дори под 15 000 долара на година,

дадоха 44% повече от парите си

на непознатия

от онези, които изкарват 150 000

или 200 000 долара на година.

При експериментите ни с игри целта беше

да наблюдаваме кой е по-склонен да мами,

за да увеличи шансовете си за спечелването на някаква награда.

При една от тези игри, манипулирахме компютъра,

така че зара да не дава повече от

определени от нас точки.

Не беше възможно да получиш повече от 12 точки в тази игра

и въпреки това, колкото по-богат беше участника,

толкова по-склонен беше да мами-

понякога дори от 3 до 4 пъти по-склонен,

за да спечели кредити, които да му донесат 50 доларовата награда.

Проведохме и друго изследване, в което наблюдавахме

дали хората биха взели бонбон

от буркан с бонбони, за който изрично бяхме казали,

че е само за деца.

(Смях)

Не се шегувам.

Знам, че звучи като шега.

Изрично бяхме казали на участниците,

че този буркан с бонбони е за деца, които в момента са

в близката лаборатория.

Сега имат учебни занимания. Това е за тях.

После наблюдавахме колко бонбона си вземат участниците.

Онези, които се смятат за богати

взеха два пъти повече бонбони

от онези, които се смятат за бедни.

Правили сме изследвания и върху коли,

не просто самите коли,

а дали шофьорите на различни марки коли

са повече или по-малко склонни да нарушават закона.

В едно от тези изследвания, наблюдавахме

дали шофьорите ще дадат път на пешеходец,

който е застанал на пешеходна пътека.

Законът в Калифорния, както знаете,

тъй като вярвам, че всички го спазваме,

е, че на пешеходец, който чака да пресече, трябва да се даде път.

Ето пример, как проведохме експеримента.

Това вляво е поставения от нас човек,

който е в ролята на пещеходец.

Приближава се към пешеходната пътека и червения пикап спира.

А пикапът, типично по калифорнийски е връхлетян

от автобуса, който почти прегазва нашия пешеходец.

(Смях)

Ето пример на по-скъпа кола,

Тойота Приус, която преминава без да спре,

както и БМВ, което също не спира.

Проведохме този експеримент с няколкостотин коли

в продължение на няколко дни

като следяхме кой спира и кой не.

Заключението ни беше, че колкото

по-скъпа е една кола,

толкова по-висока е склонността на шофьора

да наруши закона.

Нито една от колите, нито една,

в по-ниската ценова категория,

не наруши закона.

Почти 50 % от колите

в най-високата ценова категория

го наруши.

Провеждали сме и други изследвания, чрез които установихме,

че по-богатите хора са по-склонни да излъжат при водене на преговори,

да възприемат неетично поведение на работа

като кражба от касата,

по-склонни са да вземат подкуп или да излъжат клиентите.

Не искам да ви внуша,

че само богатите хора

показват такъв модел на поведение.

Изобщо не. Всъщност смятам, че всички ние

в ежедневието си

се борим с тези конкуриращи се подбуди

кога и дали да поставим собствения си интерес

над интереса на останалите.

Това е разбираемо, тъй като

идеята на американската мечта

е всички да имаме еднакви възможности

да преуспеем и да просперираме,

ако полагаме усилия и работим здраво,

а това означава и че понякога

се налага да поставиш своите интереси

над интереса и благополучието на останалите около теб.

Обаче онова което установихме е,

че колкото по-богат е човек, толкова по-склонен е

да преследва личния си успех,

и да постига целите си

в ущърб на околните.

Ето чертеж на средния доход на домакинствата, който показва дохода

на всяка 1/5 от домакинствата(разделени на 5 статистически групи според дохода им), от най-ниския до най-високия доход, както и 5-те процента с най-висок доход въобще

за последните 20 години.

През 1993 г., различията между отделните

пет статистически разделения според доходите на населението

са напълно очевидни.

Не е трудно да се види, че има различия.

Но през последните 20 години, тези различия

се превърнаха в огромна дупка

между онези на върха и всички останали.

Всъщност, най-богатите 20% от населението ни

притежават около 90% от общото богатство на тази страна.

Нивото на икономическо неравенство

е безпрецедентно.

Богатството не само се концентрира все повече

в ръцете на една избрана група хора,

но и американската мечта

става все по-непостижима

за повечето от нас.

