Могат ли растенията да си говорят? - Ричард Карбан

Вижте целия урок: http://ed.ted.com/lessons/can-plants-talk-to-each-other-richard-karban

Могат ли растенията да си говорят? Въобще не изглежда така - те нямат сложна сетивна или нервна система като животните и изглеждат доста пасивни. Но колкото и странно да звучи, растенията могат да общуват помежду си - особено, когато са обект на атака. Ричард Карбан обяснява как.

Урок от Ричард Карбан, анимация от Юкай Ду.

Могат ли растенията да си говорят?

Съвсем не изглежда така.

Растенията нямат сложна сетивна
или нервна система като животните

и изглеждат доста пасивни,

докато се пекат на слънце

и реагират инстинктивно на
фактори като светлина и вода.

Но колкото и странно да звучи,
растенията могат да общуват помежду си.

Също като животните, растенията
излъчват всякакви химически сигнали

в отговор на средата си

и могат да споделят тези сигнали
едно с друго,

особено когато са обект на атака.

Сигналите имат два пътя:

по въздуха

и през почвата.

Когато листата на растенията пострадат,

дали от гладни насекоми или
нахлуваща косачка,

те отделят струйки летливи химикали.

Точно те са причината за мириса
на прясно окосена трева.

Някои видове растения,
като артемизията и луновидния фасул,

могат да улавят тези въздушни съобщения

и да приспособяват вътрешната си
химия според тях.

В един експеримент листата на артемизия
били нарочно увредени от насекоми

или учени с ножици.

През лятото

другите клонки на същото растение

били по-малко изядени
от блуждаещи насекоми,

както и клонките на съседните храсти,

което предполага, че са усилили
защитата си против насекоми.

Дори раздвижването на въздуха над
подрязано растение към друго растение

прави второто растение
по-устойчиво на насекоми.

Въздушните знаци увеличават вероятността
младите растения да оцелеят

и карат възрастните растения да
се сдобият с повече нови клони и цветове.

Но защо едно растение да предупреждава
съседите си за опасност,

особено ако се конкурират за ресурси?

Е, може би това е случайно следствие
на механизъм за самозащита.

Растенията не могат лесно да провеждат
информация през телата си като нас,

особено ако водата е оскъдна.

Така че, те може би разчитат
на химикалите във въздуха,

за да получават съобщения от
една част на растението до друга.

Близките растения могат
да подслушват тези сигнали,

както да чуеш съседа си да киха
и да се заредиш с лекарство за настинка.

Различните растения правят предупреждения
на различни химически езици.

Отделните растения артемизия на
една и съща ливада

излъчват леко различни серии
тревожни химикали.

Съставът на този коктейл влияе на
ефективността на комуникацията.

Колкото повече си приличат химическите
отпечатъци на две растения,

толкова по-свободно те могат да общуват.

Едно растение е най-чувствително към
знаците, излъчени от собствените му листа.

Но тъй като химикалите
изглежда се наследяват,

подобно на кръвните групи при хората,

артемизията общува по-успешно

с роднини, отколкото с непознати.

Но понякога даже други видове
могат да се възползват.

И доматът, и тютюнът могат да дешифрират
предупредителните сигнали на артемизията.

На растенията не им се налага да разчитат
единствено на въздушните емисии.

Сигналите могат да минат също и
под земната повърхност.

Повечето растения са в отношение на
симбиоза с гъбите,

които колонизират корените и им помагат
да поемат вода и хранителни вещества.

Гъбичните влакна образуват
обширни мрежи,

които могат да свържат отделните растения,

създавайки подземен супер-път
за химически съобщения.

Когато доматено растение
реагира на ръжда,

активирайки гените и ензимите,
които се борят с болестта,

сигналните молекули, произведени
от имунната му система,

могат да стигнат до здраво растение

и да го накарат също да включи
имунната си система.

Предварителните предупреждения
увеличават шансовете за оцеляване.

Бобовите растения също се подслушват
едно друго за здравето си

пo гъбичните канали.

Нападение на листни въшки
над едно растение

кара съседа му да увеличи производството
на съставки, които отблъскват въшките

и привличат оси, хранещи се с въшки.

Ако представата ни за комуникация
е размяна на информация,

растенията изглежда са
активни комуникатори.

Те изпращат, получават и
реагират на сигнали

без да издават звуци

и без мозък, нос, речници или интернет.

И ако се научим да им говорим
на техния език, можем

да се сдобием с мощен нов инструмент за
защита на реколтата и други ценни видове.

И всичко това ни кара да се чудим -
какво още пропускаме?