Мей Джемисън за преподаване на изкуство и наука заедно

Мей Джемисън е астронавт, доктор, колекционер на изкуство, танцьор ... Разказвайки истории от собственото си образование и от времето прекарано в космоса, тя призовава обучителите да преподават едновременно наука и изкуство, интуиция и логика, като едно, за да създадат смели мислители.

Днес искам да прекарам

известно време в разговор за разни неща,

които някак ми причиняваха малко екзистенциален гняв,

по липса на по-добра дума,

през последните година-две.

По същество тези три цитата

казват какво става:

"Когато Бог създал пурпурния цвят,

просто се е изфукал," пише Алис Уокър

в "Пурпурният цвят,"

и Зора Нийл Хърстън в

"Прашни следи на път":

"Изследването е формализирано любопитство.

То е ръчкане и надзъртане с цел."

И накрая,

когато мисля за близкото бъдеще,

знаете, че имаме тази нагласа:

"Е, каквото се случи, ще се случи." Нали?

Това върви с репликата на чеширския котарак:

"Ако не те интересува особено

къде искаш да стигнеш,

няма особено значение накъде ще тръгнеш."

Но аз мисля, че има значение

накъде тръгваме и по кой път поемаме,

защото, когато мисля за дизайна

в близко бъдеще, смятам,

че най-важните въпроси,

наистина същественото и жизненоважното

е, че е нужно да съживим изкуствата и науките

точно сега, през 2002 г.

(Аплодисменти)

Ако опишем близкото бъдеще

като 10, 20, 15 години отсега,

това означава, че онова, което правим днес,

ще бъде жизненоважно,

защото през 2015 година,

през 2020, 2025 година

светът, върху който ще строим нашето общество,

основните знания и абстрактни идеи,

откритията, с които сме излезли днес,

точно както всички тези чудесни неща,

за които чуваме тук, на TED конференцията,

които приемаме за даденост в света сега,

всъщност са познания

и идеи, появили се

през 50-те, 60-те и 70-те.

Това е субстанцията, която изследваме днес.

Дали е интернет,

генетично инженерство, лазерни скенери

или ракети с междуконтинентално насочване, фиброоптика,

висококачествена телевизия, сензори, отдалечено сензорно откриване

от космоса и чудесните снимки

от отдалечени сензори, които виждаме,

триизмерно тъкане, телевизионни програми като Тракър

и Ентърпрайз, четци и записвачки за компактдискове,

плосък екран, "Сюита Отис" на Алвин Ейли

или "Вашата революция няма да бъде

между тези бедра" от Сара Джоунс, която,

между другото, е забранена от Федералната комисия по комуникации.

Или ска, всички тези неща

без съмнение, почти без изключение,

всъщност са основани на идеи,

извлечения и творчество

отпреди години.

Затова трябва да се запитаме:

"Какво допринасяме за това наследство

в момента?" Като се замисля за това,

наистина се безпокоя. Честно казано,

съм загрижена. Скептична съм към това,

че правим много за каквото и да било.

Ние, в известен смисъл, се проваляме да действаме

в бъдещето. Ние сме целенасочено,

съзнателно мудни.

Изоставаме назад.

Франц Фанън, психиатър

от Мартиника, е казал: "Всяко поколение

трябва, сред относителната мъглявост,

да открие своята мисия и да я изпълни или да я предаде."

Каква е нашата мисия? Какво трябва да направим?

Смятам, че нашата мисия е

да примирим и обединим отново

науката и изкуствата, защото в момента

съществува един разкол

в популярната култура. Както знаете,

хората имат представата, че науката

и изкуствата всъщност са отделни.

Мислим за тях като за отделни

и различни неща. Тази представа

вероятно е била въведена преди векове.

Но сега става наистина критична,

защото вземаме решения

за нашето общество всеки ден,

и ако продължаваме да мислим, че изкуствата

са отделни от науките,

продължаваме да мислим, че е готино да казваме:

"Нищо не разбирам от това.

Нищо не разбирам от онова."

Тогава ще имаме проблеми.

Знам, че никой тук, в TED,

не мисли така. Всички ние вече знаем,

че те са много свързани.

Но ще ви кажа, че някои хора

във външния свят, вярвате или не --

те смятат, че е добре да казват:

"Учените и науката не са творчески.

Може би учените са изобретателни,

но не са креативни."

А после имаме тази тенденция, съветници

по кариерата и различни хора да казват неща

като: "Хората на изкуството не са аналитични.

Може би са изобретателни,

но не и аналитични."

