Tyler DeWitt: Учителите по природни науки трябва да са по-забавни

Гимназиалния учител Tyler DeWitt се e запалил по урок за бактерии (колко яко!), но бил разочарован, че учениците му били безразлични. Проблемът бил учебника - обясненията били невъзможни за разбиране. DeWitt призовава учителите по природни науки да зарежат жаргона и крайната прецизност и да направят предметите си интересни чрез разкази, метафори и демонстрации (заснето на TEDxBeacon Street.)

Ще Ви разкажа една история.

Първа година ми е като учител по природни науки

и съм много запален.

Давам всичко от себе си в уроците.

Но бавно стигам до ужасяващото заключение,

че учениците ми сигурно нищо не научават.

Един дeн стана следното:

Бях дал на класа да чете 1 глава от учебника

за любимата ми биология:

за това как действат вирусите.

Толкова съм надъхан да дискутирам с учениците,

че влизам и казвам "Някой да каже какви са основните идеи

и защо е толкова готино това"

Тишина.

Накрая любата ми ученичка ме поглежда в очите

и казва "Супер тъпо беше"

После уточни: " Не че е тъпо

ама нито дума не разбрах.

Скучно е, на кой му пука. И е тъпо"

Усмивки на симпатия се появяват

из цялата зала и осъзнавам, че

всички останали мислят същото.

Може би са записали или зазубрили някои дефиниции,

но нито един не е разбрал основните идеи.

Нито един не може да каже защо е толкова готино;

защо е толкова важно.

В пълна безизходица бях.

Не знаех какво да правя.

Хрумна ми само да кажа:

"Вижте какво, ще ви разкажа една история.

Основните герои са бактерии и вируси.

Тези на снимката са увеличени милиони пъти.

Истинските бактерии и вируси са толкова малки,

че дори с микроскоп не можеш да ги видиш.

Сигурно познавате някои,

защото сте боледували.

Но не знаете, както много хора, че

и бактериите боледуват от вируси"

Историята, която разказах на децата

започва като филм на ужасите

Имало едно време малка щастлива бактерия.

Не се привързвйте към нея много.

Може би се мотае из стомаха ви,

или в развалена храна

Изведнъж тя се разболява.

Може би е яла нещо гадно за обяд.

И след това става наистина гадно -

Кожата й се разкъсва и вижда как от нея

излиза вирус.

Още по-зле-

бактерията се пръсва и цяла армия от вируси

излиза от нея

Ако...

Ако сте бактерия,

това е най-ужасният ви кошмар.

Но ако сте вирус

само си кръстовсвате краката и си казвате

"Колко яко!"

Защото бе много тънка работа да се инфектира тази бактерия.

Случва се ето така.

Вирусът грабва бактерията

и пуска ДНК-то си в нея.

След това ДНК-то на вируса прави така,

че разбива ДНК-то на бактерията.

И тъй като няма вече ДНК на бактерията,

вирусът поема контрол над клетката

и й казва да прави още вируси.

ДНК-то е като правилник.

То казва какво да се прави.

Все едно отиваш в завода за коли

и сменяш производстевния план с такъв за роботи убийци

Работниците идват на следващия ден, работят,

но следват други инструкции.

Следователно, смяната на ДКН-то на бактерията с

тази на вируса обръща бактерията на завод за вируси.

И така докато не се пръсне от вируси.

Но има и други начини за инфектиране на бактерия.

Някои са много по-ловки.

Когато таен агент на вируса инфектира бактерия,

той прави шпионаж. Вкарва си ДНК-то

в бактерията и тук е номерът:

не прави нищо лошо. Поне в началото.

Вместо това си стои там

като спяща терористична клетка,

чакайки инструкции.

Интересното е, че когато тази бактерия се размножи

бебетата също носят ДНК-то на вируса в себе си.

И така се получава цяло семейство бактерии

пълни със спящи терористични вирусни клетки.

Щастливо си живеят заедно докато не получат заповеди!

И тогава - Бам!

ДНК-то на вируса поема контрола над клетката,

прави я фабрика за вируси

и цялото семейстов бактерии се пръсва.

Умират, докато вирусите

излизат от тях

Сега знаете как вирусите нападат клетки.

Има два начина- от ляво е литичния начин,

при който вирусите направо превземат клетките.

От дясно е лизогеничния начин,

където вирусите използват тайни агенти.

Не е толкова трудно, нали?

И вече всички го разбрахте.

Но ако почти завършвате средно образование,

гарантирам, че сте чели това и преди.

Хващам бас обачем, че е било разказано

по начин, който не се помни толкова лесно.

Е, защо учениците се дразнеха така, когато

учеха това първия път?

Има няколко причини.

Първо, гарантирам, че в учебниците е нямало

тайни агенти и филми на ужасите.

Всеизвестно е, че научната комуникация

е обсебена от сериозността си.

