Как работи дишането - Нирваир Каур

Вижте пълният урок на ed.ted.com http://ed.ted.com/lessons/how-breathing-works-nirvair-kaur

Ние дишаме постоянно, но замисляли ли сте се някога за това как работи дишането? Запознайте се с тънкостите на една от нашите най-основни житейски функции - от науката за дишането, до това как да контролирате своите вдишвания.

Урок от Нирваир Каур, анимация от Сантяго Уцеда.

Ние си поемаме дъх на всеки няколко секунди.

Животът ни зависи от вдишването на кислород,

но никога не си замисляме за това как дишаме.

Това просто изглежда се случва автоматично.

Как може нещо, което изглежда толкова просто

да бъде ключът към поддържането ни живи?

Дишането започва с околната среда около нас.

Въздухът който вдишваме, или вдъхваме,

е смесица от газове, включващи азот, въглероден диоксид и кислород,

който е най-важният за нашето оцеляване.

Той влиза в тялото ни през носа и устата,

придвижва се надолу към фаринкса, трахеята и бронхиалните тръби,

и в крайна сметка достига въздушните торбички на алвеолите в белите дробове.

Алвеолите използват налягане за да придвижват кислород и хранителни вещества в кръвта.

Диафрагмата и междуребрените мускули са помпена система, която улеснява този обмен на въздуха.

Как дишате се отразява на вашето енергийно ниво, особено когато сте под физически или емоционален стрес.

Помислете си за последният труден тест, който е трябвало да вземете.

Вероятно е, че когато сте станали по-нервни, напрежението в тялото ви се е увеличило

и дишането ви се е ускорило бързо.

Колкото по-малко вдишваме, толкова по-малко кислород достига до мозъка и е по-трудно да се съсредоточим.

Какъв е нашият отговор на физически стрес, като динамична игра на хокей на трева след училище?

Когато упражняваме натиск върху телата си, мускулите изискват голямо количество енергия и искат допълнително кислород.

Започваме да се запъхтяваме,

което създава налягане за да привлече повече въздух и кислород в тялото,

и регулира температурата на тялото, като му позволява да се охлади по естествен начин.

Това не са единствените моменти, когато дишането ни бива засегнато или променено.

Помислете си за последния път когато сте били ядосани или емоционални.

Гневът създава метаболитна реакция в тялото,

която го стресира и увеличава нашата вътрешна температура.

Виждали ли сте някога някой да загуби хладнокръвие?

В крайна сметка, ако дишаме под стрес за дълги периоди от време ще има последици.

Когато клетките в тялото не получават кислорода от който се нуждаят,

хранителните вещества на разположение на тялото намаляват и токсини се натрупват в кръвта.

Смята се, че хипоксична, или бедна на кислород среда, може да увеличи раковите клетки.

Добрата новина е, че можем да контролираме нашия дъх много повече, отколкото осъзнаваме.

Това означава, че можем да увеличим както качеството така и количеството на дъха.

Науката за дишането съществува от хиляди години,

от древните йоги в Индия до респираторните терапевти, работещи с пациенти днес.

И двете групи ще ви кажат, че има специфични техники, които ще ви помогнат да подобрите дишането си.

Дишането е предвижването на въздух от среда с високо към среда с ниско налягане.

По-голямо вдишване означава повече кислород,

и в крайна сметка по-голямо количество хранителни вещества, които са на разположение на нашите клетки и кръв.

Ние нормално правим това когато изпускаме голяма въздишка.

Промяната на въздушното налягане в белите дробове е един от основните начини да се промени дишането.

Тялото ни автоматично прави това когато кашляме, кихаме или хълцаме.

Ето един прост експеримент.

Затворете вашата дясна ноздра с десния си палец.

Вдишвайте и издишвайте само през лявата ноздра.

Забележете колко по-трудно е да се вдишва.

Трябва да съсредоточите вниманието си и да използвате диафрагмата и мускулите си много повече от нормалното.

Чрез намаляване на площта на повърхността на дихателните пътища, вие повишавате налягането на кислорода,

който се придвижва от алвеолите към кръвта.

Йогите често практикуват редуващо се дишане през ноздрите, за да забавят дишането,

увеличат кислорода и активират парасимпатиковата нервна система на организма,

която се занимава с функциите на тялото, когато то е в покой.

Нека опитаме друго упражнение.

Представете си начина, по който куче пъхти когато диша.

Сега се опитайте да направите подобно пъхтене,

първо с езика навън, после със затворена уста.

Ще откриете сами, че използвате мускулите на стомаха да изтласквате въздуха навън, докато издишвате.

Поставете ръката си под носа,

и ще усетите силата на дъха, който излиза.

Дишане по този начин е трудно, защото то изисква активно движение на междуребрените мускули и диафрагмата.

Телесната ни температура се променя бързо по време на това упражнение от приложеното налягане, което оказваме върху нашия дъх.

Не е чудно, че ще видите кучета да практикуват това дишане често за да се охладят в горещ ден.

Когато спим през нощта, медулата в мозъка подсигурява, че ние продължаваме да дишаме.

За наше щастие, ние не трябва да мислим за това.

През деня нашия дъх е много по-уязвим,

особено при стресови или трудни ситуации.

Ето защо е полезно да обръщате внимание на дишането си.

Ако можете да следите и променяте дъха си,

ще можете да подобрите качеството и количеството на кислорода, който навлиза в тялото.

Това намалява стреса, повишава енергията и укрепва имунната система.

Така че следващия път, когато някой ви каже да се отпуснете и поемете дълбоко дъх,

ще знаете точно защо.