А когато тези понятия са залегнали в основата на нашето преподаване

и онова, което мислим за света,

тогава имаме проблем, защото

поставяме в безизходица подкрепата за всичко.

Като приемаме това раздвоение,

дори и с едно наум,

когато се опитваме да го настаним в нашия свят

и се опитваме да изградим основата си

за света, разбъркваме бъдещето,

защото кой иска да бъде некреативен?

Кой иска да бъде нелогичен?

Талантът ще избяга от която и да е от тези сфери,

ако кажете, че трябва да се избере другото.

После ще отидат някъде,

където си мислят: "Е, мога да съм креативен

и логичен едновременно."

Аз израснах през 60-те. Признавам,

всъщност моето детство обхващаше 60-те.

Исках да съм хипи.

И винаги презирах факта, че не съм

достатъчно голяма, за да бъда хипи.

Знам, че тук има хора

от по-младото поколение, които искат да са хипита.

Хората говорят за 60-те постоянно

и говорят за съществувалата тогава анархия.

Но когато аз мисля за 60-те,

онова, което взех от тях,

беше, че има надежда за бъдещето.

Мислехме, че всеки може да участва.

Имаше чудесни, невероятни идеи,

които винаги се процеждаха.

И толкова много от страхотните и горещи неща днес

всъщност се основават на някои от тези представи --

дали хората се опитват

да използват Основна директива от "Стар Трек,"

да се включват в нещата, или отново това

триизмерно тъкане и

факсовете, за които чета всяка седмица,

докато технологията

и инженерството едва стартираха.

Но 60-те ми оставиха един проблем.

Разбирате ли, винаги съм приемала, че ще отида

в космоса, защото следвах всичко това,

но обичах и изкуствата и науките.

Разбирате ли, докато растях като

малко момиченце и тийнейджърка,

обичах да измислям модели и да правя дрехи за кукли

и исках да стана моден дизайнер.

Учех рисуване и керамика. Обичах да танцувам.

Лола Фалана, Алвин Ейли, Джеръм Робинс.

И също така жадно следях "Джемини"

и "Аполо" програмите.

Имах научни проекти и тонове книги по астрономия.

Учех висша математика и философия.

Чудех се за безкрайността

и теорията за Големия взрив.

А когато бях в Станфорд,

се оказа, когато бях в горния курс --

завършвах химическо инженерство -- че половината хора

смятат, че уча политология и

изкуства, което отчасти беше

вярно, защото бях

а и наистина учех някои други неща,

през последния семестър се оказа, че жонглирам

със сепарационни процеси по химическо инженерство,

уроци по логика, спектроскопия с ядрено-магнитен резонанс,

а също продуциране и

правене на хореография за танцово представление.

Трябваше да правя също осветлението

и дизайна, и се опитвах да реша

дали да отида в Ню Йорк,

за да се опитам да стана професионална танцьорка,

или да се запиша в медицинско училище?

Майка ми ми помогна да реша

за това. (Смях)

Но когато отидох в космоса,

когато отидох в космоса, носех ред

неща със себе си. Носех един плакат

от Алвин Ейли -- от това ви става ясно,

че обичам танцовата трупа.

Един плакат от Алвин Ейли на Джудит Джеймисън,

изпълняваща танца "Плач," посветен на всички

черни жени навсякъде. Една бунду статуя,

която е от Женското общество

в Сиера Леоне, и сертификат за

ученици от обществени училища в Чикаго да работят,

за да подобрят познанията си по науки и математика.

Хората ме питат:

"Защо се захвана с онова, с което се захвана?"

Трябваше да казвам:

"Защото представлява човешката креативност,"

креативността, която ни позволява, която от нас

се е изисквала, за да замислим, построим

и пуснем космическата совалка, извира от

същия източник на въображение и

анализ, който е бил нужен за извайване на бунду статуя,

или находчивостта, нужна за проектирането,

хореографията и поставянето на "Плач."

Всяко от тези неща е различно

проявление, въплъщение на креативността,

въплъщения на човешката креативност.

Това трябва да помирим

в умовете си, как тези неща си подхождат помежду си.

Разликата между изкуствата и науките

не е аналитично срещу интуитивно, нали?

E=mc² е изисквало

интуитивен скок, а след това е трябвало

да правиш анализа.

Всъщност Айнщайн е казал: "Най-красивото

нещо, което можем да преживеем, е мистериозното.

То е изворът на цялото истинско изкуство и наука."

Танцът изисква от нас да изразяваме, и да искаме

да изразим, тържествуването в живота, но после

трябва да разбереш: "Кое точно

движение да направя, за да е сигурно,

че ще излезе правилно?"

