Мег Джей: Защо 30 не е новото 20

Клиничната психоложка Мег Джей има дръзко послание за 20 и няколко годишните: в противоречие с приетото мнение, 20-те ви години не са десетилетие за изхвърляне. В тази провокативна реч, Джей казва, че просто защото бракът, работата и децата идват по-късно в живота, това не означава, че не можете да започнете да планирате от сега. Тя дава 3 съвета за това как 20 и няколко годишните могат да преосмислят своята зрялост в десетилетието, което определя живота им.

Когато бях в 20-те си години,

се срещнах с първата си клиентка по психотерапия.

Бях докторант по клинична психология в Бъркли.

Тя беше 26-годишна жена и се казваше Алекс.

Когато Алекс дойде за първата ни сесия,

носеше дънки и раздърпана блуза,

отпусна се върху канапето в моя офис

изрита обувките си

и ми каза, че е дошла, за да говори за проблеми с мъже.

Когато чух това, бях толкова облекчена.

Първият клиент на моята колежка беше подпалвач.

(Смях)

А аз имах момиче на 20, което искаше да говори за момчета.

Това беше нещо, с което мислех, че мога да се справя.

Но не се справих.

Със забавните истории, които Алекс представяше по време на сесиите

за мен беше лесно просто да кимам с глава,

докато отлагахме решението на проблема.

"Тридесет са новите 20", казваше Алекс

и доколкото можех да се произнеса, тя беше права.

Работата идваше по-късно, бракът идваше по-късно,

децата идваха по-късно, дори смъртта идваше по-късно.

Хората в 20-те си като Алекс и мен имаха всичкото време на света.

Но скоро след това моят ръководител настоя

да притисна Алекс за личния ѝ живот.

Аз се противопоставих.

Казах: "Вярно е, тя се среща с хора под нейното ниво,

спи с глупак,

но не е тръгнала да се омъжва за него."

Тогава моят ръководител каза:

"Все още не, но може да се омъжи за следващия.

Освен това, най-добрият момент за работа върху брака на Алекс

е преди тя да има такъв."

Това е, което психолозите наричат "Аха!" момент.

Това беше моментът, когато прозрях, че 30 не е новото 20.

Да, хората се установяват по-късно от преди,

но това не превръщаше 20-те години на Алекс в застой в развитието ѝ.

Това превръщаше 20-те години на Алекс в точния момент,

а ние просто си седяхме и го пропилявахме.

Тогава разбрах, че този лек пропуск

беше истински проблем и имаше истински последствия,

не само за Алекс и личния ѝ живот,

но и за кариерите и семействата и бъдещето

на хората в 20-те си години навсякъде.

Има 50 милиона човека на 20 и няколко

в Съединените Щати в момента.

Говорим за 15 % от населението

или 100 %, ако вземете предвид,

че никой не навлиза в зряла възраст

без да мине през 20-те първо.

Вдигнете ръката си, ако сте в 20-те си години.

Искам да видя няколко 20 и няколко годишни тук.

О, да! Всички сте страхотни.

Ако работите с хора на 20 и няколко, обичате човек на 20 и няколко,

не спите заради някого на 20 и няколко, искам да разберете нещо.

Да. Страхотно е, двадесет и няколко годишните имат значение.

Така, че аз се специализирам в двадесет и няколко годишните, защото вярвам,

че всички тези 50 милиона двадесет и няколко годишни

заслужават да знаят това, което психолози,

социолози, невролози и специалисти по плодородие

вече знаят:

това, че да изискате 20те си години е едно от най-простите,

но и едно от най-трансформиращите неща, които можете да направите

за работата си, за любовта си, за щастието си,

може би дори за света.

Това не е моето мнение. Това са фактите.

Ние знаем, че 80 процента от най-определящите моменти в живота на човека

се случват преди 35.

Това означава, че 8 от 10 решения

преживявания и "Аха!" моменти,

които правят живота ви това което е,

ще са се случили преди средата на 30-те ви години.

Хората, които са над 40, не се паникьосвайте.

Тяхната група ще се справи, мисля.

Ние знаем, че първите 10 години от кариерата

имат експоненциално въздействие

върху това, колко пари ще печелите.

Ние знаем, че повече от половината Американци

са женени или живеят с или се срещат

с техния бъдещ партньор, преди да станат на 30.

Ние знаем, че мозъкът завършва втория си

и последен растежен изблик през 20-те години,

докато се подготвя за зрелите години,

което означава, че това, което искате да промените в себе си

трябва да бъде променено сега.

Ние знаем, че персоналността се променя повече през 20-те,

отколкото през който и да е друг момент от живота

и знаем, че женското плодородие е на върха си на 28

и нещата стават сложни след 35.

Така, че 20-те години са времето да се образовате

за тялото си и за своите възможности.

