Джон Сърл: Нашето споделено състояние -- съзнанието

Философът Джон Сърл разказва за изучаването на човешкото съзнание и систематично оборва някои от възраженията за сериозното приемане на темата. Научавайки повече за мозъчните процеси, които ни водят до осъзнаване, да приемем, че съзнанието е биологичен феномен е важна първа стъпка. И не, казва той, съзнанието не е масивна компютърна симулация. (Заснет в TEDxCERN.)

Ще ви говоря за съзнанието.

Защо съзнанието?

Това е любопитно пренебрегната тема,

не само в научната, но и във философската култура.

Защо това е любопитно обаче?

Това е най-важният аспект от нашия живот

поради една проста, логична причина,

а тя е, че това е необходимо състояние на всяко нещо,

което е важно в живота ни, това че сме осъзнати.

Интересувате се от наука, философия, музика, изкуство, каквото и да е -

не е добре да сте зомби или в кома, нали?

Така че съзнанието е номер едно.

Втората причина е, че когато хората наистина

се заинтересуват от темата, а мисля, че трябва да е така,

те са склонни да кажат най-ужасните неща.

И тогава, дори и когато не казват тези ужасни неща,

и са готови да направят сериозни проучвания,

това става бавно. Прогресът става бавно.

Когато за първи път се заинтересувах от темата, мислех,

че това определено е биологичен проблем.

Така че нека направим мозъчно усилие и да разберем

как това работи в мозъка.

Отидох в университета на Сан Франциско и говорих с всички

най-добри невробиолози там,

а те проявиха известно нетърпение,

както често правят всички учени, когато им задавате неудобни въпроси.

Но това, което ме порази беше когато един мъж каза в раздразнението си,

много известен невробиолог, той каза: "Виж,

в моята област е нормално да се интересуваш от съзнанието,

но първо получи длъжност. Длъжността е на първо място.

Отдавна работя по тази тема.

Мисля, че може да получите длъжност,

работейки върху съзнанието.

Ако е така, това е голяма крачка напред.

Добре, тогава защо е това любопитно нежелание

и любопитна враждебност към съзнанието?

Мисля, че това е комбинация от две свойства

на нашата интелектуална култура,

които сякаш си опонират,

но всъщност делят общи характеристики.

Едното е традицията на религиозния дуализъм.

Съзнанието не е част от физическия свят.

Част е от духовния свят.

Принадлежи на душата,

а душата не е част от физическия свят.

Това е традицията на Бог, душата и безсмъртността.

Има друга традиция, за която мисля, че е противоположна на тази,

но приема най-лошото предположение.

Тази традиция казва, че ние сме силни научни материалисти.

Съзнанието не е част от физическия свят.

Също така не съществува изобщо, или просто е нещо друго,

компютърна програма или някакво друго проклето нещо,

но във всеки случай не е част от науката.

И често влизах в спорове, които ми причиняваха стомашно разстройство.

Ето как се случи.

Науката е обективна, съзнанието е субективно,

така че не може да има наука на съзнанието.

Добре, но тези дуални традиции ни парализират.

Много е трудно да излезем от тези дуални традиции.

И аз имам едно истинско послание в тази лекция,

и то е, че съзнанието е биологичен феномен

като фотосинтезата, храносмилането, митозата -

знаете, всички тези биологични феномени, и когато веднъж приемете това,

повечето, но не всички, от големите проблеми,

засягащи съзнанието просто се изпаряват.

А аз ще ви разкажа за някои от тях.

Добре, обещах да ви разкажа някои

от най-крайните неща, казани за съзнанието.

Първо. Съзнанието не съществува.

Това е илюзия, като залезите.

Науката ни е показала, че залезите и дъгите са илюзии.

Така че съзнанието е илюзия.

Второ. Може би съществува, но всъщност е нещо друго.

Това е компютърна програма, управляваща мозъка.

Трето. Не, единственото нещо, което съществува е всъщност поведението.

Срамно е колко влиятелен беше бихейвиоризмът,

но ще се върна и на това.

И четвърто. Може би съзнанието съществува,

но няма някакво важно значение за света.

Как може духовността да помръдне нещо?

Когато някой ми каже това си мисля -

искаш да видиш как духовността движи нещо?

Гледай. Реших съзнателно да вдигна ръката си

и проклетото нещо се вдига. (Смях)

Освен това, забележете това:

Не казваме: "Това е като времето в Женева.

В някои дни температурата се покачва, а в други не."

Не. Повдига се всеки път когато го поискам.

Добре. Ще ви кажа как е възможно това.

Все още не съм ви дал определение.

Не можете да направите това ако нямате дефиниция.

Казват, че съзнанието трудно може да се дефинира.

Аз мисля, че е лесно да му се даде определение

ако не се опитвате да дадете научно определение.

Не сме готови за научно определение,

но ето едно общо определение.

Съзнанието се състои от всичко онези емоционални състояния,

или чувствителност, или осъзнаване.

