Истинскта сила на изкуствата-представяния

Администраторът по изкуства и фен на театъра изпълняван на живо Бен Камерън поглежда към състоянието на живите изкуства -- питайки: Как може магията на живият театър, живата музика, живото танцуване да се съревновава с постоянно включеният Интернет? На TEDxYYC, той предлага смел поглед напред.

Харесвам много културни неща,

човек, чието дневно придвижване

е възможно чрез връзка с iPod,

iPod, който съдържа Вагнер и Моцарт,

поп дивата Кристина Агилера,

кънтри певеца Джош Търнър,

гангста рапърът Кърк Франклин,

концерти, симфонии и още и още.

Аз съм ненаситен читател,

читател, който си има работа с Иън Макиън до Стефани Мейър.

Чел съм тетралогията "Здрач".

И човек, който живее за ситемата ми домашен театър,

системата домашен театър, където аз ненаситно гледам DVD-а, видео-по-поръчка

и много телевизия.

За мен, "Закон и Ред: SVU, "

Тайн Фей и "30 Rock"

и " Съдията Джуди" -- Хората са истински, случаите са истински,

присъдите са крайни."

Сега, убеден съм много от вас

вероятно споделят моите страсти,

и по специално моята страст към " Съдията Джуди,"

и вие бихте се били с всеки

който се опита да ни я отнеме,

но аз съм малко по-малко убеден, че вие споделяте централната страст на моят живот,

страст към професионалните изкуства представяни на живо,

изкуства представяни на живо, които представляват оркестрален репертоар, да,

но джаз също, модерен танц, опера,

театър и още и още и още.

Знаете, честно,

това е сектор, който много от нас, които работят в областта се притесняват

, че е застрашена и вероятно разнищена

от технологията.

Докато ние в началото приветствахме Интернет

като фантастичният нов маркетингов инструмент

, който щеше да реши всички наши проблеми,

ние сега осъзнаваме, че Интернет е, ако не друго,

твърде ефективен в този случай.

Зависейки от това кой четете, организация по изкуство,

или артист, който се опитва да привлече вниманието

на потенциален единичен купувач на билет,

сега се съревновава с между

три и 5000

различни маркетингови съобщения

които типичен гражданин вижда всеки един ден.

Ние знаем сега всъщност

, че технологията е нашият най-голям съперник за свободното време.

Преди пет години,

Gen-X'ers прекараха 20.7 часа онлайн и телевизия,

предимно по телевизията.

Gen-Y'ers прекараха дори повече --

23.8 часа, предимно онлайн.

И сега, типичен

студент, който влиза в университета

пристига в колежа

вече прекарал

20 000 часа онлайн

и допълнителни 10 000 часа

играейки видео игри,

силно предупреждение, че ние оперираме

в културен контекст

където видео игрите сега бият по продажби

музиката и филмите взети заедно.

Освен това, ние сме уплашени, че технологията

е променила нашите вярвания на културна консумация.

Благодарение на Интернет,

вярваме, че можем да получим всичко, което искаме, където и да го поискаме,

доставено до домът ни.

Можем да пазаруваме в три сутринта или осем вечерта,

поръчвайки дънки, направени уникално за нашите тела.

Очаквания на персонализация

и изработване по поръчка

които изкуствата представяни на живо --

които са определили времето на представлението, определили местата,

неудобствата на пътуването, паркирането и други такива подобни --

просто не могат да отговорят.

И ние всички сме крайно запознати:

какво ще означава в бъдеще

когато питаме някой да плати сто долара

за симфоничен, оперен или балетен билет,

когато този културен консуматор е свикнал да сваля от Интернет

24 часа на ден

за 99 цента на песен или безплатно?

Това са големи въпроси

за тези от нас, които работят на този терен.

Но колкото и особени да са нас,

знаем, че не сме сами.

Всички ние сме ангажирани

в сеизмично, фундаментално

пренареждане на културата и комуникациите,

пренареждане, което разтърсва и помита

вестникарската индустрия, индустрията на списанията,

книжната и издателската индустрия и още.

Разположени в изкуствата изпълнявани на живо, чрез остарели неправителствени споразумения

които пречат и често забраняват

механична репрдукция и излъчване на живо,

заключени в големи сгради

които са били проектирани да остаряват

идеалното взаимоотношение

между артиста и публиката

най-подходящо за 19-и век

и заключени в бизнес модел зависим от високи билетни приходи,

където ние искаме за цената на билетите прекалено високи цени,

много от нас изтръпват при събуждането на колапса на Тауър Рекърдс

и се питаме, "Ние ли сме следващите?"