Повдига ми се. Сериозно.

Бил съм автор на образователни материали

и като писател ми казваха никога

да не ползвам метагори, хумор

защото трудовете ми

ще изглеждат "несeриозно", "ненаучно".

Някак защото Господ не дава да се забавляваме,

докато учим природни науки.

И така имаме науки, които са пълни със смeняща

цвета си слуз. Сyпер!

И разбира се като добри учени

имаме експлозии!

Но ако учебниците са интересни

някак си изглежда "ненаучно".

Има и друг проблем -

учебниците се пишат на напълно неразбираем език.

Аkо искаме да преразкажем историята, която ви разказах

трябва да започнeм с нещо подобно на това:

"Вирусите правят свои копия

като вкарват ДНК-то си в бактерии"

Но в учебниците е написано по следния начин:

"Бактеорологичната репрудукция се инициира

посредством въвеждането на вирусна нуклеинова

киселина в бактерията."

Това е идеално за 13-годишни.

Проблемът е, че има страшно много хора

в образователната система, които ще кажат как

нямало начин да се представи по друг начин на учениците,

защото термините няма да са точни.

Например, казах ви, че вирусите имат ДНК.

Всъщност много малка част от тях нямат.

Имат РНК вместо това.

Професионалист ще подчертае това и

ще каже ""така не може.

Трябва да променим термина с нещо по-техническо".

След като отбор професионални научни редактори

прочетат простото обяснение,

те установяват грешки във всяка използвана от мен дума

и променят всичко защото не е достатъчно сериозно

и трябва да се измени докато

не стане 100% перфектно.

И така всичко е точно и правилно,

но напълно невъзможно за разбиране.

Това е ужасяващо.

Говоря за идеята да се разказват истории

обаче научната комуникация

не приема подобна идея.

Наричам това тирания на прецизонстта -

когато не можеш дори историйка да разкажеш.

Сякаш науката е станало един ужасен разказвач,

който дава всичките никуму необходими подробности и термини.

Все едно ще кажеш "онзи ден видях приятелката си,

която носеше ужасни дънки.

Всъщост не бяха дънки, а по-скоро клин,

или всъщност още по-точно бяха клинси...."

Боже Господи!

Каkъв смисъл има това?

Още по-зле: образованието по природни науки

става като онзи човек, който винаги казва

"Всъщност"

Казват му: "Пич, трябваше да станем посред нощ и да

караме 100 км в пълен мрак"

И той: "всъщнсот не бяха ли 87,3 км"

И му се отговаря: "Всъщност млъквай!

Опитвам се да разкажа една история"

В един добър разказ има емоционална връзка.

Трябва да убедим аудиторията, че това

за което говорим, има значение.

Също толкова важно е да знаем,

кои детайли да пропуснем, за да

се разбере основното послание.

Спомням си какво каза архитекта Мийс ван дер Рое:

беше нещо от рода на - понякога трябва

да излъжеш за да кажеш истината.

Мисля, че това е особено важно

за природните науки.

И накрая,

трябва да кажа, че често съм

разочарован, когато хората смятат, че

защитaвам затъпяването.

Това изобщо не е вярно.

В момента съм докторант в MIT

и напълно разбирам важността на детайлната,

специфична научна комуникация между експерти,

ама не като обясняваме 13-годишни.

Ако учениците мислят, че всички вируси имат ДНК,

това няма да съсипе бъдещата им академична кариера.

Но ако учeник не разбира нищо от природни науки,

и ги намрази защото звучат неразбираемо,

това може да го провали.

Това трябва да престане.

Иска ми се промяната да дойде от институциите,

които създават подобни проблеми

и ги моля, умолявам ги да спрат!

Ама не ми се вярва, че това ще стане.

И за това се радвам, че имаме ресурси

като интернет, където заобикаляме институциите

отдолу нагоре.

Увеличава се размера на онлайн съдържанието,

насочено към обясняване на научни факти

по прост разбираем начин.

Мечтая си за сайт като Уикипедия, който

да обяснява всяка научна концепция

по прост начин за всеки средностатистически ученик.

Самият аз през повечето си свободно време

правя клипчета, които качвам в YouTube.

Обяснявам химическия баланс чрез аналогии

със странни танци;

обяснявам за горивните клетки

с истории за летни лагери.

Обратната връзка е често с грешки

но въпреки това

съм благодарен, защото

знам, че това е

правилния начин да се

преподават природни науки.

Има много работа в това направление

и ако по един или друг начин се занимавате с науки

Ви призовавам да се присъедините.

Вземете камера, започнете блог, каквото и да е,

само да не е сериозно и с термини.

Накарайте ме да се смея, да ме е грижа.

Оставете дразнещите подробности, за които никой не

му пука. Говорете за същината.

Как да започнете ли?

Защо не кажете "Нека ви разкажа една история"?

Благодаря.

(Aплодисменти)