Роджър ван дер Хайд: Защо светлината се нуждае от тъмнина

Архитектът Роджър ван дер Хайд предлага един нов и красив начин да погледнем на света, като обърнем внимание на светлината и съпътстващата я тъмнина. Примери от класически сгради илюстрират дълбоко осъзнатата визия за играта на светлината около нас.

Виждате едно прекрасно изказване на екрана,

което гласи: "Светлината създава атмосфера,

светлината създава усещането за пространство

и светлината е също изражението на сградата."

Не съм го казал аз.

А това, разбира се е, Льо Корбюзие,

известният архитект.

Тук може да видите какво е имал предвид,

в една от красивите му сгради -

църквата "Нотр Дам дю О" в Роншамп,

където той създава този светлинен ефект,

който той може да проектира само при наличието на тъмнина.

И това мисля, че е същината

на тази 18 минутна лекция -

че няма добро осветление,

което да е здравословно за нашето благосъстояние,

без подходяща тъмнина.

Така обикновено осветяваме офисите си.

Имаме правила и стандарти,

които ни казват, че светлината трябва да има дадена яркост

и да е добре дифузирана.

Така създаваме равномерна светлина

от едната стена до другата

в еднообразна мрежа от лампи.

А това е нещо съвсем различно

от това, което току-що ви показах

от Льо Корбюзие.

Ако приложим тези стандарти и правила

в Пантеона в Рим,

той никога нямаше да изглежда така,

защото този светлинен ефект,

който се получава наоколо,

може да се възприеме,

само защото има тъмнина също в тази сграда.

Това е и почти същото което има предвид Сантяго Калатрава

когато казва: "Светлината, проектирам я в моите сгради,

за да създава комфорт."

И той няма предвид комфортът на вечеря съставена от пет ястия,

спрямо вечеря от едно ястие,

а той има предвид комфортът,

който създава една качествена сграда у хората.

Той желае да може да видите небето

и да се насладите на слънчевите лъчи.

И той проектира тези великолепни сгради,

където може да видите небето

и да почувствате слънцето,

което ни дава една по-добра среда за живеене в сградата,

породена от връзката на светлината

в нейната яркост и също в нейните сенки.

Всичко, разбира се, се свежда до слънцето.

Тази снимка на слънцето може да предположи,

че слънцето е нещо зловещо и агресивно.

Но не трябва да забравяме, че цялата енергия на тази планета

всъщност идва от слънцето.

И светлината е само израз

на тази енергия.

Слънцето придава динамика, цветово разнообразие,

слънцето внася красота в нашата околна среда,

както в тази сграда -

"Хай Мюзиъм" в Атланта,

която е проектирана от Ренцо Пиано от Италия

заедно с "Аруп Лайтнинг",

страхотен екип от осветители,

които създадоха

много фина феерия от светлина

в пространството,

съответстваща на слънцето отвън,

използвайки тези прекрасни отвори на покрива.

Така индиректно

може да видите слънцето.

И това, което са направили е,

че са създали неразделен елемент от сградата,

за да подобрят качеството на пространството,

което обгръща посетителите на музея.

Те са създали тази сянка,

която може да видите тук,

която всъщност покрива слънцето,

но отваря път на дифузната светлина от небето.

А тук може да видите

как са изработили красив дизайнерски процес

с физически модели,

с количествени, както и с качествени методи,

за да достигнат до едно финално решение,

което е напълно интегрирано и цялостно

с архитектурата.

Те са си позволили да направят няколко грешки в процеса на работа.

Както виждате, тук има директна светлина на пода,

но те лесно са разбрали от къде идва.

Позволили са на хората в сградата

наистина да се наслаждават на слънцето,

на добрата страна от него.

И наслаждаването на слънцето

може да се постигне по-различни начини.

Може да бъде по този

или по този начин, който е малко странен,

но това е през 1963 г. -

наблюдението на слънчевото затъмнение

в САЩ.