Всеки с който говоря свързан с изкуствата изпълнявани на живо

се съгласява с думите на Адриен Рич,

която, в " Мечти за Общ Език" написа,

"Ние сме в страна, която

няма език, няма закони.

Каквото и да правим заедно е чисто изобретение.

Картите, които ни дадоха

са остарели с години."

И за онези от вас, които обичат изкуствата,

не сте ли доволни, че ме поканихте да ви осветля?

(Смях)

(Аплодисменти)

Сега, вместо да кажа, че сме на ръба на нашето собствено унищожение,

аз предпочитам да вярвам, че сме ангажирани във фундаментална реформация,

реформация като религиозната Реформация

на 16-и век.

Реформацията на изкуствата, като религиозната Реформация,

е подтикната отчасти от технологията,

с, наистина, принтиращата преса водеща в това

на религиозната Реформация.

И двете реформации били твърдени на дискусия на фракции,

вътрешно самосъмнение

и масивно пренареждане на остарели бизнес модели.

И двете реформации, мисля,

задаваха въпросите:

кой е с право да практукува?

Как са им дали право да практикуват?

И наистина, трябва ли ни някой

да посредничи за нас

за да имаме преживяване със спиритичното божествено нещо?

Крис Андерсън, някой който вие всички знаете,

редактор и шеф на списание "Уайърд" и автор на "Дългата опашка,"

наистина беше първият, за мен, който откри много от тези неща.

Той написа преди много време, знаете,

благодарение на откриването на Интернет,

уеб технологията,

мини камерите и още,

начините на артистичната продукция

са демократизирани

за пръв път в цялата човешка история.

През 1930-те, ако някой от вас искаше да направи филм,

трябваше да работите за Уорнър Брос или RKO

защото кой можеше да си позволи екипировка за филм

и осветление и екипировка за редактиране

и броене и още?

И сега кой в тази стая не знае 14 годишно дете

трудейки се упорито над втория си, третия или четвъртия филм?

(Смях)

Подобно, начините на артистична дистрибуция

са демократизирани за пръв път в човешката история.

Отново, през 30-те, Уорнър Брос., RKO правеха това за теб.

Сега, отидете на Ютюб, Фейсбук;

имате световна дистрибуция

без да напускате вашата собствена спалня.

Това двойно въздайствие поражда

масивна редефиниция на културния пазар,

време, когато всеки е потенциален автор.

Честно, това което виждаме сега в тази среда

е масивно време,

когато целият свят се променя,

когато се движим от време, когато публиката намалява.

Но броя на участниците в изкуствата,

хора, които пишат поезия, които пеят песни,

които са в църковни хорове,

екплоадира отвъд нашите най-смелите представи.

Тази група, други са нарекли "pro ams,"

артисти аматьори извършвайки работа на професионално ниво.

Виждате ги в Ютюб, в танцувални състезания,

филмови фестивали и още.

Те радикално разширяват

нашите представи на потенциала на естетичната лексика,

докато те предизвикват и подкопават

културната автономия на нашите традиционни институции.

В края на краищата, сега живеем в свят

дефиниран, не от консумацията,

а от участието.

Но искам да съм ясен,

така както религиозната Реформация не приключи

формалната Черква или свещеничеството,

Вярвам, че нашите артистични институции

ще продължат да са важни.

В момента те са най-добрите възможности

за артистите да имат живот на икономическо достойнство,

не богатство, на достойнство.

И те са местата, където артистите

които заслужават и искат да работят на определена скала на ресурси

ще намерят дом.

Но да ги видим като синоним

с всичко в общността на изкуствата

е, далеч, твърде късогледо.

И наистина, докато сме имали тенденцията да поляризираме

аматьорското от професионалното,

единственото най-вълнуващо развитие

в последните пет до 10 години

е нарастването

на професионален артист,

професионалният артист,

който работи, не предимно в концертанта зала или на сцената,

но най-често около

женските права, или човешките права,

или за неща свързани с глобалното затопляне или СПИН помощ за повече,

не заради икономическа необходимост,

но от дълбоко, органично убеждение

че работата, която тя, или той, е повикана да направи

не може да бъде завършена в традиционната

затворената среда на изкуствата.