Започва сутрин когато се събудите от сън без сънища,

и продължава цял ден докато заспите,

или умрете, или останете без съзнание по друга причина.

В този смисъл сънищата са вид съзнание.

Това е общото определение. Това е нашата цел.

Ако не говорите за това, не говорите за съзнание.

Но си мислят: "Ако това е всичко, това е ужасен проблем.

Как може такова нещо да съществува като част от истинския живот?

И това, ако някога сте участвали в курс по философия,

това е известно като проблем ум-тяло.

Мисля, че това има лесно решение също. И ще ви го кажа.

И това е - всички наши съзнателни състояния, без изключение,

са причинени от невробиологични процеси на ниско ниво в мозъка,

и те са преобразувани в мозъка

като системни функции от високо ниво.

Толкова е мистериозно колкото и това, че водата е течна.

Нали? Течността не е първичен сок, изстискан

от молекулите на H2O.

Това е състояние, в което се намира системата.

И както водата в буркан може да стане от течна твърда,

в зависимост от поведението на молекулите,

така и мозъкът ви може да премине от състояние на съзнание

в състояние на безсъзнание,

в зависимост от поведението на молекулите.

Толкова е прост проблемът ум-тяло.

Нали? Но сега да започнем с по-трудни въпроси.

Нека уточним точните функции на съзнанието,

за да може да отговорим на четири недостатъка,

които прикрепих.

Първата функция е, че е реално и непреходно.

Не можете да го премахнете.

Разбирате ли, разликата между реалността и илюзията

е разликата между това как нещата

изглеждат в съзнанието ни и какви са в действителност.

В съзнанието ни изглежда, сякаш съществува -

харесва ми френското "arc-en-ciel" (дъга),

изглежда, че има дъга в небето,

или сякаш слънцето се скрива зад планините.

Така изглеждат в съзнанието ни, но не това се случва наистина.

Но за тази разлика между

това как нещата изглеждат и какви са наистина,

не можете да направите разлика за самото съществуване на съзнанието,

защото самото съществуване на съзнанието е засегнато,

ако съзнателно изглежда, че сте съзнателни,

тогава сте осъзнати.

Тоест, ако няколко учени ми кажат:

"Ние сме най-добрите невробиолози и ние направихме проучване

върху теб, Сърл, и сме убедени, че не си осъзнат,

ти си много умно построен робот",

аз няма да си кажа: "Може би тези хора са прави, нали разбирате?"

Не си го помислям и за момент, защото

Декарт може да е направил много грешки, но е бил прав за едно.

"Не можете да се съмнявате в съществуването на собственото ви съзнание."

Добре, може би това е първата функция на съзнанието.

То е реално и непреходно.

Не можете да се отървете от него, показвайки, че е илюзия,

както бихте могли да направите с други обикновени илюзии.

Втората функция е тази,

която е била такъв извор на проблеми за нас,

и това е, че всички наши съзнателни състояния

имат качествени характеристики.

Усещането когато пиеш бира

не е същото като това да платиш данък върху дохода си,

или да слушаш музика, а това е качествено чувство

което автоматично генерира третата функция,

а тя е, че съзнателните състояние са по дефиниция субективни

в смисъл, че съществуват само като преживяване

от човешки или животински субекти,

някакви субекти, които сами ги изпитват.

Може би ще успея да построя машина със съзнание.

Но тъй като не знаем как го правят нашите мозъци,

засега не сме в позиция да създадем машина със съзнание.

Добре. Друга функция на съзнанието

е, че идва с унифицирани съзнателни полета.

Така че аз не просто виждам хората пред мен,

чувам звука на гласа ми или да усещам натиска на обувките ми

върху пода, но те се повявят пред мен

като част от едно по-високо съзнателно поле,

което се разтяга напред и назад.

Това е ключът към разбирането

на огромната сила на съзнанието.

И досега не сме го постигнали върху робот.

Разочарованието от роботите идва от факта,

че не знаем как да направим робот със съзнание,

така че нямаме машина, която да прави подобно нещо.

Следваща функция на съзнанието

след това невероятно унифицирано съзнателно поле,

е че функционира причинно върху нашето поведение.

Дадох ви научна демонстрация като си повдигнах ръката,

но как е възможно това?

Как може тази мисъл в мозъка ми

да движи материални обекти?

Ще ви дам отговора.

Ние нямаме подробен отговор,

но знаем основната част от отговора, и тя е,

че има поредица от невронни избухвания,

и те спират там, където ацетилхолинът

се отделя в крайните части на аксона на моторните неврони.

Съжалявам, че използвам философска терминология тук,

но когато той се отделя от крайните части на аксона на моторните неврони,

един куп прекрасни неща се случват в йонните канали,

и проклетата ръка се вдига.

Помислете какво ви казах.

Едно и също събитие,

моето съзнание да вдигна ръката си

може да се определи от всички тези

допирни и сетивни духовни качества.