И ако наистина всичките ни наблюдения са истина,

че колкото по-богат е човек,

толкова по-заслужил счита себе си да притежава това богатство

и е по-склонен да поставя собствените си интереси

над интересите на останалите,

и да прави онова, което служи на неговите интереси,

то тогава няма причини да смятаме,

че този модел на поведение ще се промени.

Всъщност, имаме сериозни основания да вярваме,

че само ще се задълбочи

и ще изглежда ето така ако нещата останат непроменени

и следват същите тенденции през следващите 20 години.

Икономическото неравенство

е нещо, от което всички трябва да сме обезпокоени,

защото не само хората на дъното

на социалната йерархия,

са поставени пред сериозни трудности, а и защото и останалите хора и групи хора,

които са малко или много икономически неравнопоставени

също срещат огромни приблеми.

Има достатъчно сериозни проучвания

провеждани в някои от най-големите лаборатории в света,

които показват как редица неща от ежедневието ни

биват подкопани

от нарастването на икономическото неравенство.

Социалната мобилност например, както и онова, за което ни е наистина грижа като

физическото ни здраве и социално доверие -

всички те биват разклатени със задълбочаването на икономическото неравенство между хората.

Също така, отрицателните аспекти

в социалната ни колективност и в обществата ни

като затлъстяването, насилието,

отнемането на свободата, наказанието

се изострят с увеличаването на икономическото неравенство.

Това не са последствия, преживени

само от неколцина, а такива, които се усещат

във всички обществени слоеве.

Дори хората на върха изпитват тези последствия.

Какво да направим?

Тази каскада от саморазширяващи се

гибелни, отрицателни последствия

може би изглежда като нещо, което е извън контрол

и относно което не можем да направим нищо,

поне не и ние като отделни личности.

Но всъщност, чрез изследванията ни,

стигнахме до извода,

че малки психологически намеси,

малки промени в ценностите на хората,

малки побутвания в определена посока,

могат да възстановят вярата в равенството на всички хора и съпричастността.

Например, напомнянето

за ползите на сътрудничеството

или за предимствата на живота в общество,

кара не само бедните, но и богатите

да вярват в равенството на всички хора.

При едно от изследванията ни накарахме участниците да изгледат кратко видео,

дълго само 46 секунди, за детската бедност,

което имаше за цел да им напомни за нуждите

на другите хора около тях.

След това наблюдавахме

склонността на участниците

да отделят от времето си, за да го прекарат с непознат в беда,

с който се запознаха в лабораторията.

Един час по-късно, след като изгледаха видеото,

богатите бяха също толкова благородни

колкото и бедните да предложат помощта си

на непознатия,

което навежда на мисълта, че тези различия не са

вродени или окончателни,

а са податливи на промяна

и се влияят от малки изменения в ценностите на хората

и от малки побутвания, които да събудят съчувствие

и състрадание.

Извън стените на лабораторията ни,

започваме дори да виждаме признаци на промяна в обществото.

В речта си на церемонията по завършването в Харвард,

Бил Гейтс - един от най-богатите хора в страната ни,

говори за проблема на неравенството, като едно от най-страшните предизвикателства

пред което е изправено обществото ни.

Говори за онова, което трябва да бъде направено, за да се борим с него

и казва следното: "Най-големият напредък на човечеството

не е в научните му открития,

а в приложението на тези открития,

за намаляването на неравенството между хората."

Съществува кампанията "Обет за дарение",

в която са ангажирани повече от 100 от най-богатите

хора в страната,

които даряват половината от богатството си за благотворителност.

Появиха се дузина движения

на обикновени хора,

като "Ние сме единият процент",

"Генерация на ресурси",

"Богатство за общото благо",

в които най-привилегированите

членове на населението,

част от обществото на единия процент,

както и други заможни групи,

използват собствените си икономически ресурси,

между тях и млади и стари – най-поразителното за мен –

и пренареждат собствените си привилегии

и икономически ресурси,

за да се борят с неравнопоставеността

като се застъпват за социални политики

и проповядват за промяна в социалните ценности

и в поведението на хората.

Всичко това работи срещу техните собствени икономически интереси,

но може в крайна сметка да направи американската мечта отново постижима.

Благодаря!

(Аплодисменти)