Защо някои хора са левичари? - Даниел М. Ейбрамс

Гледайте пълния урок: http://ed.ted.com/lessons/why-are-some-people-left-handed-daniel-m-abrams

Днес около една десета от населението на света са левичари. Защо такава малка част от хората си служат с лявата ръка - и защо тази черта съществува на първо място? Даниел М. Ейбрамс проучва как неравното съотношение на левичари и десничари ни разкрива тайните за баланса между влиянието на нуждата от съревнование или от сътрудничество върху човешката еволюция.
Урок от Даниел М. Ейбрамс, анимация от TED-Ed.

Ако познавате пораснал левичар,

има голям шанс да е бил научен да пише
или да се храни с дясната ръка.

И в много части от света

все още се среща децата да са принуждавани
да ползват "правилната" си ръка.

Дори думата за дясно
означава и правилно или добро,

не само в английския език,
а и в много други езици.

Но ако да си левичар е толкова неправилно,

тогава защо се случва на първо място?

Днес около 1/10 от населението на света
ползва лявата ръка.

Археологически проучвания показват,
че това е било така

повече от 500 000 години,

намирайки в около 10% от човешките останки

следи за левичарство като дължината
на ръката или плътността на костите,

както и някои старинни инструменти и
артефакти, доказващи наличие на левичари.

И въпреки това, което много си мислят,
с коя ръка си служиш не е въпрос на избор.

Може да бъде узнато дори преди раждането
според позицията на ембриона в утробата.

Така че, ако това е вродена черта,
значи ли че е генетично заложена?

Ами, и да, и не.

Идентични близнаци с едни и същи гени
могат да имат различни доминиращи ръце.

Всъщност честотата е същата като
при всяка друга двойка братя и сестри.

Но шансовете да бъдеш десничар или левичар

се определят от тази черта
у двамата родители

в изненадващо непроменливи съотношения.

Ако баща ти е левичар,
а майка ти - десничар,

имаш 17% шанс да се родиш левичар,

докато ако двамата родители са десничари,
има само 10% шанс да имат дете левичар.

Тази черта на пръв поглед се определя
от завъртането на заровете,

но шансовете са определени от гените ти.

Всичко това подсказва, че има причина

еволюцията да е произвела
толкова малко левичари

и да поддържа броя им през хилядолетията.

И докато има няколко теории,

опитващи се да обяснят защо латералността
съществува на първо място,

или защо повечето хора са десничари,

скорошен математически модел

предложи, че реалното отношение
подсказва за баланс

между нуждата от съревнование или
сътрудничество на човека през еволюцията.

Предимствата на това да си левичар

са най-очевидни в дейности,
изискващи опонент,

като борба или състезателни спортове.

Например, около 50% от най-добрите батъри
в бейзбола са били левичари.

Защо?

Приемете го като
предимство на неочакваното.

Тъй като левичарите са
малцинство поначало,

повечето опоненти,
и десничари, и левичари,

прекарват по-голямата част
от времето си в борба

и тренировки с десничари.

Така че когато се съревновават,

левичарът ще бъде по-добре подготвен
от опонента си, който е десничар,

докато десничарът ще бъде подведен.

Хипотезата за предимство в борбата,

където неравенство в популацията

ражда предимство
за бойците и атлети - левичари,

е пример за негативен подбор,
зависим от честотата.

Но според принципите на еволюцията

групи с относително предимство,

клонят към нарастване, докато
това предимство не изчезне.

Ако хората само се биеха и състезаваха
помежду си в човешката еволюция,

естественият подбор щеше да доведе
до нарастване на левичарите,

докато станат толкова много,

че вече нямат ценно предимство.

Така че в един напълно състезателен свят

50% от населението щяха да са левичари.

Но човешката еволюция е оформена от
сътрудничество, не само от съревнование.

И натискът на сътрудничеството

избутва разпределението в обратна посока.

В голфа, където резултатите
не зависят от опонента,

само 4% от топ играчите са левичари,

пример за по-често срещания феномен:
споделяне на инструменти.

Точно както младите играчи на голф

могат по-лесно да намерят
комплект стикове за десничари,

много от важните инструменти,
които са оформили обществото,

са проектирани за
мнозинството от десничари.

Тъй като левичарите
се справят по-зле с тях

и претърпяват инциденти по-често,

биха били по-малко успешни
в един свят на чисто сътрудничество,

докато накрая напълно
не изчезнат от населението.

Чрез правилно предсказване
на разпределението

на левичарите сред основната популация,

както и сравняването
на данни от различни спортове,

моделът показва,

че постоянната тенденция левичарите
да бъдат стабилно малцинство

ни показва едно равновесие,

създадено чрез ефектите на
съревнованието и сътрудничеството,

които едновременно
играят роля през времето.

И най-интригуващото е

това, което съотношението може
да ни каже за различните популации.

От следите на лапите при животните,
които живеят чрез сътрудничество,

до малко по-големия брой левичари

в общества, които оцеляват
със съревнование и лов,

можем да открием, че отговорите на някои
загадки на ранната човешка еволюция

вече са в ръцете ни.