4 причини да научите нов език

Английският език бързо се превръща в универсалния език на света, а автоматичния симултантен превод се развива с всяка изминала година. Тогава защо да учим чужд език?
Лингвистът и професор в Колумбийския университет Джон МакХортър споделя четири примамливи причини да изучаваме непознат език.

Езикът, на който говоря в момента,

е на път да се превърне
в универсалния език на света,

за добро или за лошо.

Да си го кажем,
това е езикът на Интернет,

езикът на финансовия свят,
езикът на авиодиспечерите,

на популярната музика,
на дипломацията...

Английският е навсякъде.

Китайският мандарин
се говори от повече хора,

но повече китайци учат английски
отколкото англоговорящи - китайски.

Последно чух, че има
две дузини университети в Китай,

в които се преподава
изцяло на английски.

Английският превзема света.
В допълнение на това,

се предрича, че до края на века

почти всички говорими езици сега,
около 6000 на брой,

вече няма да бъдат живи.
Ще останат няколкостотин.

И за капак,
технологията за мигновен превод,

е не просто възможна,
но и се подобрява всяка година.

Казвам ви тези неща,

защото виждам, че стигаме до момент,
в който възниква един въпрос -

защо да изучаваме чужди езици?

Освен английския,
ако той не е роден.

Защо да се мъчим да учим друг език,

ако всеки в света ще умее
да общува чрез само един?

Мисля, че има много причини,
но първо искам да спомена една,

която вероятно ви е най-позната,

защото е по-опасна,
отколкото си мислите.

Това е представата,
че езикът дава посока на мислите ви,

че лексиката и граматиката
на различните езици

вкарват различните хора
в някакъв транс, така да се каже.

Това е изключително завладяваща идея,
но е малко рискована.

Не че е съвсем грешна.

Например, във френския и испанския

думата за "маса" по някаква причина
е в женски род.

"La table", "la mesa,"
това е положението.

Доказано е,
че ако един от двата езика ви е роден,

и ви попитат как си представяте,
че би говорила една маса,

твърде много,
за да е статистическа грешка,

френско и испаноговорящи казват,
че масата би говорила

с висок и женствен глас.

Ако сте французин или испанец,
масата е момиче,

което не е така при англоговорящите.
Кой не обича такива данни?

Според много хора това значи,
че мирогледът ви е друг,

ако говорите някой от тези езици.
Но трябва да внимавате.

Представете си някой
да ни гледа под лупа -

тези, за чиито английският е роден.
Какъв е английският мироглед?

Да вземем един англоговорящ.

Този на екрана е Боно.

Той говори английски.
Предполагам, че той има мироглед.

Сега, това е Доналд Тръмп.

По свой начин,
и той говори английски.

А това е г-ца Кардашиян,
и тя също е англоговоряща.

Ето ви трима англоговорящи.

Какво общо имат мирогледите им?

Какъв мироглед оформя английският,
който е общ за тримата?

Това е доста проблематична идея.

Повечето хора са съгласни,
че езикът оформя мисълта,

но в по-скоро деликатни,
неясни психологически измерения.

Не е като да ви дава
нов поглед върху света.

В такъв случай защо да изучаваме
чужди езици?

Ако няма промени в мисленето ви,
какви са другите причини?

Има няколко причини.
Едната е...

Ако искате да попиете една култура,

да я погълнете,
да станете част от нея,

без значение дали езикът направлява
културата, което е спорно,

ако искате да попиете културата,
трябва да владеете езика,

на който се осъществява културата.
Няма друг начин.

Има интересен пример за това.

Трябва да отида малко по-надалече,
но наистина трябва да го потърсите.

Има филм на канадския режисьор
Дени Аркан,

на английски се чете "Денис Арканд",
ако искате да го видите.

Филмът се казва "Исус от Монреал".

Много от персонажите са жизнени,

забавни, възторжени,
интересни френско-канадски,

френскоговорящи жени.
Има една сцена към края,

където отвеждат приятел
в англофонска болница.

В болницата се говори английски.
Те го владеят, но не им е роден.

Предпочитат да не говорят английски.
Говорят го бавно, с акцент,

не владеят изразни средства.
Изведнъж обичаните персонажи

стават едни сенки на себе си.

Да се впуснеш в една култура
и само да гребеш от повърхността,

означава въобще
да не разбереш културата.

Ако останат стотици езици,
една от причините да ги учим,

е, защото са пропуск за участие
в културата на народа,

който ги говори,
защото това е техният шифър.

Това е една причина.

Втора причина - доказано е,
че ако говорите два езика,

е по-малко вероятно
да развиете деменция,

и че вероятно сте по-добри
в мултитаскинга.

Тези черти се развиват
в ранна възраст,

можете да прецените кога
да пратите децата си на чужд език.

Многоезичността е полезна.

И трето - езиците са голям купон.

Много по-забавни, отколкото мислим.
Например, арабския:

"катаба" - "той написа",
"яктубу" - "той/тя пише".

"Уктуб" - "пише" в императив.
Какво общо имат тези форми?

Общото между тях е, че съгласните
стоят в средата като стожери.

Не мърдат,
а гласните танцуват около тях.

Кой не би искал
да си преплете езика така?

Същото е при иврита, при амхарския -
основният език в Етиопия.

Това е забавно.
Езиците имат и различни словореди.

Да се научиш да говориш
с друг словоред

е като да шофираш в държава
с обратно движение.

Това е като сърбежа, когато чистиш
около очите си с дезинфектант.

Езикът те кара да се чувстваш така.
Например,

"Котката в шапката се завръща",
любима книжка от детството.

Там има една фраза:
"Знаеш ли къде го открих?

Знаеш ли къде беше?
Ядеше във ваната торта, и още как!"

На мандарин звучи по следния начин:

"Знаеш, къде аз открих го?
Във ваната торта ядеше,

И дъвчеше как още!"
Това е толкова приятно.

Представете си да го правите
в продължение на години.

Някой да е учил камбоджански?

И аз не съм, но ако бях,

щях да си суча езика около
не 13 гласни, като в английския,

а цели 30 различни гласни,

лавиращи и лъкатушещи
в камбоджанската уста

като пчели в кошер.
На това е способен езикът.

Освен това, никога не е било
по-лесно сам да научиш чужд език.

Преди ходехме в класна стая
и там стоеше един усърден,

един гениален учител,
но той беше там в определено време

и трябваше да ходиш точно тогава,
иначе нямаше да го има.

Другият вариант беше т.нар. плоча.
Аз съм учил на такава.

Но те бяха с ограничен материал,
както и касетите,

както и античните компактдискове.

Имаше и книги,
но с тях просто не се получаваше.

Днес можеш да полегнеш
удобно в хола си,

пийвайки бърбън, и да научиш
всеки език, който желаеш,

чрез инструменти като
"Розета Стоун".

Препоръчвам и "Глосика".

Може да учите по всяко време,
по-дълго и по-качествено.

Можете да се забавлявате
на различни езици.

Чета Дилбърт комикси
на различен език всяка сутрин.

Преди 20 години беше невъзможно,

когато идеята, че можеш да имаш
всеки език в телефона в джоба си,

звучеше като фантастика
на много интелигентни хора.

Силно препоръчвам да научите
различен език от английския,

защото не е имало по-добро
време за това.

Много е забавно.
Няма да промени мисленето ви,

но определено ще ви шашне.
Благодаря ви много.