Днешният свят на танци не се дефинира само

от Кралския Балет на Уинипег или Националният Балет на Канада,

но от Танцувалната Размяна на Лиз Лерман,

мулти-генерационна, професионална танцова компания,

чиито танцьори са от 18 до 82 години на възраст,

и които работят с геном-учени

да изобразят нишката на ДНК

и с ядрени физици в ЦЕРН.

Днешното професионално театрално общество

е дефинирано, не само от фестивалите Шоу и Стратфърд,

но от Театърът Корнърстоун в Лос Анджелис,

сбор от артисти, които след 11-и септември,

събраха 10 различни религиозни общности --

Бахия, Католическата,

Мюсюлманската, Еврейската,

дори Родната Американска

и гей и лезбийската общност на вяра,

помагайки им да създадат собствени лични представления

и едно масивно предствавление,

където те изучиха различията в тяхната вяра

и намериха нещо общо

като важна първа стъпка

към смесено-общинското оздравяване.

Днешните хора, които изпълняват изкуства, като Родеса Джоунс,

работят в затвори за жени,

помагайки на жени затворнички да споделят болката от затварянето,

докато днешните писатели на представления и директори работят с млади групи

да намерят различни канали за да избегнат насилието

и още и още и още.

И наистина, мисля, вместо да бъдем унищожени,

изкуствата с представяния са на ръба на време

когато ние ще сме по-важни

повече отколкото някога сме били.

Знаете, казвали сме дълго време,

ние сме много нужни за здравето на общините в твоят град.

И абсолютно.

Надявам се знаете, че всеки долар похарчен за билет за изкуства с представяния в община

генерира пет до седем допълнителни долара за местната икономика,

долари похарчени в ресторанти или за паркиране,

в магазините за дрехи, където купуваме материал за костюми,

пиано тунера, който настройва инструментите и още.

Но изкуствата ще са по-важни за икономиките

с нашето придвижване напред,

специално в индустрии не можем все още да си представим,

така както са били много важни за Айпод

и компютърните индустрии за игри,

които малко, ако има някой от нас,

който е предвидил преди 10 до 15 години.

Бизнес лидерството ще зависи повече и повече

от емоционалната интелигентност,

способността да слушаме дълбоко,

да имаме емпатия,

да споделяме промяна, да мотивираме други --

самите способности

които изкуствата култивират с всяка среща с тях.

Специално сега,

когато ние трябва да се сблъскаме

със заблудата на пазарната ориентация,

неинформирани от социалното съзнание,

ние трябва да се възползваме и да празнуваме силата на изкуствата

да оформим нашите индивидуални и национални характери,

и специално характери на младите хора,

които, всички твърде често, са бомбандирани с усещания,

вместо преживян опит.

В края на краищата, специално сега, в този свят,

където ние живеем в контекст

на регресивни и тежки имиграционни закони,

в риалити телевизия, която вирее от унижение,

и в контекст на анализ,

където нещото, което чуваме най-често,

всеки ден в Съединените щати,

на всяка гара, всяка автогара, всяко летище, е

"Дами и господа,

моля докладвайте всяко подозрително поведение

на подозрителни хора

на службите най-близко до вас,"

когато всичките тези начини, с които сме насърчавани

да погледнем на човека с враждебност

и страх и презрение и подозрение.

Изкуствата, каквото и да правят, когато и да ни събират,

ни канят да погледнем на човека

с щедрост и любопитство.

Бог знае, дали сме имали нужда някога

тази способност в човешката история,

имаме нужда от нея сега.

Знаете, ние сме свързани,

не, мисля, от технологията, забавлението и дизайна,

а от обща кауза.

Ние работим да промотираме здрави, жизнени общества,

да облекчим човешкото страдание,

да промотираме едно по-загрижен,

независим, емпатичен световен ред.

Поздравявам всеки от вас като активисти в това търсене

и ви насърчавам да прегърнете и да задържите изкуствата във вашата работа,

каквато и да е вашата цел.

Обещавам ви, че ръката на Фондацията Дорис Дюк

е протегната за приятелство сега и за години напред.

И ви благодаря за добротата и вашето търпение за да ме изслушате този следобяд.

Благодаря ви и ви пожелавам попътен вятър.