Това е мисъл в моят мозък, но в същото време,

това е отделяне на ацетилхолин,

който прави още много други неща,

докато си проправя път от двигателната част на кората в мозъка,

чак до нервните влакна в ръката.

Това ни показва, че традиционните ни речници

за обсъждане на тези случаи са абсолютно остарeли.

Едно и също събитие може да бъде обяснено

като невробиологично, а друго като

умствено, а това е едно и също събитие,

а така работи природата. Така е възможно

съзнанието да функционира каузално.

С това знание в ума ни,

минавайки през тези различни функции на съзнанието,

нека се върнем назад и да отговорим на някои ранни възражения.

Първото, което казах е, че съзнанието не съществува.

Че е илюзия. Вече отговорих на това.

Мисля, че няма за какво да се притесняваме тук.

Но второто имаше огромно влияние,

и може още да съществува наоколо, и това е:

"Ако съзнанието съществува, вероятно е нещо друго.

Това е дигитална компютърна програма, управляваща вашия мозък

и това, което е нужно, за да се създаде съзнание,

е да се създаде правилната програма.

Дааа, забравете за хардуера. Всеки един би свършил работа

ако е снабден с достатъчно богата и стабилна програма."

Знаем, че това е грешно.

Ако си представите компютрите

ще разберете, че това е грешно, защото изчисленията

са определени чрез символно преобразуване,

най-често представяни като единици и нули, но всеки символ би свършил работа.

Имате алгоритъм, който можете да програмирате

в бинарен код, и това е основната черта

на компютърните програми.

Но знаем, че това са само думи, само символи.

Знаем, че реалното човешко съзнание е много повече от това.

То има съдържание в допълнение на синтаксиса.

Съдържа смисъл.

Този довод, стигнах до него преди 30,

Боже, дори не искам да си го помисля,

преди повече от 30 години,

но има и по-дълбок аргумент, заложен в това, което ви казах,

и искам да ви разкажа за този аргумент накратко, а това е, че

съзнанието създава независима наблюдаваща реалност.

Създава реалността на парите, притежанията, правителството,

брака, конференциите на ЦЕРН,

партитата с коктейли и летните ваканции,

и всичко това е създадено от съзнанието.

Тяхното съществуване е наблюдателно-релативно.

Ясно е само за тези със съзнание, че парче хартия

са пари или че група от сгради е университет.

Задайте си въпроса за изчисленията.

Това абсолютно ли е като силата и масата, или като гравитационното привличане?

Или наблюдателно-относително?

Някои изчисления са несъмнени.

Две плюс две е четири.

Така е без значение какво мисли който и да е.

Но когато извадя джобния си калкулатор

и направя изчислението, единственият съществен феномен

е електронният цикъл и неговото поведение.

Това е единственият абсолютен феномен.

И останалото е наша интерпретация.

Изчислението съществува като отношение спрямо съзнанието.

Или съзнателен процес прави изчислението,

или има някаква машина, която да прави изчислителна интерпетация.

Това не означава, че изчислението е случайно.

Доста пари похарчих по този хардуер.

Но ние имаме това постоянно объркване

между обективността и субективността като функции на реалността,

и между обективността и субективността като функции на твърдения.

Смисълът на моята лекция е следната -

може да има напълно обективна наука,

наука, където правите обективно истински твърдения,

за място, чието съществуване е субективно,

чието съществуване в човешкият мозък,

съдържащ и субективни нива на чувствителност,

или чувство за осъзнаване.

Така че обективността, че не можете да имате обективна наука за съзнанието,

защото е субективна и науката е обективна, е игра на думи.

Това е лоша игра на думи за обективността и субективността.

Можете да направите обективни твърдения

за домейн, което е субективно в своя начин са съществуване

и това е, което невролозите правят.

Има пациенти, които наистина чувстват болка,

и вие се опитвате да направите обективна наука от това.

Обещах да опровергая всички тези хора,

и не ми остана много време,

но нека опровергая още няколко от тях.

Казах, че бихейвиоризмът беше

един голям срам за нашата интелектуално култура,

защото опровергава моментът, в който мислите за това.

Вашето умствено състояние е идентично с вашето поведение?

Мисля, че има разлика между усещането за болка

и реагирането на болката.

Не показвам реакция към болката, но мога да кажа,

че нямам никакви болки в момента.

Така че това е очевидна грешка. Защо направиха такава грешка?

Грешката беше, и можете да се върнете и да прочетете

литература по този въпрос, можете да видите това отново и отново,

те мислят, че ако приемете неизменното съществуване

на съзнанието, вие предавате науката.

Предавате повече от 300 години прогрес на хората,

надеждата на хората и всичко останало.

И посланието, с което ще ви оставя е, че

съзнанието трябва да бъде прието

като уникален биологичен феномен,

толкова субективен за научният анализ

колкото всеки друг феномен в биологията,

или във всяка друга наука.

Много благодаря.

(аплодисменти)