Разликата между изкуства и науки

не е конструктивно срещу

деконструктивно, нали? Много хора

смятат науките за деконструктивни.

Трябва да разделиш нещата на части.

Да, ядрената физика

е деконструктивна. Буквално се опитваш да

разделиш атомите със сила, за да разбереш

какво има вътре в тях. Но скулптурата, доколкото

разбирам от великите скулптори,

е деконструктивна, защото виждаш една творба

и отстраняваш онова, което

не трябва да е там.

Биотехнологията е конструктивна.

Оркестровата аранжировка е конструктивна.

Така че всъщност използваме конструктивни

и деконструктивни техники във всичко.

Разликата между науката

и изкуствата не е, че те

са различни страни на една и съща монета,

или дори различни части

от същия континуум, но по-скоро

са проявления на същото нещо.

Различни квантови положения на атома?

Или, може би, ако искам да звучи като от 21 век,

бих могла да кажа, че те са различни хармонични

резонанси на суперструна.

Но да оставим това. (Смях)

Те извират от един и същи източник.

Изкуствата и науките са въплъщения на

човешка креативност. Това е нашият опит

като хора да изградим разбиране

за вселената, на света около нас.

Това е нашият опит да влияем на нещата,

на вселената, вътрешна за самите нас

и външна за нас.

Науките за мен са проявления

на нашия опит да изразим

или споделим нашето разбиране,

нашия опит, да влияем на вселената,

външна за нас.

Те не разчитат на нас като индивиди.

Това е вселената, както е преживявана

от всеки, а изкуствата проявяват

нашата страст, нашия опит да споделим

или да влияем на други, чрез преживявания,

които са особени за нас като индивиди.

Нека да го кажа пак по друг начин:

науката осигурява разбиране

на едно универсално преживяване, а

изкуствата осигуряват универсално разбиране

на едно лично преживяване.

За това трябва да мислим,

че всички те са част от нас,

те всички са част от един континуум.

Не са само инструментите, не са само

науките, математиката

и цифрите, и статистиката

защото чухме много на тази

сцена, хора да говорят за това, че музиката

е математическа. Нали? Изкуствата не

използват само глина, не са единствените, които използват глина,

светлина, звук и движение.

Те използват също и анализ.

Така че хората може да кажат:

"Е, все още ми харесва това нещо -- интуитивно срещу аналитично,

защото всеки иска да мисли с

лявото или с дясното мозъчно полукълбо. Нали?"

Всички са ни обвинявали в това, че сме

с десен мозък или с ляв мозък в някакъв момент,

в зависимост от това с кого

сме проявили несъгласие. (Смях)

Когато хората казват "интуитивно,"

това е, все едно си в допир с природата,

в допир със себе си и връзките.

Аналитично -- караш ума си да работи, и

ще ви кажа една малка тайна. Обаче всички

я знаете, понякога хората

използват тази идея за анализ, че нещата

са извън нас самите, което ще рече,

че това ще издигнем

като истинските, най-важни науки. Нали?

А има и художници, и

знаете, че това също е истина,

художниците казват разни неща за учените,

защото според тях те са твърде конкретни,

те са откъснати от света.

Това се случи дори тук, на сцената,

така че не се дръжте, като че ли не знаете

за какво говоря. (Смях)

Имаше хора, които говореха за обществото "Плоска земя"

и аранжировки на цветя,

Ето цялото това раздвоение, което продължаваме

да носим, дори когато сме по-наясно.

Хората казват, че трябва да изберем или едното, или дугото.

Но всъщност би било глупаво да се избере

което и да било. Нали?

Интуитивно или аналитично?

Това е глупав избор. Глупав,

точно както да се опитваш да избереш

дали да си реалист или идеалист.

В живота са необходими и двете. Защо хората

правят това? Само ще цитирам

един молекулярен биолог, Сидни Бренър,

който е 70-годишен, така че може да каже това. Той казва:

"Винаги е важно да правиш разлика

между целомъдрие и импотентност."

(Смях)

Искам да споделя с вас

едно малко уравнение.

Как разбирането на науката

и изкуствата прилягат към живота ни

и какво става, и нещата,

за които говорим тук,

на конференцията за дизайн,

и ми хрумна ето това дребно нещо, разбирането,

и нашите ресурси, и нашата воля

водят до това да има резултати.

Нашето разбиране е нашата наука, нашите изкуства,

нашата религия, начинът, по който виждаме вселената

около нас, нашите ресурси, нашите пари,

нашият труд, нашите минерали, онези неща,

които са там, навън, в света и с които

трябва да работим.