Малко е по-ярко там,

така че хората са намерили много интригуващо решение.

Мисля, че тази снимка много добре илюстрира това, което искам да кажа -

че красивата динамичност на слънцето,

внасяйки тези лъчи в сградата,

създава качествена архитектурна среда,

която наистина променя нашия начин на живот.

И всичко това е толкова обвързано с тъмнината,

колкото и със светлината, разбира се,

защото иначе няма да може да видите тази динамика.

За разлика от първия офис, който ви показах

в началото на тази лекция,

това е всеизвестен офис на фирмата "Уайт Груп".

Те се занимават с консултиране за екологични енергии, или нещо подобно.

И те настина правят това, което проповядват,

защото този офис няма никакво изкуствено осветление.

Има само от едната си страна

този голям, огромен прозорец,

който пропуска слънчевата светлина

да навлезе навътре в пространството

и създава тази приятна атмосфера с голяма динамика.

Така че, въпреки че е мрачно там, вие да можете да си вършите работата

и въпреки че е много светло там, пак да можете да си вършите работата.

Но всъщност човешкото око

се приспособява изключително добре

към тези различни светлинни условия,

които заедно създават среда,

която никога не е скучна и досадна,

и подобрява качеството ни на живот.

Наистина трябва да ви представя този човек.

Това е Ричард Кели,

роден преди 100 години,

това е и причината, поради която ви го споменавам,

защото е годишнина.

През 30те години на миналия век, Ричард Кели е бил първият човек,

който е съставил

методологията на днешния осветителен дизайн.

Той е съчинил следните три термина:

"фокусирана светлина",

"дифузна светлина"

и "играта на брилянтите",

въпреки че са коренно различни като

идеи за използване на светлината в архитектурата,

всичко те заедно

образуват това красиво преживяване.

Нека да започнем с "фокусирана светлина".

Той е имал предвид следното -

когато светлината дава посока на движение в пространството

и помага да се придвижиш в него.

Или нещо такова, което всъщност е осветителния дизайн, който той е направил

за изложбената зала на "Дженерал Моторс".

Прекрачвайки това пространство,

вие се чувствате по такъв начин: "Уау! Това е толкова впечатляващо",

просто заради тази фокусна точка,

големият светлинен източник в средата.

За мен това е по подобие на осветлението в театъра,

но ще се върна на това след малко.

Прожекторното осветление върху артиста

ви помага да се концентрирате.

Може да е и слънчевата светлина, която се прокрадва между облаците

и осветява част от земята,

правейки я контрастна

спрямо останалата мрачна среда.

Или може да се използва в днешните магазини -

осветявайки стоките

да акцентира върху тях и да ви помага да се придвижите из магазина.

Дифузната светлина е нещо съвсем различно,

Ричард Кели си я е представял като нещо безкрайно,

размито,

където всички детайли

се губят в безкрайността.

Това е доста удобна светлина,

която ни помага да се отпуснем

и да размишляваме.

Може да е нещо подобно:

"Националният музей на науката" в Лондон,

където това синьо

обгръща всички изложби и галерии,

превръщайки ги в един голям жест.

И накрая, прекрасната "игра на брилянтите".

Тази игра в небето на Хонг Конг

или може би полилеите в операта,

или в театъра,

декорацията,

която е като глазура на торта, нещо игриво,

нещо, което допълва

архитектурната среда, бих казал.

Заедно тези три различни елемента

съставят светлинната среда,

която ни помага да се чувстваме по-добре.

И може да създадем това, само чрез тъмнината.

Ще го обясня по-късно.

И това е нещото, което Ричард Кели, в ляво на тази снимка,

обяснява на Лудвиг Мис Ван дер Рое.

Зад тях може да видите сградата "Сиграм",

която по-късно се превърна в

икона на модерния осветителен дизайн.

В онези времена, вече е имало ранни опити

за светлинна терапия.