Когато мислим за развитието при децата,

знаем, че първите 5 години са критичен период

за говора и приспособяването в мозъка.

Това е време, в което вашият нормален, ежедневен живот

ще има огромно влияние върху това, в кого ще се превърнете.

Но това, което чуваме по-рядко е, че има такова нещо

като развитие при възрастните и 20-те

са критичният период за това развитие.

Но това не е нещо, което 20 и няколко годишните чуват.

Вестниците говорят за променения график на зрялата възраст.

Учените наричат 20-те години удължено юношество.

Журналистите изработват глупави прякори за 20 и няколко годишните

като "twixters" и "kidults." (деца-възрастни)

Вярно е.

Като общество, ние омаловажаваме това, което

всъщност е определящото десетилетие на зрялата възраст.

Леонард Бърнстейн каза, че за да постигнеш невероятни неща,

ти трябва план и недостатъчно време.

Не е ли вярно?

Така че какво мислите, че се случва,

когато потупвате 20 и няколко годишен по главата и казвате:

"Имаш още 10 години да започнеш живота си"?

Нищо не се случва.

Просто взимате на този човек усещането за спешност и амбиция

и абсолютно нищо не се случва.

И тогава всеки ден, умни, интересни 20 и няколко годишни

като вас или като вашите синове и дъщери

идват в моя офис и казват такива неща:

"Знам, че приятелят ми не е добър за мен,

но тази връзка не се брои. Просто убивам време."

Или казват: "Всеки казва, че ако започна

кариера по времето, когато съм на 30, ще съм добре."

Но тогава това започва да звучи така:

"20-те ми почти приключиха и нямам нищо, което да покажа за себе си.

Имах по-добра автобиография в деня, когато завърших университет."

И след това започва да звучи така:

"Връзките в 20-те ми години бяха като игра на музикални столове.

Всеки тичаше наоколо и се забавляваше,

но някъде около 30-те изведнъж музиката спря

и всеки започна да сяда.

Аз не исках да съм последният, който стои прав,

така, че мисля, че се омъжих за съпруга си,

защото беше най-близкият стол до мен, когато бях на 30."

Къде са 20 и няколко годишните тук?

Не правете това.

Добре, сега това може да ви звучи малко преувеличено, но не се заблуждавайте,

залогът е много висок.

Докато много от нещата се отлагат за 30-те ви години,

има много голямо напрежение, когато станете на 30,

да скочите - да започнете кариера, да изберете град, да се задомите

и да имате две или три деца за много по-кратък период от време.

Много от тези неща са несъвместими

и както изследванията започват да показват,

е по-трудно и по-стресиращо да бъдат направени

изведнъж, когато сме на 30.

Кризата на средната възраст в третото хилядолетие

не е купуване на червена спортна кола.

А е прозрението, че не може да имате кариерата, която искате .

Тя е прозрението, че не можете да имате детето, което сега искате

или че не можете да дадете на детето си брат или сестра.

Твърде много 30 и няколко годишни и 40 и няколко годишни

поглеждат себе си и мен, седящи в другия край на стаята

и казват за своите 20:

"Какво съм правил? Какво съм си мислил?"

Искам да променя това, което 20 и няколко годишните

правят и мислят.

Ето една история за това, как това може да бъде направено.

Това е история за жена на име Ема.

На 25, Ема дойде в моя офис,

защото имаше, според нея, криза на личността.

Тя каза, че е мислила, че ще ѝ хареса да работи в сферата на изкуството

или на развлеченията, но все още не е решила съвсем,

така че е прекарала последните няколко години от живота си в сервиране на маси вместо това.

Понеже било по-евтино, живеела с приятеля си,

който ѝ показвал нрава си, повече от амбицията си.

И ако началото на 20-те ѝ години бяха тежки,

по-ранният ѝ живот е бил дори по-труден.

Тя често плачеше по време на сесиите ни,

но след това намираше равновесието си, казвайки:

"Не можеш да избереш семейството си, но можеш да избереш приятелите си."

Един ден, Ема дойде при мен,

подпря главата си в скута си

и рида през по-голямата част от времето.

Беше си купила нова книга за адреси

и беше прекарала цялата сутрин в попълване на множеството й контакти,

но след това беше останала вцепенена с празен поглед пред мястото,

което идва след думите

"При спешен случай , моля обадете се на...."

Тя беше почти пред истерия, когато ме погледна и каза:

"Кой ще се погрижи за мен, ако попадна в катастрофа?"

"Кой ще се погрижи за мен, ако имам рак?"

В този момент ми отне всичко, което имах,

да не кажа "Аз."

Това, от което Ема се нуждаеше не беше някаква психоаналитичка,

която наистина се тревожеше за нея.