Но по-важното е нашата воля.

Това е нашата визия, нашите желания

за бъдещето, нашите надежди, нашите мечти,

нашите борби и нашите страхове.

Нашите успехи и нашите провали

влияят на онова, което правим с всички тях, а за мен

дизайнът и инженерството, занаятчийството и

майсторският труд, са всички неща, които работят по това,

да получим своя резултат,

който е наше човешко качество на живот.

Какъв искаме да бъде света?

И познайте какво?

Въпреки начина, по който гледаме на това, дали

гледаме на изкуствата и науките като разделени

или различни, и двете взаимно са си повлияли,

сега и двете имат проблеми.

Направих проект наречен S.E.E.ing the Future (Поглед в бъдещето):

Наука, Инженерство и Образование,

който разглеждаше как да хвърлим светлина върху

по-ефективното използване на правителствените фондове.

Имахме цяла група учени на всички етапи

от техните кариери. Дойдоха в Дартмутския

колеж, където аз преподавах,

и разговаряха с теолози и финансисти,

какви са някои от въпросите на публичното

финансиране за научно и инженерно

изследване? Кое е най-важното?

Появиха се някои идеи, които

си мисля, имат наистина силен паралел

с изкуствата. Първото нещо, което казаха беше,

че обстоятелствата, в които се оказва, че се намираме

днес, в науката и инженерството, които

са ни направили световни лидери, са много различно

отколкото през 40-те, 50-те, и 60-те,

и 70-те когато сме се появили

като световни лидери, защото вече не сме

в съревнование с фашизма, със

съветския комунизъм, и между другото,

тази конкуренция не беше само военна,

тя включваше и социално съревнование

и политическа надпревара също,

което ни позволи да погледнем към космоса

като една от онези платформи, за да докажем,

че нашата социална система е по-добра.

Друго нещо, което обсъждаха беше

инфраструктурата, която подпомага науките

и става все по-остаряла. Прегледахме

университети и колежи, малки, средни

обществени колежи из страната,

техните лаборатории са остарели,

а ето къде ние обучаваме повечето от нашите

научни работници и изследователи,

и учители, между другото,

и след това, че има медии, които не

подпомагат разпространяването на нищо повече от

най-злободневната и безсъдържателна информация.

Има псевдо-наука, житни кръгове,

аутопсия на извънземни, къщи обитавани от духове

или катаклизми. И това е, което виждаме.

И това, всъщност, не е информацията,

която ви е нужна, за да действате в ежедневния живот

и да решите как да участвате в тази

демокрация и да определите какво се случва.

Също казаха, че има промяна

в корпоративното мислене. Имайки предвид,

че правителствени пари винаги е имало

за основни научни и инженерни изследвания,

също така разчитаме на някои компании да правят

някакво основно изследване, но се случва, че

сега компаниите влагат повече енергия в

развитието на краткосрочни продукти,

отколкото влагат в основни инженерни

и научни изследвания.

И образованието не се поддържа.

От детската градина до 12 клас хората премахват

влажни лаборатории. Смятат, че ако сложим компютър

в стаята, ще заеме мястото,

всъщност на смесването на киселини,

отглеждането на картофи.

А правителствените субсидии намаляват

в харченето и тогава те казват,

нека корпорациите да поемат ръководството,

но това не е вярно. Правителствените фондове

най-малко трябва да правят неща като разпознаване

на ползите от основни научни и

инженерни изследвания. Трябва да знаем,

че носим отговорност

като глобални граждани в този свят.

Трябва да се вгледаме в образованието

на хората. Трябва да създадем ресурси

днес, за да сме сигурни, че те са обучени така,

че разбират важността на

тези неща, и трябва да подпомагаме

жизнеността на науката, и това не

означава, че всичко трябва да има едно нещо,

което да мине първо, или знаем

точно какво ще се появи като резултат,

но че подкрепяме жизнеността и

интелектуалното любопитство,

и ако мислите за паралелите

в изкуствата, конкуренцията

с балета на Болшой Театър, стимулира

Джофри и балета на Ню Йорк

да станат по-добри.

Музеите, театрите,

кината из страната

изчезват. Имаме повече

телевизионни канали, с по-малко за гледане,

имаме повече похарчени пари за

редакции, за да ползват стари ТВ програми

във филмите.

Имаме такова корпоративно финансиране,

че когато отиде в някоя компания,

за да подкрепя изкуствата, то почти изисква

продуктът да бъде част от картината,

която артистът рисува, и имаме

стадиони, които се кръщават отново и

отново от корпорациите.