Тук може да видите снимка от Медицинската библиотека на Съединените щати,

където хората са излагани на слънцето, за да се подобрят.

Това е една различна история,

този здравословен аспект на светлината,

от това което ви разказвам днес.

В днешната модерна медицина,

има истинско разбиране на светлината

по почти биохимичен начин.

И съществува идея,

че когато гледаме разни неща,

жълтата светлина ни помага най-много,

и сме най-чувствителни към нея.

Но нашити денонощни ритми,

които ни помагат да се събудим и заспим,

да бъдем нащрек и спокойни и така нататък,

те се задействат повече от синята светлина.

И променяйки количеството синьо

в нашата среда,

можем да помогнем на хората да се отпуснат или да бъдат внимателни,

да заспят или да стоят будни.

И така,

може би в бъдеще,

светлината ще помогне на болниците

да лекуват хората по-бързо,

да се възстановят по-скоростно.

Може би в самолета,

можем да преодолеем умората по този начин.

Или в училищата, можем да помогнем на децата да учат по-пълноценно,

защото ще се концентрират повече върху работата си.

Може да си представите много повече приложения.

Но искам да да ви разкажа

за комбинацията

от светлина и тъмнина

като качество на нашия живот.

И така, светлината, разбира се, е за социализиране-

да се създават взаимоотношения

с всичко, което ни обгражда.

Това е мястото, където се събираме

когато има какво да си кажем.

И всичко опира до нашата планета.

Но когато погледнем тази планета през нощта, тя изглежда ето така.

И мисля, че това е най-шокиращата снимка

в днешната ми лекция.

Защото цялата тази светлина

отива в небето.

Никога не докосва земята,

за където е предназначена.

Не се използва от хората.

Тя само разваля тъмнината.

В глобален мащаб, изглежда по този начин.

А това е направо поразително, това което виждате

колко много светлина отива в небето

и никога не достига земята.

Ако погледнем към Земята, така както трябва,

ще се вижда по този вдъхновителен начин,

където тъмнината е за нашето въображение

и за съзерцаване,

и да ни помогне да се свържем с всичко.

Светът обаче се променя,

и урбанизацията е задвижващото колело на всичко.

Заснех тази снимка, преди две седмици, в Гуангшу

и осъзнах, че преди 10 години

е нямало и помен от тези сгради.

Било е доста по-малък град,

а темпото на урбанизация

е невероятно и огромно.

И трябва да си зададем тези важни въпроси:

Как хората се придвижват през тези нови градски пространства?

Как споделят културата си?

Как се справяме с мобилността?

И как светлината може да помогне?

Защото новите технологии,

изглеждат че са в много интересно състояние

да помогнат за решаване на проблемите с урбанизацията

и да ни предложат по-добри околни среди.

Не бе много отдавна

когато нашето осветление

се състоеше в тези лампи.

Разбира се, имахме металхалогенни и флуоресцентни лампи

и подобни неща.

Сега имаме светлодиоди,

но тук виждате последния модел,

и виждате колко невероятно малък е.

Точно това ни предлага уникалната възможност,

поради свръх малкия им размер,

да ги използваме там където са ни нужни.

И всъщност може да ги оставим настрана там където изобщо не са ни нужни

и където да запазим тъмнината.

И това мисля е едно интересно предложение,

един нов начин за осветяване на архитектурната среда,

взимайки предвид нашето благополучие.

Въпреки че искам да ви обясня как това наистина работи-

на пръстта ми могат да се съберат четири такива

и вие няма да можете да ги видите.

Затова помолих нашата лаборатория да направи нещо по въпроса,

и те казаха: "Ние може да направим нещо."

Те създадоха за мен най-големият светлодиод в света

специално за амстердамския TEDx.

Ето го и него.

Това е същото нещо, което може да видите там- увеличено 200 пъти.

И много бързо ще ви покажа как работи.