Ема се нуждаеше от по-добър живот и знаех, че това е нейният шанс.

Твърде много неща бях научила, откакто за първи път работих с Алекс,

за да оставя Ема да седи, докато определящото я десетилетие

минаваше като парад покрай нея.

Така че, по време на следващите седмици и месеци,

казах на Ема

три неща, които всеки 20 и няколко годишен, мъж или жена,

заслужава да чуе.

Първо, казах на Ема да забрави за идеята, че има криза на личността

и да се сдобие с капитал на личността.

Под сдобиване с капитал на личността, имам предвид нещо,

което добавя стойност към това, което сте.

Направете нещо, което е инвестиция

в това, което искате да сте по-късно.

Не знаех как ще се развие кариерата на Ема

и никой не знае бъдещето на работата си, но знам това:

Капиталът на идентичността създава капитал на идентичността.

Така, че сега е моментът за тази работа в другия край на страната,

този стаж, този нов проект, който искате да опитате.

Не обезценявам търсенето на 20 и няколко годишните тук,

а обезценявам търсенето, което "няма да се брои",

което, между другото не е търсене.

То е отлагане.

Казах на Ема да търси в работата си и да я накара да "се брои".

Второ, казах на Ема, че "градската компания" е надценена.

Най-добрите приятели са страхотни, когато се нуждаем да ни хвърлят до летището,

но 20 и няколко годишните, които се събират

с хора, мислещи като тях, по този начин ограничават кого познават,

какво знаят, как разсъждават, как говорят

и къде работят.

Този нов капитал, този нов човек, с когото излизате

почти винаги идват някъде извън вътрешния кръг.

Новите неща идват от нашите "слаби връзки",

нашите приятели на приятели на приятели.

Така че, да, половината от 20 и няколко годишните са безработни или с непълна заетост.

Но половината не са и "слабите връзки"

са начинът, по който можете да влезете в тази група.

Половината от новите работни места не се публикуват,

така че, комуникацията с шефа на вашия съсед

е начинът, по който можете да получите тази непубликувана работа.

Не е мошеничество. Просто науката как информацията се разпространява.

И на последно място, но не по важност, Ема вярваше, че

не можеш да избереш семейството си, но можеш да избереш приятелите си.

Това беше вярно, докато тя растеше,

но като 20 и няколко годишна жена Ема скоро щеше да избере своето семейство,

като намери партньор

и създаде свое собствено семейство.

Казах на Ема, че е време да започне да избира семейството си.

Сега можете да мислите, че 30

е по-добро време да се установите,

отколкото 20 или дори 25

и аз съм съгласна с вас.

Но да грабнете човека, с когото живеете или спите, когато

всичките ви приятели във Фейсбук започнат да се женят,

не е прогрес.

Най-добрият момент да работите върху брака си

е преди да имате такъв.

И това означава да бъдете толкова преднамерени в любовта,

колкото и в работата.

Избирането на семейството е съзнателното решение

кого и какво искате,

а не просто опитът да накарате връзката си да работи или убиването на време

с някой, който ви е избрал.

И така, какво се случи с Ема?

Прегледахме тази книга за адреси

и тя намери братовчеда на бивша съквартирантка,

който работи в музей на изкуствата в друг щат.

Тази "слаба връзка" ѝ помогна да намери работа там.

Това предложение за работа ѝ даде причина

да напусне приятеля си.

Сега, 5 години по-късно, тя планира специални събития за музеи.

Омъжена е за човек, когото съзнателно е избрала.

Обича кариерата си, обича новото си семейство

и ми изпрати картичка, в която пишеше:

"Сега празните места за контакти за спешни случаи

не изглеждат достатъчно големи."

Историята на Ема звучи така сякаш всичко това е лесно,

но това е нещото, което обичам в работата си с 20 и няколко годишните.

Толкова лесно можеш да им помогнеш.

20 и няколко годишните са като самолети, напускащи международното летище на Лос Анджелис,

заминавайки някъде на запад.

Веднага след излитането, лека промяна в плана

е разликата между кацане в Аляска или Фиджи.

По същия начин, на 21, 25 или дори 29

един добър разговор, една добра почивка,

една добра TED конференция могат да имат огромен ефект

върху годините и дори поколенията, които ще дойдат.

Така че, ето една идея, която заслужава да бъде разпространена

за всеки 20 и няколко годишен, когото познавате.

Тя е съвсем проста като това, което се научих да казвам на Алекс.

Тя е това, което имам привилегията да казвам

на 20 и няколко годишни като Ема всеки ден:

30 не е новото 20, така че изискайте своята зряла възраст,

сдобийте се с капитал на идентичността, използвайте "слабите си връзки",

изберете семейството си.

Не се определяйте с това, което не знаете

или не сте направили.

Вие решавате собствения си живот в този момент.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)