В Хюстън, ние се опитваме да решим

какво да правим със стадиона Енрон.

(Смях) Изящните изкуства и образованието

в училищата изчезват, а ние имаме

правителство, което изглежда, че унищожава

NEA (Националната фондация за изкуствата) и други програми,

така че трябва наистина да спрем и помислим,

какво се опитваме да направим

с науките и изкуствата?

Има нужда да ги съживим.

Трябва да им обърнем внимание. Искам само

наистина бързо, да ви кажа какво правя.

(Аплодисменти)

Искам да ви кажа какво съм правила

малко повече от ....Чувствам тази нужда

да интегрирам някои от идеите,

които съм имала и съм срещнала през времето.

Едно от нещата, които открих,

е че има нужда да поправим

дихотомията между разумът и тялото.

Майка ми винаги ми казваше:

"Трябва да бъдеш наблюдателна, да знаеш какво

става в ума и твоето тяло."

И като танцьорка, имах тази огромна

вяра в способността ми да познавам тялото си,

така както можех да познавам цветовете.

След това отидох в медицинския колеж

и трябваше просто да се оставя на това,

което машината казва за телата.

Знаете, ще зададете на пациентите

въпроси, някои хора ще ви кажат:

"Не, не, не слушай какво

казват пациентите." Знаем, че пациентите

познават и разбират телата си по-добре,

но напоследък се опитваме да ги откъснем

от тази идея. Ние трябва да съгласуваме

знанието на пациентите за телата им

с лекарските мерки.

Някой говори относно

измерване емоциите и оставяне на машина

да разбере какво да ни предпази

от това, да действаме като луди. Нали?

Не, не трябва да измерваме,

не трябва да използваме техника,

да измерва агресията на пътя и след това да направим

нещо, което да ни предпази от агресията.

Може би машините трябва да ни помагат

да разпознаем, че имаме агресия на пътя

и след това трябва да знаем как да управляваме това

без машините. Ние дори трябва да бъдем

способни да разпознаем това без техника.

Това, върху което съм много загрижена

е как да подпомогнем нашето самоосъзнаване

като хора, като биологически организми?

Майкъл Мошен говори за обучаване

и учене как да чувстваш с очите,

да виждаш с ръцете.

Имаме всякакви видове възможности да използваме

нашите усещания, и това е,

което трябва да направим.

Това е което искам да правя, да се опитам да ползвам

биооборудване, такъв тип неща,

които да помагат на нашите сетива в това, което правим

и това е работата, с която се занимавам сега,

в компанията, наречена BioSentient Corporation.

Реших, че трябва да направя тази реклама, защото

аз съм предприемач, защото предприемачът

казва, че е някой, който прави това,

което иска да прави, защото не е разорен

достатъчно, че да трябва да си намери истинска работа.

(Смях) Но това е работата, която върша

с BioSentient Corporation като се опитвам да реша,

как да интегрираме тези неща?

Нека да приключа, като кажа,

че моят личен дизайнерски въпрос в бъдеще

всъщност е свързан с интегриране на мисленето

за интуитивното и аналитичното.

Изкуствата и науките не са отделни.

Училищен урок по физика, преди да си

тръгнем. Гимназиалната ни учителка по физика

вдигаше една топка. И казваше: "Тази топка

има потенциална енергия, но нищо

няма да й се случи. Не може да върши никаква работа,

докато не я пусна и не промени състоянието си."

Харесва ми да мисля за идеите като потенциална енергия.

Те са наистина чудесни, но нищо

няма да се случи, докато не рискуваме

да ги поставим в действие.

Тази конференция е изпълнена

с чудесни идеи.

Ще споделим много неща

с хората, но нищо няма да се случи,

докато не рискуваме да поставим тези идеи в действие.

Нужно е да съживим изкуствата и науките

днес, нужно е да поемем отговорност

за бъдещето. Не можем да се крием отзад, като казваме,

че е само за приходите на фирмата,

или че е само бизнес, или, че съм артист,

или академик.

Така преценявате онова, което вършите.

Говорих за баланса между

интуитивно и аналитично.

Фран Лейбовиц, любимият ми циник --

тя казва: "Трите въпроса

от най-голяма важност, сега ще

добавя към дизайна,

са: "Привлекателен ли е той?"

Това е интуитивното.

"Забавен ли е?" Аналитичното.

"И знае ли си мястото?"

Балансът. Много благодаря.

(Аплодисменти)