Само да обясня.

Всеки светлодиод, който се произвежда в днешно време

излъчва синя светлина.

Това не е много приятно и удобно.

Затова

покриваме светлодиода

с фосфорен капак.

И този фосфор се възбужда от синьото

и прави светлината бяла, топла и приятна.

И когато към това прибавите лещи,

може да фокусирате светлината и да я насочите там където ви е нужна

без да разпилявате излишна светлина

към небето или другаде.

Така може да запазите тъмнината и да осветявате.

Искам само да ви го покажа,

за да разберете как работи.

Благодаря.

Може да продължим.

И така, трябва да преосмислим начина, по който осветяваме градовете си.

Трябва да помисли отново

за светлината като първично решение.

Защо тези магистрали са непрекъснато осветявани?

Нужно ли е това?

Може ли да бъдем по-селективни

и да създадем среда, която печели и от тъмнината?

Можем ли да бъдем по-внимателни със светлината?

Както тук - това всъщност е много скромно осветено.

Можем ли да ангажираме хората

в нашите осветителни проекти,

така, че те да искат да се обвържат с тях, както тук?

Или да създадем елементарни скулптури,

които са вдъхновяващи за хората наоколо?

И можем ли да запазим тъмнината?

Защото да намериш подобно място на Земята

е много предизвикателно.

А да видиш подобно нощно небе е още по-трудно.

Дори в океаните създаваме доста светлина

която можем да спрем, за да може животните

да имат по-добра среда на живот

Знае се, че мигриращите птици, например,

се объркват,

заради тези близо до брега платформи.

Открихме това, че когато направим тези светлини зелени,

птиците се връщат в правилната посока.

Не се объркват повече.

Става ясно отново,

че спектралната чувствителност

е много важна тук.

Във всички тези случаи, мисля,

че трябва да започнем да правим светлина от тъмнината,

и да използваме тъмнината като платно за рисуване,

както художниците правят,

например тази рисунка на Едуард Хопър.

Мисля че има доста напрежение в тази рисунка.

Когато я видя,

започвам да се чудя кои са тези хора.

От къде са дошли? Къде отиват?

Какво се е случило? Какво ще се случва в следващите пет минути?

И това олицетворяване на тези истории и това напрежение

е възможно заради тъмнината и светлината.

Едуард Хопър е бил истински майстор

в създаването на разказ,

използвайки светлината и тъмнината.

И можем да се поучим от това

и да създадем по-интересни и вдъхновяващи архитектурни среди.

Можем да го направим в търговски пространства като това.

И все оше можете да излезете навън

и да се насладите на най-великото шоу във вселената,

което е, разбира се, самата вселена.

Показах ви тази чудесна, информативна

снимка на небето,

започваща от вътрешността на града,

където може да видите една, две звезди и нищо друго,

чак до провинцията,

където може да се радвате

на това велико и блестящо изпълнение

на съзвездията и звездите.

В архитектурата е по същия начин.

Ценейки тъмнината, когато проектираш със светлина,

създаваш много по интересни архитектурни среди,

които подобряват живота ни.

Това е най-известният пример:

"Църквата на светлината" на Тадао Андо.

Но също така мисля за

СПА сградата на Петер Зумтор във Валс,

където светлината и тъмнината в много деликатна комбинация

променят себе си, за да очертаят пространството.

Или "Южната спирка" на метрото в Лондон на Ричард МакКормак,

където може наистина да видите небето,

въпреки че сте под земята.

И накрая искам да наблегна на това,

че повечето от вдъхновението идва от театъра.

И мисля, че е страхотно, че днес сме се събрали точно в този театър за TEDx,

за първи път,

защото смятам, че наистина дължим голяма благодарност на театъра.

Няма да е толкова впечатляваща сценографията

без театъра.

Мисля, че театърът е мястото

където наистина подобряваме живота ни чрез светлината.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскания)